Р Е Ш Е Н И Е
гр. Г.
Т., 07. 01. 2011г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД Г. Т., в
публично заседание проведено на тринадесети декември две хиляди и десета година
в състав:
Районен съдия: ПЕТЪР
ПЕТРОВ
при секретаря Р.И.…………………………………
и в присъствието на прокурора
………………………
като разгледа докладваното от
районния съдия Адм. дело № 00590 по описа за 2010г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ
вр. чл. 18, ал.3 НОБМГ.
Постъпила е жалба от П.Т.П., ЕГН **********
*** срещу Отказ изх. № ВС- 17-796/ 4. 06. 2010 год. на Общинска служба
Земеделие/ ОСЗ/ гр. Г. Т да уважи
молбата му с вх. № ВС- 17- 4436 / 31. 10. 2007 год. за закупуване на имот № ****
с площ от 15 дка, находящ се в землището на с. Р., общ. Г. Т., който е ползвал
под наем по силата на Решение № 35/ 03 от 11. 09. 2002 год. на Поземлена
комисия / ПК/ гр. Г. Т. за признаване правото на оземляване на безимотни и
малоимотни граждани, сключен договор № 145 / 18. 01. 2003 год. и двегодишен
анекс към договора за отдаване под наем на земи от ДПФ по реда на чл. 4, ал.3
от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани/ НОБМГ/.
В съдебно заседание жалбоподателят е
допълнил петитума на жалбата, като е поискал съдът да отмени отказа на ОСЗ гр.
Г. Т. и да признае правото му да бъде оземлен като безимотен гражданин чрез
придобиване собственост върху земеделска земя.
В прието по делото писмено становище
ответникът по жалбата оспорва жалбата като неоснователна и представя
допълнителни писмени доказателства, приети от съда като такива.
От събраните по делото писмени доказателства
се установява следното:
С Решение № 35/ 03 от 11. 09. 202 год. ПК Г.
Т. е признала на жалбоподателя правото на оземляване с предимство по чл. 21,
ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ чрез прехвърляне правото на собственост в землището на с. Р.,
общ. Г. Т. върху поземлен имот от 15. 000 дка, представляващ част от поземлен
имот от ДПФ- имот № ***- нива, целият имот с площ 59. 440 дка, трета категория,
местност „ К. В. л. „ по КВС, с цена 55 лв / дка.
Въпреки посочения в горното решение способ
за оземляване чрез прехвърляне собственост върху земя, с Договор № 145 / 08.
01. 2003 год., сключен между Директора на Областна дирекция „ Земеделие и гори
„ гр. Д. и жалбоподателя, на последния, на основание чл. 228 и сл. ЗЗД, чл. 20,
ал.1 и чл. 24, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, вр. чл. 28, ал.1 НОБМГ и решение № 35/
03 от 11. 09. 2002 год. на ПК Г. Т., било предоставено правото на временно
възмездно ползване на земеделска земя от ДПФ в размер на 15 дка, в землището на
с. Р., общ. Г. Т.- част от поземлен имот № 111048, целият имот с площ 59. 440
дка, трета категория- нива, за срок от 5 стопански години, с годишна наемна
цена от 4. 30 лв / дка. В отговора е включена и клауза, че след изтичането
срока на договора, наемателят може в едномесечен срок да поиска от Министрество
на земеделието и горите да придобие право на собственост върху ползваната земя.
С Анекс към договора № ДО- 05- 145 / 08. 01.
2003 год. срокът на договора за наем бил удължен с 2 стопански години, считано
от стопанската 2007/ 2008 год., което означава, че срокът е изтекъл в края на
стопанската 2009/ 2010 год.
С Протокол- опис от 08. 01. 2003 год.
наемодателят предал владението на имота върху описаната в договора за наем нива
с площ от 15 дка, като идеална част от имот № 111048 в землището на с. Р.,
община Г. Т.
От изложеното дотук е видно, че в полза на
жалбоподателя има издадено и влязло в законна сила Решение № 035 / 03 от 11.
09. 2002 год. на ПК Г. Т., с което на същия е признато правото на оземляване
върху конкретен имот, а впоследствие, вместо да бъде въведен във владение като
собственик чрез оземляване на този конкретен имот, жалбоподателят на практика
без правно основание е бил оземлен чрез отстъпване на временно и възмездно
ползване на същия имот по цитираното решение. Тук, съдът счита, че е извън
спора по делото каква е правната природа и последиците на това първо решение
относно въпроса за това чия собственост към момента е процесния имот.
Правото на оземляване на безимотни и
малоимотни граждани и свързаните с него правни процедури са уредени в Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, в Правилника за
приложение на ЗСПЗЗ / ППЗСПЗЗ/ и в Наредба за оземляване на безимотни и
малоимотни граждани / НОБМГ /.
Основно правото на оземляване е въведено с
нормата на чл. 20, ал.1 ЗСПЗЗ- „ Безимотни и малоимотни граждани се оземляват
от общинската служба по земеделие със земи от държавния и общинския поземлен
фонд чрез прехвърляне на правото на собственост или отдаване под наем при
условия и ред, определени с наредба на Министерския съвет. „
В чл. 21 , ал. 1 и ал. 2 ЗСПЗЗ са посочени
условията, на които кандидатите за оземляване трябва да отговарят за да имат
предимство, като едно от тези предимства е за лица, които не притежават земя
или са с по- малко земя, т. е. те са безимотни или малоимотни граждани.
Условията и редът за оземляване на безимотни
и малоимотни граждани са уредени в НОБМГ.
Според § 1 от Допълнителните разпоредби на
ППЗСПЗЗ малоимотни граждани са лицата, които се занимават основно със
земеделско производство и притежават земеделска земя , като условието за
равнинните райони, какъвто е и настоящият случай, е да притежават лично до 8
дка или общо за домакинството- до 10 дка, когато то се състои от повече от 1
член. Съгласно § 1а от ДР на ППЗСПЗЗ „ домакинство „ са съпрузите, невстъпилите
в брак деца и родителите на единия или двамата съпрузи, които живеят заедно с
тях.
Ограничителни условия за правото на
оземляване на безимотни и малоимотни граждани са поставени и с разпоредбата на
чл. 8, т. 1, 2 и 3 от НОБМГ.
В чл. 4, ал.1 и ал. 4 НОБМГ е посочено, че
оземляването се извършва чрез прехвърляне правото на собственост или чрез
отдаване под наем, какъвто на практика е конкретния случай, като след
изтичането на срока на договора за наем оземлените лица могат в едномесечен
срок да поискат от Министерство на земеделието и храните, съответно от
общината, придобиване правото на собственост върху ползваните от тях земи.
Горният едномесечен срок е коригиран с
разпоредбата на § 23 от ПЗР към Постановление № 188/ 24. 07. 2009 год., в сила
от 01. 06. 2010 год. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, в която се дава
възможност оземлените вече лица чрез отдаване под наем в 3 месечен срок от
влизане на постановлението да поискат от Общинската служба по земеделие да
придобият правото на собственост преди изтичането срока на договора за наем.
В конкретния случай, при липсата на други
доказателства, видно от Писмо изх. № ВС- 17- 976/ 04. 06. 2010 год. от ОСЗ Г. Т.
до жалбоподателя, последният е подал до ОСЗ гр. Г. Т. молба с вх. № ВС- 17-
4436/ 31. 10. 2007 год., т. е. вероятно към момента на подписването на анекса
към договора за наем, по реда на чл. 4, ал. 4 от НОБМГ, с която е поискал да бъде
оземлен чрез закупуване на отдавания му под наем процесен имот- нива с площ 15
дка в землището на с. Р., общ. Г. Т.
По това заявление ОСЗ гр. Г. Т. е
постановила отказ за оземляване, като е посочила причина за отказа, че бащата
на заявителя- жалбоподателя, като член на домакинството му, притежава в
собственост като оземлен 15 дка земеделска земя в землището на с. Р., общ. Г. Т.
Съдът с оглед правомощията си по чл. 145 и
чл. 146 АПК извърши проверка на законосъобразността на атакувания отказ от
издаване на индивидуален административен акт и констатира, че същият отговаря
на всички изисквания за форма и съдържание на акта, визирани в нормата на чл. 59,
ал.1 и ал. 2 АПК. Отказът е постановен в писмена форма от компетентен орган-
Комисия при Общинска служба по земеделие гр. Г. Т., при липса на съществени
нарушения да административно производствени правила, при липса на противоречие
с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, отказът е подписан
от членовете на нарочно създадена комисия.
За посочения мотив за отказ са представени
по делото писмени доказателства- справка от регистър за обстоятелството, че
лицето Т. П. Х. ЕГН ********** *** Т. притежава като оземлен 15 дка нива в
землището на с. Р., общ. Г. Т.
Твърдението на ОСЗ Г. Т., че горепосоченото
лице е баща на жалбоподателя и че живее с него в едно домакинство, не бе
оспорено в съдебно заседание от жалбоподателя, поради което съдът счита това
твърдение за доказано.
От горното е видно, че жалбоподателят не
отговаря на условията за безимотен или малоимотен гражданин, за да има правото
след като е изтекъл договора му за наем да бъде оземлен чрез придобиване на
собствеността върху процесния имот./ При липсата на доказателства по делото за
образуването на сочения в молбата за закупуване и в отказа на ОСЗ имот № *****
и с оглед останалите доказателства по делото, съдът приема, че се касае до
процесната част от имот № **** с площ от 15 дка, която впоследствие е била
образувана под нов № ***./
Отказът на ОСЗ Г. Т. е правилен,
законосъобразен, постановен при спазване изискванията на чл. 59 и чл. 146 АПК и
следва да бъде потвърден, а жалбата следва като неоснователна да бъде оставена
без уважение.
Предвид горното съдът
Р Е Ш
И :
Оставя без уважение жалбата на П.Т.П., ЕГН **********
*** срещу Отказ изх. № ВС- 17-796/ 4. 06. 2010 год. на Общинска служба
Земеделие/ ОСЗ/ гр. Г. Т. да уважи
молбата му с вх. № ВС- 17- 4436 / 31. 10. 2007 год. за закупуване на имот № ****-Нива,
трета категория, с площ от 15 дка,
находящ се в землището на с. Р., общ. Г. Т., местност „ К.В. л.„, който е
ползвал под наем по силата на Решение № 35/ 03 от 11. 09. 2002 год. на Поземлена
комисия / ПК/ гр. Г. Т. за признаване правото на оземляване на безимотни и
малоимотни граждани, сключен договор № 145 / 18. 01. 2003 год. и двегодишен
анекс към договора за отдаване под наем на земи от ДПФ по реда на чл. 4, ал.3
от Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани/ НОБМГ/.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Д. в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :