№ 108
гр. Благоевград, 03.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Катя Бельова
Членове:Лилия Масева
Анета Илинска
като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно частно гражданско
дело № 20211200500773 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл. 423, ал. 1 ГПК.
Постъпило е на 01.06.2021 г. в канцеларията на РС Благоевград
възражение от "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. Благоевград, ул. "..." № 1 , представлявано управителя си Г.К. против
издадената по реда на чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ – запис на заповед от 02.01.2018 г., с
№1053 от 04.02.2020 г. по ч.гр.д.№101/2020 г. по описа на РС – Благоевград.
В същото е посочено, че заповедта не е връчена надлежно по реда на чл.
50 ал.4 ГПК, доколкото в периода 21.06.2019 г. до 25.05.2021 г., включващ
образуване на заповедното производство, последвалото го изпълнително
такова и изпращане на поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ,
дружеството не е имало законен представител – управител. Възражението
било депозирано веднага след узнаване от новия управител на образуваното
изпълнително дело, като изборът бил направен на 14.05.2021 г. Оспорва се и
дължимостта на сумите, като се заявява, че тази позиция ще се доказва в
евентуален бъдещ процес по чл. 422 ГПК.
Моли съда, да бъде прието възражението му, като съдът спре
принудителното изпълнение по заповедта и върне ч.гр.д. на РС- Благоевград
за продължаване на съдопроизводствените действия по реда на чл. 415 ГПК.
Основните оплаквания, които се съдържат във възражението се
изразяват в това, че заповедта за изпълнение не е връчена надлежно по
смисъла на чл. 423 ал.1 т.1 ГПК.
Дружеството-жалбоподател прилага писмени доказателства,
удостоверяващи връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Към делото е приложено ч.гр.д.№ 101/2020 год. по описа на
1
Благоевградския районен съд.
Постъпило е писмено становище от кредитора – **** ЕАД – гр.София.
Оспорва се допустимостта и основателността на постъпилото възражение.
Твърди се, че Община Банско е съдружник в дружеството длъжник и е
присъединен взискател в изпълнителното производство, поради което следва
и длъжника да се счита за уведомен. Развива съображения относно
твърденията си, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 423 ал.1 ГПК.
Желае съдът да приеме възражението за недопустимо, а разгледано по
същество – за неоснователно.
Прилага писмени доказателства, касаещи регистрацията на дружеството
длъжник.
Настоящият съд като взе предвид изложените оплаквания във
възражението и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Въз основа на заявление по реда на чл. 417 т.10 ГПК, районният съд е
издал заповед за изпълнение на парично задължение като разпоредил
длъжникът "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Благоевград, ул. "..." № 1 да заплати на кредитора "****" ЕАД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район ..., кв. ..., бул. „...",
представлявано от В.М.С. следните суми:
- 140 000 лв. /сто и четиридесет хиляди лева/ – представляваща главница по
Запис на заповед от 02.01.2018г., издаден от "****" ООД, в полза на "****"
ЕАД, предявен на 29.04.2019г., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда – 17.01.2020г. до
окончателното й изплащане.
- 2800 лв. /две хиляди и осемстотин лева/ - представляваща заплатена
държавна такса по делото.
Посочил, че вземането произтича от следните обстоятелства: Издаден
от длъжника "****" ООД в полза на кредитора "****" ЕАД Запис на заповед
от 02.01.2018г., с който издателят се е задължил безусловно и неотменимо,
без разноски и без протест, да заплати на предявяване сумата от 140 000 лева.
Записът на заповед е предявен на 29.04.2019г. Записът на заповед обезпечава
задълженията на длъжника "****" по Договор за услуги от 02.01.2018г.,
сключен с кредитора "****" ЕАД. Допуснал незабавно изпълнение на
издадената заповед и разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Издаденият изпълнителен лист е получен от заявителя на 05.02.2020 г.
и е образувано изпълнително производство.
За издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист е изпратено
съобщение до длъжника от ЧСИ Б.В. по образуваното изпълнително дело
№126/2020 г. Същите, заедно с поканата за доброволно изпълнение са
връчени по реда на чл. 50 ал.4 ГПК, чрез залепване на 08.05.2020 г.на входна
врата на вписания адрес на търговското дружество, за което има надлежно
отбелязване от връчителя – призовкар в приложената разписка, че на
посочения адрес не е открита такава фирма, няма табели и пощенски кутии
2
или отличителни знаци с името на фирмата. ЧСИ е отбелязал на разписката,
че книжата са редовно връчени при усл. на чл. 50 ГПК на 05.06.2020 г.
Няма спор,че в двуседмичния срок по чл. 419 ал.1 ГПК дружеството -
длъжник не е подал жалба, както и възражение.
Възражение е подадено от длъжника по реда на чл. 423 ГПК чрез РС
след избор и вписване на нов управител в ТР.
В разпоредбата на чл.423 ГПК е предвиден едномесечен срок, от
узнаването на заповедта за изпълнение, в който може да се подаде
възражението по чл.423 ГПК от длъжника. Съответно, ако е подадено в този
срок възражението подлежи и на разглеждане по същество.
Съдът ще разгледа възражението по същество, доколкото същото е
подадено в едномесечния срок от вписването в ТР на новия управител на
дружеството – длъжник в хипотеза на заличен и невписан управител в
продължителен период.
Разгледано по същество, въззивният съд намира искането за приемане
на възражението по чл. 423 ГПК за неоснователно.
От изложените доводи във възражението, съдът прави краен извод, че не
е налице нита една от хипотезите на чл. 423, ал.1 ГПК, сочеща, че : в
едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който
е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение
до въззивния съд, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на
връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на
Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради
особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени
непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Настоящият съдебен състав намира наведените доводи за
неоснователни. Връчването на съобщенията в заповедното производство
става по общите правила, определени в Глава VІ, Раздел І на ГПК. В
конкретния случай връчването на заповедта е станало при условията на чл.50
ал.4 ГПК на посочения в ТР адрес на управление, като същото е надлежно.
Не е била приложена разп. на чл. 50 ал.2 ГПК. При така събраните
доказателства съдът намира,че няма нарушение на чл. 50 ГПК. Не е налице
ненадлежно връчване, твърдяно от молителя. Съобщението представлява
официален свидетелстващ документ, че са се осъществили обстоятелствата,
които установява на място длъжностното лице по призоваване. Материалната
доказателствена сила на този документ не би могла да бъде опровергана с
твърдения и доказателства, че дружеството не е избрало и вписало свой
управител.
3
Създаденият от законодателя процесуален ред и форма на връчване на
призовки и съобщения, се удостоверява от връчителя им, вкл. на частен
съдебен изпълнител, който се явява длъжностно лице, надлежно овластено от
закона да удостовери с подписа си върху разписката, официален
свидетелстващ документ, начина на извършеното връчване или съответния
отказ.
От правната характеристика на приложената по делото и върната в
цялост призовка до страната на официален свидетелстващ документ, ползващ
се с формална доказателствена сила относно неговата автентичност и с
материална доказателствена сила относно фактите, предмет на
удостоверителното изявление на длъжностното лице- връчител, следва, че
решаващият съд е обвързан от тази доказателствена сила на официалното
удостоверяване до момента на оборването и по предвидения в закона ред.
Доказателствената тежест за установяване на твърдените от молителя факти е
негова, тъй като от тях той черпи изгодни за себе си правни последици, но в
конкретния случай същият не доказа твърденията си и основателността на
възражението.
Търговските дружества са специфична категория субекти на правото,
юридически лица, които участват в гражданския оборот чрез воля, формирана
и изразена от техните органи. Те придобиват правосубектност от момента на
вписването им в търговския регистър и същата е налице до момента на
заличаването им от него. Поради това в чл. 50 ГПК е предвиден специален
ред за връчване на съдебни книжа на търговци, в т.ч. на търговски дружества,
който дерогира приложението на общите правила за връчване,отнасящи се до
физическите лица.
Съгласно разп. на чл. 50 ал.4 ГПК, когато връчителят не намери достъп
до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи
съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал.1 ГПК. Второ
уведомление не се залепва.
Когато става дума за търговци, какъвто е настоящия случай, няма
изискване за трикратни посещения през период от поне една седмица, каквото
се съдържа в чл. 47, ал. 1 от ГПК досежно призоваването на физическите
лица.
Няма допуснати нарушения и при залепване на уведомлението по чл.
47, ал. 1 от ГПК. Законът изисква то да бъде залепено на вратата или на
пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата
или на видно място около нея. В случая е удостоверено от длъжностното лице
залепване на уведомлението на вратата. Константната практика на Върховния
касационен съд по приложението на тази норма разяснява правилото, че тя се
прилага еднократно - веднъж приложена, при правилно приложение на
предвидените в тази норма предпоставки означава, че е било налице
бездействие на търговеца да получи книжата.
Процедурата е спазена от ЧСИ при връчването на книжата. Няма порок
в изпълнението и, независимо от бездействието на дружеството да избере и
впише свой управител. Съгласно чл.155 т.3 ТЗ, по иск на прокурора въз
4
основа на съдебното решение, дружеството може да бъде заличено,когато в
продължение на три месеца е без вписан управител. Търговското дружество,
докато не бъде заличено в търговския регистър, има своите органи –
управител и общо събрание (в случай че не е еднолично), чийто състав може
да бъде попълван от самото дружество в зависимост от обстоятелствата.
Задачата, да се обезпечи управител на дружеството, е на общото му събрание,
което не е престанало да функционира. В противен случай ще се стигне до
злоупотреба с процесуални права – хипотетично всеки управител на
дружеството – ответник може да се заличи като такъв, за да принуди
разноските му по процесуална защита да се поемат от ищеца. Така ответникът
ще черпи права от собствената си недобросъвестност, а съдът ще му я
защити.
Обстоятелството, че дружеството няма вписан управител не е основание
нито за спиране на производство, нито за назначаване на особен представител
на дружеството / така в Определение №265/22.06.2018 по дело №1624/2018 на
ВКС, ГК, III г.о. /. В чл. 137, ал. 1, т. 8 ТЗ е уреден специален ред за
назначаване на представител ад хок от общото събрание на ООД –
представител за водене на процеси от дружеството срещу управителя и тогава
ВКС приема, че съдът не назначава особен представител. По аргумент за по-
силното основание би следвало да се приложи специалният ред по чл. 137, ал.
1 т. 8 ТЗ и в този случай.
С оглед изложеното, искането за приемане на подаденото възражение,
при условията на чл. 423, ал. 1 от ГПК, се явява неоснователно и следва да
бъде оставено без уважение. Без уважение следва да се остави като
неоснователно и искането за спиране на изпълнението, с оглед направения
извод за неоснователност на възражението, а и с оглед на обстоятелството, че
искането не отговаря на условията на чл. 282, ал.2 ГПК, доколкото молителят
не е представил надлежно обезпечение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането от "****" ООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Благоевград, ул. "..." № 1 ,
представлявано управителя си Г.К. за приемане при условията на чл.423, ал.1
от ГПК на възражение против издадената по реда на чл.417 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ с №1053 от
04.02.2020 г. по ч.гр.д.№101/2020 г. по описа на РС – Благоевград, както и
искането за спиране изпълнението по тази заповед.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6