О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V- 1903 Година 2020,07.07 град Бургас
Бургаският
окръжен съд, ІІ-ро гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На седми юли, две хиляди и двадесета
година
в закрито
съдебно заседание на осн. чл.267 от ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Александър МУРТЕВ
Секретар
разгледа въззивно
гражданско дело номер 1533 по описа
за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК В.КАМБУРОВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба, вх.№13393/23.03.2020г.,
подадена от ,,БАНКА ДСК“ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.,,Московска“№19, представлявана от изпълнителните
директори Юрий Благоев Генов и Диана Дечева Митева, чрез юрисконсулт Лилия Папазова, срещу Решение №607 от 14.02.2020г.,
постановено по гр.д.№2777/2018г. по
описа на Районен съд- Бургас, в частта,
в която са отхвърлени исковите
претенции и ищецът е осъден да заплати в полза на ответника сумата от 765.35
лева, представляваща направените по делото съдебно- деловодни разноски и сумата
от 94.47 лева- държавна такса за производството в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на БРС.
С
посоченото решение, съдът е уважил предявеният от ищеца
иск за приемане на установено по
отношение на В.А.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, че съществува вземането на ,,БАНКА ДСК“ЕАД, за сумата от 1045.99 лева, представляваща
невърната заета част от главница по допълнително споразумение за
преструктуриране на договор за издаване и обслужване на кредитна карта по
договор за кредит за текущо потребление от 28.10.2016г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 15.12.2017г. до изплащане на вземането,
което вземане е част от издадена заповед №5585 от 19.12.2017г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.9410/2017г.
по описа на Районен
съд- Бургас, като е отхвърлил
исковите претенции в останалата им част.
Със същото решение, страните са
осъдени да заплатят разноски по делото съобразно уважената/отхвърлена част от
исковете.
С въззивната
жалба се изразява несъгласие с решението в частта, в която исковите претенции
са отхвърлени и се присъждат разноски в тежест на ищеца.
Жалбоподателят намира решението
на първоинстанционния съд в обжалваната част за неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага аргументи за отмяна на атакувания
съдебен акт.
На първо място навежда
доводи във връзка с изложеното в мотивите на първоинстанционното решение за
наличие на неравноправни клаузи в сключения между страните договор за кредит (в
нарушение на чл.11, ал.1, т.9 от Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите).
Подчертава, че
клаузите в допълнителното споразумение за преструктуриране на договор за
издаване и обслужване на кредитна карта в договор за кредит за текущо потребление
от 28.102016г., били индивидуално уговорени. Излага становище.
Посочва, че
съгласно сключеното между страните Допълнително споразумение, остатъкът от
дълга по кредитната карта в размер на 1056.46 лева, се преструктурирал в кредит
за текущо потребление, като кредитополучателят следвало да върне сумата на
ежемесечни вноски в срок до 28.10.2022г.(при променлив лихвен процент в размер
на 13.450% годишно). Подробно се описват условията за изменение на лихвения
процент (при промяна на 6-месечния СОФИБОР, при предпоставки и ред, визирани в
ОУ).
Развива подробни съображения във
връзка с прилагане разпоредбите на чл.143 - чл.146 от ЗЗП. Заявява, че
изменение на лихвения процент за процесния период, било предприето единствено с
оглед промяна в индекса СОФИБОР, която
се обуславяла от обективни факти на финансовия пазар извън контрола на
кредитора(банката). Отбелязва, че в заключението по извършената съдебно-
счетоводна експертиза, вещото лице констатирало наличието на предпоставки за
реализиране на предвидената в т.7.1 от ОУ възможност, банката едностранно да
промени договорения лихвен процент, съставляващ цената на предоставената
финансова услуга.
Намира за неправилен извода на
съда, че потребителят бил в положението на по-слаба страна относно степента на информираност
за обема на задълженията и условията, при които се поемат. Изтъква, че страните
постигнали съгласие банката да предостави определена парична сума на
кредитополучателя, за което се дължала лихва(чл.2.1 от договора). Пояснява, че
общият размер на лихвения процент от 13.450% се получавал от сбора на компонентите,
участващи при формиране на лихвата от 0.331%(6- месечен СОФИБОР) и надбавка
(13.119%).
Моли за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски, както пред настоящата
инстанция, така и в първоинстанционното и
заповедно производство.
При
проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 от ГПК се установи следното:
Препис от
първоинстанционното решение е връчен на процесуалния представител на ищеца на 06.03.2019г.
Въззивната жалба е входирана в деловодството на БРС на 23.03.2020г.(видно
от пощенското клеймо- изпратена на
20.03.2020г.). Съгласно чл.3
от Закона за мерките
и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13
март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове, а на основание § 13 от ПЗР
към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от
обнародването му в "Държавен вестник". Горното обосновава извода, че въззивната
жалбата е подадена в предвидения двуседмичен срок за обжалване на
пъровинстанционното решение.
Препис от
същата е връчен на процесуалния представител на ответника-адв-А.- БАК на
08.06.2020г.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва изцяло.
Въззиваемата намира атакуваният съдебен акт за
правилен, обоснован и постановен в
съответствие с материалния и процесуален закон.
Излага
становище за недопустимост на въззивната жалба като просрочена.
Навежда
аргументи за неоснователност. Посочва, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в потребителските договори. Развива подробни съображения в
тази насока, позовавайки се на чл.6 от Директива 93/13 на ЕС.
Оспорва
изложените в жалбата твърдения. Счита, че липсата на информираност относно
условията по договора за кредит, както и невъзможността за едностранен отказ от
облигационната връзка при завишаване цената на услугата от страна на банката,
водело до извод за неравноправност на договорните клаузи. Посочва, че в Закона
за защита на потребителите се давало легално определение за неравноправна
клауза(чл.143).
Заявява,
че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем
без основание- единствено с оглед начисляване лихви и разноски.
Моли за
потвърждаване решението на Районен съд
–Бургас и присъждане на направените по делото съдебно-деловодни разноски в
настоящото и заповедното производство.
Страните
нямат доказателствени искания.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно
заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на
осн.267, ал.1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ
в.гр.д.№1533/2020г. в съдебно
заседание за разглеждане и решаване на 03.08.2020г.
от 09,40 ч., за която дата и час на страните са изпратени призовки.
С оглед своевременното призоваване на
страните, в случай на необходимост, същите да бъдат призовани вкл. на
посочените от тях телефони или ако са служебно известни на съда.
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: