Р Е Ш Е Н И Е
№ 754
гр.Плевен, 17,05,2016 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на деветнадесети април две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №265 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по делото е образувано по ИМ от ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния
директор ***,, чрез адв.*** от ПАК, против М.А.Б., ЕГН **********,***, за
признаване за установено спрямо ответницата на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същата дължи на ищеца сумата от 6282,23 лева, от които сумата от 3702,95
лева главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода 01,08,2003 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 2579,28 лева, представляваща
лихва за забава за периода 01,10,2003 г. – 16,10,2015 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№5741/2015 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово
разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – адв.*** от ПАК, сочи, че са събрани
достатъчно доказателства, че ответницата е консумирала топлинна енергия, която
не е заплатена. Сочи се, че с представения договор за разсрочено плащане
ответницата е признала задължението си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира възражение, с характера на отговор
на ИМ, в което прави множество възражения, включително и за изтекла погасителна
давност. Твърди се, че през 2005 г. всички радиатори в жилището са демонтирани,
но въпреки това продължила да получава месечни сметки. Сочи се, че през 2014 г.
започнала да получава заплашителни писма от ***, в следствие на което отишла в
ТЕЦ и сключила споразумение за разсрочено плащане само на главницата. В съдебно
заседание ответницата отново заявява, че прави възражение за изтекла
погасителна давност и е дъгласна да заплати задълженията си само за последните
три години.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на
установено, че по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от
ищеца ***. В производството в съответствие с правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищеца следва да докаже вземането си по основание и
размера, като и размера на претендираната лихва за забава.
От приложеното ч.гр.д. №5741/2015 г. по описа на
ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответницата за процесните суми.
Съдът намира за
безспорно установен факта, че ответницата е собственик на имота с аб. №***,
находящ се в ***. Съдът намира за установен и факта, че ответницата е
потребител на топлинна енергия за небитови нужди, съобразно ЗЕ, Раздел VII.
От заключението на ВЛ
по изготвената СДИЕ, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено,
се установява, че дължимата от ответницата сума за периода 11,11,2012 г. –
30,04,2015 г. е в размер на 933,22 лева главница и лихва за забава за периода
02,01,2013 г. – 16,10,2015 г. – 157,00 лева.
По направеното от
ответницата възражение за изтекла погасителна давност за вземанията за главница
и лихва за периода преди 11,11,2012 г.
Погасителната давност е фактически
състав, включващ период от време, през който носителят на едно субективно
материално право бездейства, който състав поражда правото на задълженото лице
да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според чл.114 от ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената топлинна
енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период /месеца на
доставката/, а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците
са започнали да се натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния
период, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника. Съгласно
задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение №3/2011 г. на
ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена топлинна енергия са такива за
периодично изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца за
главницата е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3 от
ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват
и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за тях да не е
изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за забава върху
главницата. Ето защо Съдът счита, че така направеното възражение за недължимост
на вземанията поради изтекла погасителна давност е основателно за вземанията,
начислени за периода до три години преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, което е подадено на 11,11,2015 г. – тоест за
периода преди 11,11,2012 г. С допълнителна молба-становище от 18,04,2016 г. ищецът
прилага по делото Договор за разсрочено плащане от 15,05,2014 г. Съдът счита,
че цитирания договор носи белезите на договор за спогодба по чл.365, ал.1 от ЗЗД. С този вид договор страните прекратяват един съществуващ спор или избягват
един възможен спор чрез взаимни отстъпки, с които могат да създадат, изменят
или погасят и правоотношения, които не са били предмет на спора. Спогодбата има
двустранен характер, а отстъпката е частичен отказ от първоначалното твърдение
на страната и е средство, а не цел на спогодбата. Целта на спогодбата е да се
внесе определеност и яснота в отношенията между страните. При спогодбата е
възможно и страните да пожертват действителното правно положение, като се
съгласят да считат по между си, че то е било такова, каквото го прогласява
спогодбата. В този смисъл спогодбата може да включва в себе си воля за частичен
отказ от съществуващо право, респективно за частично поемане на несъществуващо
задължение /чл.365, ал.2 от ЗЗД/. Затова и съгласно съдебната практика,
спогодбата цели да изключи възможността да се оспорва предхождащото я правно
положение /в този смисъл е Решение по гр.дело №2480/1994 г. на ВКС, V г.о./.
Договорът за спогодба има декларативно действие, което се изразява в това, че
страните считат правното положение такова, каквото са признали в спогодбата,
както и регулиращо действие, състоящо се в това, че страните се задължават в
бъдеще да изпълняват задълженията си така, както са установени в спогодбата.
Договорът за спогодба има и конститутивно действие, тъй като съществуващото
правоотношение се изменя съобразно уговореното в договора за спогодба. Договора
за разсрочено плащане не е едностранно изявление на ответницата, а съдържа
насрещни волеизявления и на двете подписали го страни, поради което е договор,
а не едностранна сделка. С това споразумение обаче ответницата признава доставена
топлинна енергия и топла вода за периода 01,08,2003 г. – 31,03,2004 г.,
и за посочения период Договора за разсрочено плащане има значението на признаване
на вземането от страна на длъжника, което пък от своя страна на основание
чл.116, б.“а“ от ЗЗД е прекъснало давността и от този момент, на основание
чл.117 от ЗЗД е започнала да тече нова давност. Ето защо, следва да бъдат
признати за установени като дължими и задълженията на ответницата за посочения
период, които съдът, на основание чл.162 от ГПК изчисли на 235,16 лева главница
и 323,65 лева лихва за забава.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е частично основателен до
размера от 235,16 лева главница за периода 01,08,2003 г. – 31,04,2004 г. и
лихва за забава в размер на 323,65 лева върху главницата от 235,16 лева, както
и 933,22 лева за периода 11,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и лихва за забава за
периода 02,01,2013 г. – 16,10,2015 г. – 157,00 лева. За разликата до претендираните
3702,95 лева главница и 2579,28 лева лихва за забава искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на разноските – ищецът претендира
разноски в размер на 420,65 лева съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК. От
тях ответницата му дължи разноски в размер на 109,37 лева съразмерно с частта
от вземането, за която се установи, че съществува.
С
оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се
произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство
съобразно изхода на спора. Ето защо следва ответницата да бъде осъдена да
заплати на ищеца разноски от заповедното производство в общ размер на 63,87 лева
съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422 вр. чл. 421, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че М.А.Б., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***,, сумата
от 235,16 лева главница за периода 01,08,2003 г. – 31,04,2004 г. и лихва за забава в размер на 323,65 лева
върху главницата от 235,16 лева, както
и 933,22 лева главница за периода 11,11,2012 г. – 30,04,2015 г., и лихва за
забава за периода 02,01,2013 г. – 16,10,2015 г. – 157,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 11,11,2015
г., до окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5741/2015
г. по описа на РС Плевен, като за разликата до претендираните 3702,95 лева
главница и 2579,28 лева лихва за забава ОТХВЪРЛЯ предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК М.А.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***,, сумата от 109,37 лева – деловодни
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК М.А.Б., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***,, направените разноски в заповедното
производство в общ размер на 63,87 лева съразмерно с частта от вземането, за
която се установи, че съществува.
Решението е постановено при участието
на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: