МОТИВИ към присъда
по НОХД № 385/2011". по описа на ГОРС
Районна прокуратура-
Г.Оряховица е повдигнала обвинение срещу Х.Д.Г. за това, че на 08.08.2010г., в
района на моста при р. Янтра между гр. Г.О. и гр.Д.О., действайки като непълнолетен, но
с възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, отнел
от владението на собственика чужди движими вещи - мобилен телефонен апарат „Сони-Ериксон С902" заедно със СИМ-карта, годни за използване по
предназначението си и на обща стойност 276 лева, собственост на И.Д. ***.Оряховица,
без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не
е маловажен- престъпление по чл. 194 ал.1, вр. чл.
63 ал.1 т.З от НК. Пред настоящата инстанция представителят на ГОРИ поддържа така
повдигнатото обвинение.
Подсъдимият заявява,
че е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение.Прави
искане за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие.
Съдът, след като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства в съответствие с
изискванията на Закона, приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г. бил
непълнолетен към месец август 201 Ог. Живеел в гр.Г.О.. Пострадалият Д.И.Д.
през месец декември 2009 г. закупил мобилен телефонен апарат «Сони-Ериксон С902» и СИМ карта към него. Телефонът заедно с
картата Д. предоставил за ползване на сина си - св. И.Д.И.. Па 08.08.2010 г. св. И., заедно със
своя приятел - св. Н.С.В. отишли да се къпят
на р.Янтра в района на моста преди гр. Д. Оряховица. Там били и поде.Х.Д.Г., заедно със свои познати - свидетелите А.Е.А. и Г.Б.Г.. Подсъдимият Г. забелязал, че И. е оставил мобилния
телефон при дрехите си на брега и
докато останалите се къпели в реката, той го взел, изключил го и го скрил в храстите. След това Г. изчакал да си
заминат присъстващите и взел телефона.
После отишъл в гр.Лясковец, където по-късно поставил в телефона си своята СИМ-карта, включил го за проба и след
това отново го изключил. След няколко дни продал телефона на св. И.М.И., който
пък го употребил за резервни части.
След като установил липсата на телефона, Д. подал жалба до РУП-Г.Оряховица, тю
която било образувано досъдебно производство.
Приетата фактическа
обстановка аргументира съда да приеме, че с действията си подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.194 ал.1, вр.чл.63
от НК, поради което следва да се ангажира наказателната му отговорност. Спрямо поде.Г.
са налице основанията по чл.63 ал.1 т.З от НК, тъй като деянието е извършено от същия
като непълнолетен- същият е роден
на ***, а престъплението е извършено през м.08.2010г., но същият е бил
с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си съгласно допуснатата
експертиза.
От обективна страна подсъдимият е отнел чужди
движими вещи от владението на другиго и без
съгласието на собственика с намерение противозаконно да ги присвои. До
извършване на изпълнителното деяние, вещите са се намирали във фактическата власт на друго лице, различно от
дееца.Фактическата власт на ползвателя на вещите не е била прекъсната с
факта, че те са оставени временно без надзор
и употреба, тъй като владението е просто възможност за фактическо разпореждане
с вещта и за наличието на такава възможност не е необходимо държателят на предмета на престъплението
непрекъснато, във всеки един момент да го
наблюдава или да го пази.Изпълнителното деяние на кражбата- отнемане на вещите от владението на другиго, е осъществено с
действията на подсъдимия по прекратяване
на фактическата власт, която до момента се е упражнявала от собственика и установената негова фактическа власт
върху вещите.Престъпният резултат на
това резултатно престъпление- промяната във фактическата власт върху предмета на посегателството, е настъпила
вследствие на деянието.Подсъдимият е успял
да установи своя фактическа власт върху откраднатите вещи и с това са настъпили предвидените от закона и искани от
дееца общественоопасни последици. Подсъдимият е действал с намерение противозаконно
да присвои процесиите движими вещи,
тъй като е желаел след деянието да се разпорежда с тях в свой интерес-
като ги продаде срещу заплащане.Присвоителното
намерение се обективира в желанието за юридическо разпореждане с вещите- да бъдат отчуждени
срещу сума пари.
От субективна страна
поде.Г. с действал умишлено при форма на вината пряк умисъл- същият е съзнавал, че
предмет на престъплението са чужди движими вещи и че с действията си ще лиши от фактическа власт собственика
им. Освен това той е предвиждал
преминаването им в негова фактическа власт и е целял да установи тази
власт върху предмета на престъплението.Във волево отношение извършителят пряко е целял този резултат. В този смисъл деецът
е предвиждал общественоопасния характер на деянието, общественоопасните
му последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за
извършване на престъплението се коренят в желание за противозаконно
облагодетелстване, без съобразяване със съществуващия правен ред.
При определяне на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия за престъплението, за
което е повдигнато обвинение, съдът в съответствие с разпоредбата на
чл.54 от НК обсъди степента па обществената опасност на деянието и дееца,
наличието на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, подбудите за извършване на
престъпното деяние. Като отегчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
множеството осъждания след извършване на настоящото деяние и лошите
характеристични данни, а като смекчаващи-направените самопризнания от дееца и сравнително
невисоката стойност на отнетото имущество. При индивидуализация на наказанието съдът
се съобрази с квалификацията на деянието и пределите на предвиденото от закона наказание
за това престъпление, както и с
разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
относно приложението на чл.58а от НК. Бе съобразена и редукцията по чл.63 ал.1 т.З от
ПК, след която относително определената санкция е без законоустановен
минимум- лишаване от свобода до три години. Разпоредбата на чл. 58 А ал.1 НК е
действаща от 10.04.2010 г. Наказанието беше определено под средния, предвиден в
закона размер, като съдът счете, че справедливото наказание, което следва да се
наложи на Г. е девет месеца лишаване от свобода. Намалено с една трета, на
поде.Г. беше определено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Тъй като подсъдимият
е
непълнолетен и към момента на постановяване на присъдата и не е осъждан с наказание лишаване от
свобода към момента на извършване на деянието/08.08. Юг./, с института на
условното осъждане биха се изпълнили целите на наказанието, поради което на осн.чл.69,
вр.66 ал.1 от НК настоящата инстанция отложи
изпълнението на така наложеното наказание за
срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият на осн.чл.189 ал.З НПК следва да заплати направените по делото
разноски
в размер на 100лв.
Въз основа на изложените по-горе съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: