№ 486
гр. София , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на осми февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Красимир Маринов Въззивно търговско дело
№ 20201001002612 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 274138/16.10.2020 г. – п. к. 15.10.2020 г., подадена от
ЗД „Евроинс живот“ ЕАД чрез юр.к. И. Н. срещу решение № 260053/25.09.2020 г., постановено по
търг. дело № 2504/2018 г по описа на Софийски градски съд, с което жалбоподателят е осъден да
заплати на „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД), както
следва: на основание чл. 208 вр. чл. 193 вр. чл.199а КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗР на КЗ (действащ) сумата
от 32 737.39 лв. – застрахователно обезщетение; сумата от 2 337.09 лв. – законна лихва от датата на
получаване на покана за доброволно изпълнение -17.03.2018 г. до датата на исковата молба;
законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.11.2018 г. до окончателното заплащане на
сумата; както и сумата от 4 423.94 лв. – разноски на основание чл. 78 ГПК.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и необосновано поради неточни фактически
и правни констатации, както и несъобразяване с наличието на изключени рискове съгласно
Общите условия към застрахователната полица, поради което моли въззивния съд да го отмени и
постанови ново решение, с което отхвърли изцяло исковите претенции. Претендира и присъждане
на разноски.
В жалбата си излага следните възражения: 1) В мотивите на първоинстанционното решение
съдът посочвал, че през 2010 г. груповата застрахователна полица била сключена с
„Интерамерикан България Животозастраховане“ АД, след което с анекси, ЗД „Евроинс живот“
1
ЕАД встъпило в договора, а в действителност ставало въпрос за едно и също юридическо лице,
което през 2014 г. си променило фирменото наименование. Тази информация била публична и
можело да бъде установена в търговския регистър по партидата на дружеството (видно и от ЕИК,
който бил един и същ). По-нататък, излагайки правните си изводи, съдът отново релевирал
настъпило правоприемство между два застрахователя, като посочвал, че към момента на подаване
на съгласие при предходния застрахователен договор, сключен през 2010 г. с „праводател на
ответника“ застрахованата Е. М. подала невярна декларация, а в действителност, предходен
застраховател, т. е. такъв преди „Евроинс Живот“ (с предишно фирмено наименование
„Интерамерикан България Животозастраховане“) била само Застрахователна компания ING, но не
по линия на правоприемство, а на сключен преди 2010 г. групов застрахователен договор с „Банка
Пиреос България" АД; 2) Съдът признавал за установено и безспорно обстоятелството, че смъртта
настъпила в резултат на онкологичното заболяване, от което страдала г-жа М. още преди да бъде
застрахована по груповия договор с дружеството, което било констатирано по категоричен начин
от вещото лице в изготвената от него съдебно-медицинска експертиза. Не се оспорва и фактът, че
лицето попълнило невярна здравна декларация към датата на присъединяване към груповата
полица със застрахователя - 26.10.2012 г., като премълчало наличието на обстоятелства относно
здравословното си състояние, които били в пряка причинна връзка с настъпилото
застрахователното събитие и за които застрахователят поставил изрично въпрос, доколкото г-жа
М. не отразила, че при нея било налице диагностицирано и лекувано онкологично заболяване -
карцином на гърдата. В заключението на вещото лице категорично и неколкократно било
отбелязано, че настъпилата смърт на лицето била в непосредствена връзка с метастазиралия
карцином на млечната жлеза, като още през март 2012 г. г-жа М. била оперирана и била проведена
химиотерапия, т.е. касаело се за сериозно заболяване, което било от съществено значение за
оценката на риска, която застрахователят трябвало да извърши по отношение на едно лице,
кандидатстващо за застраховка. Безспорно било установено и че първо била сключена групова
застрахователна полица през 2010 г., а впоследствие, след изтичането на срока на полицата през
2014 г., бил преподписан нов групов застрахователен договор между същите страни. Съдът
пропускал или неглижирал факта, че починалото лице било застраховано при действието на
първия застрахователен договор през 2010 г. и следвало да отговаря на изискванията на въпросния
договор, за да бъде прието като застраховано лице при стандартни или съответно нестандартни
условия; 3) Същевременно, първоинстанционният съд стигнал до неправилен извод относно
наличието на изключени рискове съгласно Общите условия към застрахователната полица. Приел,
че не се касаело за предшестващо (минало) заболяване, каквото било твърдението на ЗД „Евроинс
живот“ ЕАД, а за промяна в здравословното състояние, тъй като при действието на предходна
групова застраховка „Живот“, сключена през 2005 г. с друг застраховател - ING, застрахованата
кредитополучателка била клинично здрава. Следвало да се има предвид, че действително в чл. 4 от
първата групова застрахователна полица, подписана между „Банка Пиреос“ и „Евроинс Живот“
(предишно наименование Интерамерикан Животозастраховане България) през 2010 г. се
съдържали специални правила по отношение на заварени кредитополучатели, като единствената
предвидена възможност била да не се попълва здравния въпросник по образец на ЗД „Евроинс
живот“ ЕАД, ако застраховащият (банката) предостави предходни медицински въпросници и
информация, които удостоверяват липса на предходни заболявания и добро здравословно
състояние на кредитополучателите. В тази връзка, вероятно поради липсата на предходна
медицинска информация, г-жа М. попълнила здравната декларация по образец на ЗД „Евроинс
живот“ ЕАД, като отговорила отрицателно на всички въпроси. Въз основа на данните от
2
медицинския въпросник, застрахователят извършвал оценка на риска и взимал решение дали
лицето да бъде застраховано при стандартните условия на полицата или в случай на повишен риск
да го застрахова, но като сключи индивидуална полица с лицето при други условия. Това
означавало, че при приемане на лица за застраховане се извършвала т. н. първоначална оценка на
риска. Именно това страните имали предвид при подписване на анекс № 1/10.03.2015 г. към
втората групова застрахователна полица BPBLIFE-002/2014, съгласно който застрахователят се
съгласявал, че нямало да отказва плащане на обезщетение само и на основание, че застрахованото
лице не било уведомило ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за настъпили промени в здравословното
състояние след първоначалната оценка на риска. Съдът приел, че на основание на този анекс,
застрахователят нямал право да отказва плащане на обезщетение, тъй като г-жа М. не била
уведомила дружеството за настъпване на промяна в здравословното й състояние. В анекса обаче
изрично се изисквало промяната да е настъпила след първоначалната оценка на риска, а в
конкретния случай, г-жа М. била диагностицирана и лекувана от онкологично заболяване преди
тази оценка, т.е. преди датата на попълване на медицински въпросник, въз основа на който била
извършена оценката. „Първоначална оценка на риска“ не била оценката, извършена при предходен
застраховател - Застрахователна компания ING през 2005 г., когато лицето подписало договор за
кредит с ищеца. Идеята на анекса, който бил сключен по време на действие на втория
застрахователен договор през 2014 г., била оценката на риска, извършена на лицата при първата
групова застрахователна полица от 2010 г., да се приеме за меродавна и неуведомяването за
настъпилите промени в здравословното състояние след тази оценка, да не бъдат основание за отказ
от застрахователя, т.е. по време на действието на втория преподписан договор между същите
страни. Първа оценка на риска на починалото застраховано лице Е. М. била извършена към датата
на деклариране на здравословното й състояние - 26.10.2012 г., което означавало, че диагнозата
„Злокачествено образование на млечната жлеза“ била установена не след първоначалната оценка
на риска, а преди това. Оценка на риска, извършена от предходен застраховател - Застрахователна
компания ING, не обвързвала ЗД „Евроинс живот“ ЕАД и анексът всъщност не съдържал никъде
такава клауза. Жалбоподателят имал пълно право въз основа на попълнените от кандидатите за
застраховане документи (съгласие и въпросник) да извърши нова оценка на риска към датата на
присъединяването им към полицата; 4) Било установено по делото наличието на два изключени
риска съгласно Общите условия, които освобождавали застрахователя от отговорност за
изплащане на застрахователно обезщетение, а именно изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „h“ за
необявени обстоятелства, който би довел до отказ на застрахователя да сключи застрахователния
договор, както и изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „m“, когато рискът смърт е настъпил в резултат
на предшестващи заболявания. Съгласно дефиницията по чл. 2 от Общите условия
„предшестващо заболяване е заболяване или състояние, диагностицирано преди сключване на
застрахователния договор и издаването на сертификат за застраховане на кредитополучателя,
за което той вече е бил вече лекуван, намирал се е под лекарско наблюдение или е бил изследван
преди датата на сключване на сключване на застрахователния сертификат“. В конкретния
случай именно такива обстоятелства били налице. Г-жа М. била диагностицирана със заболявания,
които били от съществено значение за оценката на риска, намирали се в причинна връзка с
настъпилата смърт, съгласно изготвената съдебно-медицинска експертиза и които същата
премълчала при попълване на здравната декларация; 5) В случая бил осъществен изцяло и
фактическият състав на чл. 189, ал. 4 КЗ (отм.), с оглед на което застрахователят напълно правилно
и законосъобразно постановил отказ за изплащане на обезщетение по заведената застрахователна
3
претенция. Към датата на присъединяване към груповата застрахователна полица - 26.10.2012 г.,
застрахованото лице съзнателно премълчало наличието на обстоятелства относно здравословното
му състояние, които били в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователното събитие. В
заключението на вещото лице категорично и неколкократно било отбелязано, че настъпилата
смърт на лицето била в непосредствена връзка с метастазиралия карцином на млечната жлеза. По
време на откритото съдебно заседание вещото лице потвърдило, че настъпилата дихателна
недостатъчност в конкретния случай, с оглед на всички събрани по делото медицински документи,
дори без да била извършена аутопсия, навеждали към заключение, че същата била предизвикана
именно от авансиралия карцином на гърдата, а не от друго заболяване, тъй като била настъпила
полиорганна неодстатъчност. Напълно иррелевантно било обстоятелството дали към ноември 2012
г. заболяването било в стадий и форма, застрашаващи живота и работоспособността на лицето.
Това не било предпоставка за възникване и упражняване на правата, предоставени по закон на
застрахователя съгласно чл. 189 и чл. 190 КЗ (отм.) Цитираните разпоредби изисквали единствено
да се касаело за укрити съществени обстоятелства (т. е. такива, за които бил поставен писмено
въпрос) и тези обстоятелства да са оказали въздействие върху настъпване на събитието.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът „Юробанк България“ (правоприемник на „Банка
Пиреос България“) е подал отговор, с който оспорва въззивната жалба и по изложените
съображения за нейната неоснователност моли въззивния съд да я остави без уважение и потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски.
Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата
по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за
обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за
неоснователна поради следните съображения:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Банка Пиреос
България“ АД с правоприемник „Юробанк България“ АД срещу ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, с която
се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца, както следва: сумата от 32 737.39
лв. - застрахователно обезщетение по групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014
поради настъпило на 16.03.2018 г. застрахователно събитие – смърт на кредитополучателя Е. Х.
М.; сумата от 2 337.09 лв. – законна лихва от датата на получаване на покана за доброволно
изпълнение - 17.03.2018 г. до датата на исковата молба; както и законната лихва от датата на
предявяване на иска - 28.11.2018 г. до окончателното заплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014 по
застраховка „Живот“ от 2014 г. и подписан към нея анекс № 1/10.03.2015 г., кредитополучателите
на „Банка Пиреос България“ АД били застраховани за застрахователни рискове „смърт“ и
„неработоспособност“. С анекса било договорено застрахователят да не отказва уважаване на
застрахователни претенции на основание, че застраховането лице не било уведомило
застрахователя за настъпили промени в здравословното му състояние след първоначалната оценка
на риска. На 16.03.2018 г. настъпил застрахователен риск - смърт на застрахован по тази
застраховка кредитополучател - Е. Х. М.. Застрахователят бил редовно уведомен относно
настъпилото застрахователно събитие и към този момент застрахователното обезщетение
възлизало в размер на 32 737.88 лв., формиран от дължимите суми по договора за кредит № 0010-
4
0175-00005001443 с починалия кредитополучател.
В отговор на подаденото уведомление за настъпило застрахователно събитие с изх. № 20-01-
473/20.03.2018 г., с писмо с изх. № ЕИЖ-149#5/12.04.2018 г., ЗД „Евроинс живот“ ЕАД отказало
изплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че не били налице основание за
уважаване на претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение, тъй като била налице
премълчана и укрита пред застрахователя информация за здравословното състояние на Е. Х. М.. В
представеното съобщение за смърт като причина за смъртта било определено „остра дихателна и
сърдечна недостатъчност“, предизвикана или дължаща се на предшестващи причини: „карцином
на гърдата“ и „метастатична болест“. От представените етапна епикриза от личен лекар и лично
електронно здравно досие от НЗОК било видно, че застрахованата била диагностицирана със
заболявания през април и юли 2012 г., а в попълнено съгласие за застраховане с приложена
здравна декларация за потребителски кредит през ноември 2012 г. застрахованото лице
декларирало, че не било боледувало, респ. не било лекувано през последните 5 години от
заболявалия на черния дроб, включително злокачествени тумори. Съгласно отговора на ЗД
„Евроинс живот“ ЕАД, заболяванията били открити преди лицето да декларира здравословното си
състояние на 26.10.2012 г., поради което и на основание чл. 363, ал. 1 и ал. 4 КЗ не било налице
основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Във връзка с цитирания по-горе отказ от страна на ответника за изплащане на
застрахователно обезщетение, банката подала възражение с вх. № ЕИЖ-149#6/20.04.2018 г. на така
изложения отказ, позовавайки се и на цитирания по-горе анекс № 1, съгласно който - чл. 1, с
подписването му ЗД „Евроинс живот“ ЕАД приемало и се съгласявало, че нямало да отказва
изплащане на обезщетение по настъпили застрахователни събития с кредитополучателите,
застраховани по условията на договора за застраховки, единствено и само на основание, че
застрахованото лице не било уведомило застрахователя за настъпили промени в здравословното си
състояние след първоначалната оценка на риска.
С уведомително писмо с изх. № ЕИЖ-149#7/02.05.2018 г. до „Пиреос Застрахователен
брокер“ ЕООД, застрахователят потвърдил първоначално постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Излагал мотиви, че под „първоначална оценка на риска“ в анекса се
имало предвид оценката, извършена при закупуване на застрахователния портфейл от
„Интерамерикан България Животозастраховане“ АД, а не тази при първоначалния застраховател -
Застрахователна компания ING през 2005 г. ЗД „Евроинс живот“ ЕАД считало, че било погрешно
твърдението, че портфейлът впоследствие отново се закупувал от „Евроинс Живот“ АД.
Във връзка с потвърдения от страна на ответника отказ от изплащане на застрахователно
обезщетение, банката отправила покана за доброволно изпълнение с вх. № ЕИЖ 302./17.03.2018 г.
в която твърдяла, че отказът бил незаконосъобразен и дала на ответника седемдневен срок за
доброволно изплащане на застрахователното обезщетение, в рамките на който застрахователят не
заплатил дължимото от него застрахователно обезщетение.
Въз основа на така изложените обстоятелства, ищецът счита отказът на застрахователя да
изплати застрахователно обезщетение за незаконосъобразен и неправилен, тъй като бил налице
покрит застрахователен риск съгласно груповата застрахователна полица, цитирана по-горе и
сключения към нея анекс, а изложените от ответника твърдения в отговора от 13.04.2018 г. и
5
уведомително писмо от 02.05.2018 г., били неоснователни. В тази връзка ищецът излага
съображения, обосноваващи твърденията му, че анексът намирал приложение и по отношение на
застрахователната претенция и относно неоснователност на отказа поради липса на пряка
причинно-следствена връзка между причината за смъртта и укритото заболяване.
В заключение ищецът посочва, че предвид настъпването на застрахователното събитие
(смъртта на Е. Х. М., настъпила на 16.03.2018 г.) и съществуването на застрахователно отношение
(по силата на полица № BPBLIFE-002/2014 г. и анекс № 1 от 10.03.2015 г.), чието покритие
обхващало и настъпилата смърт, ЗД „Евроинс живот“ ЕАД дължало да заплати застрахователно
обезщетение на банката, което следвало и от непосредствената редакция на чл. 199а, ал. 1 КЗ
(отм.) вр. чл. 232 (отм.), респективно чл. 382, ал. 1, изр. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.).
Ответното дружество ЗД „Евроинс живот“ ЕАД счита така предявените искове за
процесуално допустими, но ги оспорва като неоснователни. Не оспорва наличието на групова
застраховка „Живот“, но счита, че същата впоследствие била подновена. Не оспорва и
настъпилата смърт, но твърди наличие на премълчани обстоятелства от значение оценката на риска
на застрахованото лице. Посочва, че първата оценка на риска била не тази при предходния
застраховател, а към датата на деклариране на здравословното й състояние и то било към
26.10.2012 г. Оспорва твърдението, че нямало връзка между злокачественото заболяване и
настъпилата смърт. Намира, че било налице изключен риск съгласно Общите условия на
застрахователния договор, тъй като имало съзнателно премълчаване на съществени обстоятелства
от страна на починалата застрахована Е. Х. М.. Поради това, моли съда да отхвърли така
предявените искове като неоснователни и недоказани.
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че така предявените обективно съединени
искове са с правно основание чл. 208 вр. чл. 193 вр. чл.199а КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗР на КЗ
(действащ) и чл. 86 ЗЗД, явяват се процесуално допустими и правилно са били разгледани по
същество от първоинстанционния съд, с оглед на което решението се явява допустимо, а относно
законосъобразността му по същество на спора, на основание чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши
преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при което намира следното от
фактическа и правна страна:
Не са спорни между страните част от твърдените от ищеца обстоятелства, а именно, че през
2005 г. праводателят на ищеца - „Банка Пиреос България“ АД е предоставил потребителски
кредит, обезпечен с ипотека, на Е. Х. М. за срок от 20 години (240 месеца), видно и от приложения
по делото договор № 713/19.12.2005 г. (л. 115-120); че кредитополучателката е била застрахована
по застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „Банка Пиреос България“ АД; че това е
станало към момента на подписване договора за кредит, т. е. през 2005 г.; че първата обща
застраховка е сключена между банката и застрахователя „ING“ с действие към момента на
сключване на договора за кредит и че по време на нейното действие не е настъпило
застрахователно събитие.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че съгласно групова
застрахователна полица № IABPB-001 сключена през 2010 г. (л. 78-96) кредитополучателите на
„Банка Пиреос България“ АД са били застраховани след този момент при „Интерамерикан
България Животозастраховане“ ЕАД. Полицата предвижда изрично условия за встъпване в този
6
застрахователен договор на кредитополучателите - попълнен формуляр за съгласие, предложение -
здравна декларация и медицински въпросник. Могат да встъпват само лица, които са клинично
здрави (т. 1). Нововстъпващите се определят на стандартен и нестандартен случай (т. 2).
Предвидени са и специални правила относно кредитополучателите, които вече са сключили
договори за кредит преди началната дата на тази полица, визирани в т. 4. Така, т. 4а предвижда, че
ако банката предостави предходни медицински въпросници и медицинска информация относно
кредитополучатели, които вече са сключили договори за кредит с банката и преди това са били
застраховани по друга застрахователна полица, то същите не следва да попълват медицински
въпросник. В съгласие за застраховане и попълнен медицински въпросник на Е. Х. М. от 2012 г.
(л. 111-112), същата в качеството й на кредитополучател е отговорила на всички въпроси с „не“, т.
е. че не страда от посочените във въпросника заболявания и е клинично здрава. Както бе
отбелязано, в рамките на действие на тази застрахователна полица не е възникнало
застрахователно събитие спрямо този кредитополучател.
С анекси № 4/30.06.2013 г., № 6/01.07.2014 г. и № 7/01.09.2014 г., страните „Интерамерикан
България Животозастраховане“ ЕАД с ново фирмено наименование от 21.01.2014 г. (видно от
вписването в търговския регистър по партидата на дружеството) – „Застрахователно дружество
Евроинс живот“ ЕАД (застраховател) и „Банка Пиреос България“ АД (застраховащ) страните са
удължавали срока на действие на групова застрахователна полица № IABPB-001, като с последния
анекс – до 30.09.2014 г.
На 01.10.2014 г., между ЗД „Евроинс живот“ ЕАД в качеството му на „ застраховател“ от
една страна и от друга страна „Банка Пиреос България“ АД като „договорител“ е сключен нов
договор, а именно: групов застрахователен договор за предоставяне на застрахователни покрития
на клиентите на банката № BPBLIFE-002/2014, които съгласно т. 5.1 са: 1) смърт на застрахования
вследствие на злополука или заболяване и 2) пълна трайна неработоспособност (повече от 70 %) на
застрахования вследствие на злополука и/или заболяване, като не е спорно между страните по
делото, че сред застрахованите клиенти на банката е и кредитополучателката Е. Х. М..
Наред с други клаузи страните по груповия застрахователен договор са уговорили и
специални правила (т. 7.3.3.1), приложими „само и единствено за кредитополучатели, които вече
са сключили договори за кредит с Банката и които преди Началната дата на тази Полица са
били застраховани по друга Групова застрахователна полица, сключена между Договорителя и
друг Застраховател, с покрити рискове, които се обхващат от предмета на настоящата
Полица (за краткост наричани „Действащи кредитополучатели, подробно изброени в
приложения 5 и 6 към настоящия договор“)“. Така, т. 7.3.3.1.1 предвижда, че „ Действащите
кредитополучатели, които за застраховани преди Началната дата на настоящата Полица
нямат задължение да предоставят Медицински въпросници, съгласие за застраховане или друга
медицинска информация, освен в изрично посочените в настоящия Договор случаи, подробно
изброени в Приложение 7 към Договора“, а т. 7.3.3.1.2 предвижда, че „Застрахователят приема и
се съгласява, че в случай на настъпило застрахователно събитие и невъзможност от страна на
Договорителя или Действащия Кредитополучател да предоставят попълнен медицински
въпросник и/или съгласие за приемане на застраховането, към комплекта от изискуеми
документи, същото няма да бъде основание за Застрахователя да откаже разглеждане на
заведената претенция, както и да бъде основание за отказ за изплащане по нея. Изключение от
7
това правят кредитополучатели, подробно изброени в списък - Приложение 7 към Договора,
представляващо неразделна част от него, които следва да представят попълнен медицински
въпросник и съгласие за застраховане.“
Към този застрахователен договор (№ BPBLIFE-002/2014) страните по него са подписали
анекс № 1/10.03.2015 г., с който договорили, че застрахователят се съгласява да не завишава
дължимата застрахователна премия или да ограничава застрахователното покритие за
кредитополучателите, застраховани при условията на договора за застраховка, в случай че след
първоначалната оценка на риска настъпят нови обстоятелства във връзка със здравословното им
състояние (чл. 1); както и че застрахователят няма да отказва изплащането на обезщетения по
настъпили застрахователни събития с кредитополучателите, застраховани при условията на
договора за застраховка, единствено и само на основание, че застрахованото лице не е уведомило
ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за на стъпили промени в здравословното си състояние след
първоначалната оценка на риска.
На 16.03.2018 г. кредитополучателка на „Банка Пиреос България“ АД - Е. Х. М., е починала,
видно от препис-извлечение от акт за смърт № 0118/16.03.2018 г., издаден от Община Горна
Оряховица (л. 30), т. е. настъпило е застрахователно събитие „Смърт вследствие заболяване“ на
застраховано лице по групова застрахователна полица № BPBLIFE-002/2014, за което банката
уведомила застрахователя с уведомление за настъпило застрахователно събитие с изх. № 20-01-
473/20.03.2018 г., в което би посочен размер на застрахователното обезщетение - 32 737.88 лв.,
формиран от дължимите суми по договора за кредит № 0010-0175-00005001443 с починалия
кредитополучател.
В отговор на уведомлението, ЗД „Евроинс живот“ ЕАД с писмо с изх. № ЕИЖ-
149#5/12.04.2018 г., отказало изплащане на застрахователно обезщетение по съображения, че не
били налице основание за уважаване на претенцията за заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като била налице премълчана и укрита пред застрахователя информация за
здравословното състояние на Е. Х. М.. В представеното съобщение за смърт като причина за
смъртта било определено „остра дихателна и сърдечна недостатъчност“, предизвикана или
дължаща се на предшестващи причини: „карцином на гърдата“ и „метастатична болест“. От
представените етапна епикриза от личен лекар и лично електронно здравно досие от НЗОК било
видно, че застрахованата била диагностицирана със заболявания през април и юли 2012 г., а в
попълнено съгласие за застраховане с приложена здравна декларация за потребителски кредит
през ноември 2012 г. застрахованото лице декларирало, че не било боледувало, респ. не било
лекувано през последните 5 години от заболявалия на черния дроб, включително злокачествени
тумори. Съгласно отговора на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, заболяванията били открити преди
лицето да декларира здравословното си състояние на 26.10.2012 г., поради което и на основание чл.
363, ал. 1 и ал. 4 КЗ не било налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение.
Банката подала възражение с вх. № ЕИЖ-149#6/20.04.2018 г. на така изложения отказ,
позовавайки се и на цитирания по-горе анекс № 1, съгласно който ЗД „Евроинс живот“ ЕАД
приемало и се съгласявало, че нямало да отказва изплащане на обезщетение по настъпили
застрахователни събития с кредитополучателите, застраховани по условията на договора за
застраховки, единствено и само на основание, че застрахованото лице не било уведомило
застрахователя за настъпили промени в здравословното си състояние след първоначалната оценка
8
на риска.
С уведомително писмо с изх. № ЕИЖ-149#7/02.05.2018 г. до „Пиреос Застрахователен
брокер“ ЕООД, застрахователят потвърдил първоначално постановения отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение. Излагал мотиви, че под „първоначална оценка на риска“ в анекса се
имало предвид оценката, извършена при закупуване на застрахователния портфейл от
„Интерамерикан България Животозастраховане“ АД, а не тази при първоначалния застраховател -
Застрахователна компания ING през 2005 г. ЗД „Евроинс живот“ ЕАД считало, че било погрешно
твърдението, че портфейлът впоследствие отново се закупувал от „Евроинс Живот“ АД.
В отговор на потвърдения отказ за изплащане на застрахователно обезщетение, банката
отправила до застрахователя покана за доброволно изпълнение с вх. № ЕИЖ 302./17.03.2018 г. в
която твърдяла, че отказът бил незаконосъобразен и дала на ответника седемдневен срок за
доброволно изплащане на застрахователното обезщетение, в рамките на който застрахователят не
е заплатил дължимото от него застрахователно обезщетение.
По делото е приета неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р М. Т. въз основа на приложените по делото множество медицински документи,
конкретно цитирани в експертизата. Съгласно заключението на вещото лице, което настоящият
съдебен състав приема за компетентно и обективно дадено, застрахованият кредитополучател Е.
Х. М. е установена с доказан карцином на дясна млечна жлеза през месец март 2012 г., когато е
оперирана и е установен хистологичен резултат „ниско диференциран карцином на гърдата“.
Провеждана е предписаната химиотерапия - пред и след оперативна до м. декември 2012 г. и
лъчетерапия. До м.08.2014 г. е била на адювантна хормонотерапия, когато е установена прогресия
на заболяването чрез преврален излив в дясна белодробна основа и взетата тогава биопсия е
потвърдила прогресията на онкологичното заболяване. Продължила е с различни химио и
хормонални терапии, през март 2016 г. се установява стациониране на заболяването, а през юли
2017 г. състоянието се влошава с нов масивен плеврален излив и съответно е започнато лечение с
нова линия химиотерапия. През м.02.2018 г. е установена нова прогресия на заболяването с
белодробни и чернодробни метастази и през март 2018 г. Е. Х. М. е починала.
Вещото лице е категорично в изводите си, че настъпилата смърт е в непосредствена връзка с
метастазиралия карцином на млечната жлеза. Отразената пряка причина за смъртта – „Остра
дихателна недостатъчност“ е в непосредствена връзка с наличното онкологично заболяване.
Смъртта на застрахованото лице е настъпила в следствие на авансиралото онкологично заболяване.
Към март 2012 г. е констатиран локално авансирал тумор, но няма данни за метастази в други
органи. Прогресия на заболяването е доказана през месец август 2014 г. В конкретния случай след
смъртта аутопсия не е извършвана, но съгласно медицинската документация са налице достатъчно
данни от клинични, образни и лабораторни изследвания за категорично поставяне на диагнозата
относно злокачественото заболяване, неговото метастазиране и настъпилите тежки усложнения.
Тези данни и липса на данни за друга причина на смъртта дават основание да се направи извод, че
причината за смъртта е във връзка с онкологичното заболяване. Вписаната в смъртния акт причина
за смъртта „Остра дихателна недостатъчност“ е в резултат на усложненото онкологично
заболяване „рак на гърдата“.
С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира така
9
предявения иск по чл. 208 вр. чл. 193 вр. чл.199а КЗ (отм.) вр. § 22 ПЗР на КЗ (действащ) за
осъждане на ответното застрахователно дружество ЗД „Евроинс живот“ ЕАД да заплати на
ищцовата банка „Юробанк България“ АД (правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД)
застрахователно обезщетение в размер на 32 737.39 лв., за основателен и доказан.
За да се ангажира в случая отговорността на ответника-застраховател на това основание,
ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните
кумулативни предпоставки: 1) валидно възникнало правоотношение по договор за кредит,
сключен между банката-ищец като кредитодател и Е. Х. М. като кредитополучател; 2) валидно
възникнало правоотношение по застрахователен договор, сключен между ответното дружество
като застраховател и банката-ищец като ползващо се лице за обезпечение на задължението на Е. Х.
М. по договора за кредит в случай настъпване смърт вследствие заболяване на кредитополучателя;
3) настъпването на това застрахователно събитие в срока на действие на застрахователния договор;
4) останал непогасен кредит (главници, лихви и такси) в съответен размер – в случая 32 737.88 лв.
и 5) застрахователят да е редовно уведомен от ищцовата банка за настъпилото застрахователно
събитие.
Същевременно обаче, не следва да са налице обстоятелства, които изключват отговорността
на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за настъпилото застрахователно събитие.
В настоящия случай, ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на така
посочените в по-горния абзац предпоставки, които и се установяват от събраните по делото
доказателства, но навежда възражения за наличието именно на обстоятелства, изключващи
ангажиране отговорността му като застраховател, релевирани и във въззивната жалба, конкретно
посочени по-горе, изразяващи се основно в това, че към датата на присъединяване към груповата
застрахователна полица (26.10.2012 г.), застрахованото лице съзнателно премълчало наличието на
обстоятелства относно здравословното му състояние, които били в пряка причинна връзка с
настъпилото застрахователното събитие, което водело до наличието на два изключени риска
съгласно Общите условия, а именно изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „h“ за необявени
обстоятелства и изключен риск по чл. 8, ал. 2, б. „m“, когато рискът смърт е настъпил в резултат на
предшестващи заболявания, при което бил осъществен изцяло и фактическият състав на чл. 189,
ал. 4 КЗ (отм.); както и че първа оценка на риска на починалото застраховано лице Е. М. била
извършена към датата на деклариране на здравословното й състояние - 26.10.2012 г., което
означавало, че диагнозата „Злокачествено образование на млечната жлеза“ била установена не
след първоначалната оценка на риска, а преди това, а оценката на риска, извършена от предходен
застраховател - Застрахователна компания ING, не обвързвала ЗД „Евроинс живот“ ЕАД и
цитирания по-горе анекс № 1 всъщност не съдържал никъде такава клауза.
Настоящият съдебен състав намира тези възражения за неоснователни.
По делото се установи, че договорът за кредит между банката-ищец и починалата през 2018
г. Е. Х. М. е бил сключен през 2005 г., към който момент кредитополучателят е сключил и
застрахователен договор със застрахователя „ING“, включващ наред с други рискове и риск
„смърт на кредитополучателя“. Впоследствие, през 2010 г., банката е сключила нов
застрахователен договор, покриващ същия риск, но с друг застраховател – ответното
застрахователно дружество ЗД „Евроинс живот“ ЕАД с тогавашно фирмено наименование
10
„Интерамерикан България Животозастраховане“ АД, а именно - групова застрахователна полица
№ IABPB-001 със срок на действие на договора до 30.09.2014 г. (съгласно последния анекс между
страните - № 7/01.09.2014 г.). След това, банката сключва нов застрахователен договор - групов
застрахователен договор за предоставяне на застрахователни покрития на клиентите на банката №
BPBLIFE-002/2014, покриващ същия риск, със същия застраховател – ответното дружество, към
който момент то вече е с ново фирмено наименование - ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, който договор е
действащ между страните по делото към момента на настъпване на процесното застрахователно
събитие - смъртта на кредитополучателя Е. Х. М., настъпила на 16.03.2018 г. В тази връзка следва
да се отбележи, че правилно жалбоподателят посочва в жалбата си, че и по двата застрахователни
договора – от 2010 г. и 2014 г., застрахователят по тях е едно и също юридическо лице – ответното
дружество, което първоначално е с фирмено наименование „Интерамерикан България
Животозастраховане“ АД, което е променено от 21.01.2014 г. на ЗД „Евроинс живот“ ЕАД, т. е.
предходен застраховател, такъв преди ответника е само застрахователя „ING“, което обстоятелство
обаче не води до извод за основателност на отказа на ответника да заплати на ищеца
претендираното от последния застрахователно обезщетение, поради изложените по-долу
съображения.
При така установеното е видно, че действително банката-ищец е сключила няколко
застрахователни договора с различни застрахователи (първия със застрахователно дружество
„ING“, а последните два с ответното дружество), но съгласно клаузите и по двата последващо
сключени договора, в частност: специалните правила, визирани в т. 4 на договора от 2010 г. и
специалните правила по договора от 2014 г. - т. 7.3.3.1, волята на страните е била заварените
кредитополучатели да не се третират еднакво като новосключилите договори за кредит, а да се
считат за застраховани лица при първоначалната оценка на риска, която относно настоящия случай
е към 2005 г. - момента на сключване на кредитния договор с починалата Е. Х. М.. Така, в
застрахователния договор от 2014 г., който е от значение за предмета на настоящото производство,
доколкото е действащ към момента на настъпване на застрахователното събитие и на който се
позовава ищеца, страните по него са уговорили в т. 7.3.3.1 специални правила, за които изрично е
отбелязано, че са приложими само и единствено за кредитополучатели, които вече са сключили
договори за кредит с банката и които преди началната дата на тази полица са били застраховани по
друга групова застрахователна полица, сключена между договорителя и друг застраховател, с
покрити рискове, които се обхващат от предмета на настоящата полица, като тези лица са
наричани в договора „действащи кредитополучатели, подробно изброени в приложения 5 и 6 към
настоящия договор“. С т. 7.3.3.1.1 е договорено, че именно действащите кредитополучатели, които
са застраховани преди началната дата на настоящата полица нямат задължение да предоставят
медицински въпросници, съгласие за застраховане или друга медицинска информация, освен в
изрично посочените в настоящия договор случаи, подробно изброени в приложение 7 към
договора. Ответното дружество не твърди застрахованата Е. Х. М. да е посочена в това
приложение, нито има такива данни по делото, поради което следва да се приеме, че същата
попада в категорията „действащ кредитополучател“, невключен в приложение № 7 и следователно
по отношение на нея е приложимо така посоченото правило по т. 7.3.3.1.1. Също така,
застрахователят-ответник се е съгласил с клаузата по т. 7.3.3.1.2, че в случай на настъпило
застрахователно събитие и невъзможност от страна на договорителя или действащия
кредитополучател да предоставят попълнен медицински въпросник и/или съгласие за приемане на
застраховането, към комплекта от изискуеми документи, същото няма да бъде основание за
11
застрахователя да откаже разглеждане на заведената претенция, както и да бъде основание за отказ
за изплащане по нея. Отново е посочено, че изключение от това правят кредитополучатели,
подробно изброени в списък - приложение № 7 към договора, които следва да представят
попълнен медицински въпросник и съгласие за застраховане, между които обаче не попада
застрахованата Е. Х. М.. Освен това, към застрахователния договор (№ BPBLIFE-002/2014)
страните по него са подписали анекс № 1/10.03.2015 г., с който договорили, че застрахователят
приема и се съгласява да не завишава дължимата застрахователна премия или да ограничава
застрахователното покритие за кредитополучателите, застраховани при условията на договора за
застраховка, в случай че след първоначалната оценка на риска настъпят нови обстоятелства във
връзка със здравословното им състояние (чл. 1); както и че застрахователят няма да отказва
изплащането на обезщетения по настъпили застрахователни събития с кредитополучателите,
застраховани при условията на договора за застраховка, единствено и само на основание, че
застрахованото лице не е уведомило ЗД „Евроинс живот“ ЕАД за настъпили промени в
здравословното си състояние след първоначалната оценка на риска. С оглед на това, както
правилно и обосновано е отбелязал и първоинстанционния съд, при тълкуване волята на страните
съобразно тези уговорки в договора и анекса към него, се налага извод, че и двете страни са имали
ясната воля вече сключилите застраховка кредитополучатели да се обхващат от действието на
новата обща застраховка, като промяната в здравословното им състояние и неуведомяването за
това да не влияе върху преценката на застрахователя при изплащане на обезщетението. Това е и
логично, предвид че при такъв договор за кредит - действащ в продължителен период от време – в
случая от 20 години, всяко физическо лице – кредитополучател, макар и физически здраво лице
към момента на подписване на договора, в рамките на дългия период на действието му може да
претърпи различна промяна в здравословното си състояние, включително такава и водеща до
смърт, при което настъпва невъзможност за плащане на задълженията. Именно със застраховането
на този риск, банката гарантира вземането си от длъжника по кредита, който поради настъпването
на това събитие е в обективна невъзможност да се издължи.
Предвид гореизложеното и след като не се твърди, нито има данни, застрахованата Е. Х. М.
да не е била клинично здрава към сключване договора за кредит през 2005 г. (заболяването е
констатирано през 2012 г., т. е. едва 7 години след сключване договора за кредит), то не са налице
така твърдените от ответника-застраховател основания за отказ от плащане на претендираното от
банката-ищец застрахователно обезщетение, независимо от това, че действително през 2012 г.
застрахованата е декларирала неверни медицински данни, които обаче от една страна касаят един
предходен общ застрахователен договор, при действието на който не е настъпило
застрахователното събитие, а от друга следва да се има предвид, че застрахователят се е съгласил
да не взема в предвид неуведомяване за промяна в здравословното състояние при заварени
застраховани кредитополучатели. Действително, по силата на чл. 191 КЗ (отм.) застрахованият има
задължение за обявяване на настъпили промени в обстоятелствата, за които застрахователят е
поставил въпрос при сключване на договора като разпоредбата препраща към чл. 189 КЗ (отм.) за
възможните последици, но съгласно последно цитираната норма, отказ или намаляване на
обезщетение са дадени като възможност за застрахователя при невярно деклариране и
следователно същата е диспозитивна. Именно с цитираните по-горе уговорки в договора, който се
явява приложим при разминаване с общите условия - т. 1.2 от ОУ, тази законова норма е заменена
от уговореното между страните с договора. Поради това, независимо, че настъпилата смърт на
застрахованата да е в резултат от онкологичното заболяване, което следва да се приеме за
12
установено предвид категоричното заключение в този смисъл на вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза и че това заболяване не е декларирано като промяна в здравните
обстоятелства от страна на починалата застрахована, следва да се приеме, че така настъпило
застрахователно събитие не е изключен застрахователен, а покрит застрахователен риск съобразно
действащия към този момент застрахователен договор (№ BPBLIFE-002/2014).
По тези съображения, на основание чл. 193 вр. чл.199а КЗ (отм.) ответното застрахователно
дружество дължи да заплати на банката-ищец претендираното застрахователно обезщетение за
сумата от 32 737.39 лв., по размера на което и начина му на формиране не се спори от страна на
ответника.
Въззивният съд намира за основателни и доказани и акцесорните претенции на ищеца по чл.
86 ЗЗД – ответникът да му заплати сумата от 2 337.09 лв., представляваща законна лихва от датата
на получаване на покана за доброволно изпълнение - 17.03.2018 г. до датата на исковата молба,
както и законната лихва от датата на предявяване на иска - 28.11.2018 г. до окончателното
заплащане на сумата, доколкото уважаването на тези претенции е обусловено от основателността
на основния иск и предвид, че ответното застрахователно дружество не е изплатило задължението
си в дадения в поканата срок от ищеца, поради което му дължи и обезщетение за забава.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съдебен състав намира доводите по
въззивната жалба за неоснователни и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни
инстанции за основателност на исковите претенции, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК обжалваното
решението следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразно списъка по чл. 80 ГПК и приложените договор за
правна защита и съдействие, както и преводно нареждане от 21.12.2020 г. и фактура №
473/16.12.2020 г., жалбоподателят ЗД „Евроинс живот“ ЕАД следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна „Юробанк България“ АД сумата от 1 801.44 лв. (хиляда осемстотин е един
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща направени разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260053/25.09.2020 г., постановено по търг. дело № 2504/2018 г по
описа на Софийски градски съд.
Осъжда „Застрахователно дружество Евроинс живот“ ЕАД, гр. София, ул. „Христофор
Колумб“ № 43, с ЕИК:********* да заплати на „Юробанк България“ АД, гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, с ЕИК:********* сумата от 1 801.44 лв. (хиляда осемстотин е един
лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща направени разноски във въззивното
производство – заплатено адвокатско възнаграждение
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на препис
13
от същото на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14