Р Е Ш Е Н И Е
№…………….
гр. София, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XIII въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
мл. съдия КРИСТИНА
ГЮРОВА
в присъствието на секретаря Гергана Христова и участието
на прокурора Борис Балев, като разгледа докладваното от мл. съдия Гюрова ВНОХД № 834 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда № 138811 от 02.07.2020 г., постановена по НОХД
№ 7267/2018 г. по описа на СРС, Наказателно отделение, 102 състав, подсъдимата А.А.Х. е призната за виновна в това, че на 26.03.2017 г. - около 13:00
часа, в гр. София, по бул. „Генерал Николай Столетов”,
с посока на движение от бул. „Подп. Калитин” към ул. „Владимировска”,
пред бл. 6, управлявала моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил
марка/модел „Фиат Браво” с per. № *****, след употреба на наркотично вещество - марихуана, установено по
надлежния ред чрез показанията на техническо средство „Drager DrugCheck
3000“, съгласно чл. 6,
ал. 9 от Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, като марихуаната е високорисково
наркотично вещество съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Списък I -
„Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” – престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 3 вр. чл. 54, ал. 1 НК й е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 (осемнадесет) месеца, при първоначален общ режим, както и наказание „глоба“, в
размер на 500 (петстотин) лв. На основание чл. 343 г вр.
343б, ал. 3 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, съдът е
наложил на подсъдимата наказание „лишаване от право да управлява МПС“, за срок
от 11 (единадесет) месеца.
На основание чл. 68, ал. 1 НК, съдът е постановил
отделно изтърпяване на наложеното на подсъдимата А.А.Х.
наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 (три) месеца по НОХД
№ 325/2016 г. по описа по РС-Костинброд, при първоначален общ режим.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК,
в тежест на подсъдимата са възложени направените разноски в съдебното
производство, в размер на 184,80 лв.
На основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимата
А.А.Х. е осъдена да заплати в полза на
СРС, сумата от 5 лв., представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой изпълнителен лист.
Срещу присъдата, в законоустановения
срок по чл. 319, ал. 1 НПК, е постъпила въззивна
жалба, с вх. № 1033896 от 08.07.2020 г., от подсъдимата А.А.Х.,
в която се излагат доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на атакувания акт. Поддържа се, че приетата за установена по делото от първоинстанционния съд фактическа обстановка не отговаря на
обективната истина. Излага се, че деянието е несъставомерно.
Сочи се, че съдът е дал вяра само на доказателствата, които обслужват
обвинителната теза, без да се кредитират доказателствата, които ползват
защитата. В този смисъл се твърди, че липсват надлежни мотиви на решаващия съд
защо са кредитири едни доказателства, а на други не е
дадена вяра. Не е направен според жалбоподателката
всестранен, пълен и обективен анализ на релевантните по делото факти и
обстоятелства. Изразява се несъгласие с наложеното на подсъдимата наказание,
като явно несправедливо. В заключение се моли присъдата да бъде отменена и
подсъдимата да бъде призната за невинна по повдигнатото й обвинение за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
Срещу присъдата е подадена и жалба, с вх. № 1033230 от
06.07.2020 г., и допълнение към нея, с вх. № 21013992 от 02.03.2021 г., от адв. К.Д.,
защитник на подсъдимата А.А.Х., в която се поддържа,
че първоинстанционната присъда е незаконосъобразна и
неправилна. Твърди се, че съдът е извършил непоследователен доказателствен
анализ, в резултат на който е формирал грешни фактически и правни изводи,
довели до становище за виновност на подсъдимата. Излагат се доводи, че са
пренебрегнати значими по делото факти или са интерпретирани по начин, обслужващ
обвинителната теза. Сочи се, че съдът неправилно е кредитирал показанията на
свидетеля П.. Оспорват се изводите на допусната и назначена в хода на
производството съдебна химикотоксилогична експертиза.
Поддържа се, че доколкото инкриминираното деяние е от 26.03.2017 г., а
досъдебното производство е образувано на 01.06.2017 г., то действията по
събиране на доказателства са извършени извън образуваното производство и в този
смисъл са недопустими. Изразява се несъгласие с възприетото от първостепенния
съд становище за достоверност на извършения полевия тест, и формирания въз
основа на него извод за идентичност на теста с пробата от подсъдимата. Считат
се за недостоверни показанията на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П.. Релевират се и оплаквания, че в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт, а и в диспозитива
на присъдата е отразено, че управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества е установено по надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, която обаче наредба е приета след осъществяване на инкриминираното
деяние и не е действала към момента на неговото извършване, тъй като е влязла в
сила на 29.09.2017 г. Сочи се, че към момента на осъществяване на процесното деяние – 26.03.2017 г., редът за установяване на
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС се
установя с Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за
установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства, което е било посочено и от
съда в мотивите на атакуваната присъда. Иска
се първоинстанционният акт да бъде отменен и
подсъдимата А.А.Х. да бъде призната за невинна по
повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.
В закрито заседание на 23.03.2021 г. въззивният съд, по реда на чл. 327 НПК, е преценил, че за правилното
изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждането на съдебно
следствие във въззивната инстанция. С определението за насрочване на делото, въззивният съдебен състав е приел за необходимо да бъде изискано
от СРС, Служба „Архив и веществени доказателства“ веществено
доказателство по делото – полеви тест за наркотици „Drug Check 3000“.
В откритите съдебни заседания по решаване на делото,
бе проведено съдебно следствие, в което беше допусната и изготвена съдебно-
психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата А.А.Х.,
и по реда на чл. 283 НПК бяха допуснати и приети като писмени доказателства по
делото: Епикриза
на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 415 от
29.06.2017 г.; Експертно решение на „IV МБАЛ София“ ЕАД № 1341-089 от
20.06.2013 г. за А.А. Х.; Епикриза
на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 360 от
30.05.2013 г.; Епикриза на А.А.
Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 231 от 05.04.2013 г.; Епикриза,
КП 221, ИЗ 40381/09.11.2012 г. на А.А. Х.от УМБАЛСМ
„Пирогов“ - IV Клиника по ортопедична травматология; Протокол на медицинска
комисия за А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 697 от
08.04.2013 г.; Психологично изследване на А.А. Х.от
МБАЛНП „Свети Наум, ИЗ № 4484/17.05.2013 г.; Епикриза,
КП 220, ИЗ 5147/11.02.2013 г., на А.А. Х.от УМБАЛСМ
„Пирогов“ - IV Клиника по ортопедична травматология, 3 броя; Епикриза, КП 284, ИЗ 43854, на А.А.
Х.от УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника изгаряния и пластична хирургия - възрастни; и Епикриза на А.А. Х.от УМБАЛ
„Царица Иоанна- ИСУЛ“ ЕАД, ИЗ 15143/2014 г., КП 220.
Пред въззивния съд
защитникът на подсъдимата - адв. А.Д. поддържа
депозираната въззивна жалба и изложените в нея
съображения. Изразява несъгласие с изводите на вещото лице по назначената в първоинстанционното производсто съдебна
химикотоксилогична експертиза, като заявява, че са налице множество изследвания,
които потвърждават, че при индиректна инхалация, каквато е налице и в процесната хипотеза, при тестване се отчита положителен
резултат за употреба на наркотични вещества. Твърди, че проведеният от вещото
лице експеримент не е идентичен с настоящия случай, тъй като автомобилът, с
който е била подсъдимата, е много по-малък като пространство от посоченото от
вещото лице в заключението място. Отделно от това била ползвана само медицинска
литература, която касаела един единствен случай, посочен от експерта. Застъпва се становището, че по делото останали спорни два
въпроса, а именно дали реално подсъдимата е употребила наркотични вещества, тъй
като данните по делото сочели, че такава употреба не е имало, а същата е била в
малко, затворено помещение – в колата, която е управлявала, и по този начин е
получила индиректна инхалация с наркотичното вещество, както и към кой момент е прието това
наркотично вещество. В заключение, моли присъдата на първоинстанционния
съд да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана.
Представителят на Софийска градска прокуратура оспорва
въззивната жалба, като излага съображения, че
присъдата е правилна и законосъобразна. Поддържа се, че в хода на съдебното следствие
проведено пред въззивната съдебна инстанция, е било установено
по безспорен начин, че подсъдимата по време на извършване на инкриминираното
деяние е била в ремисия
на Биполярното афективно разстройство, както и че е
могла да разбира свойството и значението на извършеното, да ръководи постъпките
си, т.е. същата е била напълно вменяема. Според
прокурорът защитната теза на подсъдимата, че последната се е намирала в
затворено помещение, където се е пушело наркотичното вещество и поради това тя
е вдишвала от този въздух в това малко затворено помещение, е необоснована и е била опровергана още на
първата инстанция на делото, където било установено, че така заявеното не отговаря на действителността, а и липсвали доказателства
в подкрепа на тези твърдения. С оглед изложеното се моли обжалваната присъда да
бъде потвърдена.
Подсъдимата А.А.Х. в лична
защита изразява съжаление за стореното, като излага, че никога не е
употребявала наркотици, но е приемала множество хапчета. Заявява, че на
инкриминираната дата е пътувала от гр. Костинброд до гр. София заедно със съпруга
си за извършването на помен на нейната баба, за което била силно притеснена.
Сочи, че през това време съпругът й е пушил цигара с марихуана и е издухвал в
лицето й дима от нея около 20 минути. В заключение поддържа, че е невинна и
моли да бъде оневинена.
В последната си дума подсъдимата А.А.Х.
моли да бъде
оправдана.
Въззивният съдебен състав, след оценка на събрания от
първостепенния съд и от настоящия въззивен състав доказателствен материал и след като обсъди доводите в жалбите‚
както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в съответствие с чл.
314 НПК, провери изцяло правилността на атакуваната присъда и прецени, че са
налице основания за нейното изменение в частта относно наложеното на подсъдимата
наказание „лишаване от свобода“.
В производството пред първоинстанционния
съд правилно е изяснена фактическата обстановка по отношение на съставомерните признаци на деянието. Същата по категоричен
начин се установява от събрания по делото доказателствен
материал - гласните и писмени доказателства и доказателствени
средства и експертни заключения. Събраните доказателствени
източници са били обсъдени поотделно и в съвкупност, като са ценени съобразно
действителния им смисъл и съдържание, при спазване на правилата на формалната
логика, след като преди това са съпоставени и с останалата доказателствена
маса. Въззивният съдебен състав приема за установени
фактите, изложени в мотивите на обжалваната присъда, а именно:
Подсъдимата А.А.Х. е родена на *** г. в гр. София, българка,
български гражданин, осъждана, омъжена, със средно образование, пенсионер по болест, живуща
***, ЕГН **********.
На 26.03.2017 г., около 13:00
часа, в гр. София, подсъдимата А.А.Х. управлявала лек автомобил марка/модел
„Фиат Браво” с регистрационен номер *****, по бул. „Генерал Николай Столетов”, с посока на движение от ул. ”Подполковник Калитин” към ул. ”Владимировска”,
след като била употребила наркотични вещества – марихуана. В това време била
спряна за проверка от свидетелите Т.П. и Б.И.- полицейски служители в 02 РУП-СДВР.
Самоличността й била установена въз основа на представени лични документи и такива
за водач на превозното средство. Поведението на водача на лекия автомобил им се
сторило неадекватно, като на свидетелите П. и И.им направило впечатление, че
подсъдимата била с разширени зеници на очите и превъзбудена,
поради което полицейските служители
решили да й извършат проверка за употреба на наркотични вещества. За тази цел
потърсили съдействие от екип на ОПП-СДВР, като на място пристигнали полицейските
служители в ОПП-СДВР – свидетелят А.П. и И.И..
Последните пристъпили към извършването на проверка за употреба на наркотични
вещества на подсъдимата Х.. След което я подложили на тест
с техническо средство „Drager DrugCheck 3000”, проба № 202. Резултатът от
теста бил положителен за марихуана. Свидетелят А.П. съставил на подсъдимата Х. акт за установяване на административно нарушение № 063796/26.03.2017 г. - подписан
без възражения от водача, и на привлеченото към отговорност лице бил издаден
талон за медицинско изследване № 0328427. В талона за медицинско изследване бил
записан отчетеният резултат за тетрахидроканабинол
(ТНС), установен с техническо средство от „Drager DrugCheck
3000”, проба № 202,
като било посочено, че талонът е връчен на подсъдимата в 14:25 ч. и същата следва да се яви във ВМА
за даване на проба за
химическо изследване. Подсъдимата била съпроводена от свидетелите Т.П. и Б.И.до
„Военно медицинска академия”, гр.София, за да й бъде взета кръвна проба и
урина, където подсъдимата отказала да даде кръв и урина за химическо
изследване. Това обстоятелство било отразено в лист за преглед на пациент и Книга
за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 30/2001 г.
на M3, МВР и МП, Наредба № Н-5/2012 г. на МО. След това подсъдимата Х. била задържана за срок от 24 ч. и отведена в 02 РУП-СДВР. Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл.171 т.1, б.”б” от ЗДвП с per. № 1264-17-4332-001489/26.03.2017 г.
на подсъдимата Х. временно е било отнето СУМПС, но за на повече от осемнадесет месеца, считано от 26.03.2017 г.
Назначената в хода на първоинстанционното
производство съдебна химикотоксилогична експертиза установява,
че пасивната
употреба на тетрахидроканабинол (ТНС) - съдържащи
цигари, дори при екстремна експозиция, не
може да доведе до концентрация на ТНС в оралната течност надвишаваща 10 ng/mL, 45-80 минути след края на
експозицията, което напълно изключва възможността в настоящия случай
положителният резултат за ТНС с техническо средство „Drager
DrugCheck 3000”, да се дължи на пасивна употреба на наркотично
вещество тетрахидроканабинол от подсъдимата А.Х.. В
разпит пред съда вещото лице заявява, че пасивната употреба на ТНС-съдържащи
цигари (цигари с марихуана), дори при екстремна
експозиция, т.е. в затвореното помещение на лек автомобил, при което има
четирима активни пушачи на такива цигари, съдържащи наркотичното вещество тетрахиноканабинол (ТХК), с високо съдържание на наркотично
вещество или по-точно 83 милиграма, продуцират дим в околната среда в
продължение на един час, на която екстремна експозиция са изложени непушачи,
или т.нар. „пасивни потребители”. Вещото лице е категорично, че при въпросната
екстремна експозиция не би могло да стигне до концентрация на наркотично
вещество в оралната течност на непушачите, надвишаваща 10 нанограма
за милилитър, до 45-80 минути след края на въпросната експозиция, което
изключва възможността в настоящия случай, положителният резултат за ТХК,
отчетен с техническото средство „Drug Check
3000”, в слюнката на
подсъдимата, да се дължи на пасивна
употреба на наркотично вещество ТХК от нея. Експертът е посочил, че
техническото средство „Drug Check 3000”, което е ползвано в процесния
случай, отчита положителен резултат за наличие на наркотично вещество ТХК в орална течност (слюнка) при
концентрации 15-40 нанограма на милилитър, т. е.
минимумът е 15 нанограма на милилитър. Съответно на това,
вещото лице е изразило становище, че тестът
ще бъде отрицателен в случаите, когато
ТХК не присъства в пробата слюнка или концентрацията му е под „границата на откриване” на теста. Тази
граница е поне 15 нанограма на милилитър. Според
вещото лице при един активен пушач и един пасивен такъв, тоест двама души общо
в кола, това предполага не толкова екстремна експозиция, и съответно на това и
евентуално по-ниски нива на наркотично вещество в околната среда, т.е. в
затвореното пространство. Тоест при екстремна експозиция, при извършено
изследване в посочения времеви интервал,
максимумът на концентрацията на ТХК би бил 10 нанограма на милилитър, то при двама души, от
които единият само е активен пушач на цигари с наркотика, стойностите на
наркотичното веществ и при двамата биха били по-ниски.
Вещото лице е заявило още, че отразеното в заключението за 10-11% на активен
компонент (ТХК) в цигарите, се счита за най-високото възможно съдържание на
наркотично вещество в цигара от марихуана.
Изготвената в хода на съдебното следствие пред въззивната
инстанция съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимата А.Х. установява, че последната боледува от психично заболяване -
Биполярно афективно разстройство, което с давност
повече от 20 години. Биполярното афективно
разстройство /БАР/ е ендогенно психично заболяване, което се характеризира с
промени в настроението /мания
- депресия/, които се явяват под формата на фази, като при подсъдимата е налице
смесена фаза, представляваща или смесица от, или бързо редуване на маниини и депресивни симптоми. Вещите лица дават
заключение, че като начало на психичното разстройство в приложената по делото
медицинска документация се приема 1999 г. Според експертното становище, към
датата на инкриминираното деяние - 26.03.2017 г. подсъдимата Х. се е намирала в
ремисия по отношение на Биполярното афективно разстройство. Към момента на психиатричния и психологичен преглед вещите
лица сочат, че подсъдимата Х. се намира в стабилизирано психично състояние, на
фона на приеманите Деанксит и бензодиазепини,
т.е. в ремисия на Биполярното афективно
разстройство, като не е необходимо провеждане на принудително лечение по
отношение на Х.. Според вещите лица по време на инкриминираното деяние,
подсъдимата е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си. В заключението си експертите излагат още, че смесените
епизоди обикновено рядко достигат до нарушение на базисните психични годности и не покриват критериите за разстройство на
съзнанието съобразно изискванията на чл. 33, ал. 3 НК. При разпита си в съдебно
заседание вещото лице д-р Л.К. е изразила становище, че биполярното афективно разстройство е заболяване протичащо в две фази -
маниакална и депресивна, като има и една трета смесена фаза, каквато всъщност е
диагностицирана при подсъдимата. Симптомите и на
маниакалното, и на депресивното състояние са много ясни, категорични и видими,
и въз основа на тях се поставя диагнозата. Същото се отнася и за смесените състояния,
при които едновременно има и симптоми на маниакална и на депресивна фаза или за
много кратко време едно циклиране на хипоманиакални или хиподепресивни
състояния. Експертът е посочил, че с оглед отразеното в медицинската
документация относно подсъдимата се прави извод, че всички фази при последната до
този момент са били смесени, като е имало признаци на тревожност, депресия, и
мисли за безперспективност. Според вещото лице подсъдимата е получавала лечение
при хоспитализациите, които е имала. Извън това е имала дълги периоди, в които
е вземала лечение, особено в началото на диагностицирането,
но поради странични ефекти на медикаментите изтъкнати от нея и документирани,
има периоди, в които подсъдимата не е следвала поддържащо лечение.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по
делото доказателства: показанията на
свидетелите Б.И.– (включително приобщените от д.п.), Т.П., А.П.
– (включително
приобщените от д.п.),, Д.И.- частично, обясненията
на подсъдимата - частично, заключенията на съдебно-психиатрична
и психологична
експертиза, съдебна химикотоксилогична
експертиза, както и от писмените
доказателства и доказателствени средства, приети по
делото: АУАН № 063796/26.03.2017 г.; талон за медицинско изследване № 0328427
от 26.03.2017 г.; ЗППАМ № 1264-17-4332-
001489/26.03.2017 г. на началника на ОПП-СДВР; справка-картон на водач на МПС; справка
от ВМА с per.
№ И-3446/19.04.2017 г. с придружаващи
документи - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 26.03.2017 г., Книга за
регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 30/2001 г. на
M3, МВР и МП от 03.09.2016г.; протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични/упойващи вещества от 26.03.2017 г.; писмо от ОПП-СДВР с придружаващи
документи - Заповед № 513з-9380/09.12.2016 г., издадена от директора на
МВР-СДВР, Заповед № 8121з-47/16.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, Заповед № 8121з-17/08.01.2015 г., издадена от министъра на вътрешните
работи, длъжностна характеристика № 4332р-14261/2015 г., ежедневна форма на отчет, ежедневна ведомост №
Я 1329/20.01.2017 г., ведомост № 4332р-4371/15.02.2017 г., ведомост № 4332р-1848/23.01.2017
г.; писмо от ВМА с придружаващи документи - Лист за преглед на пациент в КДБ/СО
от 26.03.2017 г., Книга за регистрация на лицата за медицински преглед по реда
на Наредба № 30/2001 г. на M3, МВР и МП от 03.09.2016г. до 19.07.2017 г.; справка
от „Дрегер Сейфти България”
ЕООД; Епикриза
на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 415 от
29.06.2017 г.; Експертно решение на „IV МБАЛ София“ ЕАД № 1341-089 от
20.06.2013 г. за А.А. Х.; Епикриза
на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 360 от
30.05.2013 г.; Епикриза на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети
Наум изх. № 231 от 05.04.2013 г.; Епикриза, КП 221,
ИЗ 40381/09.11.2012 г. на А.А. Х.от УМБАЛСМ „Пирогов“
- IV Клиника по ортопедична травматология; Протокол на медицинска комисия за А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум изх. № 697 от 08.04.2013 г.; Психологично
изследване на А.А. Х.от МБАЛНП „Свети Наум, ИЗ №
4484/17.05.2013 г.; Епикриза, КП 220, ИЗ 5147/11.02.2013
г., на А.А. Х.от УМБАЛСМ „Пирогов“ - IV Клиника по
ортопедична травматология, 3 броя; Епикриза, КП 284,
ИЗ 43854, на А.А. Х.от УМБАЛСМ „Пирогов“ - Клиника
изгаряния и пластична хирургия - възрастни; Епикриза на А.А.
Х.от УМБАЛ „Царица Иоанна- ИСУЛ“ ЕАД, ИЗ 15143/2014
г., КП 220, и справка за съдимост; и
вещественото доказателство „Drager DrugCheck 3000”.
Съдът намери, че горепосочените доказателства,
обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично и без съществени
противоречия установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което изцяло основа на тях своите фактически изводи.
Всички доказателства, събрани в хода на наказателното
производство след надлежно и законосъобразно проведени процесуално-следствени
действия, подкрепят описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт и
възприета от първата инстанция фактическа обстановка, която въззивният
съд намира за доказана по указания в чл. 303, ал. 2 НПК несъмнен начин.
При установяване
на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние
от подсъдимата Х., контролираният
съд е анализирал подробно доказателствената
съвкупност, в която с решаващо значение са данните от показанията на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П..
Правилно в основата на фактическите изводи съдът е поставил показанията на тези
свидетели, за които не може да се приеме каквато и да е предубеденост с оглед
липсата на основания за това. Настоящият съдебен състав изцяло кредитира
показанията на посочените свидетели. Прецизният анализ на тези гласни доказателствени материали, вътрешната им непротиворечивост
и съпоставката им с останалите доказателства обуслови крайния извод за тяхната
достоверност. В тази връзка съдът отчете, че за всички съществени факти,
предмет на доказване в настоящото производство, свидетелите дават подробни и
прецизни показания, които се отличават с житейска достоверност и убедителност. Съдът
приема, че времето, мястото, механизмът на извършване на деянието, както и
неговото авторство се установяват безпротиворечиво от
показанията на полицейските служители – свидетелите Т.П., Б.И.и А.П.. От
заявеното от тях се установява по категоричен начин, че на посочените в
обвинителния акт дата и място, в изпълнение на служебните си задължения свидетелите
Т.П. и Б.И.са спрели за проверка управлявания от привлеченото към отговорност
лице лек автомобил. Полицейските
служители свидетелстват, че при извършването на проверката водачът на
автомобила – подсъдимата Х. е била превъзбудена,
държала се е неадекватно, и е била с разширени зеници на очите, което е станало
причина да поискат съдействие от екип на ОПП-СДВР /за което на място пристигнал свидетелят
А.П./ и подсъдимата да бъде изпробвана с
техническо средство за употреба на наркотични вещества. Свидетелите са
категорични, че техническото средство е дало като резултат положителна проба за
употреба на наркотични вещества, а именно марихуана.
Описаната фактическа обстановка от свидетелите Т.П., Б.И.и
А.П. се подкрепя и от приетия по делото акт за установяване на административно
нарушение № 063796/26.03.2017 г., който е подписан без възражения от подсъдимата.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че
споделеното от свидетелите намира пълна опора и в писмените доказателства – талон за медицинско изследване № 0328427 от 26.03.2017 г; лист за преглед на пациент
в КДБ/СО от 26.03.2017 г., Книга за регистрация на лицата за медицински преглед
по реда на Наредба № 30/2001 г. на M3, МВР и МП от 03.09.2016г.; и протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични/упойващи вещества от
26.03.2017 г.
Изложеният анализ води до единствения извод, че
обсъдените до тук гласни доказателствени средства са
логични, последователни, обективни, непротиворечиви, кореспондиращи както
помежду си, така и с останалия доказателствен
материал, поради което подобно на районния съд и настоящата инстанция ги
кредитира в цялост и използва именно тях при изграждане на вътрешното си
убеждение. От тях по категоричен начин се установяват времето, мястото и часа
на извършената проверка на подсъдимата, марката и моделът на управлявания
автомобил, проведеният полеви тест с техническо средство „Drager
DrugCheck 3000”, и
положителният резултат за марихуана.
Във връзка възражението на защитата за недостоверност
на резултата от проведения полеви тест с техническо средство „Drager
DrugCheck 3000”, и относно
оплакването, че приложената по делото като веществено доказателство ампула от проба от „Drager DrugCheck 3000“ не е идентична с тази на подсъдимата Х., въззивният съд
намира следното:
Приложеният като веществено доказателства наркотест - „ Drager
DrugCheck
3000”, е годно техническо средство, веществено доказателство, приложено по делото, върху
което надлежно е удостоверено с надпис върху опаковката му, че е бил приложен
спрямо подсъдимата, за което съдът вади извод от посочването на датата на деянието и ЕГН на подсъдимата. Както правилно е отбелязъл и
СРС, макар от данните по делото да става ясно, че съществуват известни
разминавания досежно номерирането на техническото
средство, с което на подсъдимата е извършена проверка за употребата на наркотични
вещества, то въззивният съд, подобно на първия,
счита, че съществено за възприетото, че именно резултатът от извършения полеви
тест с
техническо средство „Drager Drug Check 3000”, е този на подсъдимата Х., е означението върху опаковката на веществено доказателство
(полеви тест), предявено на страните
по делото, с изписани знаци и цифри: „+26.03.2017 г. и номер ”**********”. Тези данни съвпадат с датата на
инкриминираното деяние – 26.03.2017 г. и ЕГН на подсъдимата - **********,
и в най-пълна степен индивидуализират личността на извършителя и конкретната
дата, на която е установено престъпното поведение. В този смисъл и сочат на
извод за идентичност на резултата от извършения тест за употреба на наркотични
вещества с пробата от подсъдимата. Това според настоящия съдебен състав е
достатъчно, за да се приеме, че
не са налице
каквито и да е данни за манипулация
на пробата, и същата принадлежи тъкмо на подсъдимата Х.. Поради отбелязване на обстоятелството, че техническото средство е използвано при проверката на подсъдимата, е налице ясна доказателствена пътека, която не буди съмнение, че вещественото
доказателство е относимо към конкретния случай, тъй като
именно то е използвано при проверката на подсъдимата, съответно, че резултатът
му се отнася
към релевантните за отговорността й факти. Наред
с това, тестът и отчетеният от него резултат,
съвсем не са единствените доказателствени източници, залегнали в основата на осъждането на
подсъдимата. Те кореспондират с гласните доказателствени средства (показанията на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П.) относно
обстоятелствата по проверката и факта на управление на
МПС от подсъдимата и досежно факта, че при проверката анализаторът е отчел положителен резултат за това,
че водачът е употребил марихуана), както и с приложените по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства по делото. На следващо място, не се установява по никакъв начин от данните по делото
да е допуснато нарушение при осъществяване на самото тестване на подсъдимата с
коментираното техническо средство, не се съдържа и информация за каквато и да е
неизправност на техническото средство, с който е отчетено наличието на
наркотични вещества, както и че осъщественият с него тест е валиден. Извън това, по делото е изяснено, че водачът
не е имал възражения по отношение
на резултата от проверката и е подписал АУАН
без възражения. По изложените съображения настоящата инстанция намира
положителния резултат за марихуана, установен чрез техническо средство „Drager Drug Check 3000”, проба № 202 за достоверен.
При обсъждане на достоверността на показанията на
свидетеля Д.И.въззивният съд взе предвид евентуалната
негова заинтересованост от изхода на спора, произтичаща от факта, че към
момента на инкриминираното деяния, свидетелят И.е бил съпруг на подсъдимата Х.. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която заявява, че на инкриминираните дата
и час подсъдимата не е управлявала процесното МПС
след употреба на наркотични вещества, а единствено той е запалил и пушил във
въпросния автомобил една цигара марихуана, 20-30 минути преди да бъдат спряни от полицейските служители за проверка, като издухвал
дима от цигарата срещу лицето на подсъдимата. За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място
обстоятелството, че показанията му не се подкрепят от останалия приобщен в хода
на производството доказателствен материал. На второ
място, съдът взе предвид, че в показанията му са налични известни разминавания
касаещи главния факт на доказване в производството, а именно управлявала ли е
подсъдимата МПС след употреба на наркотични вещества, доколкото, от една
страна, свидетелят Д.И.заявява, че подсъдимата не упротребява
въобще наркотични вещества, както и че на процесната
дата не е управлявала МПС след употреба на такива, а същевременно излага, че на
подсъдимата бил направен тест за употреба на забранени субстанции, който бил
отчел положителен резултат. Отделно от това между показанията на свидетеля и
тези на подсъдимата също се констатират разминавания досежно
обстоятелството накъде се пътували в процесния ден
двамата. Ето защо, въззивният съд прие, че
показанията на свидетеля Д.И.са повлияни от отношенията му с подсъдимата и като
такива не възпроизвеждат фактите от обективната действителност така, както са
настъпили. Предвид това, че свидетелят е заинтересован от благоприятно развитие
на производството в полза на подсъдимата, настоящият съдебен състав не
кредитира същите в частта, в която описва, че подсъдимата на сочената в
обвинителния акт дата не е управлявала процесният лек
автомобил след употреба на наркотични вещества - марихуана, и дава вяра на
гласните доказателствата събрани чрез разпита на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П. като счете, че правдивата
картина на обстоятелствата, е обрисувана тъкмо от тези свидетели.
Законодателното разрешение, включващо задължение да се
постанови присъда след анализ на всички събрани доказателства, изисква съдът да
извърши прецизна и правдива оценка на обясненията на подсъдимата. В
наказателния процес обясненията имат специфична функция - от една страна те са
средство за защита на привлечения към углавна отговорност деец, а от друга са доказателствено средство – източник на факти, изхождащи от лице,
стоящо най-близо до изследваните обстоятелства. Доколкото подсъдимата е
най-силно заинтересована от благоприятен за нея изход на делото, обясненията й
следва да бъдат преценени внимателно, на плоскостта на собствената им логическа
непротиворечивост и при съпоставката им с останалия събран доказателствен
материал. Обясненията на подсъдимата съдът кредитира частично. Твърдението на
подсъдимата е, че на инкриминираната дата и час заедно със съпруга й -
свидетеля Д.И.са пътували от гр. Костинброд до гр. София, като тя е управлявала
процесния лек автомобил. Заявява, че още от
тръгването им, свидетелят И.си запалил в колата цигара с марихуана, която
продължил да пуши през цялото време на пътуването им до момента, в който били
спрени за проверка от полицейските служители – свидетелите Т.П. и Б. И-. Излага, че през целия път, двамата се
карали, като свидетелят И.докато пушел цигарата с марихуана, постоянно издухвал
дима от нея в лицето на подсъдимата. Поддържа, че не употребява наркотични
вещества, заради което и се съгласила да бъде тествана за употреба на такива,
като от полицейските служители узнала, че резултатът е положителен. Обясненията на подсъдимата, че на процесната
дата и час не е управлявала МПС след употреба на наркотични вещества, не
намират опора в показанията на свидетелите Т.П., Б.И.и А.П., на които съдът
напълно дава вяра, и които са категорични, че техническото средство е дало като
резултат положителна проба за употреба на наркотични вещества - тетрахиноканабинол (ТХК). Не са съответни обясненията на подсъдимата и на
изготвената по делото съдебна химикотоксилогична експертиза, която с категоричност оборва тезата на привлеченото
към наказателна отговорност лице, че е възможно положителният резултат за ТНС с техническо
средство „Drager DrugCheck 3000”, да се дължи на пасивна
употреба на наркотично вещество тетрахидроканабинол
от подсъдимата А.Х.. Изолирани са обясненията на подсъдимата и от приложените
по делото писмени доказателства, които са
в подкрепа на заявеното от свидетелите за проведения полеви тест на подсъдимата
и резултатът за употреба на марихуана. Трайната съдебна практика приема, че
недостоверни са обясненията, които се опровергават от годни и достоверни доказателствени средства. Тезата на подсъдимата се явява
изолирана от останалите доказателства, поради което съдът намира, че съставлява
израз на законоустановеното й право да даде
обяснения. С оглед изложеното, в конкретната хипотеза съдът не следва да
кредитира обясненията на подсъдимата в частта, с която твърди че на процесната дата не е управлявала МПС след употреба на
наркотични вещества, доколкото същите се опровергават от други достоверни
доказателства и доказателствени средства.
На изготвените експертизи съдът даде вяра, като
прецени, че са обективно и компетентно изготвени и имат отношение към предмета
на доказване по делото.
Писмените доказателства кореспондират с показанията на разпитаните свидетели и са относими към
главния факт на доказване в производството. С
основание и напълно правилно първата инстанция е кредитирала с пълно доверие
писмените доказателства по делото, тъй като те са еднопосочни с показанията на
свидетелите Т.П. и Б.И., които са възприели непосредствено всички действия на
подсъдимата от момента на спирането й за проверка, извършената такава с
техническо средство и отказът й да даде кръвна проба. В синхрон относно
обстоятелствата за извършената проверка на подсъдимата с техническо средство „Drager
DrugCheck 3000”, и отчетеният
положителен резултат за марихуана, са и показанията на свидетеля А.П.. Въззивният съд подобно на първия съд се довери на приетите по
делото писмени документи съставени от полицейските служители в хода на
извършената проверка на подсъдимата Х., като писмени доказателства по делото,
защото същите са съставени от лица, които разполагат с необходимата за това
компетентност да ги съставят и в кръга на техните служебни задължения.
Материализираната в приетите по делото писмени доказателства информация
кореспондира не само с гласните доказателствени
средства, но също така е съответна и на средствата за тяхната проверка, каквито
в случая са назначените и изготвени по делото експертни заключения, поради
което и на свой ред въззивният съд ги възприе като
обективно отразяващи инкриминираните по делото събития свързани с извършената
на подсъдимата полицейска проверка, в хода на която се е установило, че
управлява МПС след употреба на високорисковото наркотично вещество – марихуана.
Обосновано районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства, част от които са официални удостоверителни
документи, ползващи се с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Същите са непротиворечиви по отношение на
фактите, подлежащи на доказване, допринасят за изясняване на обективната истина
и се подкрепят от събраните гласни доказателствени
средства, поради което въззивният състав също ги
кредитира.
Фактът на предходно извършени от
подсъдимата нарушения на правилата на Закона за движение по пътищата, съдебният
състав установява посредством приложената по делото справка картон на водача,
от която се установява, че на подсъдимата са съставени и издадени множество на
брой наказателни постановления за извършени от нея различни по вид нарушения.
Фактически констатации за съдимостта на
подсъдимата, съдът изведе от приложената по делото справка
за съдимост.
Съдът намира за необходимо, на първо място, от правна страна, да се произнесе
по довода на защитата за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, изразяващо се в посочването в
обстоятелствената част и в диспозитива на
обвинителния акт, а и в диспозитива на присъдата, че
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества е установено по
надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, която Наредба № 1 от 19.07.2017 г. е приета след осъществяване
на инкриминираното деяние и не е действала към момента на неговото извършване,
тъй като е влязла в сила на 29.09.2017 г. В действителност следва да се посочи,
че към датата на инкриминираното деяние – 26.03.2017 г., редът за установяване
на такава употреба е определен съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП с
наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, и въз основа на това им правомощие е била приета
Наредба № 30/2001 г., и именно последната е действащата към момента на
извършване на инкриминираното деяние на подсъдимата Х.. Макар и неправилно
отразено в присъдата на първоинстанционния съд, че
управлението на МПС след употреба на наркотични вещества от подсъдимата е
установено по надлежния ред, съгласно чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, която наредба видно е приета в по-късен момент от извършване на процесното деяние, а и влиза в сила близо половин година
по-късно от осъществяването му, то въззивният съд
счита, че процесуално нарушение, налагащо отмяна на атакуваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане, не е налице. На първо място, това е така
защото от сравнителния анализ на релевантните за настоящия казус разпоредби от
двете наредби /чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. и чл. 6, ал. 9 Наредба № 1 от 19.07.2017 г./ не
се открива принципно различие в регламентацията им относно случаите, когато се прибягва до използването на показанията от
техническото средство за установяване употребата на наркотични вещества. Така,
съгласно чл. 6 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за
реда за установяване
употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства, в случай на отказ да получи талон за медицинско изследване, неявяване в
определеното лечебно заведение или при отказ да даде кръв за изследване,
употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество от водача се установява въз
основа на показанията на техническото средство. От разпоредбата на чл. 6, ал. 9
от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози пък се установява, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се
установява въз основа на показанията на техническото средство за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за установяване употребата
на наркотични вещества или техни аналози, в случаите на отказ на
лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. От двете съпоставените разпоредби става ясно, че съдържанието на
наркотични вещества може да се установи както чрез използване на техническо
средство, така и чрез лабораторно изследване, като при изброените по-горе
случаи, меродавни са резултатите от техническото средство. Видно коментираните
разпоредби са с напълно аналогично съдържание и в този смисъл предвиждат една и
съща регламентация за установяване съдържанието на наркотични вещества чрез
използване на резултатите от техническо средство. Изложеното мотивира въззивният съдебен състав да приеме, че правата на
подсъдимото лице не са били нарушени, същото е било наясно с повдигнатото срещу
него обвинение, и в този смисъл не е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. На второ място, съдът счита, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение и защото
доказуемостта на употребата на наркотични вещества или
техни аналози по чл. 343б, ал. 3 НК не може да се ограничи само до
реда, предвиден в Наредбата, било тя тази от 2001 г., или приетата впоследствие
през 2017 г. В посочената разпоредба на чл. 343б, ал. 3 НК липсва обективен
признак надлежен ред за установяване на употребата на наркотични вещества или
техни аналози, какъвто е предвиден
в чл. 343б, ал. 1 НК за концентрацията на алкохол в кръвта на
водачите на моторни превозни средства. Ето защо е недопустимо процесът на
установяване на обективната истина да бъде ограничен от административни
разпоредби. Обратното би поставило целият доказателствен
инструментариум на НПК в субсидиарно положение без
легално основание и би въвело извънпроцесуален
критерий за селекция на доказателствените източници,
който се конфронтира с принципните правила на чл. 102, чл. 104, чл. 105, чл.
106 и чл. 107 НПК. В този смисъл е Решение № 126 от 5.07.2019 г. на ВКС по н.
д. № 540/2019 г., II н. о., НК. Поради това правнорелевантните
факти, които са относими към състава на процесното престъпление по чл. 343 б, ал. 3 НК, могат да бъдат установявани с всички допустими
по реда и правилата на НПК доказателства и доказателствени
средства, без да бъдат ограничени до правилата на Наредба № 30 от 2001 г. или
до тази от 2017 г.
Неоснователно е и възражението
на защитата, че доколкото обвинението е
за деяние, осъществено на 26.03.2017 г.,
а досъдебното производство е образувано на 01.06.2017 г., то действията по
събиране на доказателства са извършени извън образуваното производство и в този
смисъл са недопустими. Противно на изложеното от защитата, досъдебното
производство е образувано с постановление на СРП от 01.06.2017 г. и всички
действия по разследването са извършени след този момент, тоест в рамките на
вече образуваното ДП.
При така установената
фактическа обстановка и след прецизен анализ на доказателствената
съвкупност, въззивната инстанция намира от правна
страна, че заключението на районния съд, че подсъдимата А.А.Х. е
извършила престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, е обосновано и законово издържано. Правните изводи на съда са
съобразени с доказателствата по делото, установената фактическа обстановка и
със закона. Изводите на СРС, че обвинението, повдигнато срещу подсъдимата за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК е доказано по несъмнен начин, са
обосновани и законосъобразни, почиват на вярна интерпретация на доказателствата
по делото, а последните са обсъдени логично и не са изопачени.
В съответствие с
материалния закон, СРС правилно е изяснил от обективна страна, че на 26.03.2017
г., около 13:00 ч., подсъдимата А.А.Х. е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил
марка/модел „Фиат Браво” с per. № *****, в гр. София, по бул. „Генерал Николай Столетов”, с посока на движение от бул. „Подп. Калитин” към ул. „Владимировска”, пред бл. 6, след като била употребила наркотично вещество – марихуана. Марихуаната
е високорисково наркотично вещество, включено в Приложение № 1 към чл. 3, т. 1
от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
приета на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Закона за контрол върху
наркотичните вещества и прекурсорите.
Настоящата инстанция намира, че
по делото с оглед изложения доказателствен анализ, по
един категоричен и непротиворечив начин се установява, че подсъдимата Х. е
лицето, което е управлявало моторното превозно средство, когато е спряна от
полицейските служители – свидетелите Т.П. и Б.И.за проверка. Този факт се
доказва изцяло от приобщения доказателствен материал,
а и не е обект на оспорване от страна на защитата. Употребата на марихуана от
подсъдимата е доказана по надлежния ред, предвиден в Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите
на моторни превозни средства (понастоящем отменена, но
действала към инкриминираната дата). Съгласно чл. 6 от посочения подзаконов
нормативен акт, в случай на отказ на водача да даде кръв за изследване на
употребата на упойващо вещество, тя се установява въз основа на показанията на
техническото средство. В случая отказът на подсъдимата Х. да даде кръвна проба
за изследване е установен по надлежен ред от компетентен служител на ВМА и
отразен в лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 26.03.2017 г., както и в Книга
за регистрация на лицата за медицински преглед по реда на Наредба № 30/2001 г.
на M3, МВР и МП от 03.09.2016 г. Затова и следва да се възприеме резултатът от
теста на подсъдимата направен чрез техническо средство„Drager
DrugCheck 3000”, проба № 202, от който се установява, че последната
е употребила марихуана преди да започне управлението на моторно превозно
средство.
От субективна страна деянието е
осъществено от подсъдимата Х. виновно, с форма на вината пряк умисъл по смисъла
на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК. Деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и пряко е желаел това. Подсъдимата е съзнавала естеството на
извършваното от нея и законовото запрещение за същото, въпреки това, имайки
ясно изградена представа за общественоопасния му
характер и предвиждайки общественоопасните последици,
пряко е целяла настъпването им. Тя е управлявала МПС като е знаела, че преди
това е употребила високорисково наркотично вещество, но въпреки това е
предприела тази дейност, с която е накърнила обществените отношения,
гарантиращи безопасното осъществяване на транспорта, целейки да се придвижи до
определено място.
С оглед гореизложеното, правилни са формираните правни
изводи на районния съд, че подсъдимата А.А.Х. е извършила престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, по което именно следва да
бъде призната за виновна.
На следващо място
въззивният съд провери индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимата и наложените й наказания по вид и размер.
За престъплението по чл. 343б, ал. 3 НК законът
предвижда кумулативни наказания “лишаване от свобода“ от една до три години и „глоба“
от петстотин до хиляда и петстотин лева. Съгласно разпоредбата на чл. 343г НК,
във всички случаи на престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, съдът постановява и
наказание „лишаване от право за управление на МПС“.
Правилно районният съд е посочил,
че към момента на деянието (26.03.2017 г.) за извършеното от подсъдимата
престъпление не е била въведена забраната с последвалите изменения на чл.
78а, ал. 7 НК, обн. в ДВ бр. 54/05 юли 2017 г., чрез
разширяване кръга на изброените в тази разпоредба случаи, при които е
недопустимо да се приложи правният институт на освобождаване на дееца от
наказателна отговорност с налагането на административно наказание, тъй като към
съществуващите до този момент хипотези, свързани с причинена тежка телесна
повреда или смърт, или с пияно състояние, при множество престъпления, при
извършване на престъпление спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на
службата му, вече е добавена и хипотезата "или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози." Независимо от това обаче, въззивната
инстанция се съгласява с извода на първия съд, че остава неприложима
разпоредбата на чл. 78а НК, тъй като към датата на деянието – 26.03.2017 г.,
подсъдимата Х. е осъждана за престъпления от общ характер, което изключва
приложимостта на института за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
При индивидуализация на наказателната отговорност на
подсъдимата, като отегчаващи отговорността обстоятелства районният съд законосъобразно е преценил наличието на множество административни нарушения на ЗДвП,
а също и високата степен на риск от управлението на МПС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози за водача и другите участници в
движението. Отегчаващо отговорността обстоятелство се явява и обремененото
съдебно минало на подсъдимата. Правилно са отчетени като смекчаващи отговорността обстоятелства добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимата, фактът, че съзнанието и реакциите на същата към момента на управление на
МПС не са били засегнати в голяма степен от употребата на наркотичното
вещество, както и нейното здравословно състояние. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства въззивната инстанция на свой ред отчете
още и изразеното съжаление за стореното, както и изминалия период от време от
извършване на инкриминираното деяние. Като анализира гореизложените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, с оглед относителната
тежест на всяко едно и в тяхната съвкупност, и при съблюдаване целите на наказанието
по чл. 36 НК, съдът намери, че размерът на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде намален от 18 (осемнадесет) месеца на 1 (една) година. Така
определеният в допустимия за това престъпление минимален размер на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от 1 (една) година, изцяло съответства на целите, визирани в нормата на чл. 36 НК, като с
наложеното наказание в пълна степен ще се въздейства поправително,
превъзпитателно и предупредително върху подсъдимата и наред с това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на обществото. В
същото време, ще се даде възможност на подсъдимата да се поправи и превъзпита, без
да бъде демотивирана от едно ненужно тежко наказание. Наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година е справедливо, като настоящият
съдебен състав намира, че последното ще съдейства за постигане целите както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимата. На осн. чл. 57, ал.
1, т. 3 ЗИНЗС, наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим,
както правилно е приел и СРС. От така определения размер на наказанието
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година, на основание чл. 59, ал.
2 НК, следва да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимата
А.Х. е била задържана по реда
на ЗМВР.
Законосъобразно е наложено
кумулативно предвиденото в закона наказание "глоба" в размер на 500 (петстотин) лв., като
същото е съобразено с имотното състояние, доходите и семейните задължения на подсъдимата
/чл. 47 НК/.
Същевременно настоящата инстанция
намира, че първоинстанционният съд неправилно е
определил размера на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“ без да
съобрази задължителните указания дадени в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. №
8/82 г. на Пленума на ВС, съгласно което срокът на наказанието „лишаване от
право за управление на моторно превозно средство“ не може да бъде по-кратък от
срока на наказанието „лишаване от свобода“, когато се налагат заедно. В случая наложеното
от СРС наказание „лишаване от свобода“ е за срок от 18 (осемнадесет) месеца, а
размерът на наложеното наказание „лишаване
от право за управление на моторно превозно средство“ – за срок от 11 (единадесет). Като е наложил наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от от 11 (единадесет) месеца, първоинстанционният
съд е допуснал нарушение на материалния закон. Въпреки това обаче предвид
липсата на съответен протест за увеличение на кумулативно предвиденото наказание
в санкцията на чл. 343г НК, въззивната инстанция е ограничена от
забраната за влошаване положението на подсъдимата. Поради това е невъзможно
така определеното наказание да бъде увеличено до определения от въззивния съд размер на наказанието „лишаване от свобода“
за срок от 1 (една) година и то следва да бъде потвърдено.
От така наложеното наказание, на осн. чл. 59,
ал.4 от НК, следва да бъде приспаднато времето, през което подсъдимата е била
лишена по административен ред от възможността да упражнява това право със
заповед № 1264/17-4332-001489/26.03.2017 г. за прилагане на принудителна
административна мярка, считано от 26.03.2017 г.
Правилно районният съд е приел,
че тъй като деянието по настоящото дело е извършено в определения 3 годишен
изпитателен срок на наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца,
наложено на осъдената Х. по НОХД № 325/2016 г. по описа на PC-Костинброд, с влязло в сила на
21.09.2016 г. споразумение, следва на основание чл. 68, ал. 1 НК да се приведе
в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, наложено на
подсъдимата Х. по горецитираното дело, което на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим.
С оглед изхода на
делото правилно районният съд е решил съпътстващите наказателноправното
осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските върху подсъдимата.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на подсъдимата
А.А.Х. следва да бъде възложено
заплащането на направените в хода на
производството пред СГС разноски, в
размер на 1170 лв., представляващи размера на възнаграждението на вещите лица за
изготвяне на заключението по СППЕ, както и на основание чл. 190, ал. 2 НПК, заплащането на
държавна такса, в размер на 5 лв., за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По всички изложени до тук съображения, настоящият
състав намира, че следва да бъде изменена постановената първоинстанционна
присъда, в горепосочения смисъл, като наложеното на подсъдимата наказание
„лишаване от свобода“ бъде намалено от 18 (осемнадесет) месеца
на 1 (една) година.
При извършената, на основание чл. 314 НПК, цялостна
служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на някакви други основания, които да налагат
нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко изложено, и на основание чл.
334‚ т. 3 вр. чл. 337, ал. 1, т. 1 НПК‚ Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда
№ 138811 от 02.07.2020 г., постановена по НОХД № 7267/2018 г., по описа на СРС,
Наказателно отделение, 102 състав, в ЧАСТТА
относно наложеното на подсъдимата А.А.Х., с
установена по делото самоличност, наказание „лишаване от свобода“, като намалява
размера на наложеното наказание
„лишаване от свобода“ от 18 (осемнадесет) месеца
на 1 (една) година.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подсъдимата А.А.Х. /със снета по делото
самоличност/ да заплати по сметка на Софийски градски съд направените в хода на производството пред
СГС разноски, в размер на 1170 лв., представляващи размера на възнаграждението
на вещите лица за изготвяне на заключението по СППЕ.
ОСЪЖДА, на
основание чл. 190, ал. 2 НПК, подсъдимата А.А.Х. /със снета по делото самоличност/ да
заплати държавна такса, в размер на 5 лв., за служебно издаване на един
брой изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.