Решение по дело №1437/2015 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 110
Дата: 13 април 2016 г. (в сила от 7 юли 2016 г.)
Съдия: Антоанета Вълчева Митрушева
Дело: 20155610101437
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

                      13.04.2016г.            гр.Димитровград           

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Димитровградският районен съд

На четиринадесети март през две хиляди и шестнадесета година

в публичното заседание в следния състав:

 

                            Председател:  АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

                            Членове:

                            Съдебни заседатели:

 

Секретар В.Г.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Антоанета Митрушева

гражданско дело № 1437 описа за 2015г.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

     Предявен  е  иск  с  правно  основание  чл.45  от  Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/  за  сума  в размер на  2 000 лева – претенция за обезщетение на претърпени имуществени вреди.

 

  В исковата молба ИЩЕЦЪТ – М.А.С. *** твърди, че с ответницата живеят в един блок и вход, като жилището на ответницата било разположено над това на ищцата. От години с канализацията на ответницата съществувал проблем, вследствие на който тръбите на канализацията в дома на ищцата се запушвали, изтичали мръсни води и фекалии и миризмата била непоносима. През последните десет години всеки месец ищцата викала специалист да продухва тръбите. На 31.05.2014г. жилището на ищцата било наводнено от фекални води в тоалетната и кухнята. Ищцата извикала водопроводчик, който установил, че тръбите горе били запушени с мокри кърпички, пластмасови шишета и други боклуци. Същият посетил жилището на ответницата и установил, че тоалетното казанче се ползва, само за да се хвърлят отпадъци в него, изкъртен бил сифонът на банята и същият служел вместо тоалетна. Тръбите на жилището били запушени, казанчето не работело, на водата липсвало налягане поради корозиралите тръби и вместо вода се ползвали мокри кърпички. Направена била бетонова замазка на гърнето и сифона в банята на ответницата, като част от бетоновия разтвор бил пуснат в канализацията. Наложило се ищцата изцяло да подмени канализацията си, изкъртени били плочките, направена била замазка и поставени нови плочки. Наложило се да бъде закупена водопроводна част, която свързвала канализацията й с етажната собственост. За всичко това  ищцата платила сумата от 2 000 лева, от които 1 200 лева – за материали и 800 лева за труд на майсторите.  С писмо ответницата била уведомена за направения ремонт. С оглед на така изложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответницата да й заплати сумата от 2 000 лева – имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и направените по делото разноски.

 

     ОТВЕТНИКЪТ – Х.А.Ф./с фамилно име Й. според представения документ за самоличност/, в законоустановения едномесечен срок депозира писмен отговор, в който посочва, че исковата претенция е недопустима, тъй като същата не е собственик на имота, находящ се над този на ищцата и съответно не е пасивно легитимирана да отговаря по иска. Заявява, че оспорва иска изцяло по основание и размер, като посочва, че от години живее в с.Калоянци, община Кърджали, където била и адресно регистрирана. Посочва, че била собственик на имота до 1998г. Внуците й живеели в същия блок на първия етаж и когато ответницата идвала от с.Калоянци, отсядала при тях. Същата нямала нищо общо с ап.24 – познавала собствениците и те й дали ключ единствено да полива цветята. Ответницата оспорва твърденията, че със свои действия е запушила канализацията, както и че е получавала уведомления от ищцата за плащане и сметка за направени разноски. Оспорва, че проблемът във ВиК инсталацията е в този апартамент, както и че ищцата е заплатила описаната в исковата молба сума, правила ремонт и заплащала средства за него. Заявява, че не е посочено кога е направен ремонтът, както и че не се представят писмени доказателства за платени суми. Моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо или за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

 

Безспорно по делото бе установено, че ищцата живее в апартамент № 19, находящ се в гр.Димитровград на бул.“Трети март“ ***. От представеното по делото извлечение на домовата книга на входа бе установено, че апартамент № 24(който се намира непосредствено над този на ищцата) е собственост на С.Ю.С., като в имота като лица, членове на домакинството на собственика, са вписани отв.Х.А.Ф.  - майка, и И.Ю.Т. – приятел на Х., на семейни начала. 

От представените по делото писмени доказателства се установява, че през м.юни и м.октомври 2014г. ищцата двукратно е подавала жалби до Община Димитровград във връзка с течове в жилището й и състоянието на ВиК-инсталацията. Отговорено й е, че следва да се обърне към органите на управление на етажната собственост за установяване на причините за теча и вземане на решение за извършване на ремонт. През м.септември 2014г. същата подава молба и до „ВиК“ ООД Димитровград, във връзка с която й е отговорено, че поддържането на вътрешните водопроводни и канализационни системи е задължение на собствениците в жилищната сграда.

Същият месец тя изпраща до ответницата и Уведомление и покана за плащане, връчено на 23.09.2014г., в което дава срок за отстраняване на теча в мръсната канализация чрез подмяна на тръбите и сифона, като посочва, че след този срок ще потърси правата си по съдебен ред.

     С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бе назначена съдебно-техническа експертиза, която следваше да отговори на въпросите извършван ли е твърденият в исковата молба ремонт на ВиК инсталацията в жилището на ищцата, съответно в общите части, отвеждащи към жилището, кога и в какво се е изразил този ремонт, както и какви са причините, обусловили необходимостта от извършването му, съответно стойността му. В депозираното в тази връзка заключение се посочва, че     апартаментът на ищцата е четиристаен с отделни баня, тоалетна и килер, поддържан в много добро състояние. Находящият се над този имот на четвъртия етаж – ап.4, бил с идентично разположение на стаите и сервизните помещения. В тоалетната на този апартамент нямало монтирана и действаща тоалетна чиния. Не се виждали тръби от вертикалния канализационен щранг, тоест дори и да имало тоалетна, не било ясно къде ще се включи да се отводнява тя. Според вещото лице твърденият в исковата молба ремонт на ВиК инсталацията в жилището на ищцата, съответно общите части, бил извършен през 2014г. или 2015г. Същият се изразил в махане на гипсокартон и конструкция за гипсокартон, сваляне на плочки по стена, разпробиване на бетон горна плоча около стари канализационни тръби, рязане на стари канализационни тръби и съединения, доставка и монтаж на нови PVC канализационни тръби и съединения, замазване с хидроизолация покрай новите канализационни тръби. Стойността на ремонта възлизала на 1 250 лева без ДДС. Причините, обусловили необходимостта от ремонта, били в силния теч от канализационна вода от горния към долния етаж.

По делото бяха събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели, посочени от страните. Свид.Б. Ж., син на ищцата, заяви в показанията си пред съда, че ответницата живеела над жилището на майка му. През 2014г., в началото на пролетта, направили ремонт на тоалетната в апартамента – ремонтирана била ВиК инсталацията, сменени били плочки, както и сложен гипсокартон. Впоследствие обаче отгоре имало теч. Били изкъртени всички плочки и видели, че тръбата на горния апартамент е запушена с кърпички, бутилки, дори дъска и дамски гащи. Съседите им отказали да платят за майстора и цялата сума била платена от ищцата. През 2015г. – края на лятото, отново се наложил ремонт заради запушване – дядото, който живеел отгоре, налял цимент в тръбата. Парите тогава били дадени от съседа на горния етаж – Емо, впоследствие майката на свидетеля платила на Емо 300 лева и останало да му дава още 100. При този ремонт били премахнати тръбите от старата канализация и се подменили с нови ПВЦ тръби. Над майката на свидетеля живеели Х. и вторият й мъж, които живеели там от 36 години.

Свид.Е. В., посочен от ищцата, заяви при разпита си в съдебно заседание, че познава страните по делото. Ответницата живеела в апартамента под него, а ищцата – под нея, съответно на пети, четвърти и трети етаж. През 2014г. ищцата направила ремонт на апартамента си, защото тръбата за мръсния канал на тоалетната била запушена. През 2015г. отново бил извършен ремонт, този път от свидетеля, който подменил старите тръби на целия вход с ПВЦ тръби, тъй като при всички съседи тръбата течала. Когато изрязали тръбата на съседа отдолу, открили дъски, мокри кърпи, бетон и пластмасови шишета. Ремонтът струвал над 300 лева, които ищцата възстановила на свидетеля. Дядото отказал да плати. Свидетелят не знаел имената на този дядо. При ремонта установили, че проблемът не е в старостта на тръбите, а в задръстването с мокрите кърпи, дъските и цимента, който бил излят. В имота на М. видимо били правени два ремонта на ВиК инсталацията – първият ремонт, извършен от самата нея с поставени в тоалетната нови плочки, гипсокартон и хънтър, и след това вторият ремонт, за който говорел свидетеля, през 2015г.

 

     Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

    

Предявеният в настоящото производство иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл.45 от ЗЗД претенция за обезщетение на имуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ответницата, тъй като не се твърди да се претендират вреди, които да се дължат на особени, специфични свойства на вещ по смисъла на чл.50 от ЗЗД. За разлика от хипотезата на чл.45 от ЗЗД, когато увреждането трябва да е в резултат на виновно поведение на дееца при ползването на една вещ, отговорността по чл.50 от ЗЗД може да се ангажира, когато  вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й, например, когато вредата е настъпила в резултат на повреда на вещта, която не е следствие от неправилно манипулиране с нея. В случая от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, а именно твърденията, че проблемите са резултат на „лошото потребление“ от страна на ответницата - ползване на тоалетното казанче, за да бъдат хвърляни отпадъци в него, използване на сифона на банята вместо тоалетна, направа на бетонова замазка, използване на мокри кърпички вместо вода и т.н., може да бъде изведена квалификацията на предявения иск по чл.45 от ЗЗД, но не и такава по чл.50 от ЗЗД.

В този смисъл и за да бъде ангажирана отговорността на ответницата в хипотезата на чл.45 от ЗЗД, ищцата следваше да ангажира по делото доказателства относно кумулативното наличие на предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане, и по-конкретно – виновно противоправно поведение/действие или бездействие/ от страна на ответницата, претърпени от ищцата вреди, както и причинна връзка между поведението на ответницата и настъпилия вредоносен резултат. По отношение на вината съществува законова презумпция в полза на увредения, че поведението на причинителя на вредата е виновно, тоест вината на дееца се предполага до доказване на противното/чл.45 ал.2 от ЗЗД/. От събраните по делото доказателства обаче не бе установено наличието на всички тези предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск. Ангажираните доказателства не установиха нито наличието на конкретно противоправно поведение от страна на ответницата, нито факта, че в пряка причинна връзка с нейно деяние са настъпили вреди. От тези доказателства действително се установява, че в тоалетната на ищцата е имало теч, вследствие на който теч най-вероятно са били нанесени вреди, обусловили необходимостта от ремонт. От събраните по делото доказателства обаче бе установено, че реално ремонтите са били три: първият – в началото на пролетта на 2014г., необходимостта от който ремонт няма данни от какво е била обусловена, няколко месеца по-късно същата година - поради теч от горния апартамент, и през 2015г. – трети ремонт, извършен от свид.В. на цялата водопроводна инсталация във входа, тъй като при всички съседи тръбата течала. Но източникът на течовете, характерът на повредите, конкретните вреди, причинени от конкретните течове, както и дали действително извършените ремонти са били обусловени единствено и само от тях, следваше да бъдат безспорно установени, за да може да се прецени в какво точно се е изразило увреждащото деяние и причинната връзка между него и вредите, а в настоящото производство тези обстоятелства останаха изцяло неустановени. Действително в депозираното по делото експертно заключение се сочи, че причините, обусловили необходимостта от ремонт, са в силния теч на канализационна вода от горния към долния етаж, но конкретните причини именно за теча не се посочват, а и, според съда, на този етап не биха могли да бъдат безспорно установени. Действителната причина за течовете би могла да бъде установена само при извършване на оглед непосредствено след констатиране на съответния теч и преди извършването на всеки от съответните ремонти. Това би позволило установяването на конкретните причини за всеки от течовете(дали същите са причинени от амортизация и старост на водопроводните тръби във входа или от друга повреда, свързана с качествата на самата вещ, дали от повреда на тръбите, свързана с конкретно действие на ответницата или член на нейното домакинство, дали от недоброто поддържане на вещта, свързано с бездействие на задължените лица). Дори и да се приеме, че конкретната причина за течовете, обусловили необходимостта от последните два ремонта, е в запълването на канализационната тръба с бетон и други вещи, то липсват каквито и да било доказателства за противоправно поведение именно на ответницата като задължителен елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане. Твърдението, че конкретни действия или бездействия на ответницата са причинили течовете, не се доказа по безспорен, категоричен и несъмнен начин по делото, а решението не може да бъде основано само на вероятното предположение за това. В този смисъл по делото не бе установено наличието на неправомерно деяние, а именно несъответствие между правно дължимото и фактическото поведение на ответницата, което да е довело до твърдените от ищцата вреди. Напротив, по делото бяха събрани данни, че трето лице - това, с което ответницата съжителства на семейни начала и което също живее в апартамента, е осъществил действия по бетониране на тръбите, довело до тяхното запушване. Съгласно разпоредбата на чл.154 ал.1 от ГПК именно в тежест на ищцата бе да докаже по безспорен начин наличието на противоправно действие, съответно бездействие от страна на ответницата и причинените от това деяние вреди. В случая  такова доказване не беше проведено и се установи, че не са налице предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на ответницата по реда на чл.45 от ЗЗД.

За пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че доколкото причината за течовете може да е свързана със старите водопроводни тръби и тяхната амортизация, както и факта, че се касае за общи части по смисъла на чл.38 от ЗС - в тази хипотеза разходите за ремонта са за сметка на всички етажни собственици след приемане на решение на общото събрание на етажната собственост за извършване на ремонт. Тоест ищцата евентуално би могла да търси правата си по реда на чл.30 ал.3 от ЗС, в качеството си на съсобственик, извършил за своя сметка, поради липсата на постигнато решение на съсобствениците, на необходим и наложителен ремонт на общи части.

С оглед на всички така изложени доводи съдът приема, че ищцата не доказа наличието на предпоставките на непозволеното увреждане. В този смисъл претенцията й за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за сума в размер на 2 000 лева се явява изцяло неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на производството ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответницата произтеклите от делото разноски в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение.

     Мотивиран от горното, съдът

 

 

Р      Е      Ш      И      :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.С. с ЕГН : ********** *** против Х.А.Ф. с ЕГН : ********** *** иск за сума в размер на 2 000/две хиляди/ лева – претенция за обезщетение на имуществени вреди от непозволено увреждане – разходи за ремонт на помещение в жилище поради теч от водопроводна инсталация, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА М.А.С. с ЕГН : ********** *** да заплати на Х.А. Й. с ЕГН : ********** *** произтеклите от делото разноски в размер на 300/триста/ лева.

 

     Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Хасково в двесудмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ: