Р Е Ш Е Н И Е
Номер...............2020г. гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен
съд XV – ти състав
На девети юни две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 1434
по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Б.В.“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр.
Хасково, представлявано и управлявано от К.И.Д., депозирана чрез ю.к. З.-В.,
против Наказателно постановление № КХ 011 от 09.03.2020г., издадено от
Директора на Областната дирекция за безопасност на храните – гр. Варна, с което
за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1, т.3 ЗХ/ отм./, на чл. 21а,ал.3 ЗХ/
отм./ са наложени две имуществени
санкции в размер всяка от по 1000лв. на основание чл.48 ал.2 от ЗХ
С жалбата се твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно необосновано
и немотивирано и се иска да бъде обявено за нищожно, визира се като нарушена
нормата на чл.52 ал.1 от ЗАНН, като се приема, че не спазен срокът за издаване
на НП, приема се, че е нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като не са
обсъдени депозираните възражения, твърди се, че са нарушени разпоредбите на
чл.42 ал.1т.4 от ЗАНН и чл.57 ал.1т.5 от ЗАНН, като се приема , че фактите и
обстоятелствата са посочени бланкетно и не са визирани доказателствата, които ги
потвърждават.По отношение на първото прието за установено нарушение се счита,
че погрешно е визирана като нарушена нормата на чл.20 ал.1т.3 от ЗХ, която
касае пускането на пазара на храна, която е негодна за консумация и се твърди,
че към момента на проверката санкционираното дружество е осъществявало дейност в проверения обект и
е съхранявал описаните стоки с изтекъл срок на годност, но не е доказано, че
това е било с цел пускане на пазара, като се твърди, че процесните
стоки само са съхранявани, без доказателства, че са продавани.По отношение на
нарушението на чл.21 а ал.3 вр. ал.1 от ЗХ също се приема, че е описано
неправило и е недоказано, твърди се, че тази норма визира три различни
задължения за производителите и търговците на храни, коментират се разпоредби
на други алинеи на чл.21 а от ЗХ, визира
се липса на факти, че в обекта липсва въвеждане и прилагане на процедури за
събиране и съхраняване на информация за храните, какви процедури не са
въведени, както и как е установено, че липсва етикет и маркировка.Коментират се
доклад, Акт за забрана и Протокол за отговорно пазене, като се сочи, че още на
първата възможна дата всички предписания са били изпълнени, респективно всички
описани в документите стоки са били унищожени.Сочи се, че месец по-късно е
връчен съставен АУАН, след което е било депозирано и възражение, излагат се
аргументи относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН и се иска НП да бъде обявено
за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно или да бъде изменено,
като бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300лв.
В съдебно заседание въз.
дружество се представлява от юрисконсулт З.-В., надлежно упълномощена и приета
от съда, която поддържа жалбата, а в хода на делото по същество отново моли за
отмяна на НП, като отново излага аргументи, че възражението срещу съставения
АУАН е било депозирано в срок и е следвало АНО да се произнесе и аргументира
допълнително приложимостта на чл.28 от ЗАНН.
Процесуалният представител
на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено, като
счита, че възражението е депозирано след
изтичане на предвидения срок и въпреки всичко АНО е поискал становище от
актосъставителя и се е съобразил с него, сочи, че храните не се вписват в АУАН,
като иззети, тъй като не се изземват, дружеството, което ги притежава е длъжно
да ги унищожи и тъй като това е сторено са наложени санкции в минимален размер,
аргументира становището си, че и съхранението на храните се числи към
търговията, излага становището си, относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН и
моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
От фактическа
страна, съдът приема за установено следното:
На 20.12.2019 г., във
връзка със Писмо с изх.№РД7046-КХ/06.12.2019г.на БАБХ, служители на ОДБХ-Варна,
сред които и св.М., извършили проверка в
обект: склад за търговия на дребно с храни с Удостоверение за регистрация
№16110/17.02.2017г„ находящ се в гр.Варна. ЮПЗ. стопанисван от ,.Б.В."
ЕООД.
В хода на проверката било
установено следното:
1. „Б.В."' ЕООД съхранява
в обекта в хладилна камера с контролирана температура, храни с изтекъл срок на
годност, а именно:
- деликатесен продукт „Родопи" -7 броя кофи по 9 кг -общо количество
63кг, срок на годност : най-добър до 07.07.2018г.
-трошено сирене „БМК"-11броя кофи по 9 кг- общо количество 99кг„ срок
на годност : най-добър до 02.04.2018г- 4бр.; срок на годност- най-добър до:
09.11.2018г.- 4 бр.; срок на годност : най-добър до 02.08.17г.-1бр.; срок на
годност - най-добър до: 06.06.2019r.-16p.;
срок на годност - най-добър до: 27.08.2017г.-1 бр. Описаните храни са негодни за човешка консумация,
поради изтекъл срок на годност. Същите не са обозначени като такива и не се
съхраняват в определеното за целта място с необходимата маркировка.
2. „Б.В."ЕООД съхранява
в обекта и храни без етикети за произход и годност с цел проследимост
на храните , а именно: - 5 броя кофи по 9 кг. трошено сирене „БМК", общо
45кг.
Констатациите били
отразени в Доклад №111574/20.12.2019 г. и издаден бил Акт за забрана
№00770/20.12.2019 г. и Протокол за отговорно
пазене от 20.12.2019 г.. В последствие били изготвени Протоколи за подлежащи на унищожаване храни от
23.12.2019 г.: КП, Разпореждане за насочване за унищожаване на храни
№35/23.12.2019 г.; приобщени били и Потвърдителна
бележка от Екарисаж Варна№ 018302/23.12.2019 г.; Кантарна
бележка№006204/018302 от 23.12.2019 г:, от които се установило, че процесните храни са унищожени.
Предвид установеното по време
на проверката св. М. приела, че дружеството е нарушило разпоредбите на: По т.1-
чл. 20. ал. 1, т. 3 от Закона за храните и По т.2 -чл. 21а. ал.3 във връзка с ал.1 от
Закона за храните
поради което на 23.01.2020 г. съставила срещу „Б.В.“
ЕООД АУАН, в който описал приетите за
установени нарушения.АУАН бил надлежно връчен на упълномощено от
представляващата дружеството лице-В.С., която след запознаване със съдържанието
му го подписала и в съответната графа вписала, че ще представи възражения в законоустановения
срок..
В последствие били
депозирани писмени възражения срещу съставения АУАН, във връзка с които/
въпреки неспазването на тридневния срок/ било изготвено становище от
актосъставителя. След изготвяне на горепосоченото становище, въз основа на
материалите по преписката на
09.03.2020г., АНО издал обжалваното
наказателно постановление, с което възприел изцяло фактически и правни констатации на
актосъставителя и на основание чл.48 ал.2 от ЗХ за горепосочените
две нарушения на дружеството били
наложени две имуществени санкции, всяка в размер на 1000лв.
В съдебно заседание от
гласните доказателства- показанията на св.М., се установи, че хранителните
продукти, с изтекъл срок на годност и продукти без етикети, са били съхранявани
в хладилна камера съвместно с продукти, които са в срок на годност, като до
приключване на проверката за стоките, които са били без етикети не са били
представени документи за произход.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, вкл.АУАН, Доклад
№111574/20.12.2019 г. и издаден бил Акт за забрана №00770/20.12.2019 г. и Протокол за отговорно пазене от 20.12.2019
г.. Протоколи за подлежащи на унищожаване храни от 23.12.2019 г.: КП,
Разпореждане за насочване за унищожаване на храни №35/23.12.2019 г.; Потвърдителна бележка от Екарисаж Варна№ 018302/23.12.2019
г.; Кантарна бележка№006204/018302 от 23.12.2019г. и
др., които са непротиворечиви по между си, взаимно допълващи се и съответно
напълно кредитирани от съда, както и от показанията на св.М., които като
непротиворечиви, конкретни и кореспондиращи с писмените доказателства по делото
се кредитират от съда напълно.
Съдът, предвид становището
на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в
срок от надлежна страна, поради което е приета от съда за разглеждане.
При извършена служебна
проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са
издадени от компетентните длъжностни лица, съгласно предвид разпоредбата
на чл. 49, ал.1 и 2, във вр. с чл. 28 от ЗХ.
АУАН и НП са съставени в сроковете предвидени
в нормата на чл. 34 от ЗАНН.НП е издадено преди изтичане на шест месечният преклузивен срок, поради което съдът не споделя
възраженията в тази насока.
Както АУАН, така и НП съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. Както в акта така и в НП са посочени дата и място на
извършване на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени, изчерпателно
са изброени и доказателствата, подкрепящи нарушението, поради което съдът не
споделя възраженията в тази насока. Нарушенията са описани в достатъчна степен
от фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал в какво точно е бил
обвинен и е имал възможност адекватно да организира защитата си. Налице е
единствено между фактическо обвинение и приложената санкционна разпоредба,
които са формулирани ясно и недвусмислено.Става ясно, че се касае за стока,
негодна за консумация от хората и за стока, която не е била етикетирана за произход и годност, което безспорно по
смисъла на чл.21а ал.3 вр. ал.1 от
ЗХ не улеснява проследимостта
на храните, което е в нарушение не само на ал.1, но и на ал.3 от посочената
норма, поради което твърденията, че това обвинение е неясно не се споделят от
съда.
ЗАНН не вменява задължение
за АНО писмено да се произнесе във връзка с депозирани възражения срещу АУАН, а
само да ги прецени, преди да се произнесе по преписката и да събере
допълнителни доказателства, ако това не е нужно, а видно от материалите по
преписката, във връзка с тези възражения е било изготвено и допълнително
становище от актосъставителя, поради което очевидно АНО ги е преценил.
По пункт 1 от обжалваното
постановление:
В разпоредбата на чл. 20,
ал.1 , т.3 от ЗХ/ отм./ се посочва, че не се разрешава пускането на пазара на
храна, която е негодна за консумация от хората, като в пар.
1, т. 34 от ДР на ЗХ е дадена дефиниция за "негодна храна за консумация от
човека", като това е храна, която е неподходяща за употреба според нейното
предназначение вследствие на замърсяване, микробиологични промени, развала,
изтекъл срок на трайност или нарушена цялост на опаковката. По смисъла на пар.1, т.53 от ДР на ЗХ „пускане на пазара“ е притежание с
цел продажба, включително предлагането за продажба или всяка друга форма на
прехвърляне, независимо дали срещу заплащане или не , както и самата продажба,
дистрибуция и другите форми на прехвърляне
на храните. В процесния случай безспорно се установи,
че на 20.12.19 г. в проверения обект, е съхранявана очевидно с цел продажба, подробно
описана в АУАН и НП, с изтекъл срок на годност, като тези стоки са били
съхранявани в хладилното съоръжение, съвместно с хранителни продукти в срок на
годност. Посоченото обстоятелство и с оглед дейността, извършвана в проверения
обект- склад за търговия на дребно с храни, съдът намира, че посочените стоки с
изтекъл срок на годност са били предназначени за предлагане на клиенти наред с
останалите, като възраженията, че тези стоки само са съхранявани, са
недоказани, тъй като не е ясно с каква цел се съхранява тази стока и защо точно
се съхранява на едно място с останалите годни продукти.Нарушението е формално и
самото констатиране наличието в
съответния търговски обект на храни с
изтекъл срок на годност, което прави стоката негодна за консумация от хора е
достатъчно основание за обосноваване на административнонаказателната отговорност на ЮЛ,, стопанисващо обекта към момента на
проверката, поради което възраженията в тази насока не се споделят и съдът
намира, че правилно е приложен материалния закон и правилно е квалифицирано
нарушението.Такова изискване фигурира в и новия ЗХ, като за нарушение на това
изискване законодателят и в новия закон е предвидил санкция, като минимумът
й е в по-висок размер от наложеното
наказание.
По пункт 2 от наказателното
постановление:
Съгласно разпоредбата на
чл.21 а ал.1 от ЗХ /отм./ производителите и търговците на храни са длъжни да
осигурят възможност за проследяване на храните и на всички други вещества,
предназначени за влагане или за които се предполага, че ще бъдат вложени в
храни, на всички етапи на производство, преработка и дистрибуция, като според
чл.21 а ал.3 от ЗХ/ отм./ за изпълнение на изискванията на ал.1 производителите и
търговците етикетират и/или маркират храните по начин, който улеснява проследимостта им. В случая по делото е категорично
установено, че в хладилото съоръжение се
намирали без етикети за произход и годност хранителни продукти, изброени по-горе,
поради което безспорно е нарушена посочената норма и цифровата квалификация
кореспондира с фактите по делото.За произхода на констатираната стока-5 броя
кофи по 9 кг. трошено сирене „БМК", общо 45кг. и за нейната годност не са
представени никакви документи до приключване на проверката, като безспорно в
случая е било невъзможно да се проследи храната, поради което приетото за
установено нарушение е било извършено безспорно, а нарушителят е бил наясно в
извършването на точно какво нарушение е обвинен. Такова изискване фигурира в и
новия ЗХ, като за нарушение на това изискване законодателят и в новия закон е
предвидил санкция, като минимумът й е в
по-висок размер от наложеното наказание.
Поради изложеното съдът
намира, че обжалваното постановление не страда от пороци, които да налагат
неговата отмяна.
Що се отнася до твърденията
за приложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН съдът счита, че в случая такова е
немислимо с оглед вида, броя и характера на констатираните нарушения, количеството
на стоките, както и с оглед на това, че се касае за създаването и поддържането
на потенциална опасност за живота и здравето на потребителите.В конкретния
случай нарушенията не се отличават със степен на обществена опасност, различна
от обичайната за съответния вид, поради което правилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Изцяло в горния смисъл е и
Решение на Адм. съд-Варна по КНАХД №994/2020г.
С оглед крайния изход на спора и направеното
от пълномощника на въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде
осъден на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.
4 от АПК да заплати на ОДБХ-гр.Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП, вр. чл. 27 Е от Наредба за
заплащането на правната помощ. Макар законът и цитираната
наредба да предвиждат възнаграждение процесуално представителство по ЗАНН за една инстанция в размер от 80 до 120 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй
като липсва фактическа и правна сложност на случая,
изискваща специални процесуални усилия
на ю.к по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з..Това мотивира съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер.
С оглед крайния изход на
спора и направеното от пълномощника на въз. дружество искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение на размера на
приложимите санкции и доколкото те са определени в минималните законови
размери, съдът не намери основание за ревизия на същите.
Така мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № КХ 011 от 20.03.2020г., издадено от Директора на Областната дирекция за безопасност на храните –
гр. Варна, с което за нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал.1, т.3 ЗХ/ отм./
и на чл. 21а,ал.3 ЗХ/ отм./ на „Б.В.“
ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково,
представлявано и управлявано от К.И.Д. са наложени две имуществени санкции в размер всяка от по
1000лв. на основание чл.48 ал.2 от ЗХ .
ОСЪЖДА „Б.В.“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Хасково, представлявано и
управлявано от К.И.Д. да да заплати на ОДБХ-гр.Варна
разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна на основанията, по
реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: