РЕШЕНИЕ
№ 1705
гр. Бургас, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Съдия:Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от Елеонора С. Кралева Гражданско дело №
20212120102505 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, уточнена с
допълнителни молби, на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление *, представлявано от управителя К.М., против „МАРС“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *, представлявано от Д. Я.а, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1016.63 лв. – главница, дължима за доставена и
неплатена електроенергия за периода от м.ноември 2017 г. – м.декември 2017 г., по
Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия, балансиране на краен клиент и
предоставяне на комбинирани услуги № FE7004000 от 17.02.2016 г., сключен между
„Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ и „Марс“ ЕООД, като вземането е възложено
на „Мултипъл Плюс“ ЕООД с Постановление за възлагане № 260000/06.01.2021 г. по т.д.№
3343/2017 г. по описа на СГС, и сумата от 305.02 лв. – мораторна лихва върху главницата за
периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.02.2021 г. до окончателното й
изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК по ч.гр.д.№ 1090/2021 г. на БРС.
В съдебно заседание, на основание чл.214 ГПК е прието от съда направеното от
ищеца с молбата му от 25.03.2022 г. изменение на исковата претенция чрез намаляване
размера на исковете от общия размер 1321.65 лв. на 1166.12 лв., от която сума: 896.32
лв. – главница и 269.80 лв. – лихва за забава за периода от 14.01.2018 г. до подаване на
заявлението по чл.410 ГПК, като исковата претенция се счита предявена в намаления
размер. По отношение на сумата от 155.53 лв. (разликата между намаления размер 1166.12
1
лв. и първоначално претендирания размер 1321.65 лв.) производството по делото е
прекратено на основание чл.232 ГПК – поради оттегляне на иска в тази част.
Ищецът твърди, че е придобил процесното вземане на основание Постановление за
възлагане № 260000/06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, влязло в сила на
29.01.2021 г., с което са му възложени вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/, произтичащи от доставка на електрическа енергия, продадени от синдика
на несъстоятелното дружество на проведен на 21.12.2020 г. търг с тайно наддаване.
Изложеини са твърдения, че на 17.02.2016 г. между „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/ и „Марс“ ЕООД е сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№ FE7004000 от 17.02.2016 г., съгласно който „Фючър Енерджи“ ООД продава на ответника
активна електрическа енергия на цена в размер на 81 лв./мВтч и предоставя услугата
„Отговорност за балансиране“, като поема за своя сметка отговорността за небалансите в
потреблението му, както и услугата „Прогнозиране на потреблението“, като изготвя
прогнозни графици за доставка на ел.енергия до обектите на ответника. В изпълнение на
договора, „Фючър Енерджи“ ООД е продало и доставило договореното количество
ел.енергия до обектите на ответника за периода м.ноември и м.декември 2017 г., която била
измерена съгласно средствата за измерване в точките на присъединяване и надлежно
фактурирана по предвидения в договора ред, като стойността на доставената ел.енергия
била в размер на 1016.63 лв. и същата следвало да бъде заплатена в уговорения срок до 14-
то число на месеца, следващ месеца на доставката, но плащане на било извършено от
ответника. Твърди се също, че на основание чл.11, ал.4 от Договора ответникът дължи и
договорна неустойка за забава в размер на законната лихва, която е в размер на 305.02 лв. за
периода от 14.01.2018 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК и законната лихва от
този момент до окончателното плащане.
С допълнителна молба от 06.07.2021 г. (л.36-38) ищецът е уточнил, че доставката на
ел.енергия е била за м.ноември 2017 г. и 01.12.2017 г. до обекти на ответника, находящи се в
*, както и, че сумата от 305.02 лв. представлява мораторна лихва. С допълнителна молба от
19.11.2021 г. (л.85) ищецът е уточнил, че доставката на ел.енергия е била до следните обекти
на ответника: Пицария „Цезар“ с ИТН 2722967 – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ и Склад,
производствена база с ИТН 2746109 – гр.Бургас, ПЗЮ.
В съдебно заседание, ищцовото дружество не изпраща представител, но в писмена
молба ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Претендира се и
присъждане на разноските в заповедното и в исковото производство. Ангажира писмени
доказателства.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МАРС“ ЕООД, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че претендираните суми
не се дължат, тъй като ответникът не е получавал фактури за посочения период, ищецът не
представя информация за кои обекти собственост на ответника е доставяна ел.енергия и не
се представят фактури, които са реално издадени и осчетоводени от дружеството-доставчик.
2
Направено е възражение и за погасяване на вземанията с изтичане 3-годишна давност. В
съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ответникът е възразил, че срокът на
договора от 17.02.2016 г. е изтекъл и не е бил продължен, като се оспорва извършването на
доставка на ел.енергия за процесния период от страна на „Фючър Енерджи“ ООД и се сочи,
че процесните задължения са определени от ищеца извън действията на този договор. Моли
съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна. Претендира се присъждане на
направените в исковото и в заповедното производство разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 1090/2021 г. по описа на БРС е видно, че със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с № 260556/16.02.2021 г.,
съдът е разпоредил ответникът „МАРС“ ЕООД да заплати на „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС” ЕООД
сумата от 1016.63 лв. – главница, дължима за доставена електроенергия по договор за
доставка на електрическа енергия от 17.02.2016 г., сключен между „Фючър Енерджи“ ООД
и „Марс“ ЕООД, за периода от м.ноември 2017 г. до м.декември 2017 г., за обект в *, като
сумата е възложена в полза на „Мултипъл Плюс“ ЕООД с Постановление за възлагане по
т.д.№ 3343/2017 г. на СГС, и сумата от 305.02 лв. – мораторна лихва за периода от
14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 15.02.2021 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
327.59 лв. за направените в заповедното производство разноски. Заповедта за изпълнение по
чл.410 ГПК е връчена на длъжника на 23.02.2021 г., който е депозирал писмено възражение
в срока по чл.414 ГПК и в едномесечния срок по чл.415, ал.1, т.1 ГПК заявителят е предявил
настоящия установителен иск, поради което същият е процесуално допустим.
Не е спорно по делото, а и видно от представения договор, между „Фючър
Енерджи“ ООД и „Марс“ ЕООД е сключен Комбиниран договор за продажба на
електрическа енергия, балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги
№ FE7004000 от 17.02.2016 г., по силата на който „Фючър Енерджи“ ООД като търговец се
е задължило да продаде, а „Марс“ ЕООД като клиент да закупи и получи активна нетна
електрическа енергия, измерена в точките за измерване, в сроковете и при условията в
договора. Уговорено е в чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, че търговецът се задължава да продаде и
осигури ел.енергия на разположение на клиента в точките на присъединяване към
съответната преносна или електроразпределителна мрежа на обектите му, посочени в
договора, а клиентът се задължава да закупува и приема активната ел.енергия от търговеца.
Съгласно договора, дължимата цена за доставена електрическа енергия е в размер на 81
лв./мВтч, като в чл.11, ал.1 е уговорено, че търговецът издава на клиента фактура в
електронен вид и/или на хартиен носител относно дължимото плащане за доставената
ел.енергия за периода от първо до последно число на всеки месец, в който е извършена
3
доставката, като се издава до 10-то число на всеки календарен месец, следващ месеца на
консумацията на енергията, а съгласно чл.11, ал.4 от договора – клиентът заплаща
дължимите суми в срок до 14-то число на месеца, в който фактурата е изпратена от
търговеца на клиента. В договора е посочено, че се сключва за срок от 12 месеца. В договора
липсва посочване на обектите на ответника, до които ще се доставя ел.енергия.
От представеното по делото Постановление № 260000/ 06.01.2021 г. по т.д.№
3343/2017 г. по описа на СГС, влязло в законна сила на 29.01.2021 г., се установява, че на
основание чл.717з ТЗ са възложени върху „Мултипъл Плюс“ ЕООД, срещу продажна цена
от 26700 лв., следните имуществени права от масата на несъстоятелността на „Фючър
Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/, а именно: вземанията на „Фючър Енерджи“ ООД /в
несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни услуги в общ размер
на 1635182.24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна оценка.
По настоящото дело ищецът не е представил цитирания в горното постановление за
възлагане опис на вземанията, изготвен от синдика.
Ищецът е представил две фактури – фактура № **********/30.11.2017 г., с дата на
падеж 14.12.2017 г., на стойност от 883.46 лв., за доставена от „Фючър Енерджи“ ООД на
„Марс“ ЕООД ел.енегия за период 01.11.2017 г.-30.11.2017 г. по договор FE7004000 от
17.02.2016 г., както и фактура № **********/31.12.2017 г., с дата на падеж 15.01.2018 г., на
стойност от 12.86 лв., за доставена от „Фючър Енерджи“ ООД на „Марс“ ЕООД ел.енегия за
период 01.12.2017 г.-изравнителна сметка по договор FE7004000 от 17.02.2016 г. Във
фактурите не са посочени обектите на доставка.
Съгласно представените удостоверения от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и
„Електроразпределение Север“ АД, ответното дружество „Марс“ ЕООД не е било техен
клиент и е нямало сключен договор за достъп до електроразпределителната им мрежа.
От представеното удостоверение от „Електроразпределение Юг“ ЕАД е видно, че в
базата данни на „ЕРЮГ“ ЕАД са регистрирани три обекта към партидата на „Марс“ ЕООД с
кл.№ **********: обект с ИТН 2644430 на адрес гр.Бургас, ул.“Лозенградска“ № 4, обект с
ИТН 2722967 на адрес гр.Бургас, кв.“Меден рудник“ № 416 и обект с ИТН 2746109 на адрес
гр.Бургас, Промишлена зона „Юг“. Към удостоверението са приложени справки за
отчетената електроенергия за посочените обекти в периода 02.2016 г. – 12.2017 г.
При така установените факти, съдът намира предявените искове за неоснователни.
С оглед данните по делото, съдът намира, че ищецът не се легитимира като носител
на процесното вземане. Ищцовото дружество основава правата си на представеното
Постановление № 260000/ 06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, с което на
основание чл.717з ТЗ са възложени върху „Мултипъл Плюс“ ЕООД вземанията на „Фючър
Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ към клиенти за доставена ел.енергия и допълнителни
услуги в общ размер на 1635182.24 лв., съгласно опис, изготвен от синдика и пазарна
оценка. В случая, обаче, по настоящото делото ищецът не е представил нито изготвен от
синдика опис на възложените вземания, нито пазарна оценка, които са цитирани в
4
постановлението на СГС. По този начин, няма как да се установи, че именно процесните
вземания към ответника са били възложени на ищеца.
От друга страна, това постановление за възлагане е деривативен способ за
придобиване на права – арг. Чл.717з, ал.2 ТЗ, според който – от датата на издаване на
постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал
върху имущественото право, но правата, които трети лица са придобили върху
имущественото право, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не
могат да се противопоставят на длъжника. Респективно, само по себе си постановлението за
възлагане не води до извод, че вземането е безусловно дължимо, а неговата дължимост и
изискуемост следва да бъдат установени в процеса на общо основание, съобразно правата,
които е притежавал длъжникът върху него. Съответно, ако длъжникът не е имал права върху
вземането, то и неговият правоприемник няма да има такива. В този смисъл неправилен е
доводът на ищеца, че тъй като вземанията са му възложени от съда по несъстоятелността с
постановление за възлагане, то те са установени по основание и размер.
В случая, по делото е безспорно сключването на процесния договор за доставка на
ел.енергия № FE7004000 от 17.02.2016 г. между "Фючър Енерджи" ООД и „Марс“ ЕООД,
като ищецът е навел твърдения, че процесното вземане за главница в размер на 896.32 лв. е
за доставена електроенергия за следните обекти на ответника: Пицария „Цезар“ с ИТН
2722967 – гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“ и Склад, производствена база с ИТН 2746109 –
гр.Бургас, ПЗЮ. Тези обстоятелства обаче не са доказани по делото. На първо място, в
договора за доставка на електроенергия липсва посочване на конкретни обекти на
ответника, липсва и приложение към договора с индивидуализация на такива обекти. А
отделно от това, заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК не е издадена за доставка на
посочените от ищеца два обекта, а за друг обект , находящ се в *, за който не е предявена
искова претенция. Твърденията на ищеца не се установяват и от представените от него две
фактури от 30.11.2017 г. и 31.12.2017 г., тъй като макар и в същите като основание да е
посочено доставка на ел.енергия по договор FE7004000 от 17.02.2016 г., поради липсата на
конкретизация на обектите на доставка, както във фактурите, така и в договора, не може да
се приеме, че се касае за посочените от ищеца два обекта с ИТН 2722967 и ИТН 2746109.
Предвид горните съображения, съдът намира, че процесното вземане за главница
не е установено по основание и по размер, поради което искът се явява неоснователен. По
делото не се доказа за м.ноември и м.декември 2017 г. да е доставено количество
електрическа енергия и допълнителни услуги за конкретни обекти на ответника в
претендирания размер, поради което не е установено по безспорен начин изпълнението на
процесния договор от страна на „Фючър Енерджи“ ООД, поради което претендирано
вземане в размер на 896.32 лв. не е безспорно установено и предявения иск е неоснователен
и следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава в размер на 269.80 лв., поради което следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати
5
на ответника направените по настоящото делото разноски, както и направените разноски в
заповедното производство. И в двете производства ответникът е представил договори за
правна помощ и съдействие, съгласно които е заплатил адвокатско възнаграждение в размер
на по 400 лв. В тази връзка, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, съдът
намира за основателно направеното от ищеца възражение за прекомерност по чл.78, ал.5
ГПК на заплатените от ответника адвокатски възнаграждения, поради което същите следва
да бъдат редуцирани до минималните размери от 322.52 лв. по чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ и от
300 лв. по чл.7, ал.7 НМРАВ. Ето защо, ищецът следва да заплати на ответника разноски за
исковото и заповедното производство в посочените намалени размери.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК
*, със седалище и адрес на управление *, представлявано от управителя К.М., установителен
иск против „МАРС“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *, представлявано
от Д. Я.а, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 896.32 лв. –
главница, дължима за доставена и неплатена електроенергия за периода от м.ноември 2017 г.
– м.декември 2017 г., по Комбиниран договор за продажба на електрическа енергия,
балансиране на краен клиент и предоставяне на комбинирани услуги № FE7004000 от
17.02.2016 г., сключен между „Фючър Енерджи“ ООД /в несъстоятелност/ и „Марс“ ЕООД,
като вземането е възложено на „Мултипъл Плюс“ ЕООД с Постановление за възлагане №
260000/06.01.2021 г. по т.д.№ 3343/2017 г. по описа на СГС, и сумата от 269.80 лв. –
мораторна лихва върху главницата за периода от 14.01.2018 г. до 15.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
15.02.2021 г. до окончателното й изплащане, за които вземания в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 1090/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „МУЛТИПЪЛ ПЛЮС“ ЕООД, ЕИК * да заплати на „МАРС“ ЕООД,
ЕИК *, сумата от 322.52 лв. за направените по настоящото дело съдебни разноски, и сумата
от 300 лв. за направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1090/2021 г. по
описа на БРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6