№ 154
гр. Елин Пелин, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ
ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Петко Р. Г.
при участието на секретаря Цветанка Анг. Н.а
като разгледа докладваното от Петко Р. Г. Административно наказателно
дело № 20221820200038 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Е. Е. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ....., ул. „.....” № 1, срещу
наказателно постановление № 21-0262-000811/ 08.12.2021 г. на Началника на РУ Елин
Пелин към ОДМВР София, с което му е наложено административно наказание глоба от 200
лева по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл.
161, т. 3 ЗДвП.
В жалбата се сочи незаконосъобразност и неправилност на наказателното постановление,
като се иска изцяло отмяната му. Твърди се, че Канада е договаряща страна по Конвенцията
за движение по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6
към нея.
В съдебното заседание жалбоподателят чрез процесуалния си представител адв. Д. поддържа
жалбата и моли за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна РУП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
РП Елин Пелин не изразява становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите на
страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2021 г. след 23.00 ч. свидетелите К. В. Н. и Д. Г. Й., служители в РУ Елин Пелин,
били изпратени по сигнал за ПТП, като там видели кола, която била с предните си гуми в
канавката. На жалбоподател били съставени три акта за различни нарушения – за алкохол, за
1
скорост и управление на МПС с канадска шофьорска книжка.
Срещу жалбоподателя бил съставен процесния акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ серия GA № 536652/ 02.12.2021 г. от К. В. Н., младши автоконтрольор
при РУ Елин Пелин към ОДМВР София, за това, че на 01.12.2021 г. в 23.00 часа в общ. Елин
Пелин на път I-8 разклон комплекс „Сентрал парк“ управлява лек автомобил „....“ с
регистрационен номер ...., собственост на Е. Д. Ц., без да е правоспособен водач – представя
..... образец Канада без да е придружен от легализиран превод на български език, с което е
нарушил чл. 161, т. 3 ЗДвП – управлява МПС със свидетелство, невалидно за РБългария,
защото не придружено от легализиран превод на български език. Актът е бил подписан от
актосъставителя К. В. Н., свидетеля Д. Г. Й., като жалбоподателя отказал да подпише акта,
за което положил подписа си свидетеля И. А. Р..
Издадена е заповед за ППАМ от 02.12.2021 г. от Началника на РУ Елин Пелин по чл. 171, т.
2, б. а ЗДвП за прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца, връчена на
жалбоподателя на 09.12.2021 г.
Въз основа на АУАН срещу жалбоподателя е съставено наказателно постановление № 21-
0262-000811/ 08.12.2021 г. на Началника на РУ Елин Пелин към ОДМВР София, с което му е
наложено административно наказание глоба от 200 лева по чл. 177, ал. 1, т. 2 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение на чл. 161, т. 3 ЗДвП за това, че на 01.12.2021 г.
в 23.00 часа в общ. Елин Пелин на път I-8 разклон комплекс „Сентрал парк“ управлява лек
автомобил „....“ с регистрационен номер ...., собственост на Е. Д. Ц., без да е правоспособен
водач – представя ..... образец Канада без да е придружен от легализиран превод на
български език, като извършил: 1. управлява МПС със свидетелство, невалидно за
РБългария, защото не придружено от легализиран превод на български език.
На основание чл. 189, ал. 12 ЗДП въз основа на заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи са делегирани правомощия на актосъставителя и
наказващия орган.
Към преписката, изискана в оригинал и в цялост, не е приложено копие от соченото в
АУАН ..... образец Канада.
Горепосочената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от посочените
писмени доказателства, показанията на К. В. Н., Д. Г. Й. и И. А. Р., които съдът кредитира,
възприемайки ги като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените
доказателства по делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е подадена в
срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи на
обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 08.02.2022 г., а е
обжалвано на 10.02.2022 г.
По същество жалбата е основателна по следните съображения:
2
Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на
МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни
договора- -Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за
движение по пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по
Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези
международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради
което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.
Съгласно правилото на чл. 161 ЗДвП свидетелство за управление на моторно превозно
средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за
категорията, за която е издадено, в следните случаи: държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Конвенцията за движението по пътищата и свидетелството отговаря
на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (т. 1); държавата, в която е издадено, е
договаряща страна по Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква „а“ от него (т. 2);
свидетелството е придружено от легализиран превод на български език (т. 3);
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата (т. 4); свидетелството е издадено от държава -
членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария (т. 5).
Анализът на разпоредбата сочи, че в Република България се признават и са валидни
чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава - членка на
Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните
изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се
съдържат в Конвенцията за движението по пътищата (КДП), подписана във Виена на
8.11.1968 г., Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно
статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Приложима по отношение на правилата
за валидност е и Женевската конвенция от 1949 г., но само за свидетелства, издадени от
договарящите държави по нея, които не са страни по КДП. Това е така, т. к. по силата на чл.
48 КДП, тя отменя и замества Женевската конвенция в отношенията на страните по нея.
Следователно за държави, подписали и двете конвенции, се прилагат правилата на КДП. За
тези, които не са страни по КДП, се прилага Женевската конвенция. Към момента
последната урежда взаимоотношенията между България и следните държави, които не са
страни по КДП: Алжир, Аржентина, Австралия, Бангладеш, Барбадос, Бенин, Ботсуана,
Буркина Фасо, Камбоджа, Канада, Конго, Кот д‘Ивоар, Кипър, Доминиканска република,
Египет, Фиджи, Гватемала, Хаити, Исландия, Индия, Ирландия, Йордания, Лаос, Ливан,
Лесото, Мадагаскар, Малави, Малайзия, Мали, Малта, Намибия, Нова Зеландия, Нигерия,
Папуа Нова Гвинея, Парагвай, Руанда, СиераЛеоне, Сингапур, Шри Ланка, Сирия, Того,
Тринидад и Тобаго, Уганда, САЩ, Ямайка, Япония.
Изискване за легализиран превод като условие за валидност на свидетелството няма в
3
Женевската конвенция от 1949 г., нито във Виенска конвенция от 1968 г. Разпоредбата на
чл. 161, т. 3 от ЗДвП е самостоятелно основание за зачитане на чуждестранни свидетелства
за управление на МПС, а не кумулативно изискване наред с останалите визирани в чл. 161,
т. 1, 2, 4 и 5 от същия закон. Тя се прилага за свидетелства за управление на МПС издадени
от държави, които не са страни по нито един от международните договори - Женевска
конвенция за движение по пътищата от 1949 г., Виенска конвенция за движение по
пътищата от 1968 г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор
относно статута на техните въоръжени сили. Такива чуждестранни свидетелства за
управление се признават на територията на България, ако са придружени от легализиран
превод. Канада не е страна по Виенска конвенция от 1968 г., но по отношение на СУМПС,
издадени от Канада се прилага Женевската конвенция за движение по пътищата от 1949 г.,
която Канада е подписала. По делото не е приложено соченото в АУАН ..... образец Канада,
поради което нарушението е недоказано.
Според разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ЗДвП българските граждани могат да управляват
моторни превозни средства на територията на Република България с чуждестранно
национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз,
или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо
пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до 3 месеца от датата на влизането
им в страната. По делото няма данни кога жалбоподателя е влязъл в страната за преценка на
срока от 3 месеца от датата на влизането си в страната по чл. 162, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът намира, че издаденото наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Водим от горното съдът на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-0262-000811/ 08.12.2021 г. на Началника на РУ
Елин Пелин към ОДМВР София.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд - София област по реда на глава ХІІ-та на АПК.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
4