Решение по дело №226/2023 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 156
Дата: 8 ноември 2023 г.
Съдия: Васка Динкова Халачева
Дело: 20235100500226
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 август 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Кърджали, 08.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20235100500226 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е с правно основание чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 199/20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 142/2023 г. по описа на Районен
съд – М., е прието за установено по отношение на „Е.Ю.“ ЕАД, че А. С. Б. не дължи сумата
от 19 401.83 лева, представляваща цената на допълнително количество електрическа
енергия, начислена за минал период, считано от 01.11.2022 г. до 24.01.2023 г., за която сума
била издадена фактура № **********/22.02.2023 г. С решението „Е.Ю.“ ЕАД е осъдено да
заплати направените от ищеца по делото разноски в размер на 2 926.50 лева.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът “Е.Ю.“ ЕАД, който го
обжалва изцяло, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния
закон и при непълнота на доказателствата. Твърди в жалбата си, че фактическите
констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните изводи на закона.
Счита, че съдът не се произнесъл съобразно задължителната съдебна практика, според която
не следвало да се доказва виновно поведение на клиента, съобразно чл. 82 от ЗЗД от страна
на крайния снабдител. Изразява становище, че не трябва да доказва неправомерното
поведение на клиента съобразно общите условия, поради факта, че самата корекция се
извършва съобразно Закон за енергетиката (ЗЕ) и Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), а не съобразно Общите условия. Сочи съдебна практика.
1
Твърди, че по делото безспорно е установено, че била извършена нерегламентирана външна
намеса върху СТИ, вследствие на която електромерът отчитал по-малко от реално
консумираната електрическа енергия. Посочва и, че от 04.05.2019 г. са в сила нови ПИКЕЕ
(обн., ДВ, бр.35/30.04.2019 г.), регламентиращи случаите и начините за извършване на
преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи.
Твърди, че преизчисляването направено въз основа на Констативен протокол от
метрологична експертиза на средство за търговско измерване представлява официален
документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК. Моли обжалваното решение да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции. На основание чл.78, ал.5 от
ГПК прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответната страна.
В надлежния по чл. 263, ал. 1 от ГПК срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по същата, ищец в първоинстанционното производство А. С. Б. от гр. М., с който
същата се оспорва като неоснователна.
В откритото съдебно заседание въззивникът “Е.Ю.“ ЕАД, чрез депозирано от
процесуален представител-юрисконсулт писмено становище, поддържа въззивната жалба по
изложените в нея доводи. Представя списък на разноските си по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание въззиваемият А. С. Б. чрез депозирано от процесуалния му
представител писмено становище, оспорва въззивната жалба по изложените в отговора си
доводи. Претендира разноски, за които прилага списък по чл. 80 от ГПК.
Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите, изложени във въззивната жалба, приема за установено следното:
Въззивната жалба, като подадена в срок и от надлежно легитимирано лице, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, е допустима, поради което и следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционното производство е образувано по предявен от А. С. Б. отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, с предявяването на който
ищецът цели да бъде установено по отношение на ответника “Е.Ю.“ ЕАД, че не му дължи
сумата в размер на 19 410.83 лв. с ДДС, представляваща цената на начислено количество
електроенергия за периода от 01.11.2022 г. до 24.01.2023 г. с фактура №
**********/22.02.2023 г. по съставен Констативен протокол за техническа проверка и
подмяна на средства за търговско измерване № 700184/24.01.2023 г. и Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 43/09.02.2023 г. на Български
институт по метрология, Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален
отдел Б..
От фактическа страна по делото не се спори между страните, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, предоставяна от ответника “Е.Ю.“ ЕАД.
Видно от представения и приет като доказателство Констативен протокол № 700184 от
2
24.01.2023 г., на посочената дата двама представители на дружеството извършили проверка
на измервателната система на електромер с фабричен № ********* от измервателна точка
/ИТН/ 4171930 в гр. М., ул."К." №*, измерващ доставената в обекта на ищеца електрическа
енергия с клиентски номер **********, като в присъствието на свидетел-служител на
Община М., електромерът бил демонтиран, поставен в платнена безшевна торба с пломба за
еднократна употреба и изпратен за метрологична експертиза в независима лаборатория, като
на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов.
По делото е представен и Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване №43/09.02.2023г., издаден от Български институт по метрология,
Главна Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел Б., видно от който при
прегледа на електромера било констатирано, че е „..осъществен достъп до вътрешността на
електромера - добавени допълнително три съпротивления между три двойки съпротивления,
в близост до кондензатори, водещи до промяна на метрологичните характеристики на
електромера“, както и че „метрологичните характеристики и външен вид на електромера не
съответстват на изискванията за одобрен тип “. В резултат на тази манипулация
електромерът отчитал по-малко от консумираната електроенергия с отчетена грешка от -
81%.
Въз основа на тези констатации ответното дружество извършило корекция на сметката
за електрическа енергия на абоната-ищец за минал период - за периода 01.11.2022 г. –
24.01.2023 г., за което издало и фактура № **********/22.02.2023 г. за допълнително
начислена електрическа енергия на стойност 19 410.83 лева с ДДС, вследствие на
установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количеството електрическа
енергия за електромер с фабричен № *********.
От заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че представеният Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за търговско измерване № 43/ 09.02.2023г. на БИМ, РО Б., отразява техническото
състояние процесния електромер с фабричен № *********/2021г. след извършеното по
отношение на същия външно неправомерно въздействие. Вещото лице установява, че
описаните манипулации въздействали върху точността на електромера, като последният в
този период не отчитал цялото количество консумирана електроенергия от обекта и водел
до частично измерване на същата (не измервал до 81 % от консумираната електроенергия).
Вещото лице установява и, че правилно била приложена методиката за изчисляване на
неотчетеното количество електроенергия така, както било заложено това в чл. 50, ал. 1, б.
„а“ от ПИКЕЕ, а корекционният период бил определен в съответствие с чл. 56, ал. 3 от
ПИКЕЕ, макар че нерегламентираната намеса чрез отваряне на клемния капак на
електромера била осъществена още на 30.03.2022 г. в 23 часа, 41минути, 45 секунди. Върху
електромера имало изискуемия се знак за премината първоначална проверка през 2021 г. и
следвало същият да премине предвидената вторична проверка през 2025 г., съгласно
Заповед № А-616 от 11.09.2018 г. на Председателя на Държавната агенция за метрологичен
технически надзор.
3
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на изрично релевираните във въззивната жалба
оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС). При така
очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира процесното
първоинстанционно решение за валидно и допустимо, като приема, че при постановяването
му не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми.
Изхождайки от контекста на депозираната въззивна жалба, предмет на проверка в
настоящото въззивно производство е решението в аспекта само на изложените изрични в
нея доводи, а именно: че в производството “Е.Ю.“ ЕАД в качеството си на оператор на
съответната електроразпределителна мрежа, противно на приетото от първоинстанционния
съд, не следва да доказва, съобразно общите разпоредбите на ЗЗД, виновно поведение на
крайния потребител-ищец в производството.
За да постанови обжалвания в настоящото въззивно производство съдебен акт,
първоинстанционният съд е достигнал до правилния правен извод, че при констатираното
при метрологична проверка обстоятелство, че средството за търговско измерване-
електромерът на ищеца не измерва или измерва с грешка извън допустимата количеството
ползвана електрическа енергия, за оператора на съответната електроразпределителна мрежа
–ответник по делото, е възникнало правото да изчисли количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода
от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно
измерване, като количеството преминала електрическа енергия се изчислява, като
измерените количества се коригират с установената грешка, като се отчита и класът на
точност на средството за търговско измерване. В този връзка правилно е преценено и, че
след извършените с ДВ бр.54/17.07.2012г. изменения в разпоредбите на чл.83 ал.1 т.6 и
чл.104а, ал.2, т.5 от Закона за енергетиката, може да се направи извод, че законодателно е
предвидена тази възможност да бъдат извършвани корекции на сметките на потребителите в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия.
Настоящата въззивна инстанция с оглед установеното в производството от фактическа
страна, намира за правилни така направените изводи. В този аспект съобрази разбира се и
относимостта на издадените, съобразно допуснатата законова делегация от Председателя на
ДКЕВР нови ПРАВИЛА за измерване на количеството електрическа енергия, в частност и
разпоредбите на чл.50, ал.1, б.“а“ и чл. 56 от същите, а именно, че в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната електроразпределителна
мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода
от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната
извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
4
неизмерване/неправилно/неточно измерване, като при средство за търговско измерване
измерващо с грешка извън допустимостта, количеството преминала електрическа енергия се
изчислява, като измерените количества се коригират с установената грешка и се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване, както и че преизчислените
количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на
преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичните разходи, определена от Комисията за енергийно и водно регулиране на
съответния мрежови оператор. В тази връзка, въззивният съд съобрази и установеното от
приетото по делото заключение, изготвено по назначената СТЕ, че в производството
правилно е приложена методиката и корекционния период на изчисляване на процесното
неотчетено количество електроенергия.
Неправилно обаче първоинстанционният съд за да изгради окончателния си извод за
основателност на предявения от ищеца А. Б. отрицателен установителен иск, е приел, че и
при законово настъпилото право на оператора при констатирано средство за търговско
измерване, измерващо с грешка извън допустимостта, да коригира измерените количества с
установената грешка, същият следвало в производството по несъмнен начин да докаже и
виновно поведение на потребителя-ищец / или на друго лице, но с негово знание или
съгласие/, съставляващо нерегламентиран достъп до средство за търговско измерване.
Всъщност и това е основният въпрос, на който въззивният съд дължи произнасяне –
необходимо ли е или не доказване на виновно поведение на потребителя- ищец, изразяващо
се в нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване. Съобразявайки
наложилата се съдебна практика, обективирана и в Решение № 77/30.05.2022 г., постановено
по гр. д. № 2708/2021 г. по описа на III г. о., ГК на ВКС, настоящата инстанция намира, че
не е елемент от фактическия състав на казуса наличие на доказано виновно поведение на
крайния клиент-потребител-ищец. А това е така, защото неправилно отчетеното количество
на реално доставена електроенергия не поражда имуществена отговорност за този краен
клиент за виновно причинени на оператора на електроразпределителната мрежа
имуществени вреди, за да са приложими разпоредбите на чл. 79, ал. 2, във вр. с чл. 82 от
ЗЗД, а съставлява парично притезание в патримониума на продавача-оператор на
електроразпределителната мрежа, равняващо се на продажната цена за действително, реално
доставено количество електрическа енергия през съответния период, за който се начислява.
С оглед изложеното, въззивният съд приема, че всички предпоставки за дължимост на
сумата са налице, като самата процедура по корекция е надлежно извършена, а за ответника
в качеството му на оператор на електроразпределителната мрежа, е възникнало правото да
начисли и изиска за заплащане от потребителя-ищец процесната стойност на електрическа
енергия за процесния периода. Изложеното пък обосновава необходимостта неправилното
първоинстанционно решение, с което е уважен предявеният от потребителя-ищец
отрицателен установителен иск за недължимост спрямо оператора на
електроразпределителната мрежа- ответното дружество на коригираната сума за ползваното
от него количество електроенергия, да бъде отменено изцяло, вместо което предявеният иск
5
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора, в полза на въззивника/ответник по иска/ следва да се присъдят
направените от него разноски и за двете съдебни инстанции, съгласно приетия списък по чл.
80 от ГПК, а именно за първа инстанция: 540 лв. –юрисконсултско възнаграждение и 489
лв.- депозит за СТЕ и свидетел, и за въззивната инстанция –ДТ в размер на 388.25 лв. и 540
лв.- юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 199/ 20.07.2023 г., постановено по гр.д. № 142/2023 г. по описа на
Районен съд – М., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. М., ул.“С.С.“ №*, вх.*,
ет.*, ап.*, против „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.
„Х.Г.Д.“ №*, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
недължимост на сумата в размер на 19 410.83 лв. с ДДС, представляваща цената на
начислено количество електроенергия за периода от 01.11.2022 г. до 24.01.2023г. съгласно
фактура №**********/22.02.2023г., издадена въз основа на Констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване № 700184/24.01.2023 г. и
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №
43/09.02.2023 г. на Български институт по метрология, Главна Дирекция „Мерки и
измервателни уреди“, Регионален отдел Б..
ОСЪЖДА А. С. Б., с ЕГН **********, с адрес гр. М., ул.“С.С.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да
заплати на „Е.Ю.“ ЕАД, ЕИК*, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул.„Х.Г.Д.“ №*,
направените по делото разноски в размер на 1 957.25 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6