Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,……...
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, І-ви въззивен с-в, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ Н.
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при участието на секретаря Р.Атанасова и прокурора Тотев, разгледа докладваното от съдия Н. в.н.а.х. дело № 3444 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С решение от 13.04.2018г., постановено по НАХД № 18909/2015г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 130 състав е признал обвиняемия С.Н.Н. за виновен в извършване на престъпление по чл.325,ал.1 от НК, а именно за това, че на 15.05.2017 г. около 12:30 часа в гр. София, ул. „**********извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото като нанесъл два удара с ръка в лицето на Д.П.К.и с удари с ръка счупил предното панорамно стъкло на управлявания от К. лек автомобил марка „Киа“, модел „Маджестик“ с per. № ********, като на осн. чл.378,ал.4,т.1 от НПК, вр. с чл.78а, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание „глоба” в размер на 1700 лева.
Срещу описания съдебен акт е подадена въззивна жалба от защитника на обвиняемия С.Н.Н. -адв.Г.. В жалбата се излагат доводи, че прървоинстанционният акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на материалния закон. Сочи се, че от доказателствената маса, събрана пред първата съдебна инстанция не се установявало по несъмнен начин, обв. Н. да е осъществил състава на престъплението, за което е признат за виновен. Моли се в жалбата въззивния съд да отмени първоинстанционния акт и да признае обв. Н. за невиновен в извършване на престъплението по чл.325,ал.1 от НК.
С въззивната жалба не се правят доказателствени искания.
В разпоредително заседание на 06.08.2018г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на обвиняемия и свидетели, изслушването на експертизи и ангажирането на други доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на СГП моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде изцяло потвърдено.
В пледоарията си защитника на обвиняемия С.Н.Н. -адв.Г. моли въззивния съд да уважи изцяло жалбата. Пледира, че осъщественото от подзащитния й деяние е несъставомерно от субективна страна, като излага съображения, че водещ при осъществяването му е личен мотив, възникнал следствие на причинения от св. Д.К. пътен инцидент, при който пострадала била св.М.А., която живеела на семейни начала с обвиняемия. Сочи също, че от доказателствата не можело да се направи несъмнения извод, че С.Н. е ударил Д.К., както и че наложеното на подзащитния й наказание се явявало изключително тежко. Моли въззивния съд да оправдае С.Н.Н..
Обвиняемият С.Н.Н. поддържа казаното от неговия защитник, като в последната си дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид депозираната въззивна жалба, доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, установяваща се от събраната доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите на решението. Първоинстанционният съд в мотивите към решението е посочил направените от него фактически изводи, уточнил е от кои доказателствени източници се извеждат те, като аргументирано ги е обсъдил, излагайки и правните констатации, които следват от тях.
За да постанови обжалваната присъда районният съд е приел въз основа на събраните по делото доказателства, следната фактическа обстановка:
На 15.05.2017 г. в гр. София около 12:30 часа свидетелят Д.П.К.управлявал лек таксиметров автомобил марка „Киа“, модел „Маджестик“ с ДК № ********, движейки се по ул. „Хан Пресиян“. В близост до входа на болницата, тичайки пред автомобила на свидетеля пресекли пътното платно обвиняемият, свидетелката А. и неустановено по делото лице. Настъпило съприкосновение между свидетелката А. и автомобила на свидетеля К.. Свидетелят К. слязъл от автомобила, за да окаже помощ, при което обвиняемият Н. му нанесъл два удара с ръка в лицето. Свидетелят се уплашил, качил се в автомобила си, заключил се и позвънил на тел. 112. Тогава обвиняемият нанесъл удари с юмруци по предното панорамно стъкло на автомобила на свидетеля, с което го счупил. Намиращите се в близост познати на обвиняемия и свидетелката А. също започнали да удрят по автомобила. На място пристигнал полицейски екип, който овладял ситуацията. На свидетелката А. била оказана спешна помощ, при която не били констатирани сериозни наранявания на същата.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са направени след обстоен анализ на събрания по делото доказателствен материал, като приетата фактическа обстановка изцяло се възприема и от настоящата съдебна инстанция, поради което е безпредметно отново въззивният състав да я преповтаря в мотивите си.
Тази фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраната по реда на НПК доказателствена маса, включваща гласните доказателствени средства-обясненията на обвиняемия С.Н.Н., дадени от същия в хода на съдебното следствие, показанията на свидетеля Д.П.К., дадени от същия в хода на съдебното следствие и показанията му пред разследващ орган, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, показанията на свидетеля Б.И.Т., дадени от същия в хода на съдебното следствие и показанията му пред разследващ орган, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, показанията на свидетеля Б.Н.Ц., дадени от същия пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, показанията на свидетеля А. Н. С., дадени от същия пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, показанията на свидетеляК.П.И., дадени от същия пред орган на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, показанията на свидетелката М.А. А., дадени от нея в хода на съдебното следствие и показанията й пред разследващ орган, приобщени към доказателствената маса по реда на чл.378,ал.2 от НПК, протокол за оглед на местопроизшествие /л.7-8 от ДП/, справка за съдимост на обвиняемия.
Въззивният съдебен състав намира за неоснователни релевираните както във въззивната жалба, така и в пледоарията на защитника доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението на районния съд. Първостепеният съд в съответствие с изискванията на доказателственото право е подложил на задълбочена оценка показанията на свидетелите Д.П.К., Б.Н.Ц., А. Н. С. иК.П.И..
Обосновано първоинстанционният съд е подходил при анализа на процесните гласни доказателствени средства, приемайки, че от същите в процеса се възпроизвеждат доказателствени факти, изясняващи обстоятелства, релевантни към основния факт предмет на доказване по делото, касателно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, за което обв. С.Н.Н. е предложен да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Правилно първостепенният съд е поставил в основата на своите фактически изводи показанията на свидетелите Д.П.К.и Б.Н.Ц..
И двамата свидетели непосредствено са възприели поведението на обвиняемия С.Н., изразяващо се в активни действия на същия, който ударил с ръка К. по лицето, след което нанесъл удари с юмруци по предното панорамно стъкло на автомобила, управляван от последния и го счупил.
Фактически твърдения, че обвиняемият е ударил по лицето Д.К., както и по стъклото на неговия автомобил и го е счупил, се съдържат и в показанията на свидетелите А. С. иК.И..
Показанията на свидетелите А. С. иК.И. относно тези твърдения, представляват производен източник на доказателствени факти, като същите допринасят и за проверка на достоверността на показанията на свидетелите Д.К. и Б.Ц..
Относно релевантния за предмета на доказване факт, че С.Н. е ударил по лицето Д.К. и е счупил прозореца на таксиметровия автомобил, се установява и от обясненията на самия обвиняем, които подробно са анализирани от първата инстанция, който анализ въззиния съд не намира за необходимо отново да преповтаря.
Свидетелят Б.Т., също в показанията си излага твърдения, че обвиняемият е ударил и е счупил стъклото на таксиметровия автомобил. Това че последният в показанията си не сочи, че е видял обвиняемия да удря по лицето К., не означава, че това не се е случило.
Въззивният съд, както вече посочи в настоящите си мотиви, обстоятелството, че обв. С.Н. е нанесъл удари с ръка по лицето на Д.К., се установи по делото по несъмнен начин от съвкупният анализ на гласните доказателствени средства, включващи показанията на свидетелите Д.П.К., Б.Н.Ц., А. Н. С. иК.П.И., както и от обясненията на самия обвиняем.
Свидетелят Б.Т. е възможно, с оглед динамиката на случилите се събития, да не е видял точно тези действия на обвиняемия, като от това, както вече въззивният съдебен състав посочи, не следва изводът, че те не са извършени.
След анализа на показанията на свидетелката М.А., първостепенният съд обосновано е направил извод, че последната, вероятно поради настъпилия с нейно участие пътен инцидент, не е успяла да възприеме нанасянето на удари от обвиняемия по лицето на св. К., което отново не води до фактическият извод, че такива действия не са извършени от обвиняемия, още повече, че свидетелката М.А. е възприела агресивното поведение на обвиняемия към св. К., посочвайки, че С.Н. е викал и крещял на св. К..
Причинените от обв. Н. вреди на управлявания от св. К. автомобил, се установяват и от писменото доказателствено средство-протокол за оглед на местопроизшествие.
На базата на така възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраната по делото доказателствена маса, както поотделно така и в съвкупност, настоящият въззивен състав намира за законосъобразен извода на първата инстанция, че обвиняемият С.Н.Н. е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.325,ал.1 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325,ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък.
Събраната по делото доказателствена съвкупност, в необходимата степен на категоричност установява от обективна страна, че обвиняемият С.Н.Н. на 15.05.2017 г. около 12:30 часа, в гр. София, ул. „**********е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като нанесъл два удара с ръка в лицето на Д.П.К.и с удари с ръка счупил предното панорамно стъкло на управлявания от К. лек автомобил марка „Киа“, модел „Маджестик“ с per. № ********.
По своя характер тези действия обвиняемия С.Н.Н. са противоправни, скандализирали са присъстващите на мястото на инцидента лица, извършени са на публично място и следва да бъдат възприети за непристойни по смисъла на чл. 325, ал.1 от НК. С тях обвиняемият е изразил явна демонстрация на неуважение към установените в страната морални норми и правов ред.
Разправата, която обвиняемият С.Н. е осъществил с Д.П.К., показва, че умисълът на обвиняемия значително надхвърля представата за личен конфликт и съдържа желание за демонстрация на явно неуважение към обществото.
Цялостното поведение на С.Н., изразяващо се в нанасянето на удари по лицето на К., което принудило последният да се затвори в автомобила, след което обвиняемият започнал да нанася удари с ръце по предното панорамно стъкло на управлявания от К. лек автомобил и го счупил, представлява грубо нарушение на обществения ред, обхванато от съзнателните представи на последния. Настоящият състав се счита за задължен да припомни обвързващите мотиви на ППВС № 2 от 1974 г., т. 3, според които "при нанасяне на обида, причиняване на телесна повреда или извършване на други подобни действия по чисто личен мотив, тези действия могат да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, ако са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и явно неуважение към обществото. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл."
По тези съображения, въззивният съд намира за неубедителен доводът на защитника, че осъщественото от обвиняемия деяние не осъществявало състава на хулиганството по чл.325,ал.1 от НК, тъй като било извършено поради личен мотив.
В конкретния случай, за разлика от първата инстанция, въззивният съд приема, че от субективна страна обвиняемия С.Н.Н. е извършил посоченото деяние при евентуален умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.
Обвиняемият Н., извършвайки деянието / което въззивният съд намира, че все пак е мотивирано от поведението на св.К./, същият е съзнавал, че с действията си, състоящи се в нанасянето на удари с ръце по лицето на К., както и удари с ръце по предното панорамно стъкло на управлявания от К. лек автомобил марка „Киа“, модел „Маджестик“ с per. № ********, чупейки същото, грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото, като се е примирил с това свое поведение, преследвайки целта си да отмъсти на К. за пътния инцидент.
За престъплението по чл.325,ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание, от престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, както и С.Н.Н. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с оглед на което въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приложил чл.78а,ал.1 от НК, като е освободил обвиняемия от наказателна отговорност.
Първостепенният съд е наложил на обвиняемия С.Н.Н. „глоба”, в размер на 1700 лева.
Въззивният съд намира за правилни посочените от контролирания съд отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства.
Изхождайки от посочените индивидуализиращи наказанието обстоятелства, с превес на смекчаващите такива, въззивният съд, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че на обвиняемия С.Н.Н. следва да наложи наказание “глоба” в минимално предвидения в закона размер от 1000 /хиляда / лева.
Правилно на основание чл. 189, ал. 3 НПК направените по делото разноски са възложени в тежест на подсъдимия.
Така мотивиран и на основание чл. 337, ал.1, т. 1 от НПК, Софийски градски съд, І-ви въззивен състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение от 13.04.2018г., постановено по НАХД № 18909/2015г., Софийски Районен съд – Наказателно отделение, 130 състав, като НАМАЛЯВА наложеното на обвиняемия С.Н.Н. наказание "глоба " от 1700 /хиляда и седемстотин/ лева на 1000 /хиляда / лева.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.