№ 15
Гр. Силистра, 19 февруари 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д № 44 по описа на съда за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
"ДОЙЧЕ ПАРК" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление:
гр. Силистра, ул. Черно море № 5, представлявано от управителя Е.Д., срещу
Ревизионен акт № Р-03001919000631-091-001 / 21. 08. 2019 г., издаден от органи
по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, обжалван и потвърден изцяло с Решение №
298/ 18.12.2019 г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени: І. Задължения
за ДДС общо в размер на 106 271. 79 лв. и лихви 14 806. 44 лв. за 21
данъчни периода във времето от м. 12.2016 г. до м. 12. 2018 г.; ІІ. Задължения
за КД по ЗКПО за 2017 и 2018 г. в общ размер на 51 780. 46 лева и лихви
3155. 59 лв.
Жалбоподателят оспорва всички
констатации, свързани с извършената
ревизия. Счита, че решаващият орган е подходил напълно формално към
правомощията си, а изводите, които е формирал, почиват на предположения.
Изтъква,че дружеството е оказало пълно съдействие при ревизията, но част от
представените от него документи не са анализирани всестранно и пълно. Излага
детайлни възражения относно всички точки на ревизионния акт, които най-общо могат
да бъдат обобщени, че изводите на органите по приходите противоречат на
разпоредбите на материалните данъчни закони, тъй като фактурите, издадени от
„Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД и „Райдоор къмпани“ ООД, по които е отказано право на приспадане на
данъчен кредит, както и останалите приложени документи - приемо-предавателни
протоколи и стокови разписки, документират реални доставки, за които са спазени
изискванията на ЗДДС за упражняване на право на данъчен кредит. Акцентира, че в
дружеството няма ангажимент, произтичащ от закона, да извършва проучване на
доставчиците си в обем, надхвърлящ публично достъпната информация. Твърди, че
няма основание да не бъде приспаднат данъчен кредит по фактурите за закупуване
на гориво и моторни масла, с които са зареждани притежаваните от дружеството
транспортни средства, и без причина от решаващия орган са игнорирани като
доказателства представените в производството пътни книжки за тези транспортни
средства и заповедите относно разходната им норма. Счита, няма основание да
бъде преобразуван финансовия резултат на дружеството и определен допълнителен
корпоративен данък за внасяне. Допълнителни съображения излага в писмена
защита. Моли обжалвания ревизионен акт да бъде отменен, като претендира за
присъждане на разноски по производството.
Ответникът по жалбата, Директорът
на дирекция ОДОП – Варна, чрез процесуалния си представител гл. юриск. З.Е.,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде оставен в законна сила
оспорения ревизионен акт по изложените в него мотиви и съображенията в
потвърждаващото го решение на директора на дирекция ОДОП - Варна. Претендира за
разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид
констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл. 156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на
административния контрол. Ревизионният акт обжалван и потвърден изцяло с Решение № 298/ 18.12.2019 г. на директора на
дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при
ЦУ на НАП, като в настоящото производство предмет на спора е
законосъобразността на всички констатации по него.
Обжалваният Ревизионен акт №
Р-03001919000631-091-001 / 21. 08. 2019 г. е издаден от орган по приходите при
ТД на НАП – Варна след извършена ревизия на "Дойче парк“ ЕООД гр. Силистра,
относно установяване задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчни периоди от м.
12.2016 г. до м. 12. 2018 г.; и по ЗКПО
за данъчни периоди 2017 и 2018 г.
Ревизията е възложена
първоначално със Заповед за възлагане на
ревизия /ЗВР/ № Р-030001919000631-020-001/31. 01. 2019 г. за срок до 3 месеца,
считано от датата на връчване на заповедта- 11. 02. 2019 г., относно
задълженията за КД за периода от 01. 01. 2017 г. до 31. 12. 2017 г. и ДДС за периода от 02. 12. 2016 г. и
31. 12. 2018 г. В последствие със Заповед изменение на ЗВР № Р-030001919000631-020-002/19.
05. 2019 г. срокът на ревизията е
удължен до 11. 07. 2019 г., а със Заповед за изменение на ЗВР № 030001919000631-020-003/23.
05. 2019 г. е разширен предметът на ревизията с проверка на задълженията за КД
за периода от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. Както първоначалната ЗВР, така
и заповедите за изменението ѝ са били издадени като електронни документи
и подписани с квалифициран електронен подпис от Н.И.Б.- Началник сектор
„Ревизии“. При преглед на диска, на който са записани електронните документи и
проверка на удостоверенията към файловете с електронни подписи, се установява,
че заповедите са материализирани като електронни документи на посочените в тях
дати на издаване и са подписани с КЕП на Н.Б., като видно от сертификата,
издаден от B-Trust, е че валидността му
е за периода 20. 12. 2018 г. – 20. 12. 2019 г., т. е. валиден към датата на
подписване на документите. Видно от съдържащата се в диска Заповед № Д-2273 /
20. 12. 2018 г. на директора на ТД на НП Варна, подписана с КЕП, е
обстоятелството, че Н.Б. е била надлежно оправомощена да издава ЗВР съгласно
чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. Както ЗВР, така и заповедите за изменението
ѝ, са връчени надлежно по електронен
път на ревизираното дружество.
На 24. 07. 2019 г. е съставен
Ревизионен доклад № Р-030001919000631-092
– 001 (РД), връчен по електронен път на ревизираното лице на 29. 07. 2019 г.
Същото се е възползвало от правото си да подаде възражение срещу доклада, към
което са били приложени доказателства. Възражението
е обсъдено, но не е прието от органа и на 21. 08. 2019 г. е издаден оспорения в
настоящото производство ревизионен акт (РА). Както РД, така и РА са издадени като електронни документи и подписани с
квалифицирани електронни подписи. При преглед на диска със записаните
електронни документи и проверка на сертификатите на КЕП се установява, че към
момента на подписването всички сертификати са били валидни. Установи се, че РА
изхожда от началник сектор "Ревизии" при ТД на НАП- Варна Н.Б., която
е възложила ревизията, и гл. инспектор по приходите Б.Б.- ръководител на
ревизията. РД изхожда от двамата посочени
инспектори в заповедта за възлагане на ревизията - гл. инспектор по
приходите Б.Б.- ръководител на ревизията, и гл. инспектор по приходите Т.Н..
В съответствие с чл. 184, ал.
2 от ГПК, приложим съгласно § 2 от ДР на ДОПК, на жалбоподателя бяха
предоставени копия на диск на приложените електронни документи, които не бяха
оспорени в срока, указан в цитираната норма, и бяха приобщени към
доказателствата по делото.
Изложеното по-горе сочи, че Ревизионен
акт № Р-03001919000631-091-001 / 21. 08. 2019 г. е издаден от компетентните за
това органи, съгласно чл. 119, ал. 2, изр. първо от ДОПК, отговаря на изискванията на чл. 120 от ДОПК и при спазване на процедурата по Глава ХV, чл. 113 – чл. 120 от ДОПК.
На следващо място е
необходимо да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт.
По Закона за данък върху
добавената стойност:
С ревизионния акт на жалбоподателя е
отказано право на приспадане на данъчен кредит поради липса на доказателства за
реално извършени доставки, както следва:
·
За
данъчни периоди по ЗДДС месеци 11. 2018 г. и
12. 2018 г., по 11 фактури, издадени от "Евроелектрик" ЕООД с
ЕИК *********- в общ размер на 16983. 63 лв. Предмет на стопанските операции по
фактурите са доставки на стоки - рифелна ламарина по 5 фактури и винкел по 6
фактури.
·
За данъчни периоди по ЗДДС месеци 06. 2018 г.,
08. 2018 г. и 12. 2018 г. по 15 фактури, издадени от "Велев Комерс
Експорт" ЕООД с ЕИК ********* - в общ размер на 21 858. 56 лева. Предмет
на стопанските операции по фактурите са доставки на стоки - различни видове профили по 7 фактури, рифелна
ламарина по 3 фактури и винкел по 5 фактури.
·
За
данъчни периоди по ЗДДС месеци 01. 2017 г., 02. 2017 г., 03. 2017 г., 04. 2017
г., 12. 2017 г., 01. 2018 г. , 03. 2018 г. и 04. 2018 г., по 22 фактури,
издадени от "Трейдинг Комерс Експорт" ЕООД с ЕИК ********* - в общ
размер на 46 966. 52 лева. Предмет на стопанските операции по фактурите са
доставки на стоки - различни видове
кабели, профили, арматурно желязо, винкели, рифелна ламарина, листи ламарина и
оградно пано.
·
За
данъчен период 06. 2018 г. по фактура № ********** / 25. 06. 2018 г., издадена
от "Райдор Къмпани" ООД с ЕИК *********, в размер на 2464. 00 лева.
Предмет на стопанската операция по фактурата е услуга - монтаж на паркинг
системи.
С РА на жалбоподателя е отказано и признаване
на данъчен кредит за данъчни периоди по ЗДДС месеци 02. 2018 г., 12. 2017 г.,
07. 2018 г., 08. 2018 г., 03. 3017 г., 07. 2017 г., 08. 2017 г., 09. 2018 г.,
11. 2018 г. и 06. 2018 г. в общ размер на 1098. 08 лв. на основание чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС по 12 фактури с предмет на стопанските операции - доставка на
стоки, поради обстоятелството, че предметът на доставка не е свързан с
икономическата дейност на дружеството.
Също на осн. чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС на
дружеството е отказано приспадане на данъчен кредит общо в размер на 16 901. 00 лева по фактури
за закупуване на бензин, дизелово гориво и моторни масла, издадени от
"Петрол" АД, "Бета ОЙЛ Трейдинг" ЕООД, "Еко
България", "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ Блгария" ООД,
"Силтранс" ООД, "Трейднет Варна" ЕООД, "Мастър
Бест" ЕООД и "Шел България" ЕАД за данъчни периоди във времето
от м. 12. 2016 г. до м. 12. 2018 г.
На осн. чл. 175 от ДОПК във вр. с чл. 1 от
ЗЛДТДПДВ са определени лихви в размер на 962. 50 лв. за включване със
закъснение на 11 издадени фактури в дневниците за продажби и справките
-декларации за ДДС.
В хода на ревизията, с цел изясняване факти и
обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, са извършени
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД,
представляващ неразделна част от РА, съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК. На
основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на доставчиците по
спорните фактури, в хода на които от дружествата са изискани доказателства, във връзка с
фактическото изпълнение на доставките.
По отношение на доставчика "Евроелектрик"
ЕООД е било установено следното:
Проверени са представените от
дружеството жалбоподател фактури, приемо-предавателни протоколи, складови
разписки, писмени обяснения, хронологични описи на счетоводните записвания за
съответната фактура и плащане. Констатирана е липсата на счетоводно отразяване
на закупените стоки в сметка за материални запаси, като разходите са отчетени по
дебита на счетоводна сметка 601 "Разходи за материали".
Към фактурите са приложени
фискални бонове от фискално устройство № DY424111 и № на фискалната памет 36581479,
чиито дати не съвпадат с датите на фактурите. За търговски обект във фискалните
бонове е посочено „без стационарен обект, а за вид на стоката – „ел.
материали“.
По повод
приемо-предавателните протоколи е констатирано, че в тях липсват данни за
мястото на натоварване на стоката, за превозното средство, на което е
натоварена, а подписите на посочените МОЛ – Е.Д. за „Дойче Парк“ ЕООД и Р.Т. за
„Евроелектрик“ ЕООД не съвпадат с подписите им върху нотариално заверени
документи.
Установено е също, че от стоковите разписки не
стават ясни вида и регистрационния номер на превозното средство, не са посочени
транспортен документ, данни за водача на превозното средство и обекта на
приемане на стоката. В стоковите разписки като приемащ стоката е посочен П.Х.,
а като предаващ – Р.Т., като и за двамата са положени подписи.
От страна на „Дойче Парк“
ЕООД са били представени обяснения, според които дружеството не стопанисва
склад, а закупените материали са се извозвали до обекти на клиенти, където са
се влагали в изграждането на системи за паркиране. Към обяснението е било приложена
и справка за периода от 01. 01. 2018 г. – 31. 12. 2018 г. за разходвани метални
изделия, съдържаща доставчика им, както и клиентите на дружеството, на чиито
обекти са вложени материалите. Същата справка, както и справка за незавършено
производство към 31. 12. 2017 г. ( л. 2290 – 2293 от делото) са приложени и в
съдебната фаза на производството. В посочените справки не се съдържа никаква
информация относно това в кои обекти са вложени закупените метални изделия от
„Евроелектрик“ ЕООД, като на жалбоподателя изрично е обърнато внимание за това
при постановяването на Определение № 726 / 08. 10. 2020 г. и Определение № 759
/ 21. 10. 2020 г., постановени по делото.
В отговор на връчено ИПДПОЗЛ
от „Евроелектрик“ ЕООД са представени документи и писмени обяснения. Посочено е, че „Евроелектрик"
ЕООД е съхранявало стоката до предаването ѝ в склад, ползван по силата на договор за наем
от 01.11.2018 г., сключен с „Турист Бул" ЕООД. В приложения договор за
наем (л. 712 от делото) е посочено, че имотът съставлява „Метален контейнер ЖП" и е допълнено
ръкописно „метален контейнер № 19", като е отразено, че се намира в гр.
София, кв. Враждебна, ул. № 46 № 6, местност Алваджия. Издадена е фактура за
наемната цена за период от четири месеца, по която няма плащане.
Била е извършена насрещна
проверка и на „Турист Бул“ ЕООД, в хода на която е установено, че за да отдаде
под наем контейнера на „Евроелектрик“ ЕООД, дружеството от своя страна го е
наело с още два контейнера от „Компакт пак“ ООД по силата на договор за наем от
01. 11. 2018 г. (л. 765 от делото).
Установено е, че собственикът на капитала на „Турист Бул“ ЕООД и „Компакт пак“
ООД е едно и също лице.
Извършена е и проверка по
делегация , приключила с
протокол № П-04001119051040-081-001 / 08. 04. 2019 г., при която е установено, че на адреса в гр. София, кв. Враждебна, ул. №
46 № 6, местност Алваджия, са налични
жп. метални контейнери собственост на дружествата „Компакт пак“ ООД и „Турист
Бул" ЕООД. Данните са предоставени от лицето П.А.В., който е посочил, че е
началник склад. При проверката е констатирано, че част от жп контейнерите се
отдават под наем, но не са представени
документи с обяснението, че същите се намират в офиса на фирмата в гр. Ловеч,
ул. „Бяло море" 11. При проверка в базата данни на НАП за регистрираните
трудови договори е установено, че нито „Компакт пак“ ООД и „Турист бул“ ЕООД,
нито „Евроелектрик“ ЕООД са сключвали трудов
договор с лицето П.А.В.. В тази връзка е счетено, че не са налице безспорни
доказателства, че някой от установените при проверката по делегация жп
контейнери е нает от „Евроелектрик“ ЕООД.
Извършени са насрещни
проверки и на доставчиците на „Евроелектрик“ ЕООД – „Биомедикс България“ ЕООД и
„БГ Инфинити“ ЕООД. При
извършената насрещна проверка на „Биомедикс България“ ЕООД искането за
представяне на документи и писмени обяснения е било връчено по реда на чл. 32
от ДОПК, тъй като представител на дружеството не е бил открит на декларирания
адрес за кореспонденция. Доказателствата, които са били изискани, не са
представени. Бил е
извършен анализ на икономическата дейност на „Биомедикс България“ ЕООД, при
който е установено, че липсват данни дружеството да е осъществявало
икономическа дейност в проверявания период. „БГ инфинити” ЕООД е декларирало,
че не е издавало фактури за извършени продажби към „Евроелектрик“ ЕООД и не е имало никакви търговски взаимоотношения
с дружеството.
Извършена е насрещна проверка
и на „Акт Лоджистик“ ЕАД, посочен в обясненията от „Евроелектрик“ ЕООД като превозвач на стоките, закупени от „Дойче
парк“ по процесните фактури. В подадения отговор е посочено, че „Акт Лоджистик“
ЕАД не е извършвало услуги по транспорт на стоки от място на натоварване гр.
София, кв. Враждебна, ул. № 46 № 6, местност Алваджия с получател и за сметка
на „Дойче Парк“ ЕООД и изпращач „Евроелектрик“ ЕООД.
Органите по приходите са
приели, че: „Евроелектрик“ ЕООД не е притежавало стоки, които в последствие да
продаде на „Дойче Парк ЕООД; че „Евроелектрик“ ЕООД не е притежавало търговски
обект в гр. София, кв. Враждебна, ул. № 46, № 6; не са налице доказателства за
превоз на стоки от склада на „Евроелектрик“
до обект на „Дойче Парк“ ЕООД, т. е. липсват доказателства за
прехвърляне на собствеността; липсват доказателства за получаване на стоките в
склад или обект на „Дойче Парк“ и за счетоводното им записване като материални
запаси. Направили са извод, че не се
установява реално извършени доставки на стоки по издадените на жалбоподателя
фактури, поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях
на основание неизпълнение на изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
По отношение на доставчика "Велев
Комерс Експорт" ЕООД е било установено следното:
Проверени са представените от
дружеството жалбоподател фактури, приемо-предавателни протоколи, складови
разписки, писмени обяснения, хронологични описи на счетоводните записвания за
съответната фактура и плащане. Констатирана е липсата на счетоводно отразяване
на закупените стоки в сметка за материални запаси, като разходите са отчетени
по дебита на счетоводна сметка 601 "Разходи за материали".
Към фактурите са приложени
фискални бонове от фискално устройство № ЕD 292116 и № на фискалната памет
44292116, чиито дати, с изключение на два от общо 15 фискални бона, не съвпадат
с датите на фактурите. За търговски обект във фискалните бонове е посочено
"Офис" и адрес в гр. София, ул. „Румена Войвода“ 14, а за вид на
стоката – стоки
По повод
приемо-предавателните протоколи е констатирано, че в тях липсват данни за
мястото на натоварване на стоката, за превозното средство, на което е
натоварена, а подписа Е.Д., посочена като МОЛ за „Дойче Парк“ ЕООД, не съвпада
с подписа ѝ върху нотариално заверени документи.
Установено е също, че от
складовите разписки не стават ясни вида и регистрационния номер на превозното
средство, не са посочени транспортен документ и данни за водача на превозното
средство. В тях се съдържа адреса на склада на предаване на стоките - гр.
София, кв. Враждебна, ул. "46" № 6. В част от складовите разписки
като приемащ стоката е посочен В.С., а в друга част П.Х., а като предаващ – В.В.,
като и за тримата са положени подписи.
От страна на „Дойче Парк“
ЕООД са били представени обяснения, според които дружеството не стопанисва
склад, а закупените материали са се извозвали до обекти на клиенти, където са
се влагали в изграждането на системи за паркиране. Към обяснението е било
приложена и справка за периода от 01. 01. 2018 г. – 31. 12. 2018 г. за
разходвани метални изделия, съдържаща доставчика им, както и клиентите на
дружеството, на чиито обекти са вложени материалите. Същата справка, както и
справка за незавършено производство към 31. 12. 2017 г. ( л. 2290 – 2293 от
делото) са приложени и в съдебната фаза на производството. Информацията по тези
справки беше използвана като базова при назначаването на съдебно-техническа
експертиза по делото. При ревизията е констатирано, че липсват протоколи за
извършени монтажни дейности и доказателства за реално влагане на посочените във
фактурите материали. Този извод е направен след извършени насрещни проверки на
клиенти на „Велев Комерс Експорт“ ЕООД - "Вип пропърти" ЕООД,
"Гордил" ЕООД, "Юнивърсъл Слатина Инвест" ЕООД, "Бе Ге
пропърти"ЕООД и "Адриел" ЕООД, както и след преценка на
представените от тях документи.
В отговор на връчено ИПДПОЗЛ
от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са представени документи и писмени обяснения. Представен е Договор от 01. 05. 2018
г. за изпълнение на "доставка чрез периодични заявки", по който
"Дойче Парк" ЕООД е възложител, а „Велев Комерс Експорт“ ЕООД е
изпълнител. Констатирано е, че подписът на представляващия "Дойче
Парк" ЕООД Е.Д. не съвпада с подписа ѝ върху други нотариално
заверени документи. В обясненията е посочено, че „Евроелектрик" ЕООД е
съхранявало стоката до предаването ѝ в склад, ползван по силата на договор за наем
от 01.03. 2018 г., сключен с „Компакт пак" ООД. В приложения договор за
наем (л. 873-875 от делото) е посочено, че имотът съставлява „Метален контейнер
ЖП" с площ от 14 кв.м, като е отразено, че се намира в гр. София, кв.
Враждебна, ул. № 46 № 6, местност Алваджия. Издадени са три фактури за наемната
цена за периода юни-ноември 2018 г., за които са представени доказателства, че
са платени.
Извършена е и проверка по
делегация, приключила с
протокол № П-04001119051040-081-001 / 08. 04. 2019 г., при която е установено, че на адреса в гр. София, кв. Враждебна, ул. №
46 № 6, местност Алваджия, са налични ж.п.
метални контейнери собственост на дружествата „Компакт пак“ ООД и „Турист
Бул" ЕООД. Данните са предоставени от лицето П.А.В., който е посочил, че е
началник склад. При проверката е констатирано, че част от ж.п. контейнерите се
отдават под наем, но не са представени
документи с обяснението, че същите се намират в офиса на фирмата в гр. Ловеч,
ул. „Бяло море" 11. При проверка в базата данни на НАП за регистрираните
трудови договори е установено, че нито „Компакт пак“ ООД и „Турист бул“ ЕООД,
нито „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са
сключвали трудов договор с лицето П.А.В.. В тази връзка е счетено, че не са
налице безспорни доказателства, че някой от установените при проверката по
делегация жп контейнери е нает от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД.
Извършени са насрещни
проверки и на доставчиците на „Велев Комерс Експорт“ ЕООД – „Кевин 2000“ ЕООД и
„СР Инженеринг“ ЕООД. И
двете дружества са декларирали, че не са издавали фактури за извършени продажби
към „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и не са
имали никакви търговски отношения с дружеството.
Извършена е насрещна проверка
и на „Акт Лоджистик“ ЕАД, посочен в обясненията от „Велев Комерс Експорт“
ЕООД като превозвач на стоките, закупени
от „Дойче парк“ по процесните фактури. В подадения отговор е посочено, че „Акт
Лоджистик“ ЕАД не е извършвало услуги по транспорт на стоки от място на
натоварване гр. София, кв. Враждебна, ул. № 46 № 6, местност Алваджия с
получател и за сметка на „Дойче Парк“ ЕООД и изпращач „Велев Комерс Експорт“
ЕООД.
В заключение органите по
приходите са приели, че: „Велев Комерс Експорт“ ЕООД не е притежавало стоки,
които в последствие да продаде на „Дойче Парк ЕООД; че „Велев Комерс Експорт“
ЕООД не е притежавало търговски обект в гр. София, кв. Враждебна, ул. № 46, №
6; не са налице доказателства за превоз на стоки от склада на „Велев Комерс
Експорт“ до обект на „Дойче Парк“ ЕООД,
т. е. липсват доказателства за прехвърляне на собствеността; липсват
доказателства за получаване на стоките в склад или обект на „Дойче Парк“ и за
счетоводното им записване като материални запаси. Направили са извод за наличие на
доказателства за данъчна злоупотреба. В заключение е прието, че не се
установяват реално извършени доставки на стоки по издадените на жалбоподателя
фактури, поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях
на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради неизпълнение на изискванията по
чл. 68, ал. 1, т. 1 и 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
По отношение на доставчика Трейдинг
Комерс Експорт е установено следното:
Проверени са представените от
дружеството жалбоподател фактури, приемо-предавателни протоколи, писмени
обяснения, хронологични описи на счетоводните записвания за съответната фактура
и плащане. Констатирана е липсата на счетоводно отразяване на закупените стоки като материални запаси, като фактурите
са отчетени по дебита на счетоводна сметка 601 „Разходи за материали“
Към фактурите са приложени
фискални бонове от фискално устройство № DY369842 и № на фискалната памет 36491702, като датите на
фискалните бонове в по-голямата си част не съвпадат с датите на фактурите. За
търговски обект във фискалните бонове е посочено „Офис“ с адрес гр. Варна, ул.
„Добровник“ № 6, а за вид на стоката – „Други“.
По повод
приемо-предавателните протоколи е констатирано, че в тях липсват данни за мястото
на натоварване на стоката и за превозното средство, на което е натоварена, а
подписът на посоченото МОЛ на „Дойче Парк“ ЕООД Е.Д. върху част от протоколите
не съвпада с подписа ѝ върху други нотариално заверени документи. В друга
част от протоколите като МОЛ на
„Дойче Парк“ ЕООД фигурира П.Х., който е посочен като пълномощник в
представените от дружеството писмени обяснения, към които е приложено и
пълномощно. Като МОЛ за предаващата страна до 29. 04. 2017 г. е посочена К.И.,
а след това К.П..
Установено е също, че „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09. 08. 2013 г. и дерегистрирано на 18. 05. 2018
г. по инициатива на орган на приходите поради установени обстоятелства по чл.
176 от ЗДДС.
Според посочените по-горе
обяснения от „Дойче Парк“ ЕООД дружеството не стопанисва склад, а закупените
материали са се извозвали до обекти на клиенти, където са се влагали в
изграждането на системи за паркиране. Към обяснението е било приложена и
справка за периода от 01. 01. 2018 г. – 31. 12. 2018 г. за разходвани метални
изделия, съдържаща доставчика им, както и клиентите на дружеството, на чиито
обекти са вложени материалите. Същата справка, както и справка за незавършено
производство към 31. 12. 2017 г. ( л. 2290 – 2293 от делото) са приложени и в
съдебната фаза на производството. Според справките металните изделия от доставчика
„Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД са вложени в обекти на „Топ Реал“ ООД, „Гордил“
ООД, „Авангард Билд-1“, „Рамира“ ООД и „Вип пропърти“ ООД. Направени са
насрещни проверки на посочените дружества, от резултатите от които е заключено,
че липсват данни за вложени допълнителни материали – винкели, профили, рифелна
ламарина при монтажа на комплектите системи за паркиране и ножични платформи,
предмет на внос от Тулция.
В отговор на връчено ИПДПОЗЛ
от „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД са представени документи и писмени обяснения.
Ревизиращите са установили, че
са налице разминавания в съдържанието на приемо-предавателните протоколи,
представени от „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД и дружеството –жалбоподател,
досежно посоченото МОЛ за „Дойче Парк“ ЕООД. В обясненията на „Трейдинг Комерс
Експорт“ ЕООД е отразено, че е съхранявало стоката до предаването ѝ в помещения – Магазин 1, находящ се в гр.
Варна, бул. „Приморски“ № 23, с площ от 19 кв. м и склад от 19 кв. м , ползвани
по силата на договор за наем от 15. 07. 2015 г. г., сключен с А.А..
Била е извършена насрещна
проверка и на А.А., в хода на която е установено, че сключеният договор за наем
с „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД относно магазина и складовото помещение в гр.
Варна, бул. „Приморски“ № 23, макар и със срок до 15. 12. 2017 г., е бил
прекратен предсрочно на 25. 08. 2017 г. Въз основа на това проверяващите са
заключили, че след 25. 08. 2017 г. „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД не е
разполагал с търговски обект, от който да извърши продажби на „Дойче Парк“.
Извършени са насрещни
проверки и на доставчиците на „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД – „Божанов и Ко“
ООД и „Билдстрой- Техноинженеринг“ ЕООД. При
извършената насрещна проверка на „Божанов и Ко“ ООД искането за представяне на
документи и писмени обяснения е било връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, тъй
като представител на дружеството не е бил открит на декларирания адрес за
кореспонденция. Доказателствата, които са били изискани, не са представени.
Бил е извършен анализ на
икономическата дейност на дружеството, при който е установено, че липсват данни
дружеството да е осъществявало икономическа дейност в проверявания период –
дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г., няма регистрирано
фискално устройство, не притежава търговски обект, няма сключени действащи
трудови договори, няма подадени справки по чл. 73 ЗДДФЛ, няма регистрирани
превозни средства. Искането за представяне на документи и писмени обяснения до „Билдстрой-
Техноинженеринг“ ЕООД е било връчено лично на управителя му. Същият не се е
явил в ТД на НАП – Варна и не е представил изисканите му документи и писмени
обяснения. При извършения анализ на дейността му е констатирано, че дружеството
е дерегистрирано по ЗДДС на 10. 10. 2017 г. по инициатива на орган на приходите
поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е, че в
подадените справки-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби не е
включена фактурата с получател „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД. Констатирано е,
че дружеството не е имало регистрирано фискално устройство и не е притежавало
търговски обект през релевантния период. Въз основа на изложените констатации е
прието, че липсват доказателства за реални доставки от посочените дружества до
„Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД.
Извършена е насрещна проверка
и на „Акт Лоджистик“ ЕАД, посочен в обясненията от „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД (л. 1011 от делото) като превозвач на стоките, закупени от „Дойче парк“ по
процесните фактури. В подадения отговор е посочено, че „Акт Лоджистик“ ЕАД не е
извършвало услуги по транспорт на стоки от място на натоварване гр. Варна, бул.
„Приморски“ № 23, Магазин 1, с получател и за сметка на „Дойче Парк“ ЕООД и
изпращач „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД.
С възражението срещу
ревизионния доклад дружеството жалбоподател е изтъкнало, че органите по
приходите не са изследвали изчерпателно всички доставчици на „Трейдинг Комерс
Експорт“ ЕООД, като в тази връзка са представени фактура № 140 / 10. 01. 2018
г. с данъчна основа 7994. 63 лв. и ДДС 1598. 93 лв., издадена от „Ана Митева
2003“ ЕООД за доставка на „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД, както и
приемо-предавателен протокол № 127 / 10. 01. 2018 г., складова разписка № 90 /
10. 2018 г., Дневник на сметка 303/1 стоки/стоки на склад за м. 01. 2018 г. от „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД. Представените доказателства са анализирани при издаването
на ревизионния акт. Обсъдено е, че в дадените писмени обяснения от „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД посоченото дружество не фигурира като доставчик. Извършен
е анализ на дейността на „Ана Митева 2003“ ЕООД, при който е установено, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 27. 02. 2018 г. поради наличие на
обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, като за 2018 г. не е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО и ГФО. Установено е, че по отношение на продажбите за м. януари 2018 г.
дружеството е отразило посочената фактура, издадена на „Трейдинг Комерс
Експорт“, но с различни, много по-високи стойности. Въз основа на това органите
по приходите са счели възражението в тази част за неоснователно и са потвърдили
констатациите в ревизионния доклад, приемайки че: „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД не е притежавало стоки, които в последствие да продаде на „Дойче Парк
ЕООД; „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД не е осъществявало реално дейност пред
2017 г.; липсват доказателства за приемане на стоките в търговския му обект;
липсват данни за място на предаване на стоките на „Дойче Парк“ ЕООД и за
транспортните средства, с които е осъществен превоза на стоките; „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД не е притежавало търговски обект в гр. Варна, бул.
„Приморски“ № 23; не са налице доказателства за превоз на стоки от склада на „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД до обект на
„Дойче Парк“ ЕООД, т. е. липсват доказателства за прехвърляне на собствеността;
липсват доказателства за получаване на стоките в склад или обект на „Дойче
Парк“ и за счетоводното им записване като материални запаси. Направили са извод за наличие на доказателства
за данъчна злоупотреба. В заключение е прието, че не се установяват реално
извършени доставки на стоки по издадените на жалбоподателя фактури, поради
което са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях на основание чл.
70, ал. 5 от ЗДДС поради неизпълнение на изискванията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и
69, ал. 1, т. 1 ЗДДС.
По отношение на доставчика
„Райдоор Къмпани“ ООД е установено следното:
За данъчния период м. юни
2018 г. „Дойче парк“ ЕООД е упражнило право на приспадане на данъчен кредит по
фактура № ********** / 25. 06. 2018 г., издадена от „Райдоор Къмпани“ ООД, с
предмет на доставката „Монтаж на паркинг системи“ в размер на 2464. 00 лева.
В резултат на отправеното към
доставчика ИПДПОЗЛ са постъпили обяснителна записка и документи, от които се
установява, че по силата на Договор от 24. 06. 2018 г. „Райдоор Къмпани“ ООД е
приел да изпълни подготовка за монтаж, разтоварване, пренасяне и сглобяване на
18 броя системи за паркиране на адрес гр. София, ул. „Инж. Иван Иванов“ № 43
срещу възнаграждение в размер на 12 320 лв. без ДДС, като в тази връзка е
издадена фактура № ********** / 25. 06. 2018 г. От своя страна доставчика „Райдоор
Къмпани“ ООД е възложил на подизпълнител - „Нола Верде“ ЕООД извършването на дейностите, за което е уговорено възнаграждение в размер на
11 000 лева без ДДС и издадена фактура № ********** / 27. 06. 2018 г.
Извършена е насрещна проверка
и на „Нола Верде“ ЕООД. Искането за
представяне на документи и писмени обяснения до дружеството е било връчено на
електронния му адрес. От негова страна не са представени изисканите документи и
писмени обяснения. При извършения анализ на дейността му е констатирано, че
дружеството е дерегистрирано по ЗДДС на 11. 10. 2018 г. по инициатива на орган
на приходите поради установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. Установено е,
че в подадените справки-декларации по ЗДДС и в дневниците за покупки и продажби
е включена фактурата с получател „Райдоор Къмпани“ ООД. Констатирано е, че
дружеството не е подавало ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г., няма сключени действащи трудови
договори, няма подадени справки по чл. 73 ЗДДФЛ, няма регистрирани превозни
средства, т. е. липсват
данни дружеството да е осъществявало икономическа дейност в проверявания период.
Въз основа на изложените констатации е
прието, че дружеството не е имало трудова и техническа обезпеченост да извърши
дейностите, възложени му от „Райдоор Къмпани“ ООД, респ. последното не е извършило
реална доставка на услуга към „Дойче Парк“ по фактура № ********** / 25. 06.
2018 г., поради което са отказали право на приспадане на данъчен кредит по нея
на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.
Така направените констатации се оспорват от
жалбоподателя. За да обоснове правото си
на приспадане, жалбоподателят се позовава на издадените фактури, съставените
приемо-предавателни протоколи, складови разписки, както и на записванията в
приложените пътни книжки за два автомобила, с които се твърди, че е извършван
превоза на стоките по фактурите, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев
Комерс“ Експорт“ ЕООД и „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД. Във връзка с
оспорванията по делото са допуснати и приети заключения на съдебно-счетоводна
експертиза и техническа експертиза. Първата е била със задача да провери
счетоводството на жалбоподателя и начина на осчетоводяване на процесните
фактури при него, както и да проследи всички счетоводни записвания по сметка
601-Разходи за материали, подсметка „Гориво“ за периода 01. 01. 31. 12. 2017 г.
и 01. 01. – 31. 12. 2018 г. като съпостави данните от счетоводните записвания с
тези от първичните документи за закупено гориво; въз основа на приложените като
доказателства пътни книжки да установи какъв е пробегът в километри на всяко превозно
средство и въз основа на разходната му норма да установи какъв е разходът на
гориво за транспортните средства; на основание приложените пътни книжки да
съпостави датите на движение на транспортните средства с извършените покупки на
материали на „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс“ Експорт“ ЕООД и „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД и извършените доставки към клиенти; да изготви съпоставка
в табличен вид за доставката на стоките по процесните фактури от посочените
доставчици, като посочи всички съпътстващи фактурата документи и установи има
ли плащания по фактурите , кога и как са извършени; да изчисли размера на
задълженията по ЗДДС и ЗКПО в различни
варианти, в случай на уважаване на част от исканията на жалбоподателя. Съдебно
-техническата експертиза е имала за цел да установи дали при монтажа на
автоматизираните паркинг – системи и платформи за автомобили е необходимо
укрепване на мястото на монтажа, какво представлява това укрепване и какви
материали се влагат при него; дали тези материали са част от съоръженията и
дали закупените метални елементи от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са вложени или
съществува вероятност да са вложени в укрепителните дейности на площадките за
монтаж при изпълнението на обектите „Адриел“ ООД, „33 Консулт“, „Алекс
Инвестъмънт“ и „Вип Пропърти“.
Допълнително от страна на
жалбоподателя са приложени писмени обяснения от представляващия фабрика ДП
Макина гр. Истанбул (л. 22), както и становище от К.Г.П., представляващ
„Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД, към което е приложен договор за наем от 15. 07.
2015 г. между дружеството и А.И.А.относно Магазина и складовото помещение в гр.
Варна, бул. Приморски 23, който договор фигурира и в административната
преписка.
Спорът между страните е концентриран
около въпросите дали процесните фактури, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД,
„Велев Комерс Експорт“ ЕООД, „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД и „Райдоор къмпани“
ООД документират реално настъпили данъчни събития, съответно възникнало ли е за
жалбоподателя правото да приспадне начисления по тях данък.
Съгласно разпоредбата на чл.
68, ал. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която
регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този
закон за: 1/ получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; 2/
извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема
доставка; 3/ осъществен от него внос; 4/ изискуемия от него данък като платец
по глава осма. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, правото на приспадане на
данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем,
т. е. на датата на възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 и 3 ЗДДС. В
този момент възниква и задължението на доставчика да начисли ДДС.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 2
и 3 от ЗДДС сочи, че данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата,
на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена,
както и в специфичните случаи описани в чл. 25, ал. 3 ЗДДС. Следователно
извършването на доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е абсолютна
предпоставка за възникването и упражняването на правото на данъчен кредит.
Действителното извършване на
доставките, по които се претендира право на приспадане, е признато от трайната
практика на СЕС като необходимо условие за възникване на претендираното право.
В практиката си ВАС многократно
е подчертавал, че за да е налице реална доставка на стоки, не е достатъчно само
наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката.
Доказването на факта на реалното
предаване на стоката и прехвърлянето на получателя на правото да се разпорежда
с нея като собственик, изисква имплицитното установяване на следните
обстоятелства: първо, че доставчикът е разполагал със стока от същия вид и
количество, като фактурираните и второ, че това количество стока фактически е
предадено на получателя. Установяването на факта на обективното съществуване на
фактурираната стока, съответно, нейното реално предаване на разпореждане на
получателя, предполага изследването на въпроса за предходните и последващите
продажби, за съхранението и транспортирането на стоката, заприхождаването ѝ
при получателя, обективната ѝ наличност при получателя (което пък от своя
страна изисква установяване на възможността за съхраняването ѝ),
съответно за извършването на последващи продажби (в този смисъл Решение № 12553
от 24.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13661/2014 г., VIII о.). Само при категорични данни за
горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за реално
съществуваща стокова верига, участниците, в която са установими, а стоката -
подлежаща на идентифициране.
В настоящия случай за нито един от доставчиците
„Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД не е установено, че е разполагал със стоките, за които е издал фактурите
на дружеството–жалбоподател. В хода на ревизията са били извършени проверки на посочените
дружества, като установените при тях обстоятелства – че доставчиците на
посочените дружества не са извършвали икономическа дейност или са отрекли
извършването на доставки до тях, са
надлежно подкрепени с доказателства и не са опровергани в хода на съдебното
производство.
Не се установява и реалното
предаване на стоките. В тази връзка следва да се отвори скоба с уточнението, че
приемо-предавателните протоколи, подписани от представляващата „Дойче Парк“
ЕООД Е.Д. и оспорени досежно автентичността от ответната страна по реда на чл.
193, ал. 3 от ГПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, по съществото си са частни
свидетелстващи документи. Дори подписите върху тези протоколи да не са положени
лично от Е.Д., съгласно чл. 301 от ТЗ действията на лицето, подписало
протоколите без надлежно учредена представителна власт, следва да се считат
потвърдени при условие, че търговецът, от чието име се действа, не се
противопостави веднага след узнаването на тези действия (в този смисъл Решение
№ 14110 от 26. 11. 2014 г. на ВАС по адм. д. № 7972 / 2014 г.). При условие, че
самият търговец се позовава на посочените протоколи, то на същите следва да се
признае формална доказателствена сила като се приеме, че вписаното изявление
изхожда от посоченото лице. Съвсем отделен е въпросът, че като частни
свидетелстващи документи материалната им доказателствена сила се разпростира
само досежно удостоверените неизгодни за издателя факти (в този смисъл проф.
д-р Ж. Сталев в „Българско гражданско процесуално право“, ИК „Сиела“, София 2000,
стр. 286). Ето защо доказателствената сила на посочените протоколи следва да се
преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Нито от протоколите обаче,
нито от складовите разписки се установява по категоричен начин фактическото
получаване на стоките от издателите на фактурите. Нещо повече – за нито един от
доставчиците „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД не е установено по безспорен начин, че са стопанисвали
складовете, от където според обясненията им е извършено натоварването на
стоките. Досежно „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс Експорт“ ЕООД са
представени договори за наем относно складове, съставляващи метални контейнери,
находящи се в гр. София, кв. Враждебна, ул. № 46 № 6, местност Алваджия. В чл.
3, ал. 2 и от двата договора е предвидено, че предаването на наетите контейнери
се извършва след изготвянето на двустранен протокол-опис, подписан от двете
страни, в който се отразява състоянието на имота към датата на предаването, т.
е. предаването на вещите не е извършено към момента на сключване на договорите
за наем, а е отложено до подписването на нарочен документ. По делото не са
представени такива протоколи, респ. доказателства, че наемателите реално са
получили ползването на контейнерите и кога е станало това. Този факт не е
установен и при извършената проверка на място от органите по приходите –
констатирано е наличието на метални контейнери, собственост на дружествата „Компакт пак“ ООД и „Турист
Бул" ЕООД, но не е имало нито служители, нито външни белези, въз основа на
които да се предположи, че някой от тях се ползва от „Евроелектрик“ ЕООД или
„Велев Комерс Експорт“ ЕООД. Сходна е и установената фактическа обстановка
досежно „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД. Посоченото дружество е представило
договор за наем от 15. 07. 2015 г. на магазин и складово помещение в гр. Варна,
но от обясненията на наемодателя А.А., дадени в хода на ревизионното
производство, става ясно, че този договор е прекратен на 25. 08. 2017 г., т. е. предвид датата на
освобождаване на имота 19 от общо 22 доставки от „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД не биха могли
да бъдат извършени от посочения склад. Предвид липсата на транспортни документи
- товарителници, пътни листи, не е установено физическото преместване на закупените
метални елементи до посочените обекти на жалбоподателя. В тази насока е
необходимо да се коментира, че застъпената от жалбоподателя защитна теза едва
след изготвянето на ревизионния доклад, че превозът на закупените материали по
фактурите е осъществен със собствени транспортни средства, доказателства за
което са представените пътни книжки, не може да бъде споделена. На първо място
следва да се подчертае, че верността на отразените обстоятелства в двете пътни книжки следва да бъде преценена с
оглед на всички доказателства по делото. В тази връзка трябва да се отбележи,
че по делото няма данни дружеството да притежава два товарни автомобила
Фолксваген Транспортер. От аналитичните ведомости на сметка 205 – Транспортни
средства и от приложените свидетелства за регистрация се установява, че
дружеството е собственик на Фолксваген Транспортер – Товарен с рег. № СС 8750
АН, за което е приложена пътна книжка, издадена на 01. 01. 2018 г. Видно от
Свидетелството за регистрация – част I (л. 369) автомобилът е регистриран на името на
дружеството на 15. 08. 2017 г. Не са приложени доказателства за собствеността
върху Фолксваген Транспортер с рег. № 1532 МС, за което превозно средство е
издадена другата пътна книжка. Единствената следа, свързваща дружеството с това
МПС е вписването му в справката за ПС на дружеството, с данни, предоставени от
КАТ (л. 123-127 от делото). В тази справка е отразено, че първата регистрация
на автомобила е на 10. 11. 1983 г., а от 06. 01. 2016 г. е вписана промяна на
собственост, като вероятно тогава автомобилът е придобит от „Дойче парк“ ЕООД.
Следва да се отбележи, че тази справка отразява само вида на предоставените
услуги, но не и прекратяването на регистрацията или спирането от движение на превозните
средства (например в нея е отразено налагането на запори през 2019 г. върху лек
автомобил Алфа Ромео 159, peг. № СС1744АР, за който има безспорни данни по
делото, че е бил унищожен при пожар на 04. 08. 2018 г.), поради което не може
да се приеме за безспорно доказателство, че в периода 2017 – 2018 г. това ПС с
рег. № 1532 МС е ползвано от
дружеството, тъй като от аналитичните ведомости на сметка 205 – Транспортни
средства се установява наличието само на един такъв автомобил, а към този
момент Фолксваген
Транспортер с рег. № СС 8750 АН вече е
бил притежание на дружеството. За
доказателство в тази насока не може да се счете, че управителят на „Дойче Парк“ ЕООД е издал заповед № 2017 – 1 /
02. 01. 2017 г. за определянето на разходната норма на това МПС (л. 56),
предвид обстоятелството, че информация за ползваните от дружеството автомобили
и разходната им норма е изискана още с ИПДПОЗЛ № Р-03001919000631 – 040-002 /
28. 03. 2019 г. – т. I.11 и
т. III.1 (л. 348 от
делото) и не е предоставена такава относно това МПС. Освен това от предоставените сведения от управителите на
„Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и „Трейдинг Комерс Експорт“
ЕООД (л. 652, л. 789 и л. 1011 от делото) е видно, че същите са посочили, че
доставката на стоките на „Дойче Парк“ ЕООД
е извършена от транспортна фирма „Акт Лоджистик“ АД и е за сметка на
клиента. В същата насока е и вписаната информация в изготвените складови
разписки към фактурите, издадени от „Евроелектрик“ ЕООД и „Велев Комерс
Експорт“ ЕООД, като в 7 от 11 складови разписки, касаещи доставки от
„Евроелектрик“ ЕООД и във всички 15 складови разписки, касаещи доставките
от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, е
вписано, че превозвач е „Акт Лоджистик“ АД. Същевременно при извършените насрещни проверки
„Акт Лоджистик“ АД е отрекло да е осъществявало вътрешни доставки между
складове на посочените дружества и обекти на „Дойче Парк“ ЕООД. Едва след като
резултатите от насрещните проверки биват отразени в ревизионния доклад и стават
достояние на „Дойче Парк“ ЕООД, са представени посочените пътни книжки и във
възражението срещу доклада се застъпва тезата за осъществен транспорт със
собствени средства, но тази теза противоречи на информацията, предоставена до
този момент в производството и отразена в представените от самото дружество
складови разписки, като пътните книжки, в качеството им на частни документи без
достоверни дати, не притежават материална доказателствена сила и отразената в
тях информация, като противоречаща на представената до момента, в това число и на
съдържащата се в складовите разписки, не следва да се счита за достоверна. В
този смисъл следва да се приеме, че липсват доказателства как е осъществен
транспорта на материалите, закупени от „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс
Експорт“ ЕООД и „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД, а представените складови
разписки и приемо-предавателни протоколи, без доказателства за транспортирането
на стоките, не са достатъчни за да обосноват извод, че стоката е предадена на
разпореждане на получателя.
Констатациите на счетоводната
експертиза по отношение на осчетоводяванията на доставките не са спорни между
страните, нито в случая са от решаващо значение за правния спор. Вещото лице не
е проверявало счетоводната отчетност на доставчиците, откъдето да се извлекат
данни за начина на изпълнение на доставките, свързаните с тях дейност и
отчетени разходи, които да обосноват от фактическа страна възможност и
действителност на изпълнението. Освен това закупените метални елементи не са
отчетени в сметка за материални запаси, а в последствие липсва отчитане на
влагането им като материали в конкретни обекти или по конкретни договори, т. е.
не се отчита връзката между покупките и последващото изразходване на
материалите, поради което не може да се направи връзка за идентичност между
евентуално придобити материали по фактурите и вложените в последствие при
укрепителните работи при монтажа на съоръженията.
Горните изводи не се
опровергават и от заключението на вещото лице по назначената техническа
експертиза. Според заключението е необходимо изпълнение на допълнителни
укрепителни работи при монтажа на съоръженията, като предвид монтирането им в
предварително изпълнени клетки или шахти, следва с тези укрепителни работи да
се елиминират и несъвършенствата или несъответствията на съществуващата на
място конструкция, като описаните материали – профили и рифелова ламарина, във
фактури с №№ ********** / 04. 06. 2018
г., ********** / 08. 06. 2018 г., ********** / 13. 06. 2018 г., ********** /
18. 06. 2018 г., **********/ 06. 08. 2018 г.,********** / 10. 08. 2018 г., **********
/ 15. 08. 2018 г. и ********** / 29. 12. 2018 г., издадени от „Велев Комерс Експорт“
ЕООД, вероятно са били вложени при монтажа и укрепването на обектите та „Адриел“ ООД, „33 Консулт“, „Алекс
Инвестъмънт“ и „Вип Пропърти“. Изводът
на вещото лице, че вероятно материалите по изброените фактури са вложени в
посочените обекти, сам по себе си не
може да обуслови заключение за реалност на доставките. Последващото влагане на
материалите може да бъде индиция, че данъчното събитие е настъпило и стоките
все пак съществуват, но този факт може да бъде тълкуван в полза на лицето,
претендиращо право на приспадане, само ако в съвкупност с всички доказателства
сочи на извод, че стоката, предмет на извършена от получателя облагаема доставка,
е именно тази по фактурите, по които се претендира признаване на право на
приспадане. Ако всички доказателства препятстват реалното проследяване на
стоките, както е в случая (липса на доказателства, че „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД
и „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД са разполагали с подобни стоки, както и на
доказателства, че стоките са реално предадени на „Дойче Парк“ ЕООД), не може да
се счете, че е налице реална доставка (в този смисъл Решение № 375/ 10. 01.
2019 г. на ВАС по адм. д. № 6321 / 2018 г.).
Освен това техническата експертиза, макар да внася яснота относно това,
че принципно е необходимо извършването на допълнителни укрепителни работи при
монтажа на автоматизираните паркинг системи и платформи за автомобили, отговаря
в някаква степен на вероятност само за част от доставките по фактурите,
издадени от „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, а за материалите, закупени от „Евроелектрик“ ЕООД, по делото няма
информация в кои обекти са вложени, нито е потвърдена информацията по приложените
Справка за периода от 01. 01. 2018 г. до 31. 12. 2018 г. и Справка за
незавършено производство към 31. 12. 2017 г.
дали материалите, закупени от „Трейдинг
Комерс Експорт“ ЕООД, действително са вложени в посочените обекти. Следва да се обърне внимание и на
факта, че при съпоставка на датите на фактурите и датите на представените на
вещото лице технически паспорти за извършения монтаж на съоръженията се
установяват разминавания с месеци, а при обекта на „Вип Пропърти“ (под № 4 от
констатациите при огледа от вещото лице, л. 2470- гръб от делото) техническите паспорти както на паркинг
системите, така и на ножичния автомобилен лифт, които са съставени след
монтажа, но преди въвеждането на съоръженията в експлоатация, са издадени много
преди фактура № ********** / 29. 12.
2018 г., с която според
жалбоподателя са закупени материалите за предварителното укрепване на клетките
преди монтажа.
Предвид изложеното, след като
по делото не са събрани убедителни доказателства за това издателите на
фактурите „Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД и „Трейдинг Комерс
Експорт“ ЕООД да са имали възможност да извършат доставките, да са разполагали
със стоката и същата да е била фактически предадена на получателя, правилно
органите по приходите са приели, че за получателя „Дойче Парк“ ЕООД не е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит.
Досежно правото на приспадане
на данъчен кредит по фактура № ********** / 25. 06. 2018 г., издадена от „Райдоор
Къмпани“ ООД, с предмет на доставката „Монтаж на паркинг системи“ в размер на
2464. 00 лева, следва да се каже, че констатираните отрицателни факти относно
обстоятелствата, че наетият подизпълнител „Нола верде“ ЕООД не е осъществявал икономическа дейност в
проверявания период и дружеството не е имало трудова и техническа обезпеченост
да извърши дейностите, възложени му от „Райдоор Къмпани“ ООД, не са
опровергани. След като подизпълнителят не е извършил дейността, за която е
нает- подготовка за монтаж,
разтоварване, пренасяне и сглобяване на 18 броя системи за паркиране на адрес
гр. София, ул. „Инж. Иван Иванов“ № 43,
към „Райдоор Къмпани“ ООД, липсват предпоставки да се приеме, че последното е извършило реална доставка на услуга към
„Дойче Парк“ по фактура № ********** / 25. 06. 2018 г. В този смисъл реалното
извършване на доставка по посочената фактура не е установено, поради което
съдът приема, че правото на приспадане на данъчен кредит е отказано
законосъобразно на основание 70, ал. 5 ЗДДС.
Без значение е факта, че услугата все пак е извършена и системите за паркиране
са монтирани на място при условие, че не може да се установи връзката на
дружеството – жалбоподател с изпълнението на тази дейност.
По отношение на отказания
данъчен кредит в общ размер на 1098. 08 лв. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС поради придобиване на стоки, респ. отчитане на разход по 12 фактури,
несвързани с дейността на дружеството, при ревизията е установено следното:
Предмет на доставките са
почистваща система комплект Rainbow
Е4, матрак Покет баланс 160 / 200, подматрачна рамка Слийпи 160 / 200,
микровълнова печка Gorenje,
троен чушкопек, парти грил, метална врата, бойлер, строителни материали и
санитарна керамика. За част от вещите в дадените обяснения (л. 396-397 от
делото) дружеството е посочило, че се намират или са вложени в офис, находящ се
в гр. Варна, ул. "Три уши" № 9-партерен етаж, предоставен му за безвъзмездно
ползване по силата на договор от 03. 10. 2016 г. от собствениците на имота "Нийдком"
ЕООД, представлявано от П.Х. Х., и С.Х.Х. (л. 401 - 402 от делото). Според
обяснението в този офис се намират почистващата система, бойлерът, матракът с
подматрачната рамка, микровълновата
печка и металната врата, и пак в него са вложени строителните материали и
санитарната керамика. За останалите вещи не е посочено местонахождение.
Ревизиращите органи са преценили, че поради липса на доказателства за реално
ползване на помещението от дружеството (заплатени консумативи) и доказателства
за извършени разходи за външни услуги за
монтаж и влагане на строителни материали, фаянс и гранитогрес, както и поради
връзката между двете дружества (представляващият "Нийдком" ЕООД е
пълномощник на "Дойче парк" ЕООД) закупените стоки и материали са
били предназначени за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В
настоящото производство посочените отрицателни факти не са опровергани. Не са
представени доказателства, че жалбоподателят е ползвал за дейността си наетия
офис, нито че строителните материали, металната врата, фаянса и гранитогреса са
вложени в този имот, нито относно местонахождението на останалите вещи и
употребата им при работата на търговеца. В тази връзка изводите в оспорения РА
досежно липсата на връзка между закупените вещи и дейността на лицето са
правилни.
По отношение на отказания
данъчен кредит в общ размер на 16901. 00 лв. по фактури за закупуване на бензин,
дизелово гориво и моторни масла, издадени
от "Петрол" АД, "Бета ОЙЛ Трейдинг" ЕООД, "Еко
България", "Лукойл България" ЕООД, "ОМВ Блгария" ООД,
"Силтранс" ООД, "Трейднет Варна" ЕООД, "Мастър
Бест" ЕООД и "Шел България" ЕАД за данъчни периоди във времето
от м. 12. 2016 г. до м. 12. 2018 г., при ревизията е установено следното:
Във връзка с експлоатацията
на транспортните средства с ИПДПОЗЛ с № Р - 03001919000631-040-001 / 06.02.2018
г.(л.226-230 от делото) и повторно с ИПДПОЗЛ с № - Р03001919000631- 040-002 / 28.03.2019
г. (л. 347-350 от делото) от „Дойче Парк“ ЕООД са изискани транспортни
документи - пътни книжки/пътни листи и товарителници
на използваните от дружеството собствени или лизингови транспортни средства в
периода от 02. 12. 2016 г. до 31. 12. 2018 г. Изискана е и справка за изминатия
пробег по пътни листи или пътни книжки, вид на използваното гориво, разходна
норма на гориво, количество и стойност на изписаното и отчетено като разход
гориво за всеки автомобил в посочения период.
От страна на „Дойче Парк“
ЕООД са представени доказателства, че в периода е притежавало следните
транспортни средства: Лек автомобил Рено Канго, peг. № СС5745АН, места за
сядане 4+1; Лек автомобил Хюндай Матрикс, peг. № СС7845АН, места за сядане 4+1;
Товарен автомобил Фолксваген Транспортер, peг. № СС8750АН; Лек автомобил Алфа
Ромео 159, peг. № СС1744АР, места за сядане 4+1 (унищожен при пожар на 04. 08.
2018 г.); Товарен автомобил Ситроен Берлинго, peг. № СС5728АР. Не се
представени изисканите двукратно пътни листи/пътни книжки, товарителници и
справки, както и документи, от които категорично да се установи, че закупените
горива и моторни масла, необходими за експлоатацията на транспортните средства,
са били свързани с извършването на независимата икономическа дейност
"Дойче Парк" ЕООД.
С възражението към РД са
представени заверени копия на пътни книжки 2 бр. Представените пътни книжки
съдържат информация за автомобил марка „Фолксваген Транспортер“ с peг. № 1532
МС (пътна книжка издадена на 04.01.2017 г.) и автомобил марка „Фолксваген Транспортер“
с peг. № СС 8750 AH (пътна книжка издадена на 01.01.2018 г.). Посочено е, че
моторните превозни средства се управляват от П.Х. - упълномощено лице на
дружеството.
Представените пътни книжки са
анализирани при издаването на ревизионния акт и са констатирани съществени
несъответствия между информацията, отразена в тях, и тази, съдържаща се в
административната преписка. Въз основа на това е прието, че не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърденията на търговеца, че автомобилите през
ревизирания период се използват в дейността на предприятието, респ. потвърден е
ревизионният акт в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен
кредит за покупката на горива и моторни масла, на основанието по чл. 70, ал. 1,
т. 2 от ЗДДС.
За да установи твърденията си
относно закупуването на горивата и моторните масла за нуждите на дружеството
жалбоподателят се позовава на представените и обсъдени по-горе пътни книжки и
заключението на назначената по делото счетоводна експертиза. Според настоящата
инстанция посочените доказателства са недостатъчни, за да опровергаят извода на
ответния орган. Вече беше обсъдено, че липсват доказателства, че дружеството-жалбоподател да е използвало в
проверявания период МПС Фолксваген Транспортер с рег. № 1532 МС, за което
превозно средство е едната от представените пътни книжки. В този смисъл няма основание
записванията в тази пътна книжка да бъдат свързани с дейността на „Дойче Парк“
ЕООД, още повече, че по-горе в мотивите беше обсъдено допълнително поради каква
причина записванията в тази пътна книжка
не могат да се приемат за достоверни. За другото МПС марка „Фолксваген
Транспортер“ с peг. № СС 8750 AH, за което е представена пътната книжка,
издадена на 01.01.2018 г., са налице доказателства, че на 10. 07. 2018 г.
регистрацията на превозното средство е била служебно възстановена на осн. чл.
143, ал. 10 от ЗДвП след уведомяване от страна на Гаранционния фонд. Тази
информация несъмнено сочи, че преди тази дата регистрацията е била прекратена.
Кога е станало това и в какъв период автомобилът е бил с прекратена регистрация
в производството не е установено. И тъй като се касае за отрицателен факт
(липса на регистрация), жалбоподателят следваше да го опровергае като установи,
че в периода от 01. 01. 2018 г., когато е заведена пътната книжка, до датата на
възстановяване на регистрацията 10. 07. 2018 г. това МПС е било в движение, за
да се прецени на следващ етап верността на отразените записвания в пътната
книжка. Не биха могли да бъдат пренебрегнати или оборени констатациите в РА
относно това, че 26 от издадените фактури (л. 10-12 от РА, л. 81-83 от делото) са
за закупено гориво от бензиностанции в гр. Силистра, а градът не е включен в
съответстващите като време маршрути на движение на МПС Фолксваген Транспортер с
рег. № 1532 МС според представената пътна книжка, а също така че част от
посочените фактури са издавани за Бензин А95-Н, което гориво не се използва от
товарните автомобили на дружеството. Въз
основа на тези изводи, както и предвид обстоятелството, че пътните книжки по
същината си са частни документи без достоверни дати, представени едва след
изготвянето на ревизионния доклад, информацията, отразена в тях не би следвало
да се приема за достоверна. И тъй като в по-голямата си част заключението на
вещото лице по счетоводната експертиза по въпроси №№ 3, 4 и 5 се базира на
информация от пътните книжки, то несъмнено компрометирана е и неговата
доказателствена стойност. А що се касае до заключението на експерта на въпрос №
2, че закупените горива и масла са надлежно осчетоводени, то този извод сам по
себе си не опровергава заключението, че разходите за закупуването на горивата
нямат връзка с дейността на дружеството. В заключение на изложеното се налага
извода, че констатациите на органите по приходите са правилни и по отношение на
тази част от РА.
С РА, на осн. чл. 175 от ДОПК
във вр. с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ, са определени лихви в размер на 962. 50 лв. за
включване със закъснение на 11 издадени фактури (посочени на л. 4 и 5 от РА, л.
75,76 от делото) в дневниците за продажби и справките -декларации за ДДС. Съгласно
чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния
период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е
издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния
период, през който данъкът е станал изискуем. В настоящия случай са издадени
фактури, поради което е налице първата хипотеза и данъкът е бил дължим за
данъчния период на издаване на фактурите, поради което е следвало да се включи
в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период. Видно е, че по тези
11 фактури данъкът е бил начислен със закъснение от един месец до половин
година. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. Този закон е ЗЛДТДПДВ, като на основание чл. 1 от него неплатените в
сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок
данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни
вземания от подобен характер се събират със законната лихва. В таблица № 1 на
РА са посочени периодите на изчисляване на дължимата лихва за отделните данъчни
периоди, на база на които е изчислен и посочения в РА размер. Въз основа на
това следва да се приеме, че лихвите са определени от органите по приходите в
съответствие с разпоредбите на материалния закон, поради което оспорването на
РА в тази част е неоснователно.
На следващо място е необходимо
да се обсъди материалната законосъобразност на оспорения акт, касаеща
облагането по ЗКПО:
За данъчен период 2017 г. е
извършено увеличение на счетоводния резултат на дружеството- жалбоподател, в
резултат на което е установено допълнително задължение за заплащане на КД размер
на 10 834. 47 лв. (след приспадане на внесения КД в размер на 587. 26 лв.) и лихва за забава в
размер на 1 444. 71 лв., на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, съгласно които не се
признават за данъчни цели следните счетоводни разходи: 1. разходи, несвързани с
дейността; 2. разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Фактурите, по които са отчетени
разходи, с които е извършено увеличението на финансовия резултат са тези,
издадени през 2017 г. и обсъдени по-горе, по които е отказано право на
приспадане на данъчен кредит по съображения за липса на реална доставка на
стоки или за извършване
на разходи, несвързани с дейността на дружеството - част от фактурите, издадени от „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД,
фактурите за отчетени разходи за вещи и материали, а също и за отчетени разходи
за закупуване на бензин, дизелово гориво и моторни масла.
За данъчен период 2018 г. е
извършено увеличение на счетоводния резултат на дружеството- жалбоподател, в
резултат на което е установено допълнително задължение за заплащане на КД
размер на 40 945. 99 лв. (след приспадане на внесения КД в размер на 5648. 43 лв.) и лихва за забава в
размер на 1308. 10 лв., на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО. Фактурите, по
които са отчетени разходи, с които е извършено увеличението на финансовия
резултат са тези, издадени през 2018 г. и обсъдени по-горе, по които е отказано
право на приспадане на данъчен кредит по съображения за липса на реална
доставка на стоки (или услуга) или за извършване на разходи, несвързани с
дейността на дружеството -
фактурите, издадени от Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс
Експорт“ ЕООД, „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД и „Райдоор къмпани“ ООД,
фактурите за отчетени разходи за вещи материали, а също и за отчетени разходи
за закупуване на бензин, дизелово гориво и моторни масла.
Предвид приетото за
установено в частта по ЗДДС, съдът намира, направените изводи от органите по приходите относно
приложимост на разпоредбите на чл. 26,
т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, за правилни. На посоченото основание
е преобразуван финансовият резултат на дружеството-жалбоподател за двата
данъчни периода с отчетната стойност по анализираните фактури, издадени от
Евроелектрик“ ЕООД, „Велев Комерс Експорт“ ЕООД, „Трейдинг Комерс Експорт“ ЕООД
и „Райдоор къмпани“ ООД, като за 2017 г. увеличението е 75 390. 71 лева, а
за 2018 г. – съответно 356237. 82 лв.
Разпоредбата на чл. 26, т. 2
от ЗКПО предвижда, че не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които
не са документално обосновани по смисъла на този закон. С оглед на
гореизложените факти и обстоятелства, органите по приходите са направили обоснован
извод, че отчетените разходи не са документално обосновани, тъй като липсват
доказателства, че фактурите, с които са отчетени, отразяват реално извършени
стопански операции. Съгласно чл. 3, ал. З от ЗСч, предприятията осъществяват текущото счетоводно отчитане
на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти.
Изискванията за документална обоснованост по смисъла на ЗКПО по отношение на
отчетени от задължените лица счетоводни разходи са регламентирани в чл. 10 от ЗКПО.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално
обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за
счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Предвид установеното
по-горе в частта по ЗДДС, издадените на ревизирания субект фактури от
горепосочените доставчици не отразяват вярно посочените в тях стопански
операции, поради което и разходите, свързани с тях, се явяват документално
необосновани, и с техния размер правилно и законосъобразно е увеличен
финансовия резултат.
Отново във връзка с установеното
по-горе в частта по ЗДДС, съдът намира, че направените изводи от органите по
приходите относно приложимост на
разпоредбата на чл. 26, т. 1 ЗКПО, са правилни. Вече беше обсъдено, че в
производството е останало недоказано твърдението, че разходите по фактурите за
закупуване на почистваща система комплект Rainbow Е4, матрак Покет баланс 160 /
200, подматрачна рамка Слийпи 160 / 200, микровълнова печка Gorenje, троен
чушкопек, парти грил, метална врата, бойлер, строителни материали и санитарна
керамика, са били свързани с дейността на
„Дойче парк“ ЕООД. В тази връзка правилно органите по приходите са
увеличили финансовият резултат на дружеството-жалбоподател на осн. чл. 26, т. 1
от ЗКПО с отчетната стойност по посочените фактури с 899. 60 лв. за 2017 г. и съответно с 4584. лв.
за 2018 г.
Установено беше също, че няма
данни, че осчетоводените разходи за бензин, дизелово гориво и масла са били
извършени във връзка с експлоатацията на транспортните средства на дружеството,
респ. са извършени по повод на икономическата му дейност. Подробно беше обсъден
въпросът защо информацията, отразена в приложените по делото пътни книжки, не
се приема за достоверна, както и че липсват други доказателства, установяващи
реално използваното гориво за всеки от автомобилите. Ето защо правилно се явява
извършеното увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетната
стойност на закупените горива и масла съгласно приложените фактури съответно с 32054. 47 лева за 2017 г.
и с 48637. 26 лева за 2018 г.
В заключение на изложеното
подадената жалба от "ДОЙЧЕ ПАРК" ЕООД срещу Ревизионен акт №
Р-03001919000631-091-001 / 21. 08. 2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – гр. Варна, обжалван и потвърден изцяло с Решение № 298/ 18.12.2019
г. на Директора на дирекция "ОДОП" – гр. Варна при ЦУ на НАП, се
явява неоснователна.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника за
присъждане на разноски в производството, представляващи юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира, че следва да се присъдят такива в размер на 5050.
28 лв. на основание чл. 161, ал. 1, изр. посл. от ДОПК, във вр. с
чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (3530. 00 лв. + 2 % за горницата над
100 000 лева, при интерес в размер на 176 014. 28 лв.).
Водим от горното и на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на "ДОЙЧЕ
ПАРК" ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра,
ул. Черно море № 5, представлявано от управителя Е.Д., срещу Ревизионен акт №
Р-03001919000631-091-001 / 21. 08. 2019 г., издаден от органи по приходите при
ТД на НАП – гр. Варна, обжалван и потвърден изцяло с Решение № 298/ 18.12.2019
г. на Директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна
практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който са установени: І. Задължения
за ДДС общо в размер на 106 271. 79 лв. и лихви 14 806. 44 лв. за 21 данъчни
периода във времето от м. 12.2016 г. до м. 12. 2018 г.; ІІ. Задължения за КД по
ЗКПО за 2017 и 2018 г. в общ размер на 51 780. 46 лева и лихви 3155. 59 лв.
ОСЪЖДА "ДОЙЧЕ ПАРК"
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. Черно
море № 5, представлявано от управителя Е.Д., да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП юрисконсултско
възнаграждение в размер на 5050. 28 (пет хиляди и петдесет лв. и двадесет и
осев ст.) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: