№ 3402
гр. София, 08.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20231100112784 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Х. Х. А.
против Прокуратурата на РБ, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
следните суми: сумата от 100 000 лв. – представляваща неимуществени вреди от
наказателно преследване, приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 517/2018 г.
по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, потвърдена с решение №
998/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на ВКС, както и сума в размер на 8400 лв. -
представляваща обезщетение за имуществени вреди – претърпени загуби от заплатени
адвокатски възнаграждения в размер на 6400 лв. по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. по описа на
АСпНС и в размер на 2400 лв. по к. н. д. № 402/2020 г. Претендира законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди и върху обезщетението за имуществени вреди от
14.09.2020 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че 20.01.2017 г. бил привлечен като обвиняем с постановление по ДП
№ 449/2016 г. по описа на СГС за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК в качеството му на
заместник-министър на външните работи. Образувано било съдебно производство, като
делото било върнато на СГП за отстраняване на нарушения на процесуалните правила. С
постановление от 15.12.2017 г., връчено му на 21.12.2017 г., ищецът бил привлечен отново
като обвиняем по досъдебно производство № 449/2016 г. /пр. пр. №21378/2016 г./ по описа
на Софийската градска прокуратура, като този път обвинението срещу него било в
извършване на престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК. С присъда № 45 от 05.10.2018 г. г.,
постановена по н. о. х. д. № 361/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, 4
състав ищецът бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и му било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 /две/ години, при отложено
1
изпълнение на същото за срок от 4 /четири/ години, както и глоба в размер на 5000 лева. С
присъда № 3 от 22.04.2019 г. по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. Апелативният специализиран
наказателен съд, 3 с., присъдата СпНС била отменена и ищецът бил признат за невиновен по
всички повдигнати срещу него обвинения. Присъдата била изцяло потвърдена с решение
№98/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на Върховния касационен съд. Воденото
производство било широко отразено в медиите. Наказателното производство било
равносилно на психически тормоз. Ищецът бил злепоставен, опозорено било името му в
обществото. Ищецът не можел да намери работа. Наказателното производство се отразило
на възможностите му за кариерно развитие, възпрепятствало се кандидатирането му и
избирането му на публични постове и длъжности. Наказателното производство сложило
край на политическата му кариера. Ищецът би разстроен и за близките си. Било влошено
здравословното му състояние – психическо и физическо, станал депресивен, не можел да
спи. Това се отразило негативно на отношенията му с партньорката и майка децата му, на
практика стигнали до фактическа раздяла. Повечето му приятели и колеги се дистанцирали.
От образуването на наказателното производство до оправдаването му изминали 3 години и 9
месеца. Направил и имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждения по ВНОХД
и КНД. Моли исковете да се уважат.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на
ответника. Намира претенцията за нередовна. Оспорва иска по основание и по размер.
Липсвала причинна връзка между претърпените вреди и действията на прокуратурата.
Твърди, че претенциите на ищеца са прекомерни по размер и не съответстват на твърдените
с исковата молба вреди. Твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника. Не се доказвало лицето да е търпяло сериозни неимуществени вреди. Липсвали
доказателства, които да установяват действително търпени вреди. Престъплението, за което
било повдигнато обвинение било тежко, била взета само мярка за неотклонение подписка,
която била отменена на 05.10.2018 г. Липсвали доказателства за влошено здравословно
състояние. Отзвукът в медиите бил поради това, че ищецът бил публична личност. Срещу
ищеца била водено в същия период и друго ДП, по което бил оправдан, за което му било
присъдено обезщетение. Не можело да се направи разграничение на вреди, дали същите са
от процесното наказателно производство или от другото, водено срещу него. Относно
адвокатските възнаграждения липсвали доказателства за извършените от адвокатите
процесуални действия. Оспорва размера на претенцията. Размерът на обезщетението бил
завишен и при евентуалност се моли за намаляването му. Оспорва претенцията за
имуществени вреди, липсвали доказателства за търпени такива. Моли за отхвърляне на
претенциите.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С определение от 18.01.2024 г. са отделени като безспорни и признати между
страните следните обстоятелства, че: срещу ищеца е образувано досъдебно производство и
2
същият е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 282, ал. 1 НК в качеството му
на заместник-министър на външните работи, което престъпление след това било
преквалифицирано и било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 2 от НК,
както и, че производството приключило с оправдателна присъда по в. н. о. х. д. № 517/2018
г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, потвърдена с решение №
998/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на ВКС.
Предявен са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ;
Установява се от постановление за привличане на обвиняем, че на 16.01.2017 г. по
ДП № 449/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. № 21378/2016 г. по описа на СГП е
привлечен като обвиняем Х. Х. А. в извършване на следното престъпление: В периода от
17.11.2016 г. до 05.12.2016 г. в гр. София, като длъжностно лице, заемащо отговорно
служебно положение /чл. 93, т. 1, б. „б” НК/ - зам. министър на външните работи - съгласно
заповед № 95-00-386/08.10.2015 г. на министъра на външните работи на основание чл. 6, ал.
2, т. 1 и чл. 7, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал.З от Устройствения правилник на МВнР, наблюдавал и
контролирал дейността на структурни звена: Дирекция „Бюджет и финанси“, Дирекция
„Управление на собствеността и материално-техническо осигуряване“, Дирекция
„Сигурност“ нарушил служебните си задължения, уредени в чл. 17, ал.1 ЗОП и чл. 21, ал. 15
ЗОП, като не е открита процедура за провеждане на обществена поръчка за подмЯ. на
ведомствени автоматични телефонни централи в 12 задгранични представителства, именно
ПП – Брюксел, ЗП – Брюксел, ПП – Женева, посолства - Париж, Рим, Виена, Берлин,
Брюксел, Варшава, Стокхолм, Анкара и ГК Истанбул във връзка с „План за подготовка на
българското председателство на съвета на ЕС през 2018 г.“, според който подмЯ.та на
телефонните централи трябва да бъде извършена през 2017 г. след провеждане на
обществена поръчка; като разпоредил на ръководителите на изброените задгранични
представителства да заплатят незабавно по банкова сметка на търговско дружество „Б.“
ООД сума в общ размер на 429 422.00 евро, упълномощавайки ги да проведат процедура по
реда на чл. 20, ал. 8 от ЗОП /пряко договаряне/ с цел да набави за другиго - „Б.“ ООД облага
в размер на 429 422.00 евро с левова равностойност 839 876,43 лв., и от това са могли да
настъпят значителни вредни последици за Министерство на външните работи от
имуществен характер - в размер на 429 422.00 евро с левова равностойност 839 876,43 лв.,
поради липсата на сключен писмен договор и гаранции за изпълнение и от неимуществен
характер - нарушаване на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗОП – престъпление по чл. 282, ал. 1 НК.
Наложена му е мярка за неотклонение „Подписка“.
Образувано е НОХД № 2091/2017 г. на СГС, което е прекратено и делото е изпратено
на СГП за отстраняване на процесуални нарушения.
С постановление за привличане на обвиняем от 15.12.2017 г. по ДП № 449/2016 г. по
описа на СО-СГП, пр. пр. № 21378/2016 г. по описа на СГП обвинението е
преквалифицирано като е привлечен като обвиняем Х. Х. А. в извършване на следното
престъпление: В периода от 17.11.2016 г. до 01.12.2016 г. в гр. София като длъжностно лице
/по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б" НК - зам. министър на външните работи - назначен със
3
заповед КВ-83/15.09.2015 г./, въпреки задълженията си по точка III на заповед № 95-00-
386/08.10.2015 г. на министъра на външните работи, с която на основание чл. 6, ал. 2, т. 1 и
чл. 7, ал. 2 от ЗДС и чл. 5, ал. 3 от Устройствения правилник на МВнР се нарежда на
заместник-министър Х. А. да наблюдава и контролира дейността на структурните звена:
Дирекция „Бюджет и финанси“, Дирекция „Сигурност“ и Дирекция „Управление на
собствеността и материално-техническо осигуряване“, не е упражнил достатъчен контрол
върху работата на Л.Г.М.- директор на дирекция „Бюджет и финанси“, на Д.И. - директор на
дирекция „Сигурност на дейността и информацията“ и на М.В.С. - директор на дирекция
„Управление на собствеността и МТО“, на които е възложено управлението,
разпореждането и отчитането на обществено имущество, като Л.Г.М. съгласно Устройствен
правилник на МВнР - чл. 21 и длъжностната й характеристика е била длъжна да контролира
бюджетите на второстепенните разпоредители с бюджетни кредити към министъра и
консолидирания бюджет и отчита неговото изпълнение, да организира и контролира
финансово счетоводната дейност и материалната отчетност на МВнР, на централното
управление на МВнР, на дипломатическите и консулските представителства на РБ в
чужбина като второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, Д.И. съгласно
Устройствен правилник на МВнР - чл. 24, ал. 1 и длъжностната му характеристика е бил
длъжен да планира и осигурява бюджет на дирекцията съвместно с ръководството на МВнР,
за осигуряване дейността, организира и контролира прилагането на системи от мерки,
способи и средства с експертно съдействие на компетентните дирекции за обезпечаване на
дейностите, свързани с техническата, комуникационната, физическата сигурност-
пропускателен режим и противопожарна защита на задграничните представителства и
министерство, а М.С. съгласно длъжностната й характеристика е била длъжна да ръководи и
отговаря за дейностите по придобиването, управлението и разпореждането с недвижими
имоти и движими вещи - държавна собственост на територията на РБ и в чужбина, да
осъществява контрол за целесъобразното използване на ресурсите на МВнР, въпреки което
въз основа на докладна записка на Д.И. от 17.11.2016 г. за закупуване и последващ монтаж
на нови цифрови АТЦ приоритетно за 12 броя задгранични представителства с посочени
конкретни стойности за всяко едно от предложените задгранични представителства не
създали необходимата вътрешноведомствена организация по предварителното осигуряване
на средства на задграничните представителства за закупуване на АТЦ, не са сключили
писмен договор, въз основа на който да получат необходимите гаранции за изпълнение от
страна на „Б.“ ЕООД и не са провели пазарни консултации като потърсят съвети от
независими експерти или органи, или от участници на пазара относно цените на
предлаганите конфигурации на АТЦ в резултат на което предлаганите цени от „Б.“ ЕООД са
многократно завишени и от това са последвали значителни щети за ЦУ на МВнР в общ
размер на 214 709 евро /419 934,29 лева /, представляваща заплатената стойност от всички
посолства, които са разполагали с парични средства и изплатили сумите по силата на грама
№ 33-00-553/22.11.2016 г. изпратени до тях от МВнР придружени с проформа фактури,
издадени от фирма „Б.“ ООД, а именно: ЗП-Истанбул, получена в 15,49 часа на 22.11.2016 г.
и заплатили на 01.12.2016 г. сумата от 35786 евро /69991,33 лева/, ЗП Италия, получена в
4
16,01 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 29.11.2016 г. сумата от 35786 евро /69991,33лева/,
ЗП Полша, получена на 15,50 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 28.11.2016 г. сумата от
35786 евро /69991,33 лева/, ПП Женева получена в 16,28 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на
28.11.2016 г. сумата от 35786 евро /69991,33 лева/, ЗП Германия получена в 15,58 часа на
22.11.2016 г. и заплатили на 28.11.2016 г. сумата от 35786 евро /69991,33 лева/, ЗП Белгия
получена в 16,05 часа на 22.11.2016 г. и заплатили на 25.11.2016 г. сумата от 35779 евро
/69977,64 лева/ - престъпление по чл. 219, ал. 2 НК. Наложена му е мярка за неотклонение
„Подписка“.
С обвинителен акт от 07.02.2018 г. по ДП № 449/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр.
№ 21378/2016 г. по описа на СГП е обвинен ищецът за посоченото престъпление по чл. 219,
ал. 2 НК и е образувано НОХД № 361/2018 г. по описа на СпНС.
С присъда № 45 от 05.10.2018 г., постановена по НОХД № 361/2018 г. по описа на
СпНС, 4 състав ищецът бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение и му
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за период от 2 /две/ години, при отложено
изпълнение на същото за срок от 4 /четири/ години, както и глоба в размер на 5000 лева.
С присъда № 3 от 22.04.2019 г. по ВНОХД № 517/2018 г. АСпНС била отменена
първоинстанционната присъда и ищецът и бил признат за невиновен по всички повдигнати
срещу него обвинения.
По протест на Апелативната специализирана прокуратура постановената
оправдателна присъда по ВНОХД № 517/2018 г. по описа на АСпНС била изцяло
потвърдена с решение №98/14.09.2020 г. по н. д. № 402/2020 г. по описа на ВКС, което като
неподлежащо на обжалване влязло в сила на същата дата – 14.09.2020 г.
Видно от представения от ищеца договор от 05.01.2019 г. на л. 239 от настоящото
дело за осъществената защита по ВНОХД № 517/2018 г. на АСпНС ищецът е заплатил на
Адвокатско дружество Д., А. и съдружници възнаграждение в размер на 6000 лв. с ДДС.
Сумата е платена от ищеца по банков път на 17.01.2019 г. и получена по сметката на
адвокатското дружество.
Видно от представения от ищеца договор от 02.07.2020 г. на л. 241 от настоящото
дело за осъществената защита по н. д. № 402/2020 г. на ВКС ищецът е заплатил на
Адвокатско дружество Д., А. и съдружници възнаграждение в размер на 2400 лв. с ДДС.
Сумата е платена от ищеца по банков път на 07.07.2020 г. и получена по сметката на
адвокатското дружество – л.243-244.
Ищецът не е осъждан. По същото време срещу него се е водило и второ наказателно
производство за престъпление във връзка с професионалната му дейност като зам.-министър
отново за престъпление по чл.219, ал. 2 вр. ал.1, вр. чл. 26, ал.1 НК - НОХД № 3766/2017г.
на Специализиран наказателен съд. Ищецът е оправдан с влязла в сила присъда е по другото
производство. Водил е производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ във връзка с другото
обвинение, което е приключило с влязло в сила решение по гр. д. № 1805/2021 г. на СГС.
Издаден му е ИЛ от 10.07.2023 г. за сумата от 20 000 лв. – неимуществени вреди, настъпили
5
вследствие на незаконно повдигнато обвинение и неоснователно водено наказателно
производство по НОХД № 3766/2017 г. на СпНС.
Представени са извадки копия от печатни издания и електронни медии /л. 245-261/, в
които воденото срещу ищеца наказателно производство в досъдебна и в съдебна фаза е
отразявано. Най-ранната статия е от 20.01.2017 г. със заглавие „Зам. –министърът на
външните работи Х. А. е обвиняем“. Впоследствие публикациите отразяват информация за
повдигнатото обвинение срещу Х. А., факта на внасяне на обвинителен акт в съда,
информация за хода на делото и присъдата на СпНС, в публикация от 14.09.2020 г. е
отразено, че ищецът е окончателно оправдан.
От разпита на свидетеля П.П. се установява, че с ищеца се познават от 35 години и са
много добри приятели. Свидетелят знае, че от началото на 2017 г. ищецът е бил привлечен
като обвиняем за някакъв тип безстопанственост, присвояване на средства във връзка с
някаква поръчка, към този момент ищецът очаквал второто си дете. За ищецът това било
невероятен шок - за него, за семейството му. Отразило му се тежко в личен план. Преди това
бил изключително социален човек, който винаги е между хора, винаги усмихнат, след това
не искал да се вижда хора освен с най-близките. Обтегнали се отношенията с майката на
децата му, били във фактическа раздяла. В кариерен план подобно обвинение срещу
политическо лице означавало в повечето случаи край на кариера. Ищецът спрял да се
занимава с политика, оттеглил се, не бил в състояние да намери работа, която да отговаря на
неговите професионални качества и на историята му в политически план. Трудно било да
намери работа и извън политиката. Ищецът заминал в чужбина със семейството си. Живеел
в Испания.
От разпита на свидетеля П.Н. се установява, че познава ищеца от 1998-1999 г. Били
близки приятели и двамата се занимавали с политика. Знае за повдигнатото обвинение.
Ищецът бил заместник министър на външните работи, когато му повдигнали обвинението.
Тежко му се отразило това наказателно дело. Ищецът бил по-емоционален човек. Ищецът
отказал да се занимава вече с политика, с публична дейност, ограничил силно приятелския
си кръг. Продал си имуществото и заминал да живее извън България. Преминал през тежка
депресия. Отношенията със съпругата му били много обтегнати дълго време. Но не само със
семейството, практически той скъсал с голяма част от приятелския си кръг. Трудно успял да
си намери работа. Обвинението го извадило за дълго време от политиката, а той след това
нямал и желание да се връща. Много хора си променили отношението към ищеца. Имало
много широко отразяване в медиите. Съседите му подмятали някакви негативни,
подигравателни неща относно обвинението. Ищецът възприел много тежко осъдителната
присъда, защото преди това той изобщо не мислел, че може да бъде осъден. Бил
изключително шокиран, когато чул за ефективна присъда, не бил на себе си известно време.
Променил се целият му живот, а последиците не били отшумели и до момента.
Отговорността по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ представлява специално установена от
закона гаранционна отговорност за вреди от непозволено увреждане, поради което същата
възниква при наличието на посочените в законовата разпоредба предпоставки и
6
съществуването и не зависи и не може да бъде поставяно в зависимост от други такива,
които не са предвидени в закона. За възникване на отговорността са необходими две
предпоставки, а именно: 1/. повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление
и 2/. наказателното производство да е приключило с оправдателна присъда по повдигнатото
му обвинение. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да повдига и
поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и установява
пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица. Не се изследва
въпросът за евентуалното виновно причиняване на вредите от прокуратурата и последната
не може да се освободи от отговорност, позовавайки се на добросъвестно поведение от
страна на нейните служители. Оправдателната присъда служи като окончателния акт, по
силата на който се установява незаконосъобразността на повдигнатото и поддържаното от
прокуратурата обвинение в конкретен случай. Именно неизпълнението на това задължение
независимо по какви причини е осъществено е основание за възникване на гаранционната
отговорност на прокуратурата. Поради това прокуратурата не може да се освободи от
отговорност по реда на ЗОДОВ, установявайки, че нейните служители са действали
добросъвестно. Крайният акт, с който се определя законосъобразността или не на
обвинението е влязлата в сила оправдателна присъда. Именно с нея се констатира
незаконосъобразността на обвинението. Това сочи на извода, че това е обективна
отговорност, която се носи винаги, когато са налице посочените в разпоредбата
предпоставки.
При така установените по делото факти съдът приема, че е осъществен съставът на
чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Спрямо ищеца е повдигнато обвинение за извършено престъпление
от общ характер като с влязла в сила присъда е бил признат за невинен и оправдан по така
повдигнатото обвинение за престъпление по 219, ал. 2 НК. Без значение за тази отговорност
е това дали на определен етап от производството действията на прокуратурата са били
законосъобразни и обосновани с оглед на събраните до този момент доказателства или дали
при извършването им са спазени всички предвидени процесуални правила. Без значение е и
това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица, извършили съответното
действие или дали същите са действали правомерно. Отговорността е обективна и е без
значение кои от правозащитни органи – съд, прокуратура и разследващи органи, и в каква
степен с действията си те са допринесли за увреждането. Прокуратурата на РБ е
процесуален субституент на Държавата по иска и не може да се освободи от отговорност,
нито тя да бъде намалена поради това, че цялостното увреждане е причинено и от действия
на други държавни органи по чл. 2 ЗОДОВ, като е без значение дали действията им са били
процесуално законосъобразни и вината на длъжностите лица – решение № 70/29.03.2016 г.
по гр. д. № 5257/2015 г. на IV г. о. на ВКС.
Налице са всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ.
Относно неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда
7
по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е
абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото
обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-
пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент. Конкретно при исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ такива
обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта
на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления –
умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по
част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му;
вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките
на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца
– има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то,
конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото
срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и
професионална реализация, обществен отзвук и др. Обезщетението, отчитайки установените
по безспорен начин релевантни обстоятелства, следва в най-пълен смисъл да обезщети
претърпените болки и страдания, явявайки се своеобразен паричен еквивалент на същите.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално – за всички претърпени
неимуществени вреди от този деликт.
При претендирана отговорност на държавата за вредите, причинени на граждани от
действията на правозащитните органи, в тежест на пострадалия е да докаже засягането на
съответното благо и с това, ако са доказани останалите елементи от фактическия състав на
този вид отговорност, искът за обезщетение е доказан в своето основание. Не е в тежест на
пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване, изразило се в душевно страдание,
неудобство, безпокойство, срам, както и подобни изживявания, произтекли от причинени
или свързани със съответните ограничения физически страдания – виж решение № 138 от
8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение № 434/25.11.2015г. по гр. д. №
2934/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, за което в последствие е
оправдано, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и несигурно,
накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и социалното му
общуване като в тази именно връзка е и възприетото в съдебната практика разбиране, че при
установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се изхожда само от формалните,
външни доказателства – решение № 480/23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ІV г. о. на ВКС,
решение № 388/02.12.2013 г. по гр. д. № 1030/2012 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №
466/09.05.2016 г. по гр. д. № 2978/2015 г. на ІV г. о. на ВКС. В останалите случай, на търсене
и съответно установяване на увреждания над обичайното като интензитет и вид, съдът може
да ги уважи само при успешно проведено главно и пълно доказване на вредите и причинната
връзка – виж решение от 11.03.2013 г., по гр. д. № 1107/2012 г. на ІV г. о. на ВКС и решение
8
от 15.01.2013г., по гр. д. № 1568/2011 г. на ІV г. о. на ВКС.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие и когато съдът е съобразил всички
доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице морални вреди /болки
и страдания/, решението е постановено в съответствие с този принцип.
Така, за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съдът
съобрази следното:
Наказателното производство на досъдебна и на съдебна фаза е продължило 3 години
7 месеца и 23 дни. Наложена е най-леката мярка за неотклонение „Подписка“. Повдигнато е
било обвинение за тежко престъпление, за което е предвидено наказание до 6 г. лишаване от
свобода и глоба до 5 000 лв. На досъдебна фаза ищецът е разпитван от органите на
досъдебното производство и два пъти му е било предявявано обвинение. Съдът във всички
инстанции е провел общо 9 открити съдебни заседания, на които ищецът се е явявал лично –
6 пред СпНС, 2 пред АСпНС и 1 пред ВКС. Времевият период между осъдителната присъда
на СпНС от 05.10.2018 г. и оправдателната присъда на АСпНС от 22.04.2019 г. е 6 м. и 17
дни.
Възрастта на ищеца към датата на повдигане на първоначалното обвинение е 43 г., а
към дата на влизане в сила на оправдателната присъда 46 г. /трудоспособна възраст/.
Ищецът не е осъждан. Същият е социално активен. В професионален план се е занимавал
само с активна политическа дейност. Бил е общински съветник в СО, зам.-кмет на СО, като
преди да му бъде повдигнато обвинението, е бил зам.-министър на външните работи /до
16.11.2016 г./. Обвинението е за престъпление по служба. Когато незаконното наказателно
преследване е насочено срещу гражданин, заемащ висок професионален или политически
пост, и е съчетано с широко медийно отразяване на случая, то може да причини край на
неговата кариера, влошаване на обществения статут, изолиране от обичайната социална
среда. Тези неимуществени вреди също подлежат на обезщетяване. Обвинението срещу
ищеца е било публично обявено в медиите. Прокуратурата е длъжна да информира
обществото за обществено значими дела, особено тези свързани с разходване на публични
средства. В същото време, когато тази информация срещу определено лице е разпространена
чрез печатно издание, вредоносните последици за незаконно обвинения са по-интензивни,
тъй като неговото добро име, авторитет и достойнство е злепоставено пред неограничен
кръг граждани. Разгласяването по медиите на водено срещу незаконно обвинен наказателно
производство обективно допринася за настъпване на по-тежки последици, а именно
накърняване доброто име и на достойнство на незаконно обвинения. Поради това съдът
приема, че масовото и продължително отразяване на наказателното производство срещу
ищеца е довело до по-високи интензитет от неблагоприятното засягане на неговите
неимуществени блага от незаконното обвинение /в тази насока свидетелските показания на
свидетеля Н., че ищецът е следял всяка вечер публикациите в различни медийни издания/.
На наказателното производство е дадена голяма гласност, водеща до накърняване на
9
доброто име на ищеца пред неопределен кръг от хора. Отражението върху
психоемоционалното състояние на ищеца, освен обичайното притеснение от несправедливо
осъждане, се изразило и в типично затваряне в себе си, като изолацията от околните е била
двупосочна, доколкото и част от познатите и приятелите му също се дистанцирали от него,
поради което обвинението се е отразило безспорно негативно и в социален план за ищеца /в
тази насока са свидетелските показания на свидетелите П. и Н./.
Притесненията и реакцията са се отразили негативно и на семейния живот на ищеца
и на взаимоотношенията му с неговия партньор. Той изпитвал безпокойство за причинените
неудобства на семейството си, което се увеличило с раждането на второто му дете.
Воденото незаконно наказателно производство срещу ищеца е променило живота му и е
оставило негативен ефект както в личен, така и в професионален план. Съдът приема, че
повдигнатото обвинение е оказало негативно влияние върху професионалната публична
кариера на ищеца. Макар и като неосъждан ищецът да е имал възможност да си намери
друга работа, то обвинението в качеството му на длъжностно лице, на което е дадена и
широка медийна гласност, е възпрепятствало намирането на подходяща за квалификацията и
опита му работа. Според свидетелите именно наказателното преследване и отражението му
върху авторитета на ищеца и причина той да напусне България и да заживее в чужбина.
Ищецът е търпял вреди в по-висок интензитет, заради публичното оповестяване на
повдигнатото му обвинение и воденото срещу него наказателно производство за
престъпление свързано с професионалната му дейност - работата му на зам.-министър, което
му е нанесло и репутационни вреди.
Макар и обезщетението по справедливост да се определя за всеки конкретен случай
съобразно фактите и обстоятелствата по делото, настоящият съдебен състав съобрази
съдебна практика относно размера на обезщетенията за подобни случаи /обезщетения
поради незаконни обвинения за престъпления във връзка със служба на лица, заемали
позицията на министри и зам.-министри/ - определение № 830 от 22.11.2017 г. на ВКС по гр.
д. № 1954/2017 г., III г. о., решение № 184 от 5.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2016 г., III
г. о., определение № 593 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 549/2022 г., III г. о., решение №
220 от 6.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 490/2019 г., III г. о., определение № 776 от 29.10.2019
г. на ВКС по гр. д. № 2403/2019 г., IV г. о., определение № 319 от 30.03.2016 г. на ВКС по гр.
д. № 5136/2015 г., IV г. о., решение № 267 от 30.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1365/2016 г., IV
г. о., определение № 509 от 7.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1731/2016 г., IV г. о., определение
№ 639 от 9.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 466/2017 г., IV г. о., решение № 59/12.05.2016 г., на
ВКС по гр. д. № 3340/2015 г., III г. о., решение № 51/23.06.2016 г., на ВКС по гр. д. №
3471/2015 г., IV г. о. Обезщетенията в посочените съдебни актове варират, като са
съобразени и останалите критерии свързани с продължителност на наказателно преследване,
мерки за неотклонение, здравословно състояние, обществено-икономически отношения и др.
Настоящият съдебен състав е длъжен да отбележи, че посочените съдебни актове се сочат
като сравнителен ориентир, а не коректив, какъвто са фактите и обстоятелствата по
конкретния казус.
10
На следващо място, съдът следва да съобрази и обстоятелствата, които обуславят
определянето на по-малък размер на обезщетението. Наказателното преследване макар и за
тежко умишлено престъпление е продължило в рамки ненадвишаващи разумния срок.
Наложената мярка за неотклонение е най-леката възможна. Не са събрани доказателства да
са настъпили трайни, тежки и необратими увреждания на психиката на ищеца, липсват и
твърдения и доказателства за увреждане на физическото здраве на ищеца в причинна връзка
с процесната наказателна репресия. Относно смекчаващите размера на обезщетението
обстоятелства следва да се вземе предвид и воденото друго наказателно производство. Двете
успоредни производство времево почти съвпадат, касае се обвинение за длъжностни
престъпления в качеството на ищеца на зам.-министър, поради което разграничението на
неимуществените вреди за периода, в който обвиненията съвпадат, е обективно невъзможен.
Няма спор, а и от представения от ответника ИЛ, се установява, че във връзка с
оправдаването по другото обвинение - НОХД № 3766/2017г. на Специализиран наказателен
съд е водено производство по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, по което на ищеца е присъдена с
влязло в сила решение сумата от 20 000 лв. за търпените неимуществени вреди.
Наличието на други обвинения е относимо като факт и без да е въведено като
основание на иска, като при изследване на причинния процес и определянето на дължимото
обезщетение по делото е от значение дали ищецът е вече обезщетен - изцяло или за част от
вредите, които претендира, вкл. чрез иск за обезщетяване на вредите от тези други
обвинения, производството по който е приключило с влязло в сила съдебно решение. В
последната хипотеза съдът дължи да съобрази присъденото с влязло в сила решение
обезщетение за неимуществени вреди при определяне на обезщетението – предмет на
предявения пред него иск, като го приспадне, ако вредите са търпени през един и същи
период от време, през който двете различни наказателни производства за различните
престъпления са се движели паралелно и не могат да бъдат разграничени по двете
производства, ако е установена причинната връзка. Съдът не може да определя глобално
обезщетение за вреди като включва и основания, за които не е сезиран, чрез механично
редуциране на едно глобално определено от него обезщетение до идеална част, съответна на
вредите по процесното незаконно обвинение в престъпление, съотнесена с вредите от общия
брой незаконни обвинения, които не са предмет на неговото дело, а са заявени в други
неприключили искови производства или въобще не са заявени – виж решение № 60174 от
03.08.2021 г. по гр. д. № 2982/2020 г. на ВКС, III г. о.
Съдът, взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. септември 2020 г. Налице е връзка между
стандарта на живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на
обезщетението. Тя е израз именно на критерия на справедливостта, който не може да
съществува извън конкретните условия, включващи и време и място на възникване на
увреждането, етап на обществено-икономическо развитие, конкретна икономическа
конюнктура, стандарт на живот, средно статистически размер на доходите. През 2020 г.
годишният общ доход средно на лице от домакинство е 7002 лв., а средногодишният разход
11
– 6220 лв. /данни на Националния социологически институт/. За месец септември 2020 г.
минималната работна заплата е в размер 610 лв. Въпреки това е налице минимален спад на
БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност за Република
България в периода 2016 г. – 2020 г. /данни Националния социологически институт/. Тези
тенденции следва да бъдат съобразени от съда, като израз на конкретни обществено-
икономически отношения, представляващ един от многото критерии при определянето на
обезщетението по чл. 52 ЗЗД.
Не на последно място, следва да се посочи, че при определяне на обезщетението в
размер на 20 000 лв. по другото производство по ЗОДОВ, съдът е взел предвид наличието
на две успоредно водени наказателно производство при определяне размера на
обезщетението. Макар и периодът на наказателно преследване относно настоящото
обвинение да обхваща изцяло другото водено наказателно производство – то наказателното
производство по обвинението по ДП № 449/2016 г. по описа на СО-СГП, пр. пр. №
21378/2016 г. по описа на СГП е продължило общо 3 години 7 месеца и 23 дни, а това по
обвинението по пр. пр. № 228/2017 г. е продължило 2 г.,11м. и 12 дни. Или незаконното
обвинение предмет на настоящото производство е продължило с почти 9 месеца по-дълъг
период от това, за което е налице влязло в сила решение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ /налице е
период, в който неимуществени вреди са търпени от ищеца единствено и само по
обвинението по пр. пр. № 21378/2016 г. по описа на СГП/.
При съобразяване на всичко изложено съдът намира, че размерът на обезщетението
за неимуществени вреди за ищеца следва да бъде в размер на 22 700 лв. Подобен размер на
обезщетението съдът намира, че е съобразен с изискванията на справедливостта, съобразно
всички факти и обстоятелства по делото, а и самото осъждане на Прокуратурата, повдигнала
и поддържала незаконното обвинение, има репариращо действие, предвид моралния
характер на подлежащите на обезщетяване вреди. За разликата над 22 700 лв. до
претендирания размер 100 000 лв. претенцията ще се отхвърли.
Относно имуществените вреди:
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 4
ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се реализира по предвидения
ред в чл. 8 ЗОДОВ - решение № 126 от 10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на IV г. о. на ВКС.
Липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че
направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с
оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи
обезщетение съгласно чл. 4 ЗОДОВ - решение № 843/23.12.2009 г. по гр.д. № 5235/2008 г. на
IV г. о. ВКС.
Ищецът претендира разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на
8400 лв. За да е налице един имуществен разход – в случая твърденията са за претърпени
12
загуби, то следва да са налице доказателства за направата на сочените имуществени разходи
за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства както за уговарянето
на размера на разноските по ВНОХД № 517/2018 г. на АСпНС и КНД № 402/2020 г. на ВКС,
така и за заплащането им по банков път и постъпването им по сметката на АД „Д., А. и
съдружници“ в банка Райфайзен /България/ АД, посочена в договорите за правна защита и
съдействие. Относно доказателства, че разноските са относими към посочените две
производство и заплащането им виж л. 239-244 от делото. АД „Д., А. и съдружници“ е
регистрирано по ЗДДС, което се установява както от договорите за правна защита и
съдействие, така и от служебна справка в публичния регистър на НАП от съда. Заплатените
възнаграждение са в следните размери – 5000 лв. без ДДС и 1000 лв. ДДС по ВНОХД №
517/2018 г. на АСпНС и 2000 лв. без ДДС и 400 лв. ДДС по КНД № 402/2020 г. на ВКС. В
тази насока възраженията в отговора на исковата молба относно заплащането на разноските
са неоснователни. Неоснователни са и доводите относно участието на процесуалния
представител в наказателните производство – от протокол от о. з. с. от 16.01.2019 г. /л. 222-
224/ и протокол от о. с. з. от 22.04.2019 г. /л. 286-294/ по ВНОХД № 517/2018 г. на АСпНС се
установява участието на адв. Д. в двете о. с. з. пред АСпНС, а от протокол от 06.07.2020 г. и
участието и в с. з. по КНД № 402/2020 г. на ВКС, по което е подадено и възражение от адв.
Д., за което е налице отразяване в протокола – л. 295.
Относно границите на отговорността по чл. 4 ЗОДОВ в отговора на исковата молба.
С Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГК се
приема, че при иск по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетението за
имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер, по-малък от
платения в наказателния процес. В мотивите на ТР е посочено, че: „делинквентът дължи
обезщетение само за тези вреди, които са в причинна връзка с неговото противоправно
деяние. Вредите, които са в причинна връзка с неполагането на дължимата грижа от
пострадалия, са следствие от неговото поведение, което прекъсва причинната връзка с
противоправното деяние на делинквента и той не може да носи отговорност за тяхното
обезщетяване… Когато ответникът възрази, че изплатеното в наказателното производство
адвокатско възнаграждение е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на наказателното дело, в правомощията на съда по иска за обезщетение за вреди е
да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на
адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които адвокатът предстои да
положи при осъществяването на защитата. В случай, че уговореното адвокатско
възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото
възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е
необходима последица от него. То остава в тежест на неположилия дължимата грижа
пострадал, тъй като е в причинна връзка с неговото поведение… Когато по иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ съдът определя обезщетението за имуществени вреди,
съставляващи адвокатско възнаграждение, в размер по-нисък от платения в наказателния
13
процес, той не упражнява правомощието си по чл. 78, ал. 5 ГПК, а се произнася по предмета
на предявения иск, като установява наличието или отсъствието на причинна връзка между
незаконното обвинение и претендираната имуществена вреда, за да определи размера на
дължимото обезщетение.“
В случая заплатените адвокатски възнаграждения – пред АСпНС в размер на 5000 лв.
и пред ВКС в размер на 2000 лв. отговарят на положения труд. Действително
възнаграждението заплатено за процесуално представителство пред АСпНС е по-високо от
минималното. Както се посочи обаче съдът не извършва в случая проверка за прекомерност,
а и размерите по Наредба № 1 предвид решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари
2024 г. по дело C-438/22, не са обвързващи за съда. Уговарянето на адвокатско
възнаграждение в разумни граници не прекъсва наличието на причинно-следствена връзка
между противоправното поведение и претърпЯ.та имуществена загуба, а наличието на
причинна връзка изключва възможността на съда в производството на деликтно основание
да намалява размера на направения разход. Сумите заплатени от ищеца не надвишават
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение. Следва да се посочи, че с
присъдата на СпНС ищецът е признат за виновен, поради което за същия е било важно да
получи адекватна правна помощ от квалифицирани специалисти. Сложността на
наказателното производство отговаря и е адекватна на заплатените суми за адвокатски
възнаграждения, върху които суми е начислено и ДДС, поради обстоятелството, че АД „Д.,
А. и съдружници“ е регистрирано по ЗДДС. Оттук и сумите заплатени от ищеца при всички
положения не надвишават разумния размер на дължимото възнаграждение. Вредите са
пряка и непосредствена последица от увреждането, поради което искът относно доказаните
имуществени разходи е основателен в пълен размер за сумата от 8400 лв.
Относно законната лихва:
С т. 4 от ТР № 3/22.02.2005 г. по тълк. д. № 3/ 2005 г. ОСГК на ВКС се приема, че
по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ датата на влязлата в сила оправдателна присъда е начална
за забавата. Оттук и като законна последица върху уважения размер на главните претенции
в размер на 22 700 лв. /за неимуществени вреди/ и 8 400 лв. /за имуществени вреди/ ще се
присъди и законната лихва от 14.09.2020 г. /датата на влизане в сила на оправдателната
присъда/ до окончателното изплащане.
По разноските:
Единствено ищецът претендира разноски и доказва направата на разноски в размер
на 10 лв. за заплатена ДТ и 1800 лв. с ДДС /1500 лв. без ДДС/ - за заплатено адвокатско
възнаграждение. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Заплатеното възнаграждение
съответства на правната и фактическа страна на спора. Макар и Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждение да не обвързва съда, то само като ориентир минималното
адвокатско възнаграждение по Наредба в случая е 9000 лв. Оттук и съдът намира, че
възнаграждението в претендирания размер е съответно на предоставената правна защита и
съдействие, а възражението за прекомерност е неоснователно. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ,
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
14
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Прокуратурата на Република България
следва да заплати на ищеца сума в размер на 10 лв. – държавна такса, тъй като
отговорността за разноски на ответника не е обусловена от уважената част от претенцията.
На ищеца следва да се присъди и сумата от 516.42 лв. по съразмерност за заплатено
адвокатско възнаграждение. Или общо в полза на ищеца ще се присъдят разноски в размер
на 526.42 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратура на Република България с административен адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2, да заплати на Х. Х. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****,
следните суми:
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 22 700 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди от незаконното обвинение в престъпления по чл. 219, ал. 2 НК, за
което е водено наказателно производство, по което ищецът е оправдан с присъда № 3 от
22.04.2019 г. по ВНОХД № 517/2018 г. АСпНС /с която е отменена присъда № 45 от
05.10.2018 г., постановена по НОХД № 361/2018 г. по описа на СпНС/, влязла в сила на
14.09.2020 г. след потвърждаването й с решение № 98/14.09.2020 г. по к. н. д. № 402/2020 г.
по описа на ВКС, ведно със законната лихва от 14.09.2020 г. /датата на влизане на присъдата
в сила/ до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения
размер от 22 700 лв. до пълния претендиран размер от 100 000 лв.;
- на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, сумата в размер на 8 400 лв. – обезщетение за
имуществени вреди претърпени загуби от незаконното обвинение за заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на 6400 лв. с ДДС по в. н. о. х. д. № 517/2018 г. по описа на
АСпНС и в размер на 2400 лв. с ДДС по к. н. д. № 402/2020 г. на ВКС, ведно със законната
лихва от 14.09.2020 г. /датата на влизане на присъдата в сила/ до окончателното изплащане;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 526.42 лв. разноски по делото по
съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15