№ 1400
гр. София, 24.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110214051 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 000738/02.09.2022 г., издадено от ИОА. – главен директор към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП,
на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********,
за това, че на 24.03.2022 г. в гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е
осъществило фактическия състав на нарушение по чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, тъй
като в нарушение на Заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП, влязла в законна
сила с Решение № 9525/18.08.2016 г. на ВАС на Р България, е спряло без правно основание
услугите на потребителка по договорите, по които тя е изряден платец, за да я принуди да
плати задълженията си по друг договор, за който е налице възникнал спор, поради което на
основание чл. 210в, вр. чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е наложена
имуществена санкция в размер на 12 000 (дванадесет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, чрез процесуален
представител, който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се твърди, че атакуваното НП било издадено в
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН – неправилно описание на твърдяното нарушение и
на обстоятелствата и доказателствата, които го потвърждавали. Подчертава се, че
основанието за спиране на мобилните услуги, ползвани чрез номера ********** и
********** не се извършвало въз основа на свързаността на договорите за всички мобилни
услуги (фиксирания интернет, който бил прекратен от потребителката също било мобилна
услуга, доколкото се предоставял чрез мобилна мрежа), а произтичало от правото на
1
дружеството да извършва начални и текущи кредитни оценки на своите потребители
съгласно действащите Общи условия за взаимоотношенията между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи на „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. В тази връзка се цитира чл. 40б и чл. 40б.1. от Общите условия. Именно
въз основа на такава кредитна оценка били ограничени повикванията на абоната и
дружеството действало добросъвестно на база лошата кредитна оценка и уговореното в
Общите условия. Специално в случая основанията за лошата кредитна оценка се базирали
на наличните задължения в размер на 140 лева и дългия срок, през който те не били
погасени. Уточнява се, че и за трите използвани от потребителя услуги (мобилен интернет,
фиксиран интернет през мобилна мрежа и мобилна гласова услуга) се прилагали едни и
същи Общи условия. Жалбоподателят счита също, че АУАН бил издаден в нарушение на
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй като жалбата от потребителя г-жа М.Т.Т. била постъпила в КЗП с
вх. № Ц-03-1674/07.02.2022 г. и доколкото именно от датата 07.02.2022 г. нарушителят е бил
известен на КЗП, АУАН е следвало да бъде издаден до 07.05.2022 г., а в случая бил издаден
на 20.07.2022 г. В условията на алтернативност се моли случаят да бъде преценен като
„маловажен“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Също в условията на алтернативност се моли за
намаление на наложената имуществена санкция до минимума от 3000 лева, доколкото
нарушението било за първи път, а наказващият орган неправилно и значително завишил
санкцията единствено на база субективните си оценки и съждения, че мобилният оператор
имал многобройни абонати, поради което съществувало възможност голям брой
потребители да бъдат засегнати от подобен вид нарушения. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Уточнява се, че потребителят не
бил неизряден платец, а услугата му се спирала по договор, по който бил изряден платец, но
дружеството изисквало да заплати неустойка по спорно задължение. Именно заповедта на
Комисията, потвърдена и от ВАС, забранявала подобни практики. Наложената имуществена
санкция била справедлива по размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че не са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Налице са достатъчно пълни и точни описания на
нарушението; актът и наказателното постановление съдържат всички реквизити, изисквани
от ЗАНН; издадени са от компетентни за всяко от действията съответни органи (съгласно
разпоредбата на чл. 233, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП и видно от приложени заверени копия на
Заповед № 49 ЧР/05.02.2018 г. на председателя на КЗП относно компетентността на
актосъставителя В. С. и Заповед № 343/02.06.2022 г. на председателя на КЗП относно
компетентността на ИОА. – главен директор към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП да издава
НП за нарушения на ЗТТСТИ) и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН; налице е съответствие
2
между текстовата част на АУАН и тази на НП; както и съответствие между описаната в
двата акта фактическа обстановка и съответстващата правна квалификация, тоест не се
констатират нарушения по чл. 40, 42 и 57 от ЗАНН.
Неоснователни са доводите за осъществено нарушение на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, във
връзка с това, че КЗП е била сезирана с жалба с вх. № Ц-03-1674/07.02.2022 г., което
предполагало АУАН да бъде съставен най-късно до 07.05.2022 г. Действително
тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН започва да тече от момента на откриване на
нарушителя, но за да се приеме по отношение на определено физическо или юридическо
лице наличие на качеството „нарушител“, последното предполага предходно установяване
на вида на административното нарушение и неговите съставомерни характеристики. Няма
друга логика освен тази, че установяването на нарушението е предпоставка за установяване
и на нарушителя. В този смисъл, видно от приложените по преписката материали,
последните релевантни доказателства, свързани с характеристиките на нарушението, са били
изпратени от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и постъпили в КЗП с писмо вх. № Ц-03-1674/07.06.2022
г. Тоест АУАН № 00738 от 20.07.2022 г. е съставен в законоустановения тримесечен срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
3. Относно приложението на материалния закон.
от фактическа страна:
По делото е установено като безспорно следното:
В КЗП постъпили жалба с вх. № Ц-03-1674/07.02.2022 г. и допълнения към жалбата с
вх. № Ц-03-1674/17.03.2022 г. и вх. № Ц-03-1674/03.05.2022 г. от потребителя г-жа М.Т.Т.. В
жалбата и в допълненията към нея се излага оплакване от това, че мобилният оператор „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД неправомерно бил начислил и изисквал от потребителката да заплати
неустойка в размер на 140 лв. за предоставено крайно устройство (Router Huawei E5180
Cube) по прекратен договор за предоставяне на фиксиран интернет през мобилна мрежа,
което потребителката оспорвала, тъй като посоченото устройство била закупено от нея, за
което бил изготвен приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство. При така
възникналия спор операторът ограничил достъпа на потребителката до услугите по другите
два действащи договора, поради неплащане на спорното задължение.
По така постъпилата жалба и допълненията към нея била извършена проверка от св.
В. С. – старши експерт към КЗП. За целта, освен приложената от г-жа М.Т.Т. документация
към жалбата и допълненията към нея, били анализирани и всички писмени материали,
предоставени от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД до 07.06.2022 г. Било установено следното:
Между г-жа М.Т.Т. и „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД били сключени три самостоятелни
договора: 1. Приложение № 1 от 07.07.2020 г. за предоставяне на мобилен интернет с номер
**********; 2. Приложение № 1 от 20.07.2021 г. за предоставянето на фиксиран интернет
през мобилна мрежа – А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга; 3.
Приложение № 1 от 28.04.2022 г., уреждащо предоставянето на мобилна гласова услуга с
номер **********.
На 01.02.2022 г. г-жа М.Т.Т. подала заявление за прекратяване на единия от
договорите - Приложение № 1 от 20.07.2021 г. за предоставянето на фиксиран интернет през
мобилна мрежа – А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ или мобилна услуга. По този повод от
3
„А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД била издадена на нейно име сметка № **********/01.02.2022 г., в
която имало начислена неустойка в размер на 140 лв. за невърнато предоставено по
прекратения договор крайно устройство - Router Huawei E5180 Cube. С жалбата си г-жа
М.Т.Т. е предоставила копие на подписан между страните от 20.07.2021 г. приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство – посочения Router Huawei E5180
Cube.
На 24.03.2022 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ограничил достъпа на г-жа М.Т.Т. до
услугите, ползвани от нея по останалите два действащи договора, като въобще преустановил
достъпа й до ползвания от нея мобилен интернет с номер ********** и до мобилна гласова
услуга с номер **********. Операторът се позовал на т. 40.б и т. 40.б.1 от Общите условия
– лоша кредитна оценка, предвид наличието на задължение от 140 лева за горепосочената
неустойка.
През периода от м. януари до м. март 2022 г. потребителката била заплащала в срок
всички свои задължения по действащите договори, с изключение единствено на оспорваната
от нея неустойка в размер на 140 лв.
от правна страна и по доказателствата:
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните на съдебното
производство гласни доказателства – показанията на свидетеля осъществил проверката, в
лицето на В. С., които са в достатъчна степен обстоятелствени, логични и вътрешно
непротиворечиви, както и от наличните по преписката писмени доказателства: заверени
копия от жалба с вх. № Ц-03-1674/07.02.2022 г. и допълнения към жалбата с вх. № Ц-03-
1674/17.03.2022 г. и вх. № Ц-03-1674/03.05.2022 г. от потребителя г-жа М.Т.Т., ведно с
приложения към нея, сред които и приемо-предавателен протокол за закупено крайно
устройство от 20.07.2021 г.; заверени копия на писма от „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с
приложения към тях, сред които Приложение № 1 от 07.07.2020 г. за предоставяне на
мобилен интернет с номер **********, Приложение № 1 от 20.07.2021 г. за предоставянето
на фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ или мобилна
услуга, Приложение № 1 от 28.04.2022 г., уреждащо предоставянето на мобилна гласова
услуга с номер ********** и сметка № **********/01.02.2022 г. и Общи условия.
Посочените гласни и писмени доказателства кореспондират в достатъчна степен
помежду си, поради което следва да бъдат кредитирани. Следва да се има също предвид, че
спорът между страните не е по фактите, а от правно естество.
При така установената фактическа обстановка, на база приобщените гласни и
писмени доказателства, съдът счита за безспорно доказано, че мобилният оператор „А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е бил обвързан със задължението си по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, а именно:
Когато Комисията за защита на потребителите установи, че търговската практика е
нелоялна, председателят на комисията издава заповед, с която забранява прилагането на
търговската практика. Със Заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП, издадена
именно на основание чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП, е било забранено на „Мобилтел“ ЕАД (сегашно
4
наименование „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД) да спира без правно основание услугите на
потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да заплати
задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. Тоест операторът да
налага извъндоговорни пречки на потребителя, когато той желае да упражни правата си по
договорите, по които той е изряден платец, за да насърчи потребителя да заплати
задължения по други договори, за които е налице възникнал спор. Посочената Заповед №
141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП е потвърдена с Решение № 9525/18.08.2016 г. на
ВАС и същата визира именно нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68и,
т. 4, вр. чл. 68з, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68г, вр. чл. 68в от ЗЗП.
Фактите по делото непротиворечиво сочат, че проверката, предприета от КЗП, е
констатирала случай, сходен със случая, дал основание за издаване на горепосочената
Заповед № 141/26.02.2015 г. на председателя на КЗП, издадена на основание чл. 68л, ал. 1 от
ЗЗП, а именно – нелоялна агресивна търговска практика по спиране без правно основание
услугите на потребителя по договорите, по които той е изряден платец, за да го принуди да
заплати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. Г-жа М.Т.Т.
е била потребител и клиент на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по сключени три самостоятелни
договора, по които е била изряден платец. На 01.02.2022 г. същата подала заявление за
прекратяване на единия от договорите - Приложение № 1 от 20.07.2021 г. за предоставянето
на фиксиран интернет през мобилна мрежа – А1 Net Box в комбинация с А1 ТВ или мобилна
услуга, като мобилният оператор й начислил неустойка в размер на 140 лв. за невърнато
предоставено по прекратения договор крайно устройство - Router Huawei E5180 Cube.
Именно във връзка с начислената неустойка е възникнал спор между страните, доколкото
потребителката представя подписан между страните от 20.07.2021 г. и неоспорен приемо-
предавателен протокол за закупено крайно устройство – посочения Router Huawei E5180
Cube, което като купувач не я задължава да връща устройството. По останалите два
действащи договора потребителката оставала да бъде изряден платец. Въпреки така
възникналия спор, на 24.03.2022 г. „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ограничил достъпа на г-жа М.Т.Т.
до услугите, ползвани от нея по останалите два действащи договора, като въобще
преустановил достъпа й до ползвания от нея мобилен интернет с номер ********** и до
мобилна гласова услуга с номер **********. Операторът се позовал на т. 40.б и т. 40.б.1 от
Общите условия – лоша кредитна оценка, предвид наличието на задължение от 140 лева за
горепосочената неустойка.
Съдът намира, че „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД напълно самоцелно и необосновано се е
позовала на т. 40.б и т. 40.б.1 от Общите условия (съгласувани и с КЗП). Вярно е, че
съгласно цитираните точки „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има право да откаже или (в случая) да
преустанови достъпа до мрежата/мрежите, в зависимост от извършена текуща кредитна
оценка на абоната, с оглед преценка събираемостта на вземанията. Мобилният оператор има
право на подобни действия при лоша кредитна оценка, която се базира на доказани и
безспорни вземания. Процесният случай не е такъв. Потребителят е изряден платец, а
претендираната от оператора неустойка не е в никакъв случай безспорно доказано вземане,
5
доколкото е налице спор с потребителя по този въпрос – налице е подписан между страните
от 20.07.2021 г. приемо-предавателен протокол за закупено крайно устройство – посочения
Router Huawei E5180 Cube, който прави потребителя купувач и съответно неустойката е
най-малкото със спорно основание.
С оглед горното безспорно доказано е, че на 24.03.2022 г., когато „А1 БЪЛГАРИЯ“
ЕАД ограничил достъпа на г-жа М.Т.Т. до ползвания от нея мобилен интернет с номер
********** и до мобилна гласова услуга с номер **********, дружеството е осъществило
състава на санкционната разпоредба на 210в от ЗЗП („Който не изпълни заповед по чл. 68л,
ал. 1 или разпореждане по чл. 68л, ал. 3 се наказва с глоба в размер от 1500 до 30 000 лв., а
на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от
3000 до 50 000 лв.) – в редакцията към датата на деянието.
В случая АНО е наложил завишена имуществена санкция в размер на 12000 лева,
като от една страна отчита, че нарушението е било осъществено за първи път, но, от друга,
били налице отегчаващи обстоятелства, доколкото мобилният оператор имал многобройни
абонати и съществувала възможност голям брой потребители да бъдат засегнати от подобен
вид нарушение. Съдът намира аргументите на АНО в тази насока за неубедителни,
почиващи предимно на предположения и аналогии. След като нарушението е осъществено
за първи път последният факт не може да се игнорира, защото целта на първото наказание е
възпираща и превъзпитателна, а не назидателна. В тази връзка Съдът не приема аргументите
на АНО за наличие на посочените отегчаващи обстоятелства и счита, че НП следва да бъде
изменено в частта за размера на наложената имуществена санкция като вместо
необосновано завишения размер от 12000 лева, имуществената санкция бъде намалена до
законоустановения минимум от 3000 лева.
Същевременно случаят не може да бъде третиран като „маловажен“ по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото осъщественото от жалбоподателя административно нарушение е
довело до настъпване на вредни имуществени последици за потребителя.
С оглед изменението на атакуваното НП в частта за размера на наложената
имуществена санкция, искането на упълномощения представител на КЗП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно по аргумент на чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1
от ЗАНН (в сила към момента на изготвяне на настоящото решение. В тази връзка, на
основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна помощ
(„Възнаграждението за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания е от 80 до 150 лв.“) „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД следва да заплати в полза
на КЗП сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
6
ИЗМЕНЯ НП № 000738/02.09.2022 г., издадено от ИОА. – главен директор към ГД
„Контрол на пазара“ при КЗП, на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с ЕИК *********, в ЧАСТТА за
размера на наложена имуществена санкция, като вместо имуществена санкция в размер на
12000 (дванадесет хиляди) лева, ОПРЕДЕЛЯ имуществена санкция в размер на 3000
(три хиляди) лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да заплати в
полза на КЗП сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7