Решение по дело №276/2018 на Районен съд - Свищов

 

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 122

 

гр.СВИЩОВ, 13.05.2019 година

 

 

                        Свищовският районен съд в публично заседание на 10.04.2019 година в състав:

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 276, по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взема предвид:

 

                        Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 240 вр. 79 от ЗЗД.

 

                        Ищецът  „П.К.Б.“ЕООД *** твърди, че на 05.10.2011г. сключили  Договор за револвиращ   заем  № **********  с К.С.М.Ц.Г.Ц. , като солидарни длъжници. По силата на договора , била предоставена сумата 1900 лева,  със срок на кредита 48 месеца, размер на вноската – 128 лева, падеж на вноската – 10 ден от месеца, годишен лихвен процент на разходите – 109,01 % , годишен лихвен процент – 76,57 % , лихвен процент на ден – 0,21 %, общо задължение по кредита 6 147,99 лева. Твърди, че Ц.Г.Ц. се задължил да отговаря солидарно с К.С.М., за всички задължения, които произтичали от договора, до окончателното им погасяване. Твърдят, че дружеството изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 07.10.2011г. превели паричната сума от 1900 лева на посочената от М. банкова сметка. ***рана поел задължение да погаси предоставения заем с равни месечни вноски в размер и срокове, според погасителния план, част от договора за револвиращ заем. По погасителния план били определени 48 погасителни вноски в размер на 128 лева, с падежна дата всяко 10-то число на месеца. Посочва, че М. пожелала да отложи три погасителни вноски, на основание чл. 14.1 от ОУ към Договора. Същите били отложени по погасителния план – № 2,3 и 4. Било постигнато споразумение  заема да се изплаща по нов  коригиран погасителен план, като вноските се променяли от 48 на 51, а отложените вноски се преместили за заплащане в края на новия погасителен план. Договорът бил подписан при ОУ , неразделна част от договора, които били предадени на клиента при подписването и той декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема. Заявява, че длъжникът не изпълнил поетите договорни задължения, като направил само четири пълни погасителни вноски и една непълна, последната с дата 09.07.2012г.. Узнали, че длъжникът К. М. е починала на дата 19.07.2012г.  и затова предприели действия за уведомяване на наследниците й за вземането. Твърди, че погасителния план по договора изтекъл на 10.01.2016г. , като цялото задължение по договора било изискуемо. С покана за доброволно плащане, наследниците на М. били уведомени за оставащата дължима сума за плащане по договора в размер на 5522,87 лева , като наследниците наследявали равни части от наследството. Сочат, че К. М. имала четирима законни наследници, като двама от тях се отказали от наследството. Към момента плащанията по договора били в общ размер на 638,14 лева. Договорът за заем бил сключен съгласно исканите параметри, посочени в раздел V. Съгласно ОУ, попълнената до точка V  и подписана бланка на проектодоговор за договор за револвиращ заем е молба от клиента за отпускане на заем, одобрен от кредитора. След извършена преценка съгласно вътрешни правила, попълненията и подписан от клиента проектодоговор  на договора е подписан и от страна на кредитора и съответно влиза в сила. Общият размер а договорното възнаграждение бил предварително определен в погасителния план, като страните се споразумели по силата на ОУ към договора, договорното възнаграждение да се разсрочи във времето и да се погасява от клиента в рамките на погасителния план. В т. 2 от ОУ бил описан начина на попълване образеца за договора за револвиращ заем, като било посочено, че същият се попълва съвместно от потребителя с кредитния експерт. Попълненията образец проекто-договор не представлявал договор за кредит, а съгласно ОУ бил молба от клиента за отпускане на заем до размер на посочения или по-малък. Клиентът бил длъжен надлежно да попълни всички съществени клаузи и данни, с изключение на тези, които се попълвали от кредитора след одобрение на заема. След това той бил длъжен да подпише проектодоговора и неговите приложения и чрез кредитния експерт да го предаде на кредитора. Потребителят е можел, но не се е отказал от договора, усвоил е предоставената в заем сума, направил плащания по заема, съгласиел се е с цената на кредита на преддоговорния етап и със сключването на договора, като е бил наясно с общата сума, която следва да върне. След направените уточнения в петитума на исковата молба,моли  да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът Ц. и ответникът Р.Х. дължат солидарно на ищеца сумата 2 761,43 лева главница – задължение по договор за револвиращ заем № 50000183719 от 7.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, както и да бъде прието за установено, че  ответникът Ц. и ответникът А.Ф.           С. дължат солидарно на ищеца сумата 2 761,43 лева главница – задължение по договор за револвиращ заем № 50000183719 от 7.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.Претендира разноски. В хода на устните състезания не взема становище. В писмена молба, преди съдебното заседание на 10.04.2019г. , взема становище да бъде уважен предявения иск, като бъдат присъдени направените разноски за заповедното и исково производство. Счита, че възражението за липса на съгласие при сключването на договора било неоснователно, както и неоснователно било възражението на ответниците, че уговореното в договора договорно възнаграждение било нищожно, поради противоречие с добрите нрави, както и неоснователно било възражението, че договорът не отговарял на законовите изисквания в чл. 10 ал. 1 ЗПК.

 

                        Ответникът Ц.Г.Ц.,  в законоустановения срок  е  подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия.  Твърди, че договорът за кредит бил нищожен, тъй като в раздела Параметри на искания револвиращ заем били отразени само част от съществените реквизити на договора, а именно общия размер на кредита, броя погасителни вноски, техния размер, падежна дата, а не съдържал клауза за възнаградителна лихва, ГПК, ГЛП, размер на сумата при револвинг; липсвали данни за връчване на екземпляр от договора, ведно с ОУ и погасителен план. Отделно от това имало в договора само цифрово означение  без конкретизиране на валутата, , както и единствено цифрово били посочени размера на месечната вноска, общото задължение, договорното задължение и сумата на всеки револвинг.  Неясен бил и срока на договора, тъй като била посочена само цифрата 48.  Липсвал погасителен план, който да е предоставен на ответниците; размерът на ГПР противоречи на добрите нрави, счита, че ответникът се явява поръчител, а не солидарен длъжник, поради което прави възражение за изтекъл срок по чл. 147 от ЗЗД тъй като падежът на кредита бил настъпил на 10.01.2016г.. Моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по съображения изложени в отговора на исковата молба. Допълнително взема становище, че по никакъв начин не било доказано как е начислявана лихвата, какви са остатъчни суми на задължението, дали е осчетоводявано такова задължение.  

                        Ответникът Р.Н.Х., в законоустановения срок  е  подал отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявения иск, но неснователност на същия.  Счита,че договорът за револвиращ заем бил нижен, а в условията на евентуалност възразява, че същият бил частично нищожен, поради противоречие със закона – чл. 24 ЗПК вр. чл. 143 ЗПП , съдържал неравноправни клаузи. Посочва, че приложените ОУ нямали подпис на длъжниците, не било ясно дали същите действително са се запознали с тях, липсвали доказателства за предоставяне на погасителния план на заемателя и солидарния длъжник; уговорения годишен лихвен процент бил в нарушение на добрите нрави; липсвала ясна и точна методика на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита, не било изпълнено задължението на кредитодателя да информира кредитополучателя каква част от месечната вноска представлява главница ,каква лихва и каква застраховки и такси. Липсвали доказателства ответникът Х. да е уведомяван  и да му е пращана покана за доброволно плащане. Моли иска да бъде отхвърлен. Ответникът лично прави възражение за изтекла давност, което е направено преди съдебното заседание по делото. В хода на устните състезания взема становище иска да бъде отхвърлен по изложени в отговора на исковата молба съображения. Не бил установен размер на задължението, размер на частично плащане, остатъчно задължение.

                        Ответницата А.Ф.С. не е подала в законоустановения срок отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично и оспорва иска. В хода на устните състезания моли да бъде постановено решение, с което иска да бъде отхвърлен.

 

                        Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

            Приложен по делото е Договор за револвиращ заем № **********/05.10.2011г. , сключен между Профи Кредит – кредитор и К.С.М.– клиент и солидарен длъжник Ц.Г. – ответник по делото. В раздел V Параметри на одобрения револвиращ заем са описани сума на заема – 1900, срок на заема – 48 , размер на вноска  - 128, общо задължение – 6147,99 , ГПР – 109,01,  ГЛП – 76,57, лихвен процент на ден – 0,21, сума на всеки револвинг – 1474.00 , договорно възнаграждение при револвинг – 3134,00, общо дължимо по револвинга-4608. Посочени в Раздел V Параметри на искания револвиращ заем – сума на заема – 2500, срок на заема – 48, размер на вноска – до 169 , ГПР – 110,45, дата за погасяване – 10 ден от месеца.   В т. Б на Раздел VI е посочено, че неразделна част от договора са Общи условия към договор за револвиращ заем за физически лица, които са предадени при подписване на договора, и с които клиента и солидарния длъжник са запознати и приемат, както и, че клиента и солидарния длъжник внимателно са се запознали със съдържанието на ОУ      преди подписване на договора, нямат към тях  забележки и се задължават да ги спазват като неразделна част от договора.  Според т. В от същия раздел на договора, клиента и солидарния длъжник дават своето съгласие съществените условия по договора да се договорят по реда на чл. 2 от ОУ към договора ,като промени в размера на револвиращия заем, размера на револвинга, договорното възнаграждение  и др. промени в ОУ могат да се извършват при условията и предпоставките на ОУ, като при всички случаи имат действие по отношение на клиента/солидарния длъжник след изменението на ОУ и при липса на изрично несъгласие от страна на клиента/солидарния длъжник, а кредитора по подходящ начин и предварително запознава клиента/солидарния длъжник с новите ОУ. Според т. Г, клиента и солидарният длъжник декларирали, че са им предоставени безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език – информация във формата на стандартен европейски формуляр, разяснения, които са им дали възможност да преценят доколко предлаганият договор за заем съответства на техните потребности и финансово състояние, разяснения на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите продукти и въздействието , което могат да окажат върху тях, в това число последиците в случай на просрочени плащания.  Според договора, всички промени и допълнения към договора трябва да бъдат направени в писмена форма и да бъдат подписани от двете договорни страни. Приложена по делото е и декларация от 04.10.2011г. от К.С.М.и Ц.Г.Ц. във връзка с обработката на лични данни.

Приложени са и Общи условия на П.К.Б. ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, версия 30.06.2011г. ,  като в т. 2  е описана процедурата за сключване на заема по ДРЗ и право на отказ от ДРЗ.  Според т. 2.1., въз основа на попълнена бланка на проектодоговор за ДРЗ  и при положение, че са изпълнени условията, определени от ДРЗ и ОУ   , кредитора се задължава да отпусне на клиента парични средства в искания размер или до размера на заема, одобрен от кредитора , клиента се задължава да върне на кредитора предоставените парични средства ,заедно с договорното възнаграждение при условията посочени в договора, ОУ и в известието за одобрения на заема, което е неразделна част от договора.  Съгласно т. 2.2. , кредитора, чрез упълномощен от него кредитен експерт, представя на клиента и солидарния длъжник проектодоговора за договор. Посочено е в т. 2.6, че клиента ще погасява предоставени заем с равни месечни вноски, в размер и срокове, според погасителен план, неразделна част от договора и съдържат се в известието за одобряване.  В т. 4 е уреден Годишния процент на разходите и договорното възнаграждение, като за ползвания заем клиента дължи годишна лихва, чийто процент е определен в точка 6 от договора, Общият размер на задължението по заема е предварително определен в погасителния план на база на лихвения процент по договора. В т. 4.4. е посочено, че лихвата по заема се изчислява ежедневно върху остатъка от непогасената главница за периода на ползване на заема и започва да тече от датата на усвояване на заема.

                        Видно от преводно нареждане от 07.10.2011г., ищецът на същата дата  превел на К.С.М.сумата 1900  лева с посочено основание за плащане № **********.

                        Според приложеното извлечение по сметка към договор за потребителски кредит № **********, клиент К.С.М., са  извършвани  плащания по договора за потребителски кредит общо 638,14 лева,  общата сума на остатъчното задължение по договора за кредит към 21.03.2018г. е в размер на 5 522,87 лева.

                        В карта на клиента от 04.10.2011г.  са попълнени данни на клиент К.С.М., както и на солидарния длъжник Ц.Г.Ц..

                        Видно от удостоверение за наследници изх. № 06-09-315 от 24.07.2017г. на Община Свищов, К.С.М.е починала на 19.07.2012г. и е оставила за свои наследници децата си Р.Н.Х. и А.Ф.С., както и внуците си Ф.Ф.и О.Ф..

                        С покана за доброволно плащане на ищеца, ответникът Р. Х. бил уведомен за сключения с наследодателя му К. М. договор за потребителски кредит, като е посочено, че при смърт на длъжника договорът се прекратява и остатъчното задълженение става предсрочно изискуемо, за което  уведомяват с поканата, като е посочено и остатъчното задължение по договора в размер на 5522,87 лева. Видно от известието за доставяне, поканата не е връчена, поради това, че получателят се е преместил на друг адрес.

                       Вложено в настоящото дело е ч.гр.дело № 948/2017г. на РС Свищов, образувано по заявление на П.К.Б. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Ц.Г.Ц. и Р.Н.Х., и А.Ф.С.. Първите двама длъжници  са  получил съобщение за издадената заповед за изпълнение при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, след като са изпълнени предвидените в чл. 47 ал. 1 – ал. 5 от ГПК процедури, а длъжникът А.Ф.С. е подала възражение в срока.

                       

                       Съдът намира така предявения иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 вр. чл. 79  от ЗЗД за частично основателен и доказан.

         Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение  сума се дължи. По иска по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането. Ищецът съобразно правилата на чл.154 ал.1 от ГПК носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане, да установи вземането си по основание и размер, както и че  това вземане е било изискуемо към датата на подаване на заявлението. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски.

                      От събраните по делото писмени доказателства по безспорен начин се установи, че между ищеца и К. М. е съществувало валидно облигационно правоотношение -   Договор за револвиращ заем  № ********** от 05.10.2011г.  , солидарен длъжник по който е ответника Ц.Г.Ц.. Установи се, че 07.10.2011г. ищецът е превел по сметка на К. М. сумата 1900 лева. Не се спори, че по договора за  револвиращ заем са извършвани плащания в общ размер на 638,14 лева.

Съдът приема, че между ищеца и посочените в договора лица  са възникнали правоотношения по договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.11, ал.2 ЗПК общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.  В настоящия случай, по делото не се представи погасителен план, в който да са отразени броя на погасителните вноски, падежа им, размера на вноските. След като не е представен погасителен план, съдът не може да установи дали са посочени компонентите, включени във всяка погасителна вноска. Действително представено е извлечение от сметка по договора за заем, в което са посочени и размер и падежи на вноските, но това извлечение е от дата 21.03.2018г. и не се явява погасителен план към договора от 05.10.2011г..

                      Съдът намира, че уредената в ОУ процедура по сключване на процесния договор противоречи на нормата, обективирана в чл. 5 ал. 1 от ЗПК. Видно от клаузата на т. 2 от Общите условия на „П.к.Б.” ЕООД към договор за револвиращ заем на физически лица, заемополучателят попълва предварително параметрите на исканията за заема (част V от бланката на проектодоговор), като окончателните условия на кредита (част VI) се определят от кредитора впоследствие и договорът влиза в сила от този момент (с подписването му от кредитора). Установи се, че при кандидатстването за отпускането на кредита, К. М. в изпълнение на описаната процедура от ОУ, е попълнила с помощта на кредитен експерт предоставена й бланка на проектодоговор, като в същата са вписани данните на кредитния експерт, кредитора, кредитополучателя и солидарния длъжник, вида на кредита и параметрите на искания револвиращ заем (т. I до т. V от бланковия договор). Окончателните условия по кредита, посочени в т. VI от договора, са одобрени впоследствие от кредитора и имат следното съдържание: сума за заема: 1900, срок на заема: 48, размер на вноската: 128, общо задължение: 6147,99, ГПР: 109,01 %, ГЛП -76,57, лихвен процент на ден -0,21, сума на всеки револвинг: 1474,00, договорно възнаграждение при револвинг: 3134, общо задължение по револвинга: 4608. Неразделна част от съдържанието на договора са ОУ, с които клиента М. и солидарния длъжник Ц./ответник по делото/ подписвайки бланковия договор, са декларирали, че са запознати и приемат. На същите не е представен погасителен план и клаузите в договора не препращат към такъв. Както се посочи, според чл. 5 на ЗПК, в редакцията към датата на договора,  кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за всички условия на потребителския кредит преди сключването на договора. Непредоставянето на информация относно крайните параметри на заема води до невъзможност за потребителя да вземе информирано решение относно сключването на сделката и го поставя в неравностойно положение спрямо контрагента, което от своя страна противоречи на основния принцип на добросъвестност, прогласен в чл.12 от Закона за задълженията и договорите. Отделно от това, описаното по-горе съдържание на договора не съответства и на императивно установените в чл. 11 ЗПК изисквания.

          Относно размера на отпуснатия заем в договора е посочено единствено цифровото отразяване "1900", без да е конкретизираната съответната валута на поетото задължение, за която кредитополучателя се е задължил. Непосочването на паричната единица води до неяснота за сумата, подлежаща на връщане, която е съществен елемент от съдържанието на договора и не може да се предполага, доколкото в Република България е разрешено договарянето и разплащането в чуждестранна валута между частни лица.Аналогично (единствено цифрово) са посочени също размерът на месечната вноска – 128, общото задължение – 6147,99, както и договорното възнаграждение при револвинг – 3134,00. Така отразените параметри на заемното правоотношение водят до неяснота относно общия размер на плащанията по потребителския кредит, която може да бъде квалифицирана като пълна липса на задължителен реквизит на договора. Неясен е и срокът за връщането на кредита, тъй като в договора е посочена само цифрата „48“, без отбелязване на точния времеви диапазон - дали се касае за дни, седмици, месеци, години и т.н.

                        Към договора липсва също погасителен план, който да е предоставен на кредитополучателя и солидарния длъжник и да отразява условията за издължаване на кредита, включително размера, периодичността и датите на погасителните вноски. Тази информация е необходима на потребителите, за да може същите да вземат информирано решение и да бъдат наясно с конкретните задължения, които поемат, встъпвайки в заемно правоотношение с икономически по-силна страна.                        В разглежданият договор в противоречие с изискванията на чл. 11 ал. 1 т. 7 и т. 11 от ЗПК не се съдържа информация за размера на кредита и за условията за погасяването му, няма погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Както се посочи, не е представен погасителен план, в извлечението от сметка са отразени погасителни вноски, но липсват данни същото да е сведено до знанието на  ответниците, удостоверено с подпис.

                       На следващо място Договорът за потребителски кредит  е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.  Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил като абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 109,01 % /.

                        С оглед на горното, следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина / представлявайки общ израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

             В процесния договор за кредит, яснота относно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен процент по заема /който е фиксиран/, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Освен това размерът на уговорения ГПР от 109,01 % противоречи на добрите нрави, тъй като се явява несъответен на интереса и на двете страни от сключването на договора, респективно обуславя неоправдано разместване на имущество като последица от изпълнението му. Необосновано високият размер на ГПР води до липсата на еквивалентност на престациите по двустранния договор като основно правило в частноправните отношения и своеобразна граница на свободата на договаряне.

                        Съобразно гореизложеното, процесното кредитно правоотношение  се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 , т. 7 и т. 11 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици.  Съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на кредитора чистата стойност на предоставения финансов ресурс. По направеното възражение за погасяване по давност на вземанията от ответника Х., същото е направено след изтичане срока за отговор, поради което не се дължи произнасяне, още повече предвид и извода за недействителност на договора за заем.

                        С оглед горните съображения,  ответниците дължат връщане единствено на главницата по сключения договор за револвиращ заем, която е в размер от 1900 лева.  Доколкото към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, по процесния договор  е заплатена на ищеца обща сума в размер от 638,14 лева/отразена в извлечението от сметка, която сума се признава от ищеца в исковата молба като платена/,  съдът приема, че остава дължима единствено сумата от 1261,86  лева. Ответникът Ц., като солидарен длъжник по договора за заем, дължи цялата сума от 1261,86 лева, а останалите двама ответници дължат половината от тази сума/като наследници на К. М., с равни дялове от наследството/, солидарно с ответника Ц..  Не се установи по делото уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост да е достигнало до ответниците. Съгласно Тълкувателно решение № 8/2017г. постановено по Тълкувателно дело № 8/2017г. ОСГТК на ВКС , съгласно задължителните указания в т. 9 на ТР № 4 по т.д. № 4/2013г. , съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно същото решение, след като се приема, че съществуването на вземането се установява към момента в който се формира сила на присъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422 ГПК следва да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на присъдено нещо. Видно от приложеното по делото извлечение по сметка, към датата на устните състезания -10.04.2019г. всички погасителни вноски са падежирали. С оглед на това съдът счита иска за частично основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Р.Х. и Ц.Ц., че солидарно  дължат на ищеца сумата 630,93лева главница – неплатено  задължение по договор за револвиращ заем № **********/05.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на   подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК – 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като иска до пълната претендирана сума 2761,43 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.  С оглед на това съдът счита иска за частично основателен и доказан и следва да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците  А.Ф. и Ц.Ц., че солидарно дължат на ищеца сумата 630,93лева главница – неплатено  задължение по договор за револвиращ заем № **********/05.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на   подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК – 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, като иска до пълната претендирана сума 2761,43 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.                     

        Съдът, който разглежда предявен иск по чл. 422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. Събразно изхода на исковото производство и  уважаване частично на предявения установителен иск за вземането за главница , дължимите разноски в заповедното производство следва да бъдат редуцирани на  37,00 лева и в този размер следва да се присъдят на ищеца.  Ищецът не е обжалвал разпореждането, с което е отхвърлено заявлението  за издаване на заповед за изпълнение за заплащане на разноски по заповедното производство от длъжниците  за разликата от 160,46 лева до 260,46 лева. Съдът редуцира присъдените със заповедта разноски с оглед частичното уважаване на установителния иск. Ответниците Х. и Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 18,50 лева разноски за заповедното производство, както и ответниците С. и Ц. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца сумата 18,50 лева разноски за заповедното производство.

       Ищецът претендира разноски за исковото производство в размер на   1450,35 лева, от които 110,45  лева ДТ, 300,00 лева – юрисконсултско   възнаграждение,  616,60 лева – възнаграждение на особения представител на ответника Ц. и 423,30 лева – възнаграждение на особения представител на ответника Х.. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Искът на ищеца за главницата е частично уважен.  Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в минималния размер. Предвид това и разпоредбите на чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът Ц. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 172,14 лева – направени съдебни разноски в хода на производството, съобразно уважената част от иска. При този изход на делото ответникът Х. следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 128 лева – разноски по делото, съобразно уважената част от иска, а ответницата Ф. следва да заплати на ищеца сумата 31,26 лева – разноски в хода на производството, съобразно уважената част от иска.

 

                        Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** и  Р.Н.Х. с ЕГН ********** *** че дължат солидарно на  „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Н.Н.и И.Х.Г.сумата 630,93 лева /шестстотин и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ - главница- задължение по договор за револвиращ заем № **********/05.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на   подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК – 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение  на парично задължение по чл. 410  от ГПК № 596 от 14.09.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа на Районен съд Свищов, като до  пълната претендирина сума в размер на 2761,43 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** и  А.Ф.С. с ЕГН ********** *** *******, че дължат солидарно на  „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представляван от С.Н.Н.и И.Х.Г.сумата 630,93 лева /шестстотин и тридесет лева и деветдесет и три стотинки/ - главница- задължение по договор за револвиращ заем № **********/05.10.2011г., ведно със законната лихва върху главницата,  считано от датата на   подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  по чл. 410 ГПК – 12.09.2017г. до окончателното изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение  на парично задължение по чл. 410  от ГПК № 596 от 14.09.2017г. по ч.гр.дело № 948/2017 г. по описа на Районен съд Свищов, като до  пълната претендирина сума в размер на 2761,43 лева искът по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 240 и чл. 79 от ЗЗД ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

 

        

        ОСЪЖДА Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** и Р.Н.Х. с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата   18,50 лева – направени разноски в хода на  заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

 

         ОСЪЖДА Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** *** и А.Ф.С. с ЕГН ********** *** ******* да заплатят солидарно на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата 18,50 лева – направени разноски в хода на  заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

 

         ОСЪЖДА Ц.Г.Ц. с ЕГН ********** ***  да заплати  на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата  172,14 лева  – направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

 

 

         ОСЪЖДА  Р.Н.Х. с ЕГН ********** *** да заплати  на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата  128 лева – направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

 

         ОСЪЖДА А.Ф.С. с ЕГН ********** *** ******* да заплати  на „П.К.Б.“ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление *** сумата  31,26 лева – направени разноски по делото, съобразно уважената част от иска.

 

                        Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                         Препис от решението след влизането му в сила да се докладва по ч.гр.дело № 948/2017г. по описа на РС Свищов.

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: