Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

14.06.2019 год.

 

Номер       392  /14.06.      година   2019                гр.Перник

 

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Пернишки Районен съд                                            05 наказателен състав

 На    14  юни                                                                   година 2019

 В  публично заседание в следния състав :

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Христина Ангелова

                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

Секретар :    Наталия Симеонова

Прокурор :  София Д.

 

                   Като разгледа докладваното от съдията частно наказателно дело № 00835  година по описа на съда за 2019  година ,за да се произнесе взе предвид следното :

                 Производството е по реда на чл.155 ал.1  от Закона за здравето. Същото е образувано по внесено  искане от Районна прокуратура-гр.Перник за задължителното настаняване и  лечение на  Д.Д.П..

                 Представителят на прокуратурата  поддържа искането, тъй като от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства по разбиране на прокурора се установява наличието на предпоставките  по чл.155 вр. с чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето.Прокурорът се позовава приоритетно на изготвената по делото,приета и приложена като доказателство по делото съдебно-психиатрична експертиза. Предлага Д.Д.П. да бъде настанен на лечение в „Психиатрично отделение „на МБАЛ „Р.Ангелова“-АД-гр.Перник в стационарна форма за срок от един месец.Прокурорът,позовавайки се на  събраните по делото доказателства относно невъзможността на лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска да дава информирано съгласие за лечението си предлага за такова лице да бъде определена неговата майка.

                   Защитникът на  П. адв.И. *** се присъединява изцяло към становището на представителя на Районна прокуратура-гр.Перник относно мястото,формата и срока на лечение на   Д.Д.П..Категорична е,че по отношение на същия са налице предпоставките на чл.155 и сл. от ЗЗ за задължителното му настаняване и лечение.

                     Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска   Д.Д.П. в хода на съдебните прения не взема становище.

                   Изслушан последен  не взема становище.

                   Пернишкият районен съд,след като се запозна с материалите по делото  по реда на чл.14 и чл.18 от НПК  и изслуша изявленията на страните,намира за установено следното:

                  Лицето,чието задължително настаняване и лечение се иска  Д.Д.П. е роден  на *** ***.Българин е.С българско гражданство.Живее  в гр.Перник ул. „М.С.“ бл.****Има  средно образование. Работи като ****гр.К..Не е женен.До настоящия момент не е осъждан за извършени от него престъпления от общ характер.

                  От фактическа страна:

                   Д.Д.П.  живее на посочения адрес заедно със своята майка и по-малката си сестра.Родителите му отдавна са разведени.Независимо от изминалия дълъг период от раздялата в семейството до момента това събитие се отразило крайно неблагоприятно в емоционален план на П..Успял да завърши средно образование на фона на преживяната житейска травма.През периода на обучението си за първи път приел наркотични вещества-амфетаин и кокаин.Близките му установили това обстоятелства и с техни усилия и съдействие за около две години П. преустановил приема на същите.Последвал период на отсъствие от страната.П. заминал за Кралство Великобритания,където възобновил приема.Завръщайки се Република България неколкократно започвал работа на различни места.Като цяло бил трудово ангажиран.Употребявал наркотични вещества.През периода, след завръщането си в Република България първоначално приемал ежедневно.В последствие намалил приема на два-три пъти седмично.Твърди,че след и в резултат на приема им:“видях,че има светлина,че има и друг живот,за който не съм мечтал.“Неговата майка и сестра категорично се противопоставяли на това поведение на П..В резултат на тяхното отношение във взаимоотношенията между тях настъпило напрежение.Отново в резултат  на употребата на наркотични вещества,често пъти в комбинация с алкохол П. ставал агресивен към близките си ,като агресията му била преди всичко словесна,въпреки,че ги заплашвал,че ще прерасне и във физическа.В такива състояние имал неадекватно поведение.Говорел несвързани неща.Тези  негови  прояви събуждали основателен страх в близките му. Неколкократно търсели съдействие от органите на МВР Перник.Отново с усилията на близките му ,които съзнавали проблема на П. същия бил настанен за първи път през 2017 година,а в последствие и през 2018 година на задължително лечение в „стационарна форма“ в МБАЛ „Р.Ангелова“ АД-гр.Перник по реда на производството за задължително настаняване и лечение ,установено в Закона за здравето.П. се повлиявал от назначената терапия докато бил в лечебното заведение.Кратък период след това възобновявал приема на наркотици и съответно поведението,съпровождащо същия.Към настоящия момент П. е абсолютно безкритичен към състоянието си.Отдава го на това,че се чувства неразбран и необичан от близките си.У него категорично не е налице съзнание за болест.

               По доказателствата:

              Горната фактическа обстановка съдът прие за установена , като взе предвид обясненията на освидетелствания и доби непосредствено впечатление от него чрез поведението  му в съдебната зала,показанията на разпитаните по делото свидетели Л.П.П. и Е.Д.П., заключението на назначената и изготвена по делото съдебно-психиатрична експертиза и събраните и приложени в хода на последното писмени доказателства.

             В хода на съдебното следствие  изслушан П. твърди,че приема наркотици,защото :“ми помага да се отпусна и да си проясня мисленето.“Насочва негативното си отношение ,породено именно от приема на наркотични вещества и алкохол с поведението на своята майка и сестра.П.   твърди:“С тях сме от три години в отвратителни отношения.Тормозят ме по всякакъв начин,все едно съм мишката в семейството и се възползват,за да напредват в живота.“Твърди,че провежданите до момента лечения не са произвели резултат.Не отрича,че по собствено желание възобновява приема на наркотици.Има само формално критично отношение към същото.Демонстрира липса на съзнание за болест.

             Разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Л.П.П. и Е.Д.П. ,след като са били разяснени правата  им като майка и съответно сестра на  П. и след като са били  предупредени за наказателната отговорност,която биха понесли в случай на лъжесвидетелстване потвърждават посредством  показанията си установеното от съда относно проблемите с психиатричното здраве на  техния син  и брат,липсата на  критичност от негова страна към състоянието си,категоричния отказ да провежда лечение по доброволен път ,липсата на съзнание за необходимост от такова.Съдът кредитира тези показания,тъй като са последователни,логически издържани и безпротиворечиви.

            При извършеното освидетелстване  медицинския  експерт   д-р Е. М. е дала  писмено заключение, потвърдено в съдебно заседание.Според  лекаря-психиатър П.   страда от психично заболяване с диагноза:”Психотично разстройство ,предизвикано от употреба на психоактивни вещества,параноиден синдром,дезорганизирано поведение ”Според  вещото  лице установеното относно актуалното психическо състояние на П. предполага неконтролируемо и агресивно поведение.Действията му по преценка на вещото лице са рискови за околните и застрашават както собствения му живот и здраве,така и този на околните. Същия няма съзнание за болест и проявява пълна безкритичност към състоянието си.

            Предвид така установеното от фактическа страна,от правна страна,след запознаване с материалите по делото,съдът намира, че по отношение на  П. е необходимо  провеждането на лечение по реда на ЗЗ   за срок  от един месец  в стационарна форма. Лечението следва да се проведе в „Психиатрично отделение“ МБАЛ „Р.Ангелова“-АД-гр.Перник. При определянето на формата, мястото и срока за лечение съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 162 ал.2 от Закона за здравето и се позова на изслушването и поведението  на освидетелствания в съдебно заседание, проявената безкритичност към състоянието   му ,гласните доказателства,събрани посредством разпит на  свидетелите и на заключението на вещото лице,което кореспондира с целия събран доказателствен материал.Вземайки решението си съдът се съобрази и с установения в хода на производството по делото риск от агресивни и автоагресивни прояви от страна  на П. в случай на нелекуване по адекватен начин на заболяването   му,в каквото насока е категоричен.

            Съдът намира,че предвид  обстоятелството, че П.  не е в състояние към настоящия момент да дава информирано съгласие за лечението си е необходимо за това  да бъде назначено лице от кръга на близките му,каквото е неговата майка   Л.П.П. .

              С  оглед на изложеното  на осн. чл.162 ал.1 и ал.2 от Закона за здравето съдът :

                                             Р    Е    Ш    И  :

 

НАСТАНЯВА  Д.Д.П.– роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, „****“ гр. К.„****“, безработен, неженен, с ЕГН: **********, неосъждан на ЗАДЪЛЖИТЕЛНО  лечение, което да се проведе в „стационарна форма” в „Психиатрично отделение“ към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД гр. Перник за срок от  един месец.

 

   На основание чл.162 ал.3 от Закона за здравето НАЗНАЧАВА  за лице,което да изразява информирано съгласие за лечението на  Д.Д.П.  неговата майка Л.П.П.-ЕГН:********** ***.

 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от заинтересованите страни  пред Пернишки Окръжен съд в седемдневен срок, считано от днес.

 

 

 

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

Вярно с оригинала:

Н.С.