Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Троян, 30.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, първи състав, в открито съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА СИМЕОНОВА
при секретаря Ценка Банчева, като разгледа докладваното от съдията Симеонова АНД
№ 227 по описа
на Троянски районен съд за 2019 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № ТР ЗМВР-20 от 13.05.2019
г., издадено от Радостина Лалева Петкова – Началник на РУ гр.Троян, на П.В.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00 лева
за нарушение по чл. 257, ал.2 от ЗМВР.
Наказателното постановление е обжалвано в
законоустановения срок от П.В.П., като с
жалбата се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Изложени са твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния административен закон. Основният довод на
жалбоподателя е, че органите на РУ-Троян нямат право да се произнасят по гражданско-правен
спор, касаещ предаване на владение на недвижим имот.
Жалбоподателят П.В.П. се явява лично в
съдебно заседание и с пълномощника си – адв.В.А. от ЛАК, който поддържа
заявеното в жалбата и в становището си по същество излага подробни аргументи в
подкрепа на искането за отмяна на обжалваното НП. Адв.А.
изтъква, че полицията не е овластен орган, който да има правомощие да извежда
от помещения, като в случая тя е иззела фунциите на гражданските съдилища.
За въззиваемото
РУ гр.Троян, редовно призовани, не се явява представител в съдебно заседание и
не се представлява от процесуален представител. Ангажирани са доказателства.
За РП-Троян не се явява представител в с.з. Не е взето становище по
жалбата.
От приложените към делото и приети писмени
доказателства, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели Ц.С.Г., С.Ц.И. и М.П.С., преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 18.03.2019 г. свидетелят Ц.Г. - младши
полицейски инспектор в РУ гр.Троян, съставил на жалб.П.П. разпореждане, с което на основание чл.64 от ЗМВР му
разпоредил да освободи хале, намиращо се в землището на с.****** с
идентификатор 83212.501.823 /кв.17/, ********, собственост на Специализирана
болница за рехабилитация гр.София, в срок от един месец от датата на издаване
на разпореждането. В хода на работа по преписка рег. № 359000-1625/2019г.,
образувана по жалба в РП-Троян изх. № 183/2019г., че жалб.П.
не допуска до обекта новия собственик, свидетелят Г. извършил проверка
съвместно с колегата си – свид. С.И., при която било установено, че жалб.П. имал достъп до въпросното помещение, съответно и
ключ, тъй като работел дълги години при предишния собственик. Той не желаел да
преустанови осъществяването на фактическата власт върху помещението, поради
което свид.Г. съставил полицейското разпореждане
рег.№ 359р-5984.
След
издаване на разпореждането жалб.П. не освободил
халето в едномесечния срок, посочен в акта на полицейския орган, поради което на
24.04.2019 г. свид.Г. му съставил акт за установяване на административно
нарушение, заведен в регистъра на РУМВР гр.Троян под № 20/19 г., за нарушение
по чл.257, ал.2 от ЗМВР, за това, че на
24.04.2019 г. в с************ не е освободил чужд имот /хале-складова база/
въпреки издаденото му на 18.03.2019 г.
разпореждане рег. № 359р-5984.
Актосъставителят Ц.Г.
към датата на съставяне на АУАН заемал длъжността „Младши полицейски инспектор”
в РУ гр.Троян. В акта е отразено, че свидетелят С.Ц.И. е очевидец на нарушението,
а свидетелят М.П.С. е свидетел при съставяне на акта. АУАН е съставен в
присъствие на
П.В.П., в качеството му на нарушител, който подписала акта, като в графата
„обяснения и възражения“ отразил, че не е освободил помещението, тъй като
собственика не се е явил, за да се уточнят. Бил му връчен препис от съставения
акт, като в тридневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН П. не е направил писмено възражение
срещу съставения му акт за установяване на административно нарушение.
На 13.05.2019г. Началникът на РУ МВР гр.Троян Радстина Петкова е издала атакуваното наказателно постановление.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
Същественото при производството от административно - наказателен характер е да се установи спазена ли е
процедурата по съставяне на акта за установяване на извършеното административно
нарушение; съставеният акт съдържа ли
императивно определените в закона реквизити, актът предявен ли е
на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено предявяването;
компетентността на актосъставителя; има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по
смисъла на чл.6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно;
наказателното постановление издадено ли е от компетентен орган и при
спазване на императивните разпоредби за
съдържание, реквизити и срокове.
По приложението на процесуалния закон:
Съдът счита, че атакуваното наказателно постановление е издадено в срок, но намира,
че в производството по издаването му са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до
незаконосъобразност на същото, съответно
и до неговата отмяна.
Съгласно чл.
267, ал.1 от ЗМВР , актовете
за установяване на нарушения по ЗМВР се съставят от органи на МВР, оправомощени
от министъра на вътрешните работи, а ал.2 регламентира, че наказателните
постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от оправомощени
от него длъжностни лица.
По настоящето дело АНО, чиято е
доказателствената тежест да установи своята компетентност и тази на
актосъставителя, не е представил доказателства, установяващи, че Началника на
РУ-Троян е упълномощен от Министъра на вътрешните работи да издава НП за
нарушения по ЗМВР. Предвид на
което издалото НП лице не е компетентно. По същите
съображения съдът намира че АУАН е съставен от некомпетентен орган, макар и при
изпълнение на неговите служебни задължения.
По
приложението на материалния административен закон.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, който
не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите
му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100 до
500 лв., а ал.2 регламентира, че за маловажни нарушения органите на МВР налагат
глоба 50 лв.
Жалбоподателят П. е
санкциониран за това, че на
24.04.2019 г. в с.Шипково, ул.“Георги Димитров“, не е освободил чужд имот
/хале-складова база/ въпреки издаденото му на 18.03.2019 г. разпореждане рег. № 359р-5984. Деянието му е
квалифицирано като нарушение по чл.257, ал.2 от ЗМВР и е наказан с предвидената
в тази разпоредба санкция - глоба в размер на 50 лева.
Съдът
счита, че визираното в АУАН и в НП нарушение по чл. 257, ал.2 ЗМВР, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, не е осъществено от същия и не е доказано със
събраните по делото доказателства.
Нарушението не е индивидуализирано точно чрез
посочване на всички елементи на неговия състав. На първо място, при описание на нарушението не е посочено, че деянието
не съставлява престъпление, както изисква диспозицията на нормата на чл.257,
ал.1 от ЗМВР. На следващо място, не е посочено, че същото е маловажен случай, а
жалбоподателят е наказан за маловажно нарушение, като правната квалификация следва
да бъде по чл.257, ал.2 във вр. ал.1 от ЗМВР. Поради което е налице неправилно
определена законова разпоредба,
за нарушаване на която е санкциониран П..
Споделят се доводите на адв.А., че издаденото
полицейско разпореждане рег. № ********., чието неизпълнение е елемент от
фактическия състав на нарушението, е необоснован акт, тъй като липсва посочване
на фактическите и правни основания за издаването му.
Съгласно
чл.64 от ЗМВР, полицейските
органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации,
юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на
възложените им функции. Ал.5 регламентира, че разпореждането, издадено в
писмена форма, следва да съдържа фактически и правни основания за издаване. С
непосочване на такива основания в разпореждане
рег. № 359р-5984/19.03.2019 г., същото се явява акт, който не може да породи
валидни правни последици.
Настоящият състав споделя довода
на адв.А., че случаят, за който е издадено полицейското разпореждане до
жалбоподателя, е гражданско-правен, като счита, че спорът е подведомствен на
гражданските съдилища. Полицейските органи действително не са оправомощени да
се произнасят по въпроси за собственост, владение и държане и да решават такива
спорове, надхвърляйки законовите си правомощия, възложени им по ЗМВР.
Съдържанието на издаденото разпореждане по чл.64 ЗМВР за освобождаване на зает
имот е допустимо да бъде постановено с решение на граждански съд по предявен
иск, но не и от полицейски орган, който не е овластен за това.
Предвид изложеното нарушението,
за което е санкциониран П.В.П. се явява несъставомерно, както от обективна,
така и от субективна страна.
При тези съображения жалбата се
явява изцяло основателна и обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно,
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ТР ЗМВР-20 от 13.05.2019 г., издадено от Радостина Лалева
Петкова – Началник на РУ гр.Троян, с което на П.В.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 50.00
лева за нарушение по чл. 257, ал.2 от ЗМВР, като неправилно и незаконосъбразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч по реда на глава ХІІ от АПК в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: