№ 11
гр. София, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:В. Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Радиана Д. Андреева
в присъствието на прокурора П. Ем. П.
като разгледа докладваното от В. Пенгезов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221000600505 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава 21-ва от НПК.
С присъда от 19.04.2022г., постановена по НОХД № 4946/21г., СГС, НО, 21-ви състав е
признал подсъдимата Е. А. А. /с установена по делото самоличност/ за невиновна в
извършване на престъпление по чл.255, ал.3, вр. ал. 1, т.2, пр.2 и т.6, пр.2 от НК, изразяващо
се в това, че на 12.12.2014 година в гр.София, като еднолично управляваща и
представляваща търговското дружество „Конект груп“ ЕООД - София / със старо
наименование „Рокит клуб“ ООД до дата 28.10.2014 г./, с ЕИК *********, е избегнала
установяване и плащане на данъчни задължения по чл.125 от ЗДДС, в особено големи
размери на обща стойност 37 945.54 лв. /тридесет и седем хиляди деветстотин четиридесет и
пет лева и петдесет и четири стотинки/, като затаила истина в справка декларация,
изискуема по силата на закона чл.125 ал.1 от ЗДДС - СД по ЗДДС вх. №
22102381347/12.12.2014 г. на търговското дружество „Конект груп“ ЕООД-София за периода
от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г., подадена по електронен път пред ТД на НАП София - офис
Център от IP адрес **********, ползван от отворена интернет-мрежа на ПГ „Иван Сергеевич
Аксаков“ - гр.Пазарджик, с удостоверение за квалифициран електронен подпис (УКЕП)
сериен № DD408C80FD166B6/11.12.2014 г., издаден от „Информационно обслужване“ АД,
клон Пазарджик на името на Е. А. А. за срок от една година, в графата за „упълномощено
лице“ на която СД по ЗДДС е записано **********/ Е. А. А. - подала е нулева СД по ЗДДС
и не е начислила като задължение за плащане към бюджета за периода от 01.10.2014 г. до
1
31.10.2014 г. дължим ДДС в размер на 37 945.54 лв. от търговското дружество „Конект
груп“ ЕООД-София по негови продажби с включен ДДС, изчислени от сбора на
постъпилите 7 414.44 лв., плащания през ПОС терминал в банковата сметка на дружеството
********** в левове при „Уни Кредит Булбанк“ АД - с включен ДДС в размер на 1 235.78
лв. и на продажбите по получените 220 258.15 лв. плащания в брой, регистрирани с
действалите 5 броя фискални касови апарати—ФУ № 3079687, ФУ № 3079693, ФУ №
3079719, ФУ № 3079736 и ФУ № 3079753 на дружеството- с включен ДДС в размер на 36
709.76 лв., и използвала документ с невярно съдържание при водене на счетоводството при
представяне на информация за продажбите в периода от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. на
търговското дружество „Конект груп“ ЕООД-София /със старо наименование „Рокит клуб“
ООД- София до дата 28.10.2014 г./, с ЕИК *********, пред органите на приходите - ТД на
НАП София - офис Център - отчетен регистър - дневник за продажбите към СД по ЗДДС на
дружеството за периода от 01.10.2014 г. до 31.10.2014 г. с вх. № 22102381347/ 12.12.2014 г. в
ТД на НАП София - офис Център, в който не е била вписана нито една продажба по
постъпилите плащания през ПОС терминал по посочената банкова сметка на дружеството и
плащанията в брой, регистрирани с посочените 5 броя фискални касови апарати на
дружеството, по дати, общ размер и включен ДДС, поради което и на основание чл.304 НПК
я е оправдал по така повдигнатото й обвинение.
На основание чл. 190, ал.1 от НПК, съдът е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на Държавата.
В законоустановения срок срещу така постановената присъда е постъпил протест от
СГП с релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност. Поддържа се, че
обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, като в
тази насока е отправен упрек към решаващия съд, който при изграждане на изводите си
безкритично бил кредитирал обясненията, дадени от подсъдимата в хода на съдебното
следствие, без да подложи същите на задълбочена проверка и съпоставка с останалия
доказателствен материал. Не били анализирани и изследвани действията на подсъдимата в
контекста на обстоятелството, че освен в процесното дружество, същата имала участие в над
15 други дружества, които управлявала и представлявала, и от чието име декларирала
сделки, както между тях, така и с други дружества, част от които представлявани от сина й.
В този смисъл се поддържа искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова такава, с
която подсъдимата да бъде призната за виновна по повдигнатото й обвинение.
Протеста не съдържа искане за събиране на нови доказателства.
Подсъдимата А. не е взела становище по протеста, при изпратени
преписи.
Пред въззивната инстанция, представителят на апелативна прокуратура поддържа
протеста по изложените в него съображения. Счита, че първоинстанционната присъда е
неправилна и незаконосъобразна, доколкото от събраните доказателства може да се направи
извод, че подсъдимата е осъществила вмененото й данъчно престъпление. Извършените от
нея неправомерни деяния са документирани и подкрепени със съответните доказателства,
2
включително и от субективна страна, с оглед което не би следвало да се кредитират
дадените от нея обяснения в насока за неосъзнаване на това какви точно действия е
извършила и какъв е техния характер. В този смисъл настоява за отмяна на присъдата, като
вместо нея бъде постановена нова, с която подсъдимата бъде призната за виновна за
извършено престъпление по чл. 255, ал. 3 НК и й бъде наложено справедливо наказание
между минималния и средния възможен размер, предвиден в нормата.
Подсъдимата А., редовно призована, се явява лично и се представлява от
упълномощения защитник- адв. С.. Последният настоява за потвърждаване на постановената
оправдателна присъда. Намира за правилни изводите на СГС, че от доказателствената
съвкупност, представена от публичното обвинение, не може и няма как да се направи
обоснован, категоричен и еднозначен извод, че подсъдимата е извършила престъплението
по чл. 255 НК. Счита, че напълно законосъобразно решаващият съд е приел, че не са налице
доказателства подкрепящи фактите, описани в обвинителния акт, а именно- протокол за
приемо-предаване на счетоводната документация на подсъдимата; свидетел, който да
удостовери, че тя е получила тези документи, а така също липсват каквито и да е
доказателства за извършеното лично от нея деклариране с електронния подпис. Отделно от
това, намира фактическите твърдения за извършеното от нея деклариране чрез свободна
интернет мрежа, чрез използване на преносим компютър, освен за неподкрепено от никакъв
доказателствен материал, но и нелогично, предвид възрастта й. В заключение моли за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
Подсъдимата А., поддържа казаното от защитата. В предоставената й последна дума
моли да бъде оправдана.
Апелативен съд- София, след като взе предвид депозирания протест, прецени
събраните по делото доказателства /в това число и приетата пред въззивния съд СМЕ/ и ги
обсъди във връзка с изложените от страните съображения и след като сам служебно провери
правилността на атакуваната присъда, намери следното:
Софийският градски съд е съблюдавал правилата на наказателния процес, изследвал е
относимите към спора обстоятелства, анализирал е събраните в хода на разследването и по
време на съдебното следствие доказателства, и след правилна преценка на наличния
доказателствен материал е приел за установени фактическите обстоятелства, изложени в
мотивите към присъдата.
Въззивният съд, действайки също като инстанция по фактите и съобразявайки
оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата, съдържащи се в
протеста, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея
изгради изложената по-долу фактическа обстановка по спора, която съвпада с възприетата
от първата инстанция и не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние
и неговата несъставомерност по повдигнатото обвинение. Анализирайки доказателствените
източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации:
Подсъдимата Е. А. А. е родена на ******** година в гр.***, българка, българска
3
гражданка, с постоянен и настоящ адрес: гр.***, общ.***, обл.***, ул. „***“ № *, с висше
образование, вдовица, пенсионер, неосъждана.
Същата, считано от 03.11.2014 година, когато било извършено вписването в ТР,
формално придобила качеството на собственик, управляващ и представляващ търговско
дружество „КОНЕКТ ГРУП“ ЕООД, гр.София с ЕИК *********.
Търговското дружество „КОНЕКТ ГРУП“ ЕООД-София ( със старо име „РОКИТ
КЛУБ“ ООД-София) и ЕИК ********* е с първоначална дата на вписване в Търговския
Регистър към Агенция по Вписванията (ТР към АВ) от 12.10.2010 година, с капитал в размер
на 100 лева. Към тази дата съдружници са били: З. К. Н. с 10 дяла и Г. А. Л. с 90 дяла.
Управител бил Г. А. Л..
На 09.03.2011 година в ТР към АВ е вписано прехвърляне на дяловете на Г. А. Л.,
както следва: 23 дяла били прехвърлени към З. К. Н. и нейното участие нарастнало до 33
дяла; 67 дяла били прехвърлени към Г. П. Т.. Г. А. Л. бил заличен като управител, като на
негово място бил вписан нов управител - Г. П. Т.. Дружеството било регистрирано по ЗДДС,
считано от 19.10.2011 година и дерегистрирано от 14.10.2015 година.
Свидетелите Г. П. Т. и З. К. Н. в един момент, без да посочват конкретна причина,
решили да преустановят съдружието си в „Рокит Клуб“ ООД, като продадат притежаваните
от тях дружествени дялове. В изпълнение на това свое решение същите договорили
продажбата на дружествените си дялове от „РОКИТ КЛУБ“ ООД с неустановено по делото
лице, представило им се като „Д.“ - редовен клиент в бар “Рок ит“. Чрез него те
осъществили контакт и впоследствие продали дружествените си дялове на подс. А., която
им била представена като майка на „Д.“. Последните двама в действителност нямали нищо
общо и дори не се познавали, като единствената им среща била в деня на въпросната сделка.
Като подготовка за бъдещата продажба на дружествените дялове били съставени
следните документи: Протокол от общото събрание на съдружниците на „Рокит Клуб“ ООД
с дата 23.09.2014 година, Решение на едноличния собственик на „Рокит Клуб“ ЕООД, който
за в бъдеще ще се назовава „Конект Груп“ ЕООД с дата 23.09.2014 година, Договор за
възлагане управление на „Конект Груп“ ЕООД с дата 23.09.2014 година, Решение на
едноличния собственик на „Премиум Консултинг България“ ЕООД с дата 27.10.2014
година, Нотариално заверен Учредителен акт - устав на „Конект Груп“ ЕООД с дата
27.10.2014 година, Нотариално заверено Съгласие за приемане на управление и образец от
подпис на Е. А. А. с дата 27.10.2014 година.
На 27.10.2014 година в нотариалната кантора на нотариус В. С. Г. в гр.София,
находяща се на ул.“***“ №**, ет.*, била извършена нотариално заверена продажба на
всичките 100 дружественг дяла от капитала на търговското дружество „Рокит Клуб“ ООД-
София, с ЕИК ********* от страна на предишните собственици Г. П. Т. и З. К. Н. на подс.
Е. А., в качеството й на представител и едноличен собственик на търговско дружество
„Премиум Консултинг България“ - София, ЕООД с ЕИК *********.
Преди продажбата, св. В. Г. П., представляваща счетоводна фирма „Бонел“ ЕООД и
4
водила счетоводството на „Рокит Клуб“ ООД до продажбата на дружествените дялове на
подс. А., предала с протокол всички счетоводни документи на дружеството на св. Г. П. Т.,
който от своя страна ги предал на неустановено по делото лице познато като „Д.“.
След прехвърлителната сделка, св. Н. Д. И.-Д., адв. от САК, като пълномощник на
новия собственик, заявила прехвърлянето на дяловете на новия собственик на „Рокит Клуб“
ООД – София в ТР към АВ. След извършена корекция на направеното от нея искане до
Агениция по вписванията, по указание на съдия по вписването, това реално се случило на
03.11.2014 година, когато в ТР към АВ вече било вписано и самото прехвърляне на всичките
100 дружествени дяла на „Рокит Клуб“ ООД на стойност 100 лева, към търговското
дружество „Премиум Консултинг България“ ЕООД - София с управител Е. А. А..
Дружеството „Рокит Клуб“ООД било преобразувано в ЕООД с ново фирмено име „Конект
Груп“. След вписването на обстоятелството по покупко-продажба на всички дружествени
дялове на „Рокит Клуб“ ООД от страна на еднолично управляваното и представлявано от
подс. А. и еднолична нейна собственост търговско дружество „Премиум Консултинг
България“ ЕООД, същото придобило статута на ЕООД, като било преименувано на „Конект
Груп“ ЕООД. Променен бил и адреса на управление и седалището на дружеството в гр.
София, район „Лозенец“, бул.“С.ско шосе“ № 110В, бл. - без посочен номер, вход Б, ет. 1,
an. 1. Тези данни били заявени за вписване от св. Н. Д. И.-Д.. От информация, предоставена
от служба „ГИС /Географска информационна ситема/София“ ЕООД е установено, че реално
на този адрес има множество различни сгради, находящи се в комплекс „Макси“ в гр.София,
изграден в района на хотел „Макси“ в район „Лозенец“ в гр. София, а непосочването на
номера на блока в комплекса прави невъзможно установяването на реален адрес за
коредепонденция с дружеството в гр.София.
От изпратена от ТД на НАП - София справка за IP адрес-ите, от които са подавани СД по
ЗДДС за ЕИК ********* / за „Рокит клуб“ ООД и впоследствие „Конект груп“ ЕООД/ за
периода: 01.09.2014 година - 30.06.2015 година, е видно, че последната декларация при
управлението на „Рокит клуб“ ООД - София от св. Г. П. Т. е била подадена от IP адрес
********** - СД по ЗДДС за м.09.2014 година, а тези при управлението на дружеството с
ново име „Конект груп“ ЕООД - София за периодите от м. 10.2014 година до м. 04.2015
година включително, са били подадени от IP адрес ********** с удостоверение за
квалифициран електронен подпис (УКЕП) сериен № DD408C80FD166B6/11.12.2014 година,
издаден на името на подс. Е. А. А..
СД по ЗДДС за м.09.2014 година е била подадена от счетоводна фирма „Бонел“
ЕООД, управлявана от св. В. Г. П., която след това е предала с протокол всички счетоводни
документи на дружеството на св. Г. П. Т., който след продажбата от своя страна ги предал
на неустановеното и споменато вече лице.
В периода до 27.10.2014 година, в който дружеството е управлявано от Г. П. Т., то е
развивало активна търговска дейност, осъществявана в търговски обект - заведение „Рок
Ит“ - рок-бар и ресторант, находящ се в гр. София, ул.“Георги Бенковски“ №14.
Счетоводството на дружеството било възложено на счетоводна фирма „Бонел“ ЕООД -
5
София, със счетоводител св. В. Г. П. и съпруга й. В това заведение - ресторант и рок-бар са
действали 5 броя фискални касови апарати - ФУ № 3079687, ФУ № 3079693, ФУ № 3079719,
ФУ № 3079736 и ФУ № 3079753, регистрирани в системата на НАП, на които се
регистрирали сделките, плащанията по които се прехвърляли в банковата сметка на
дружеството с номер ********** в левове при „Уни Кредит Булбанк“ АД- София.
Свидетелят Г. Т., след като решил да преустанови дейността на „Рокит Клуб“ ООД -
София, споделил това с приятелите си - св. М. И. Т. - управител на „Фючър Партнърс“ ООД-
София, с ЕИК ********* и свидетелят Д. С. Р., съдружник във „Фючър Партнърс“ ООД. Те
решили да помогнат на св. Г. П. Т. като инвестират средства и придобият част от активите
на „Рокит Клуб“ ООД - София чрез фирмата си „Фючър Партнърс“ ООД. Същите съвместно
със св. Х. А. А. от гр. Пазарджик, съдружник във „Фючър Партнърс“ ООД-София, закупили
чрез „Фючър Партнърс“ ООД-София материални активи от дружество, което дотогава
стопанисвало бара - „Роки- Клуб“ ООД- София. Това се случило преди прехвърлянето на
дружествените дялове на 27.10.2014 година, като плащанията по прехвърлителните сделки
са регистрирани чрез 5-те броя фискални касови апарати- ФУ № 3079687, ФУ № 3079693,
ФУ № 3079719, ФУ № 3079736 и ФУ № 3079753, използвани от „РОКИТ КЛУБ“ ООД -
регистрирани в системата на НАП. За дължимите суми, платени в брой, са издадени 15 бр.
фактури.
За м. октомври 2014 година, „Рокит Клуб“ ООД осъществило продажби с общ размер
на данъчната основа - 189 727.05 лева и ДДС в размер на 37 945.54 лева. Тези постъпления
от продажби са формирани като сбор от ДДС в размер на 1 235.78 лева и данъчни основи в
размер на 6 178.66 лева, изчислени върху постъпилите 7 414.45 лева, чрез плащания през
ПОС терминал в банковата сметка на дружеството ********** в левове при УКБ АД, както
и ДДС в размер на 36 709.76 лева и данъчни основи в общ размер на 183 548.39 лева,
изчислени върху получените 220 258.15 лева плащания в брой, регистрирани с действалите
5 бр. фискални касови апарати, включващи плащанията по 15 бр. фактури към „Фючър
Партнърс“ ООД.
Общият размер на облагаемите по ЗДДС данъчни основи за м. 10.2014 година, които
е следвало да бъдат декларирани в ТД на НАП София - офис Център от дружеството „Рокит
Клуб“ ООД възлиза на 189 727.05 лева, а съответният дължим ДДС е в размер на 37 945.54
лева.
Вписаните в ТР към АВ като прехвърлители на дружествените дялове - Г. П. Т. и З.
Н. К. - предходни притежатели на съответно 67 бр. и 33 бр. от дружествените дялове, с
оглед наличните задълженията на „Рокит Клуб“ ООД, които към момента на прехвърлянето
на дяловете били около 40 000 лева/ към доставчици и НАП/, предоставили търговско
оборудване на приблизително същата стойност на неустановеното лицето, с което били
договорили продажбата на дяловете си от „Рокит Клуб“ ООД.
След като подсъдимата Е. А. А. вече била формално представляваща и управляваща
„Конект Груп“ ЕООД, търговското дружество не било представлявано от пълномощник
пред данъчните власти в лицето на ТД на НАП-София. Представителството му пред тях,
6
след датата 03.11.2014 година, трябвало да се осъществява единствено от управителя му и
едноличен собственик - подс. А.. Не е имало пречка обаче до датата на вписването на новия
собственик и представляващ, 03.11.2014 година, съответните справки-декларации по ЗДДС,
ведно с дневниците за покупки и продажби за дейността на дружеството през м. 10.2014
година да бъдат подадени и от старите собственици, респективно техните пълномощници,
тъй като датата - 14.11.2014 година, е фиксирана законово като краен срок за подаване на
подобни документи от предходния месец, но това задължение би могло да се реализира от
началото на месеца, тоест от 01 до 14 число на следващия месец. Това не е било сторено за
целия определен от закона срок - до 14 число на следващия месец.
На 11.12.2014 година в гр.Пазарджик на подс. А. било издадено удостоверение за
квалифициран електронен подпис (УКЕП) сериен № DD408C80FD166B6/11.12.2014 година.
На 12.12.2014 година с електронния подпис на подс. А., неустановено по делото лице
подало информация до НАП за осъществените през м. октомври 2014 година сделки на
дружество „Конект Груп“ ЕООД, като това станало с изпращането по електронен път на СД
по ЗДДС с вх. № 2210-2381347/12.12.2014 година, ведно с дневник за продажби, в който не
били записани осъществените за данъчния период от 01.10.2014 година до 31.10.2014 година
продажби с общ размер на данъчните основи 189 727.05 лева и ДДС в размер на 37 945.54
лева. Декларацията и приложенията били подадени от IР адрес **********, ползван от
отворена интернет-мрежа на Професионална гимназия „Иван Сергеевич Аксаков“ -
гр.Пазарджик. Посочената СД по ЗДДС е следвало да бъде подадена до 14.11.2014 година,
като задължение до 03.11.2014 година са имали старите собственици, респективно техните
пълномощници, а след вписването на промяната на 03.11.2014 година новият собственик в
лицето на подс. А.. Подаването на информацията било реализирано по-късно, на 12.12.2014
година, когато от името на подс. Е. А. А., в качеството й на еднолично управляваща и
представляваща търговското дружество „Конект груп“ ЕООД - София била подадена по
електронен път нулева справка-декларация, в която не било начислено като задължение за
плащане към бюджета за периода от 01.10.2014 година до 31.10.2014 година дължим ДДС в
размер на 37 945.54 лева от търговско дружество „Конект груп“ ЕООД-София по негови
продажби с включен ДДС, изчислени от сбора на постъпилите 7 414.44 лева плащания през
ПОС терминал в банковата сметка на дружеството ********** в левове при „Уни Кредит
Булбанк“ АД - с включен ДДС в размер на 1 235.78 лева и на продажбите по получените 220
258.15 лева плащания в брой, регистрирани с действалите 5 броя фискални касови апарати-
ФУ № 3079687, ФУ № 3079693, ФУ № 3079719, ФУ № 3079736 и ФУ № 3079753 на
дружеството - с включен ДДС в размер на 36 709.76 лева, като при подаването на
информацията към НАП е бил ползван и документ с невярно съдържание при представяне
на информация за продажбите в периода от 01.10.2014 година до 31.10.2014 година на
търговското дружество „Конект груп“ ЕООД-София /със старо наименование „Рокит клуб“
ООД- София до дата 28.10.2014 година/, с ЕИК *********. Пред органите на приходите - ТД
на НАП София - офис Център бил представен и отчетен регистър - дневник за продажбите
към СД по ЗДДС на дружеството за периода от 01.10.2014 година до 31.10.2014 година с вх.
7
№ 22102381347/ 12.12.2014 година в ТД на НАП София - офис Център, в който не била
вписана нито една от осъществените продажби, по които били постъпили плащания през
ПОС терминал по посочената банкова сметка на дружеството и плащанията, регистрирани с
посочените 5 броя фискални касови апарати на дружеството.
След като подс. Е. А. А. вече била представляваща и управляваща „Конект груп“
ЕООД, органите на ТД на НАП - София започнали ревизионно производство на
дружеството по ЗДДС за периода от 19.10.2011 година до 28.02.2015 година. Тази ревизия,
ръководена от св. М. Т. Ф. - главен инспектор по приходите на НАП - София, завършила с
ревизионен акт - РА № 22221015002351-091- 001/17.11.2015 година, издаден на търговско
дружество „Конект Груп“ ЕООД- СОФИЯ, ЕИК *********, с адрес в гр. София, район
„Лозенец“, бул.“С.ско шосе“ №110В, вх.Б, ет.1, ал.1, представлявано и управлявано от Е. А.
А., с който било установено публично задължение на „Конект груп“ ЕООД, ЕИК *********
в размер на 2 166 476,58 лева. Този ревизионен акт не е отменен.
От справка в РД към процесния РА на „Конект Груп“ ЕООД с № Р- 22221015002351-
092-01/14.09.2015 година е видно, че към момента на ревизията подс. Е. А. А. е участвала в
управлението и собствеността на 18 търговски дружества - „Премиум Консултинг България“
ЕООД, Марси Консулт“ ЕООД, „Тракия Лоджистик“ ООД, „Кубрат -Автотранспорт“ АД,
„Тагмир“ ЕООД, „Астарго 2“ ЕООД, „Рекламна Издателска Къща Тоге“ ЕООД, , „Еминад“
ЕООД, „Ачо“ ЕООД, „Голд Стрийт Дистрибюшън“ ЕООД, „Ботинели 1“ ЕООД, „Вип
Трейд“ ЕООД, „ „П.“ ЕООД, „Инп Инвест“ ЕООД, “Ботинели Лукс“ ЕООД „Конект Груп“
ЕООД, „Ботинели“ ЕООД, „Катя А.“ ЕТ.
От анализа на изпратените от НАП данъчни документи е установено, че в
ревизирания период са установени 22 сделки на ревизираното търговско дружество „Конект
Груп“ ЕООД - София с ЕИК ********* с 6 рискови доставчика - „Микола“ ЕООД- София с
ЕИК *********, „Филми Строй Комерс“ ЕООД- София с ЕИК *********, „Вас Met 2012“
ЕООД- София с ЕИК *********, „Нира Строй Комерс“ ЕООД- София с ЕИК *********,
„Адемикс“ ООД-София, с ЕИК ********* и „Офис Плюс Груп“ ЕООД- София с ЕИК
*********, които не са били признати от ревизиращите данъчни власти и формират
дължимо към бюджета от страна на „Конект Груп“ ЕООД- София с ЕИК *********,
задължение по ДДС в размер на 607 348,16 лева главница, с лихви в размер 142 711,17 лева -
установени с РА № 22221015002351-091-001/17.11.2015 година на ТД на НАП-София.
За събиране на дължимия ДДС по тези сделки било изготвено искане до дирекция
„Събиране“ на ТД на НАП-София, но само в размер на 143 802, 67 лева. За тази сума били
предприети предварителни обезпечителни мерки от страна на данъчните органи, като за
разликата по установените при ревизията от данъчните власти сума от над 2 милиона лева
задължения, такива не били предприети. От предоставени документи от НАП и св. Г. П. Т.
се установява, че за по-голямата част от ревизирания период, от август 2011 година до месец
септември 2014година, касаеща дейността на дружеството /бивш „Рокит Клуб“ ООД-
София/, данъчните власти са ревизирали своите констатации, отменили установените
данъчни задължения по ЗДДС на „Конект Груп“ ЕООД, макар и в друго ревизионно
8
производство срещу Г. Т., като физическо лице. Пет от посочените в процесния РА рискови
доставчика, а именно: „Микола“ ЕООД- София с ЕИК *********, „Филми Строй Комерс“
ЕООД- София с ЕИК *********, „Вас Met 2012“ ЕООД- София с ЕИК *********, „Нира
Строй Комерс“ ЕООД- София с ЕИК *********, „Адемикс“ ООД- София, с ЕИК *********,
които са осъществявали сделки с ревизираното дружество по времето, когато той е
управлявал същото, попадат в обхвата на отменителното решение № 904/09.06.2017 година
на Дирекция „ОДОП“ към ТД на НАП- София. Разпитани като свидетели и управителите, и
собствениците на останалите посочени от данъчните власти „рискови“ дружества-
доставчици, потвърждават осъществените сделки. Разкрита е била данъчна и банкова тайна
и впоследствие са изискани на тази база от органите на НАП и съответните банки
необходите данъчни, счетоводни и фирмени ) документи за тези дружества, въз основа на
които се установяват реално осъществени сделки. Последните обаче излизат извън обхвата
на настоящото обвинение.
С оглед на установеното, че през данъчния период м. 10.2014 година търговското
дружество „Рокит Клуб“ ООД е прехвърлило свои активи на значителна стойност, явяващи
се пълно оборудване на бар „Рок Ит“, функциониращ тогава на ул.“Георги Бенковски“ №
14-16, на продължилото да стопанисва търговския обект - търговско дружеството „Фючър
Партнърс“ ООД, които сделки не са били декларирани от новия собственик на „Конект
Груп“ ЕООД /със старо наименование РОКИТ КЛУБ ООД / - за този данъчен период е била
подадена нулева данъчна декларация с електронния подпис на новия фирмен собственик - Е.
А., документи за тези сделки са изискани от тримата съдружници във „ФЮЧЪР
ПАРТНЪРС“ ООД - М. И. Т. - управител, Х. А. А. и Д. С. Р.. Установено е от показанията на
свидетеля М. Т., че същият ги бил получил от неговата счетоводителка - св.В. П. с подписан
от него протокол, прибрал ги в ползвана от него гаражна клетка, намираща се до блока му в
гр. София и след наводнение на същата- изхвърлил документите, тъй като били станали
негодни. На свой ред, от св. В. П. е предоставен и приобщен оригинала на приемо-
предавателния протокол на тези документи, съставен между нея и св. М. Т., но фактурите, с
които е станало прехвърлянето, чрез продажба на фирмени активи на „РОКИТ КЛУБ“ ООД
към „ФЮЧЪР ПАРТНЪРС“ ООД не са налични нито в копие, нито в оригинал, като същите
само са били отразени по номера в счетоводството на „ФЮЧЪР ПАРТНЪРС“ ООД по
сметката му за заприходени активи срещу „Капиталова сметка“ и в тази връзка има налични
документи по делото, удостоверяващи сключените между дружествата сделки.
Наличните по делото документи за осъществени покупки и продажби, декларирани
от дружеството с други търговски дружества и физически лица за периода октомври 2011 до
февруари 2015година и реализираните от него приходи и разходи, са изследвани в хода на
производството, като вещото лице по изготвената ССЧЕ, е установило, че не е налице
неправомерно ползван данъчен кредит по ЗДДС, респективно не са били избегнати данъчни
задължение за този период. Липсват законообосновани причини, поради които на търговско
дружество „КОНЕКТ ГРУП“ ЕООД, да не бъде признато правото на приспадане на данъчен
кредит по ЗДДС.
9
За периода от 19.10.2011 година до 15.03.2015 година, само в два от данъчните
периоди - м. 10.2014 година им. 11.2014 година, експерта е установил разлика между
декларираното от дружеството и реално осъществените от него сделки и получени приходи,
което води до увеличаване на данъчните задължения на дружеството, с което е избегнато
установяване и плащане на законоустановени данъчни задължения. От заключението на
ССчЕ относно констатирани задължения по ЗКПО, от страна на „Конект Груп“ ЕООД, е
видно, че такави не са установени. Счетоводната и данъчна печалби от дейността на
„Конект Груп“ ЕООД през 2014 година били в размер на 11 730.43лева, но същата не
подлежи на деклариране, тъй като дружеството имало право да я приспадне от данъчната
загуба за предходната година, която била в размер на 91 242.88 лева.
Оригинални документи - фактури, касови бележки или други платежни документи за
този данъчния период /м.Октомври 2014 година/ не са установени в хода на разследването,
въпреки дадените показания от Н. Ю. Н., работеща като салонен управител в бар „Рок Ит“,
функциониращ на ул.“Георги Бенковски“ № 14-16 в гр. София, която заявява, че е участвала
в изготвянето на повечето фактури за осъществени продажби, въз основа на дадени
указания от управителя на дружеството - Г. Т..
Описаната по-горе фактическа обстановка по спора не се различава от приетата в
мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция своя преценка
на наличните доказателствени източници, съвпада с тази на първостепенния съд.
Съображенията, изложени от този съд относно доказаността на фактите, относими към
настоящото обвинение /които в известна степен се различават от предложените от
държавното обвинение/ и средствата за тяхното установяване, са убедителни и логически
обосновани. Въззивната инстанция се присъединява към тях и не е необходимо да ги
възпроизвежда детайлно в настоящото решение. За пълнота на изложението следва да се
посочи, че горните фактически положения се изясняват, както от устните доказателствени
средства – депозираните от подс. А. обяснения, свидетелските показания на Г. Т., З. Н., Н.-
И. Д. и В. П., от прочетените и приети по делото писмени доказателства, така и от
изготвените по делото експертни заключения.
Настоящата въззивна проверка не констатира при формиране на вътрешното убеждение на
решаващия съд да са допуснати нарушения на процесуалния закон относно събирането,
проверката и оценката на значимите за обвинението доказателства. СГС е обсъдил подробно
показанията на свидетелите, като ги е оценил съобразно вътрешната им устойчивост и в
съпоставка с останалите доказателства от значение за това обвинение.
Относимите към предмета на доказване обстоятелства, инкорпорирани в събраните гласни
доказателствени средства, по-конкретно показанията на свидетелите Г. Т., З. Н., Н.-И. Д. и
В. П. са били подложени на анализ от първия съд, съотнесени с данните, съдържащи се в
наличната писмена доказателствена съвкупност, и законосъобразно са послужили като
основа за изграждане на фактическите изводи на съда. Тези показания, съдът е оценил като
правдиви, логични и взаимнодопълващи се в по-голямата им част. Посочените свидетели,
независимо един от друг, последователно и с необходимата степен на достоверност, са
10
изложили една и съща информация относно участието на трето неустановено по делото
лице в осигуряване на присъствието на подсъдимата при изповядването на сделката,
договарянето на самата сделка и прехвърлянето на дружествените дялове. Именно на това
трето лице, а не на подс. А. свидетелят Т. поддържа в показанията си, че е предал
съществуващите документи при прехвърлянето на фирмата. Същевременно, не са останали
без необходимото внимание и противоречията в показанията на свидетелите Т., Н. и Д., в
частта, касаеща наличието на съставен между подсъдимата и свидетеля Т. приемо-
предавателен протокол за предадени фирмени книжа, като след комплексната им оценка и
съпоставка с останалите писмени доказателства, съдът обосновано е посочил защо не ги
приема за достоверни относно този факт. Липсата на подобен документ в доказателствената
маса кореспондира и с обяснения на подсъдимата, която отрича да е получавала каквито и
да е било документи при прехвърлянето на дружеството, нито споменава за подписан
подобен документ. При анализа на показанията на свидетелите Г. Т. и З. Н., е била отчетена
и известната лична заинтересованост на последните, доколкото същите са били съдружници
и представители на продаденото на подс. А. дружество до датата 03.11.2014 година.
Що се отнася до обясненията на подсъдимата и изложените в тази връзка доводи в протеста,
следва да бъде посочено, че първият съд не се е доверил безкритично на изнесеното от нея в
хода на съдебното следствие. За да приеме за достоверно заявеното от нея, че не е била
наясно с фирмените книжа и извършваните сделки, както и че с прехвърлянето на фирмата е
направила услуга, съдът е изследвал обстойно доказателствената съвкупност, и по-
конкретно данните, съдържащи се в показанията на предишния представител на фирмата-
свидетеля Т. относно наличието на трето неустановено по делото лице, което е
придружавало подсъдимата в деня на прехвърлителната сделка; същото това неустановено
лице, с което е била договорена сделката и прехвърлянето на дружествените дялове и на
което физически са предадени наличните дружествени книжа; липсата на приемо-
предавателен протокол за предадени фирмени книжа между Т. и подсъдимата. Изнесеното
от нея се подкрепя и от обстоятелството, че по делото отсъстват каквито и да е било
писмени доказателства - фактури, касови бонове или други някакви документи за
конкретния данъчен период /месец Октомври 2014 година/, респективно не е налична
информация евентуално издадените през този месец фактури да са били надлежно
осчетоводени и нанесени в дневниците за покупко-продажби, както и за това тези дневници,
регистри и документи реално да са били предадени на подс. А.. Правото на
обвиняемото/подсъдимото лице да дава обяснения е гарантирано във всички фази на
процеса, като съответстващо неотменно задължение на съда е вменено винаги да разглежда
последните през призмата на останалите доказателствени източници-гласни, писмени и
веществени, за да ги оцени съобразно действителното им съдържание, което в случая е
сторено от решаващия съд. Визираното от държавното обвинение противоречие между
депозираните от подсъдимата А. обяснения в подготвителната фаза на процеса и
непосредствено дадените от нея в съдебното следствие, не опорочава дейността на съда по
събирането и проверка на доказателствата, защото в мотивите към присъдата градският съд
е изложил съображения в подкрепа на изводите си да цени непосредствено заявеното от нея
11
пред съда като годно доказателствено средство. Нещо повече, съществени противоречия в
поддържаната от нея позиция не се отчита, доколкото и в предходната процесуална фаза
подсъдимата отрича да е била наясно с фирмените и счетоводни документи. Изводите на
съда по основния въпрос пряко относим към възможността за ангажиране на наказателната
отговорност на подс. А. по така повдигнатото й обвинение, а именно - била ли е наясно
същата с фирмените дела и имала ли е достъп до счетоводната документация на
дружеството, респективно тя ли е подала въпросната справка, са изведени на база наличната
доказателствена съвкупност, в която от една страна липсват каквито и да било писмени
доказателства, касаещи инкриминирания период от време. Установява се, също така от
гласните доказателствени средства /тези на свидетелите Г. Т. и З. Н./, че реалната договорка
за продажбата на дружествените дялове е станала с трето неустановено по делото лице,
което било чест клиент на заведението /с малко име „Д.“/, същото лице, което реално е
договорило условията на сделката и е било наясно с естеството на работа на самото
дружество. Това е и лицето, което реално е получило съществуващата към онзи момент
фирмена документация от св.Г. Т., без възможност за последващо нейно издирване и
установяване. В хода на производството не е установено кое е това лице, респективно имало
ли е каквато и да е било връзка с подс.А. извън обстоятелството, че я е придружавало на
самата сделка.
Направеният от въззивния съд анализ и оценка на доказателствената съвкупност, които
съвпадат с тези на първата инстанция, подкрепят изложените по-горе изводи по фактите и
същевременно позволяват заключението за обоснованост на присъдата.
Въз основа на напълно изяснената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е
направил законосъобразни и обосновани правни изводи за недоказаност на авторството на
разгледаното обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. ал.1, т.1 от от НК,
към които изводи се присъединява и въззивният съд.
За да обоснове този извод, първоинстанционният съд се е позовал на обстоятелството, че не
се установява по безспорен начин подсъдимата А. да е автор на инкриминираната справка-
декларация за месец октомври 2014г. Липсват доказателства в подкрепа на това подс. А. да е
била на инкриминираното място, в посочения час и лично да е подала описаното в
обвинението електронно заявление. На първо място, между местоживеенето й и
местоизвършването на деянието няма никаква връзка /различни градове/, не са налични и
доказателства към инкриминираната дата подсъдимата да се е намирала на територията на
гр. Пазарджик. Подаването на самата справка-декларация с приложенията към нея е
извършено през отворена интернет мрежа, с неограничен достъп /Професионална гимназия
„Иван Сергеевич Аксаков“ - гр.Пазарджик/. На свой ред, възрастта на подсъдимата към
момента на извършване на деянието води на извода, че същата не е имала и технически
потенциал да осъществи описания в обвинителния акт механизъм на деянието, както
правилно е разсъждавал и първия съд. В този смисъл, неоснователни са твърденията
застъпени в протеста относно доказателствената обезпеченост на повдигнатото обвинение,
както от обективна, така и от субективна страна. Решаващият съд не може да бъде упрекнат,
12
че е кредитирал едни доказателства, а други-не. Именно тук се намесва в пълна степен
оценъчната функция на съда, който след съпоставка на събрания доказателствен материал,
прави преценка на относимите доказателства, респективно кои доказателства кредитира, в
кои части и относно кои обстоятелства ги кредитира. Прецизно са били изяснени всички
релевантни към настоящия казус въпроси, поради което за настоящия съд не съществува
правно валидно основание да сподели възражението за допуснати процесуални нарушения,
свързани с наличната доказателствена маса на базата, на която проверяваната съдебна
инстанция е формирала фактическите и правните си изводи. Ето защо, при направения извод
за недоказаност на обвинението, законосъобразно подсъдимата А. е била призната за
невиновна и оправдана. И това е така, доколкото независимо от обстоятелството, че
подсъдимата е била собственик и представител на процесната фирма, не се установява по
категоричен начин тя да е автор на инкриминираната справка-декларация. По делото
безспорно е установено активното участие на трето лице в договарянето на
прехвърлителната сделка, което е получило реално и съществуващата документация на
фирмата. За да обноснове тезата си за привидността на сделката и формалното качество на
подсъдимата като управител и собственик на процесното дружество, съдът правилно е
разсъждавал за наличието на странични факти в подкрепа на изводите си, сред които взетото
спонтанно решение на предишните собственици за прекратяване на общата им съмвестна
фирмена дейност, която реално не е била прекратена, а е продължила дейността си под
друга фирма и то със същото оборудване; липсите на каквито и да е било документи,
първични или вторични; посочването на несъществуващ адрес на фирмата, след нейното
прехвърляне от адвоката на дружеството, обслужвал старите му собственици. Сам по себе
си и факта, че подсъдимата има участие в общо 18 дружества навежда на привидността на
схемата, включваща използването на подходящо лице /без нужния технически капацитет и
компютърна грамотност, в затруднено материално положение, съгласно да подпише
различни документи/, склонно да понесе негативи и имащо само привидна функция.
Не се споделя и възражението за допуснато нарушение на процесуалните правила довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимата в хода на разпоредителното заседание,
свързано с непредоставяне на възможност за обжалване на определението по чл. 248, ал.1,
т.3 от НПК. В случая, след като е разгледал въпросите – предмет на проверката по реда на
чл. 248, ал. 1, т. 1–3 НПК и е преценил, че няма пречка за насрочване на делото за
разглеждане, съдът е бил длъжен да направи преценка налице ли са основания за
разглеждане на делото по реда на особените правила, както е и процедирал с оглед
заявеното от подсъдимата искане производството да протече при условията на чл. 371, т. 1
от НПК и незабавно е пристъпил към разглеждане на делото, доколкото заложената от
законодателя цел на тази процедура е именно постигането на по-голяма бързина и
икономичност на процеса. В този смисъл, след като съдът е указал, че определението му по
чл. 248, ал.1, т.3 от НПК подлежи на обжалване пред въззивния съд по реда на глава 22-ра от
НПК, по никакъв начин не са били ограничени правата на подсъдимата да обжалва акта в
предвидения срок.
13
Предвид всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната
присъда е правилна, законосъобразна и обоснована, без процесуални нарушения, поради
което тя не страда от такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да налагат
отменяване или изменяване на съдебния акт.
С оглед на това и в съответствие с разпоредбата на чл.338 от НПК, въззивният съд счита, че
следва да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Предвид изхода на производството, разноските по назначената и приета във въззивното
производство СМЕ в размер на 426,00 лв., следва да останат за сметка на Държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК,
Апелативен съд- София, НО, 5-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 19.04.2022г., постановена по НОХД № 4946/21г. по описа на
СГС, НО, 21-ви състав.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14