№ 299
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети Я.уари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502525 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ЛЮБ. В. В., ЕГН **********, гражданин на
Руската федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, област Варна, местност
***, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 262267/14.07.2021 год.,
постановено по гр. дело № 1644/2020 год. по описа на РС-Варна, с което:
1) е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г. ,
обективиран в нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус
Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК, с който продавачът АНГ. П. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 2, продава на купувачите ЛЮБ. В. В., ЕГН
**********, гражданин на Руската федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, м-ст ***, и Р. Н. В., роден на 02.09.1955 г., гражданин на Руската
федерация, с адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м-ст ***, следния недвижим
имот, а именно: двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 54145.127.16.1 по
Кадастралната карта и Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
96/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 54145.127.16, като привиден поради
персонална симулация по отношение на купувачите ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В., по предявения от
Я.. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия, роден на ********** год. във
Вестерсхауен, Кралство Нидерландия, с адрес: Норделос 4225РК, Нордзейде 76,
Нидерландия, срещу АНГ. П. К.; ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. иск, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
пето ЗЗД и е обявен за действителен прикритият договор за покупко-продажба от 25.06.2012
г. по нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня
Георгиева с рег. № 549 на НК, с който продавачът АНГ. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 2, продава на прикрития купувач Я.. АБР. В. Ф., гражданин
1
на Кралство Нидерландия, роден на ********** г. във Вестерсхауен, Холандия, с адрес:
Норделос 4225РК, Нордзейде 76, Нидерландия, следния недвижим имот, а именно:
двуетажна жилищна сграда с идентификатор № 54145.127.16.1 по Кадастралната карта и
Кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, находяща се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Голяма
река“, със застроена площ по скица от 69 кв. м., изградена в поземлен имот с идентификатор
№ 54145.127.16, на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД;
2) е прието за установено в отношенията между ищеца Я.. АБР. В. Ф., гражданин на
Кралство Нидерландия, роден на ********** г. във Вестерсхауен, Нидерландия, с адрес:
Норделос 4225РК, Нордзейде 76, Нидерландия и ответницата ЛЮБ. В. В., ЕГН **********,
гражданин на Руската федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна,
м-ст ***, че ищецът е собственик /въз основа на договор за покупко-продажба от 25.06.2012
г. по нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня
Георгиева с рег. № 549 на НК/ на следния недвижим имот, а именно: двуетажна жилищна
сграда с идентификатор 54145.127.16.1 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-96/28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
находяща се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, местност „Голяма река“, със застроена
площ по скица от 69 кв.м., изградена в поземлен имот с идентификатор № 54145.127.16 по
КК и ответницата ЛЮБ. В. В. е осъдена да предаде на ищеца Я.. АБР. В. Ф. владението
върху гореописания имот, на основание чл. 108 ЗС.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е нищожно, евентуално
недопустимо, поради неподведомственост на спора – чл. 14 ГПК, вр. чл. 7, чл. 8 и чл. 38 от
КМЧП, предвид наличието на отношения с международен елемент относно имуществени
отношения между ищеца Я.. АБР. В. Ф. и бившата му съпруга М. В., които са чужди
граждани, а бившата съпруга на ищеца не била посочена от него като ответник по
подадената искова молба. Счита, че с оглед наведените от ищеца твърдения, според които
процесният имот е придобит по време на брака между него и бившата му съпруга М. В. със
средства, за които ищецът твърди, че са негово лично имущество, то и българският съд не е
компетентен да разреши спора за произхода на паричните средства, които са били
предоставени на ответниците Л. и Р. В. и с които е платена цената на процесния имот,
съответно българският съд не е компетентен да разреши преюдициалния спор с
международен елемент, а именно – спорът дали ищецът е едноличен собственик на
придобития от него по твърдЯ.ата прикрита (дисимулирана) сделка, сключена през време на
брака му с неучастващо в процеса лице – бившата му съпруга М. В. – недвижим имот.
В евентуалност се твърди, че решението е недопустимо, тъй като съдът се е
произнесъл по нередовна искова молба – липсвали твърдения за естеството на търговските
отношения, в резултат на които ищецът е придобил средствата, с които е закупен имота;
липсват твърдения, от които да се изведе основанието за личния произход на средствата, с
които средства по време на брака му с трето, неучастващо като страна в процеса лице,
ищецът твърди да е придобил процесния жилищен имот.
Според въззивницата решението е недопустимо и поради това, че съдът се е
произнесъл по непредявени искове. Ищецът не е предявявал иск по чл. 17, ал. 1 ЗЗД за
разкриване на симулацията, който иск е различен от иска за прогласяване на нищожност на
симулативната (привидна) сделка в хипотезата на абсолютна симулация по чл. 26, ал. 2,
предл. пето ЗЗД, а съдът се е произнесъл и по иск за разкриване на симулацията, с какъвто
иск не е бил сезиран. Твърди се също, че ищецът не е предявявал ревандикационен иск
против ответницата Л.В., а е предявил иск за предаване на държането върху процесния имот,
но не и за приемане за установено по отношение на нея, че ищецът е собственик на имота и
за предаване на владението върху същия. Това следвало от наведените от ищеца твърдения,
че той е действителния собственик на процесния имот, тъй като е платил цената с лични
средства и ответниците Л. и Р. В. са били наясно със симулацията, а ответницата Л.В. държи
имота (в смисъл, не го владее за себе си, а го държи за ищеца) при което и правната
квалификация на обективно съединения осъдителен иск бил за предаване на държането
2
върху имота на облигационно основание – иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД или друга норма от ЗЗД,
но не и ревандикационен иск по чл.108 ЗС. Това следвало и от различната правна същност и
правни последици на термините „държане“ и „владение“. Счита, че в резултат на
погрешната правна квалификация на предявените искове, първоинстанционният съд се е
произнесъл по искове, с които не е бил сезиран, което има за последица и недопусимост на
решението.
Твърди се също, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на
процесуалните правила – неизготвЯ.е на доклад на делото с необходимото съдържание,
недаване на указания към ответницата за подлежащите на доказване релеваантни за спора
факти, неправилно разпределение на доказателствената тежест, недаване на указания към
ответницата, че не сочи доказателства за установяването на релевантни за спора факти.
Излагат се и оплаквания, че в нарушение на съдопроизводствените правила са допуснати
свидетелски показания за установяване на твърдЯ.ата от ищеца персонална симулация, без
да са налице предпоставките на чл. 165, ал. 2, изр. първо от ГПК. Представеният от ищеца
документ, именуван „Заявление“, съдържащ писмено изявление на пълномощника на
купувачите Л. и Р. В. – Д.Д., не изхожда от страната/страните – купувачи по договора за
продажба, поради което и няма характер на „начало на писмено доказателство“ по смисъла
на чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК., а по същността си съдържа свидетелски покзания в
писмен вид на посоченото лице. Наведени са и оплаквания, че първоинстанционният съд не
е обсъдил и не е дал отговор на направените от ответницата, настояща въззивница, Л.В.
възражения, както и че неправилно са анализирани и събраните по делото доказателства, в
резултат на което и изводът на съда за основателност на обуславящата претенция за
разкриване на симулацията е неправилен и необоснован. Твърди се също, че решението е
постановено в противоречие с материалния закон – чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Изложени
са доводи, че при персоналната симулация явната сделка не е нищожна в хипотезата на чл.
26, ал. 2, предл. пето ЗЗД), а е налице действителна сделка (в случай, че са налице и
останалите изисквания на закона за нейната валидност) тъй като при подставеното лице се
касаело за т. нар. „замЯ.а на правни субекти“. Като е приел, че сделката, скл. с нот. акт №
188/2012 год. на ВнН е нищожна при установяване на персонална симулация досежно
купувачите и я е прогласил за нищожна, съдът е постановил решението си в нарушение на
материалния закон.
Отправените с жалбата искания са първоинстанционното решение да се обезсили
поради неподведомственост на спора пред българския съд и делото да се прекрати,
евентуално – да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на районния съд за решаване от
друг състав със задължителни указания, евентуално – да бъде отменено и да се постанови
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени. Претендират се и сторените разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по
предявените искове Я.. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата, счита, че е неоснователна, а обжалваното решение – за
валидно, допустимо и правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
сторените разноски. Излага подробни съображения и доводи по всяко едно от наведените от
въззивницата оплаквания.
В съдебно заседание въззивницата Л. В., чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба.
В съдебно заседание въззиваемият Я.В. Ф., чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор.
Въззивниците А.П. СтоЯ.ова и Р.В., служебно конституирани в това им качество от
въззивния съд, съобразно чл. 265, ал. 2 ГПК, не се явяват, не изпращат представители и не
изразяват становище.
Съдът съобрази следното:
Производството пред РС-Варна е образувано по предявени от Я.. АБР. В. Ф., роден на
********** г. гражданин на Кралство Нидерландия в условията на обективно кумулативно
3
съединяване искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД,
вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, предявен от Я.. АБР. В. Ф. срещу ЛЮБ. В. В., родена на 21.05.1952
год., гражданин на Руската федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл.
Варна, м-ст „Голямата река“ № 9, ПИ № 54145.127.16, Р. Н. В., роден на 02.09.1955 г.,
гражданин на Руската федерация, с адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м-ст
„Голямата река“ № 9, ПИ № 54145.127.16 и АНГ. П. К. **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Иван Вазов“ № 7, ет. 2, за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба от
25.06.2012 г. , обективиран в нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г.
на нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК, с който продавачът АНГ. П. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „Иван Вазов“ № 7, ет. 2, продава на купувачите ЛЮБ. В.
В., ЕГН **********, гражданин на Руската федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, м-ст ***, и Р. Н. В., роден на 02.09.1955 г., гражданин на Руската
федерация, с адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, м-ст ***, следния недвижим
имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор
54145.127.16.1 по КК на с. Осеново, общ. Аксаково, находяща се в с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор № 54145.127.16, като привиден поради
персонална симулация по отношение на купувачите ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. и за обявяване за
действителен на прикрития договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г. по нотариален акт
№ 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на
НК, с който продавачът АНГ. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Иван Вазов“ №
7, ет. 2, продава на прикрития купувач Я.. АБР. В. Ф., гражданин на Кралство Нидерландия,
роден на ********** г. във Вестерсхауен, Нидерладия гореописания недвижим имот;
2) иск с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от Я.. АБР. В. Ф., гражданин на
Кралство Нидерландия срещу ЛЮБ. В. В. ЕГН **********, гражданин на Руската
федерация, с постоЯ.ен адрес: с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на следния недвижим
имот, а именно: двуетажна жилищна сграда, съставляваща обект с идентификатор
54145.127.16.1 по КК на с. Осеново, общ. Аксаково, находяща се в с. Осеново, общ.
Аксаково, обл. Варна, местност „Голяма река“, със застроена площ по скица от 69 кв.м.,
изградена в поземлен имот с идентификатор 54145.127.16 по КК на с. Осеново, общ.
Аксаково, въз основа на договор за покупко-продажба от 25.06.2012 г. , обективиран в
нотариален акт № 188, том 2, рег. № 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня Георгиева с
рег. № 549 на НК, и за осъждане на ответницата да предаде на ищеца владението върху
гореописания имот.
В исковата си молба, уточнена с молба от 16.12.2019 год., ищецът Я. де Ф., гражданин
на Кралство Нидерландия е навел следните твърдения:
На 10.11.2006 г. е сключил граждански брак с М. Р.ова В., гражданин на Руската
федерация. Бракът им е прекратен с развод със съдебно решение от 09.06.2017 г., което е
влязло в сила. През есента на 2011 г. ищецът решил да закупи лично за себе си имот в
Република България. По настояване на бившата си съпруга се съгласил като купувачи по
сделката да фигурират нейните родители – ответниците ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В., тъй като по
този начин те биха могли да получат по-лесно разрешение за пребиваване в страната. В
изпълнение на намеренията си ищецът се свързал със своя позната – Д.В., която била брокер
на недвижими имоти в Кралство Нидерландия и работела в сътрудничество с Д.В.Д., брокер
на недвижими имоти в гр. Варна. На 25.06.2012 г. между ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В., като
купувачи, действащи чрез пълномощника си Д.В.Д., и АНГ. П. К., като продавач, бил
сключен договор за покупко-продажба на двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.
Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, съставляваща обект с идентификатор 54145.127.16.1 по
КК на с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна, за сумата от 130 000 евро. Цената била
заплатена изцяло с лични средства на ищеца, които по негово искане били преведени от
страна на Г.Р.Б. – управител на дружество във Великобритания, с което ищецът бил в
търговски отношения, директно по банкова сметка на ответниците ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. в
4
Русия. Впоследствие преведената сума от 175 000 евро била прехвърлена по сметка на Р. Н.
В. в „Алианц банк България“ АД, от която сметка била заплатена и продажната цена на
имота в полза на продавача А.С..
На 08.05.2014 г. между вече бившите съпрузи ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. бил сключен
последващ договор за покупко-продажба, с който Р. Н. В. прехвърлил на ЛЮБ. В. В. своята
1 / 2 ид. част от жилищната сграда за сумата от 7 000 лв.
Ищецът твърди, че е собственик на процесната жилищна сграда, тъй като
действителният купувач по договора за покупко-продажба по нот. акт № 188/25.06.2012 г. е
той, а ответниците Л. и Р. В. са негови подставени лица. Навежда, че и след развода му с М.
В. е продължил да заплаща по 300 евро месечно – такса за поддръжка на къщата по сметка
на ответницата Л.В.. Последният превод в размер на 620 евро е бил извършен на 11.06.2019
г. След като разбрал, че е подведен, ищецът направил опити за извънсъдебно уреждане на
отношенията с бившата си съпруга и с нейните родители, но бившата му съпруга се
опитвала да отложи това, като го уверявала, че майка и – ответницата Л. В. – е направила
́
завещание в негова полза, с което му е завещала процесната сграда. На 01.07.2019 г. обаче
бившата му съпруга го уведомила, че такова завещание няма да има и да забрави за къщата
си в България. Ищецът твърди още, че на 07.07.2019 год. настоящата му съпруга и нейната
майка посетили имота, но ответницата Л. В. не ги допуснала и извикала полиция.
Ищецът навежда, че договорът за покупко-продажба на имота, скл. с нот. акт №
188/25.06.2012 г., е нищожен като привиден вследствие на извършена персонална симулация
относно купувачите и прикрива действителен договор за продажба на имота, съгласно който
купувач по договора е ищецът, а не родителите на бившата му съпруга, които са негови
подставени лица. Твърди, че действителната воля на всички участници, както на тези по
симулативната /атакуваната/ сделка, така и на тези по прикритата сделка, в която участва и
ищецът, е той (ищецът) да придобие имота, като имената на родителите на бившата му
съпруга – ответниците Л. и Р. В. – са поставени единствено за да може нот. акт да им
послужи пред Дирекция Миграция при МВР – Варна, за да могат те да получат разрешение
за пребиваване в България. За тези уговорки е бил наясно и пълномощникът на
„купувачите“ по сделката – Д.Д., който е подписал нарочно заявление, съставляващо, според
ищеца, по същността си обратно писмо. Твърди още, че понастоящем ответницата Л.В.
упражнява фактическата власт върху имота без основание по смисъла на чл. 108 ЗС, което
да му е противопоставимо.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, АНГ. П. К. – ответник по иска за
разкриване на симулация на договора за продажба по нот. акт № 188/25.06.2012 год. – излага
следното: През 2011 г. обявила за продажба къщата си в с. Осеново, общ. Аксаково. През есента
на същата година с нея се свързала Д.В., представила се като брокер на недвижими имоти в
Холандия и проявила интерес към имота. В началото на 2012 г. Д. В. я уведомила, че е намерила
купувач за къщата, а именно – ищецът Я.В. Ф.. Обяснила и че Я.В. Ф. бил женен за рускиня и
́
желае да извърши инвестиция в България като закупи къщата и със собствени средства от негов
́
бизнес в Англия. Ищецът, заедно със съпругата си, детето им и родителите на съпругата му,
извършили оглед на имота и го харесали. На огледа присъствал и г-н Д.Д., брокер на недвижими
имоти в гр. Варна, който работел в сътрудничество с г-жа Д.В. и който бил пълномощник на
купувачите по сделка. Брокерите разяснили на ответницата, че Я.В. Ф. желае да направи услуга и
да запише в нотариалния акт за продажбата имената на родителите на своята съпруга, тъй като
това щяло да им даде възможност да получат по-лесно разрешение за пребиваване в България.
Ответницата твърди, че в качеството и на продавач, за нея е било без значение кого ще запишат за
́
купувач в нотариалния акт за продажбата; без значение е и обстоятелството, че Я.В. Ф. е реалният
собственик на къщата и че той е предоставил средствата за сделката.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ЛЮБ. В. В. – ответник по иска за
разкриване на симулация на договора за продажба по нот. акт № 188/25.06.2012 год. и по
ревандикационния иск, оспорва исковете, счита, че са неоснователни. Навежда следните
твърдения: Ищецът Я.В. Ф. и бившата му съпруга М. В. (дъщеря на ответницата) се установили
да живеят в Холандия, а ответницата и съпругът и Р.В. живеели в Русия. Поради това през месец
́
5
декември 2011 год. ищецът им предложил да закупят имот в страна от Европейския съюз, до която
могат да пътуват без визи и други условности, за да се виждат по – често. След около месец
ищецът и съпругата му съобщили на ответниците Л. и Р. В., че са намерили брокер, възложили им
да разглеждат обяви за недвижими имоти в Република България и да си открият сметка, по която
да им преведат пари за закупуването на избрания имот. Ответницата и съпругът и не са искали
́
жилище в България за да получат постоЯ.но пребиваване, нито са искали да напускат Русия,
където работели, но заради желанието и удобството на семейството на дъщеря им се съгласили.
Ответницата навежда, че никой не е пречил на ищеца да закупи имот на свое име, а освен това той
е разполагал с възможността да състави документ, че иска имотът да е негов, но ищецът не е
желаел това. През месец март 2012 год. ответниците Л. и Р. В., заедно с ищеца и бившата му
съпруга, пристигнали в България за оглед на няколко имота, спрели на процесния имот, оставили
задатък и подписали пълномощно на Д.Д., който да ги представлява при сключването на сделката,
след което се прибрали обратно в Русия. В края на месец юни 2012 год. ответникът Р.В. превел на
продавача уговорената продажна цена за имота от своя банкова сметка. Ответницата Л.В.
упълномощила също така дъщеря си и ищеца да ползват банковата и сметка, по която
́
впоследствие ищецът превеждал значителни суми под предлог, че не може да има повече от една
банкова сметка в Нидерландия, след което ползвал даденото му пълномощно за да тегли
преведените суми, а понякога възлагал и на ответницата да изтегли тя преведените от него
средства и да му ги даде лично или на упълномощено от него лице.
Твърди още, че през 2013 год. се разделила с ответника Р.В. и последният заминал да живее
в Русия. След развода им през същата година Р.В. прехвърлил в полза на бившата си съпруга
притежаваната от него 1 / 2 ид. част от правото на собственост върху процесната сграда.
Ответницата останала да живее сама в къщата и направила ремонт, за който похарчила всички
свои спестявания – около 50 000 евро. Излага, че отношенията и със семейството на ищеца били
́
хармонични, посещавали я периодично в с. Осеново, изпращали и и средства, но не защото
́
ответницата е искала да и пращат пари, а за да могат ищецът и бившата му съпруга да си осигурят
́
комфорта, на който били свикнали. През 2017 год. дъщерята на ответниците В. и ищецът се
развели, последният престанал да посещава процесния имот, а единствено изпращал пари за
детето им, което продължавало да посещава България и да отсяда периодично в къщата заедно с
майка си – бивша съпруга на ищеца. По време на развода ищецът и бивщата му съпруга изобщо не
са обсъждали къщата в България, защото тя е собственост на ответницата Л. В.. След развода си с
М. В. ищецът не е предприемал нищо, заявил, че повече няма да превежда пари когато бившата му
съпруга и синът им са в България, тъй като вече били рзведени, а къщата в с. Осеново не е негова,
за да харчи пари за нея; заявил, че няма намерение да почива повече в България. Ответницата и
дъщеря и обяснили на ищеца, че синът му ще продължава да посещава България и че един ден
́
всичко ще остане за детето, при което ищецът се съгласил да изпраща пари за сина си.
Ответницата Л. В. твърди още, че е направила завещание, с което завещала къщата в с. Осеново на
ищеца. След известно време в живота на ищеца се появила нова жена и той започнал да съжалява,
че купил процесния имот за родителите на бившата си съпруга и да предядява претенции към него.
През месец юни 2019 год. поискал ключове от къщата и ответницата му изпратила такива. На
07.07.2019 г. новата съпруга на ищеца и нейната майка дошли в с. Осеново и се опитали да влязат
в къщата, но ответницата не ги пуснала, тъй като се държали неадекватно. Повикала и полиция,
като дошлите на място служители им съставили предупредителен протокол и те напуснали имота.
След този случай ответницата Л. В. отишла при нотариуса и оттеглила завещанието, а ищецът
прекратил всякакви отношения с бившата си съпруга и роденото от брака им дете Д.. Навежда, че
никога не е ставало дума, че процесният имот се купува за ищеца, но привидно е записан на името
на ответнниците Л. и Р. В., като включително и след развода му с М. В. Я.В. Ф. винаги е заявявал,
че сделката е била с цел да осигури на родителите на съпругата си спокойни старини и място,
където семейно да почиват, тъй като разполагал със средства за да си го позволи. Парите за
покупката на процесната жилищна сграда ответниците В. получили от ищеца и дъщеря им, но това
било не за привидност, а поради загриженост за двамата ответници. Ответницата твърди още, че
средствата за покупката на процесния имот са придобити в режим на СИО между ищеца и бившата
му съпруга, както и че между ищеца и ответниците Л. и Р. В. не е имало уговорка къщата само
формално да бъде придобита на тяхно име, а е била предназначена именно за тях, за да им бъдат
осигурени спокойни старини.
Въз основа на изложеното счита предявените против нея искове за неоснователни и настоява
да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски.
6
В срока по чл. 131 от ГПК Р.В. – ответник по иска за разкриване на симулация на
договора за продажба по нот. акт № 188/25.06.2012 год. – не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуален представител, поддържа
предявените искове и настоява да бъдат уважени.
В съдебно заседание ответницата Л.В., чрез процесуален представител, оспорва
исковете, поддържа подадения писмен отговор. Настоява за отхвърлЯ.е на исковете.
В съдебно заседание ответницата А.С. не се явава, не изпраща представител. В
писмено становище поддържа подадения писмен отговор, като добавя, че ищецът е купил
къщата за себе си, договорили са условията, включително и чрез участие на избрани от
ищеца посредници.
В съдебно заседание ответникът Р. В. не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 188/25.06.2012 год., том 2, рег.
№ 8658, дело № 337/2012 г. на нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549, АНГ. П. К. е продала
на ЛЮБ. В. В. и Р. Н. В. двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 91, 80 кв. м.,
изградена в поземлен имот № 001169, находящ се в с. Осеново, общ. Аксаково, обл. Варна за
сумата от 130 000 евро. От съдържанието на обсъждания нот. акт е видно, че при
сключването на договора купувачите са били представлявани от общия им пълномощник
Д.В.Д., упълномощен с пълномощно с нот. заверени подпис и съдъжание от 23.03.2012 год.
От представения нотариален акт № 193, том 2, рег. № 8739, дело № 342/2012 г. на
нотариус Ваня Георгиева с рег. № 549 на НК се установява, че на следващия ден –
26.06.2012 г. между същия продавач и купувача „Велвис“ ЕООД, със седалище гр. Варна, с
управител ЛЮБ. В. В., действаща чрез пълномощника си Алина Ангелова, упълномощена с
пълномощно с нот. заверени подпис и съдържание от 19.03.2012 год., е сключен договор за
покупко-продажба на поземления имот с № 001169, находящ се в с. Осеново, общ.
Аксаково, в който е построена жилищната сграда.
С договор за покупко-продажба, скл. с нот. акт № 93/08.05.2014 год., том 1, рег. №
1606, дело № 74/2014 г. на нотариус Жельо Костов с рег. № 149 на НК, Р. Н. В., в качеството
му на продавач, действащ чрез пълномощника си Д.В.Д., упълномощен с нот. заверено
пълномощно от 13.04.2014 год., е продал на бившата си съпруга ЛЮБ. В. В. притежаваната
от него 1 / 2 ид. част от правото на собственост върху процесната жилищна сграда,
придобита в резултат на прекратената СИО с развода помежду им.
В представен от ищеца документ, без означена в него дата, именуван „Заявление“,
подписан от Д.В.Д., е материализирано изявление на Д.Д., че през м. март 2012 г. е бил
помолен от Д.В. да съдейства на Я.В. Ф. при покупката на къща в с. Осеново, общ.
Аксаково, собственост тогава на А.К., която къща Я.В. Ф. бил харесал за ваканционен имот
по снимки в Холандия. След като взел окончателно решение да закупи къщата и се
договорил с продавача, Я. вн де Ф. изявил желание имотът да бъде записан на името на Л. и
Р.В., тъй като притежаването на имота щяло да им послужи за основание да получат
пребиваване в Република България. За целта Д.Д. бил упълномощен от Л. и Р.В. да закупи от
тяхно име жилищната сграда, а Я.В. Ф. трябвало да преведе средствата за закупуването и по
́
банкова сметка на Л.В..
Не е спорно по делото, а това се установява и от препис от влязло в сила решение от
09.06.2017 год. на съда в Ротердам, Нидерландия и уведомление за вписване на съдебното
решение, придружени с надлежен превод на български език, че ищецът Я.. АБР. В. Ф. и М.
В. (последната дъщеря на ответниците Л. и Р.В.) са сключили граждански брак на
10.11.2006 г. в Русия, който е прекратен с развод по взаимно съгласие с цитираното съдебно
решение, който развод е вписан в регистрите на Служба по гражданско състоЯ.ие в гр. Хага
на 23.06.2017 г.
От извлечение от фирмена сметка на Я. А. В. Ф. ХОЛДИНГ БВ за периода 01.02.2015
7
год. – 01.08.2019 год. (л. 26 и сл. от гр. дело № 2162/2019 год. на ОС-Варна) е видно, че в
периода от 08.09.2015 г. до 11.06.2019 год. от банковата сметка с посочения титуляр са
превеждани ежемесечно суми по банкова сметка на Л.В. в РБългария, съответно по 300 евро
месечно в периода 08.09.2015 год. – 27.03.2019 год. с вписано основание за преводите
„период“ и съответен месец; извършени са два превода от по 150 евро, съответно на
05.11.2018 год. с вписано основание „месечна такса за октомври и на 07.02.2019 год. с
вписано основание „фактура, такса агенция“; на дата 11.06.2019 год. е преведена сума от 620
евро.
От представена електронна кореспонденция, водена между ищеца и Д.В. през м.
Я.уари 2012 г. (л. 86-92 от първоинстанционното дело), се установява, че ищецът се е
обърнал към нея по повод, че търси къща в България за тъста и тъщата му, като е описал и
изискванията си относно максимална цена, местонахождение, разположение, брой стаи,
състоЯ.ие на имота.
Приобщена е и представена от ищеца кореспонденция, водена между него и бившата
му съпруга в периода 25.06.2019 г. – 01.07.2019 г. (л. 42 -44 от гр. дело № 2162/2019 год. на
ОС-Варна), съдържанието на която не е оспорено.
От показанията на свидетелката Д.В. (без дела и родство със страните), ангажирана от
ищеца, се установява следното: Свидетелката е агент на недвижими имоти в Нидерландия,
като има партньори в България. В края на 2011 г. – началото на 2012 г. с нея се е свързал
ищецът с желание да инвестира спечелени от бизнеса му средства в недвижим имот в
България. Той й обяснил, че възнамерява да „запише“ къщата на името на родителите на
съпругата си, тъй като са руски граждани, живеят далеч, в Сахалин, Русия и така биха могли
да получат разрешение за пребиваване в страна от ЕС. След тези уговорки свидетелката
предложила на ищеца оферти и той избрал няколко от предложените му имоти, след което
го изпратила при партньорите си в България, при Д.Д., който да го заведе на огледи на
място. Ищецът харесал процесната къща, но имало проблем с басейна и се наложило да
изчакат продавача да набави нужните документи за басейна. В този период (докато чакали
оформЯ.ето на документите за басейна) със свидетелката няколко пъти е разговаряла по
телефона и съпругата на ищеца – М., която и обяснила, че съпругът и Я.В. Ф. ще вземе
́́
къщата, но ще я запише на името на родителите и, за да могат да ги посещават по-често в
́
Нидерландия, тъй като с българска виза ще получават по – лесно шенгенска виза. След като
всички документи били изрядни партньорът и в България – Д.Д. „довършил технически
́
нещата“ и ищецът купил къщата на името на родителите на своята съпруга.
Показанията на свидетеля Д.В.Д. (без родство и дела със страните), ангажиран от
ищеца, са в потвърждение на изнесеното от свидетелката Д.В.. Установява се от показанията
му, че работи като агент за недвижими имоти. През 2012 година с него се е свързала свид.
Д.В. и му изпратила клиенти от Холандия, които искали да купят къща, имало няколко къщи
във Варненска област, които свидетелят трябвало да им покаже. За огледи в България
ищецът пристигнал заедно със съпругата си и нейните родители. Всички те видели
закупената по-късно къща в с. Осеново, но ищецът, който имал намерение да инвестира в
имота, я е избрал и е осигурил необходимите средства за закупуването и. Ищецът искал да
́
закупи къщата на името на родителите на съпругата си, за да могат те да получат
разрешение за пребиваване в България. Свидетелят описва и движението на парите, с които
къщата е купена – ищецът превел средствата на сем. В. по сметка в Русия, след това сумата
била прехвърлена по банкова сметка в българска банка, разкрита на името на В., от която
сметка била заплатена продажната цена на имота в полза на продавача, за да изглежда, че
сем. В. купуват къщата. Свидетелят е съдействал на В. да си открият сметка в Алианц банк в
България, от която сметка е извършено плащането на сумата на продавача. Свидетелят е
участвал при сключването на сделката като пълномощник на Л. и Р. В. и заедно са
обсъждали посочения метод за плащане. Обяснява още, че поради забраната физически лица
да купуват земя в България, поземленият имот, в който е построена къщата, бил закупен от
специално учредено за целта търговско дружество.
В показанията си свидетелката М. В., ангажирана от ответницата Л.В. и нейна
8
дъщеря, бивша съпруга на ищеца – излага, че заедно с бившия и съпруг решили да закупят
́
за нейните родители къща в България, за да може да се преместят да живеят по-близо до тях
и при по-благоприятни климатични условия. Свързали се с Д.В. и харесали заедно с
родителите и няколко имота, след което всички пристигнали в България на огледи и в
́
крайна сметка се спрели на процесния имот. Имотът бил избран от свидетелката и от майка
и, а средствата за покупката били спечелени от бизнес сделка на бившия й съпруг с трето
́
лице – англичанин. Свидетелката заявява, че до появата на новата съпруга на ищеца той не e
проявявал интерес към къщата, вкл. и към извършвания в нея ремонт, както и че дори и след
развода е превеждал ежемесечно по 300 евро по сметка на майка й, средствата били
предназначени за разходи по имота и за общото им дете, което често гостувало там. Заявява,
че в кореспонденция с ищеца му е споменавала, че майка и е направила завещание и че
́
къщата е включена в него, но според свидетелката, завещанието е било в полза на общото
им дете, а не в полза на ищеца.
От показанията на свидетелката С.И.С., ангажирана от ответницата Л. В., (без дела и
родство със страните) се установява следното: Свидетелката живее в съседен на процесния
имот в с. Осеново. От бившата си съседка А.К. знае, че К. продавала къщата си на някакво
руско семейство от Сахалин. Около 2 години след като А.К. продала къщата, свидетелката
гостувала на новите си съседи – присъствали Л.В., дъщеря й М. и бившия й съпруг, като в
разговора помежду им разбрала, че последните двама са помогнали на Л.В. да си купи
къщата, за да могат по-често да се виждат. М. и бившият и съпруг, заедно с детето им, всяко
́
лято били за около месец в с. Осеново.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Исковете са процесуално допустими, при което и първоинстанционното решение е
допустимо, а оплакванията във въззивната жалба за недопустимост на решението,
обосновани с разпоредбите на чл. 7, чл. 8 и чл. 38 от КМЧП, с доводи за наличието на
отношения с международен елемент относно имуществени отношения между ищеца Я..
АБР. В. Ф. и бившата му съпруга М. В., които са чужди граждани, са неоснователни.
Нормите на чл. чл. 7, чл. 8 и чл. 38 от КМЧП, нямат никакво отноншение в случая, тъй като
те уреждат компетентността на българските съдилища по брачни искове и по дела за лични
и имуществени отношения между съпрузите, а настоящият правен спор очевидно не е такъв.
Оплакванията, че съдът се е произнесъл по непредявени искове, което има за
последица и недопустимост на решението, също са неоснователни, доколкото предявеният
обуславящ иск е именно иск за разкриване на симулацията на договора за продажба от 2012
год., основан на твърдения за привидна сделка, която е нищожна (чл. 26, ал. 2, предл. пето
ЗЗД) и искане за прилагане на правилата на прикритата (дисимулираната) сделка, която е
валидна – чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Следва да се посочи, че персоналната симулация, поради
естеството на правната си конструкция, е винаги относителна.
Доводите за недопустимост на решението, поради недопустимост на исковете, поради
това, че липсвали твърдения за естеството на търговските отношения, в резултат на които
ищецът е придобил средствата, с които е закупен имота, също са неоснователни и нямат за
последица нито нередовност на исковата молба, с която са предявени исковете, нито
недопустимост на първоинстанционното решение. Естеството на търговските отношения, в
резултат на които ищецът е придобил средствата, с които е закупен имота, нямат никакво
отношение към настоящия спор.
По основателността на предявените искове съдът приема следното:
По обуславящия иск по чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на
симулация на договора за продажба по нот. акт № 188/2012 год. досежно купавачите чрез
прогласяване нищожността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот
поради персонална симулация по отношение на купувачите и обявяване, че действителният
купувач по прикритата сделка е ищецът, съдът приема следното:
Позитивното ни гражданско право познава относителна и абсолютна симулация – като
видови понятия за привидните договори – това следва от систематичното тълкуване на
9
разпоредбите на чл. 17 ЗЗД и на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД обявява за нищожни привидните
договори. Симулативен е договорът, при който страните, които са го сключили, не желаят да
бъдат обвързани от него, не желаят правните последици, чието настъпване законът
предвижда със сключването му. При привидните договори намерение за обвързване от
явната сделка няма, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността.
Действителното намерение може да е страните въобще да не се обвържат (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна симулация).
Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се създаде погрешна представа
относно действителното правно положение, а не до страните по сделката, които са наясно,
че същата няма правно действие. И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл.
26, ал. 2 ЗЗД), а когато някоя от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да
поиска разкриването му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната сделка,
относно дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви своето правно
действие.
Персоналната симулация, поради липсата на изрична правна уредба, се разглежда в
доктрината и съдебната практиката като частен случай на привидната сделка. Особеното при
персоналната симулация е, че привидността се отнася не до съществуването на правните
последици на явната сделка, а до това, кой е техен носител. Тази правна конструкция се
използва за придобиване на права, а не за отчуждаване и целта е да остане скрит за третите
лица действителният приобретател по един договор. За реализирането на тази цел се
извършват три сделки: овластяване от скритата страна към привидната страна (подставеното
лице) за извършване на симулативната сделка; симулативният договор (явната сделка),
който се сключва между привидната страна и явната страна и действително желаният
(прикрит) договор между скритата страна и явната страна. Първите две сделки не
обективират действителната воля на участниците, същите са привидни и поради това –
нищожни в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД. Третата, прикритата сделка, която
отразява действителния носител на правните последици на сделката, в случай, че не страда
от други пороци, е валидна и съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД именно приобретателят по нея става
титуляр на прехвърлЯ.ите права, съответно и поема и задълженията по нея. Поради това е
необходимо знанието и съгласието на страните по тази прикрита сделка относно
действителния носител на правата, както и симулираното участие на привидната страна.
Последната може и да не знае, че идентичността и е използвана и фигурира като страна по
́
договора (персонална симулация при еднострнанно подставЯ.е) или да знае, да е съгласна и
да съдейства за осъществяване на привидността (персонална симулация при двустранно
подставЯ.е).
В случая наведените от ищеца твърдения в исковата и уточняващата му молби, а
именно, че действителната воля на всички участници, както на тези по симулативната
/атакуваната/ сделка, така и на тези по прикритата сделка, в която участва и ищецът, е той
(ищецът) да придобие имота от продавача А. К., като имената на родителите на бившата му
съпруга – ответниците Л. и Р. В. – са поставени единствено за да може нотариалният акт да
им послужи пред Дирекция Миграция при МВР – Варна, за да могат те да получат
разрешение за пребиваване в България и за тези уговорки е бил наясно и пълномощникът на
„купувачите“ по сделката – Д.Д., обсъдени и във връзка с отправения петитум, обосновават
извода, че същият се позовава на персонална симулация. Липсват твърдения за мандатно
правоотношение между ищеца (действителният купувач) и подставените лица - ответниците
В., поради което и доводите на ответницата Л. В., че в случая се касаело за косвено
представителство, което погрешно е окачествено от ищеца като симулация, са
неоснователни.
Поначало симулацията (в двете хипотези – абсолютна и относителна, вкл. и
персоналната симулация) се установява с обратен документ, от който е видно каква е
действителната воля на страните, сключили сделката. Обратният документ може да
предшества, да съпътства или да следва по време явната сделка, но при всички положения
10
той трябва ясно да разкрива истинските отношения, да е създаден нарочно за случая и да се
отнася конкретно до явната сделка. При персоналната симулация скритата страна, която се
домогва да разкрие симулацията, трябва да разполага с обратно писмо за симулацията,
изходящо от явната страна, за да установи, че сделката между явната страна и подставеното
лице е симулативна и прикрива друга сделка – тази между явната и скритата страна, а когато
скритата страна упражнява правата си спрямо подставеното лице, тя трябва да разполага и с
обратно писмо за симулацията, изходящо от подставеното лице за да установи, че тя
(скритата страна), а не подставеното лице е носител на правата по явната (симулативна)
сделка. В хипотезите, в които подставеното лице не е участвало лично в сключването на
привидната сделка, а чрез пълномощник, който е сключил сделката, обратното писмо за
симулацията може да изхожда и от пълномощника.
Установено е по делото, че процесният договор за покупко-продажба на недвижим
имот е сключен между ответницата А.К., в качеството и на продавач и другите двама
́
ответници Л.В. и Р.В. – като купувачи, които обаче не са участвали лично в сделката, а чрез
пълномощника си Д.Д.. При наведените твърдения, че е налице персонална симулация по
отношение на купувачите Л. и Р. В. и че действителният (прикрит) купувач е ищецът,
описаната по – горе конструкция на подставеното лице изисква установяване на прикритото
съглашение между продавача А. К. и ищеца, а не между продавача и привидните купувачи,
в какъвто смисъл са възраженията на ответницата Л. Височансая. Както се посочи по–горе,
извън сключената между явната страна и подставените лица симулативна сделка (явната
сделка) други отношения между тях не възникват.
Твърденията на ищеца за персонална симулация на договора за продажба по нот. акт
№ 188/2012 год. предполагат установяване на скрито съглашение между него и продавача –
ответницата А. К.. Разкриването на тази привидност би могло да стане с обратно писмо,
изходящо от продавача, съобазно изложеното по – горе, а гласни доказателства са
допустими само при положение, че по делото има начало на писмено доказателство,
правещо вероятно твърдението за симулация – чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК. В случая
обратно писмо не е представено, но твърденията на продавача А.К. в подадения от нея
отговор на исковата молба, както и съдържанието на представеното от ищеца „заявление“,
подписано от лицето Д.Д., който е бил пълномощник на купувачите при сключване на
процесния договор, правят вероятно твърдението за персонална симулация. По делото не е
оспорена автентичността на заявлението (т. е., не е оспорено авторството на изявлението,
материализирано в обсъждания документ), нито пълната представителна власт на
пълномощника (вкл. за разпоредителни действия), поради което и съдържащото се в
документа негово изявление ангажира упълномощителите и следва да се приеме като такова
на самата представлявана страна и съответно окачествено като начало на писмено
доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2, изр. първо ГПК, при което са допустими
свидетелски показания за разкриване на твърдЯ.ата персонална симулация.
От анализа на показанията на ангажираните от ищеца свидетели, обсъдени и във
връзка с писмените доказателства, вкл. и с признанията на ответницата Л. В., направени в
подадения от нея отговор на исковата молба, че след развода на ищеца с дъщеря и,
́
ответницата е направила завещание, с което завещала къщата в с. Осеново на ищеца, съдът
приема, че твърдЯ.ата от ищеца персонална симулация на договора по нот. акт № 188/2012
год. е доказана напълно.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.В. и Д.Д., същите са
конкретни, подробни, последователни, отразяват техни преки впечатления, като от друга
страна по делото няма нито едно доказателство, кожето да ги опровергава или да ги поставя
под съмнение. И двамата свидетели имат преки впечатления за изложените от тях
обстоятелства и лично са възприели действителната воля на страните, като първият свидетел
е участвал в преддоговорните им отношения, а вторият е участвал и в сключването на
договора. Според показанията им ищецът е искал да инвестира собствени средства в
закупуването на имот в България и така се обърнал към св. В. за съдействие, като
впоследствие избрал един от предложените му имоти, които посетил на място заедно със св.
11
Д.. И двамата свидетели са категорични също, че желанието на ищеца било родителите на
съпругата му да фигурират като формални купувачи по сделката, за да придобият по-лесно
разрешение за пребиваване в страна от ЕС и тази негова воля е манифестирана изрично пред
свидетелите още в преддоговорния процес. Фактите, установени от показанията на
посочените двама свидетели се потвърждават и от други доказателства по делото, вкл. и
водената между ищеца и св. Д. В. електронна кореспонденция, както и от безспорния между
страните начин на заплащане на продажната цена на имота. Свидетелят Д. Д. подробно
описва и движението на парите, с които е купена процесната сграда – ищецът превел
средствата на сем. В. по сметка в Русия; свидетелят е съдействал на В. да си открият сметка
в Алианц банк в България, от която сметка е извършено плащането на сумата на продавача;
участвал е при сключването на сделката като пълномощник на Л. и Р. В., заедно са
обсъждали описания метод за плащане, „за да изглежда, че те купуват къщата“.
Потвърждават се също и от последващо сключването на договора поведение на
ищеца, изразяващо се в поемане на разноските за поддържането на къщата, действие,
присъщо на действителния собственик. Възраженията на ответницата Л. В., че тези суми са
били предназначени за детето му, което продължавало да отсяда периодично в къщата
заедно с неговата майка, са недоказани. Същите не са подкрепени от убедителни
доказателства, обратно – тези възражения се опровергават от доказателствата по делото, от
които е установено, че основанието за плащане на сумите от ищеца е месечна такса за
конкретен месец от съответната година. Отведло от това възраженията са и лишени от
житейска логика, тъй като плащанията са извършвани по сметка на бабата на детето (а не на
майката), а освен това преводите не са преустановени дори и след развода на родителите.
Така установените факти не се опровергават и от показанията на водените от
ответницата Л. В. свидетели. Нейната дъщеря М. Вискочанская не отрича, че инициативата
за закупуване на имота е била на ищеца, че изборът е направен с посредничеството на Д. В.
и Д. Д., че средствата за покупката на къщата са били спечелени от бизнес сделка на бившия
й съпруг с трето лице – англичанин, както и че ищецът е превеждал на майка й по 300 евро
месечно, предназначени за разходи по имота, вкл. и след развода им. Нейните свидетелски
показания в частта, съдържаща твърдения за предоставЯ.е на средствата за закупуване на
имота от ищеца на нейните родители с дарствено намерение, съдът преценява като
недостоверни, съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК, предвид родствената връзка на
свидетелката с ангажиралата я страна и пряката й заинтересованост от изхода на делото.
Освен това тези показания се разколебават от извънсъдебните изявления на самата
свидетелка във водената с ищеца в периода 25.06.2019 г. – 01.07.2019 г. електронна
кореспонденция, в която тя споделя, че майка и е направила завещание, с което му е
́
завещала къщата (обстоятелство, заявено и от ответницата Л. В.я, в отговора и на исковата
́
молба, което представлява признание на неизгоден за страната факт); потвърждава, че майка
и му е изпратила ключ от къщата (по твърдения в отговора през същия м. юни 2019 г.),
́
изразява недоволството си от желанието на ищеца този ключ да бъде ползван от новата му
съпруга, която да отседне в имота, въпреки предварителната им уговорка „други хора да не
идват“ там без него, и при проявената от ищеца настоятелност за това му заявява, че „няма
да има завещание“ и „може да забрави за къщата в България“. Тези изявления биха били
лишени от смисъл, в случай че майката на свидетелката е действителният купувач и реален
собственик на къщата.
Показанията на втория ангажиран от ответницата Л. Височанска свидетел Св. С. също
нямат отношение към привидността, тъй като в тях се съдържат данни само относно
безспорните по делото обстоятелства, че в къщата живее ответницата Л.В., както и че
ищецът и бившата му съпруга са и помогнали за закупуването на имота.
́
При съвкупната преценка на обсъдените по – горе доказателства и при направеното от
продавача признание, че действителният негов контрагент по процесния продажбен договор
е ищецът, а не отразените формално в договора купувачи, съдът намира доказването на
персоналната симулация за успешно проведено. Поради това и с оглед липсата на данни за
наличието на самостоятелен порок, от който да страда прикритата сделка, предявеният иск
12
по чл. 26, ал. 2, предл. пето, вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД за разкриване на симулацията на договора
за продажба по нот. акт № 188/2012 год. досежно купавачите чрез прогласяване
нищожността на процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради
персонална симулация по отношение на купувачите и обявяване, че действителният купувач
по прикритата сделка е ищецът, е основателен и подлежи на уважаване.
По иска по чл. 108 ЗС съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният ревандикационен иск е необходимо да се установи
кумулативната наличност на три материалноправни предпоставки: 1) че ищецът е
собственик на имота, чието ревандикиране претендира, на заявеното основание; 2) че
имотът се намира във владение или държане на ответницата и 3) че ответницата владее или
държи имота без основание. В тежест на ищеца е да установи чрез пряко и пълно доказване
първите две предпоставки, а в тежест на ответницата – че упражнява фактическа власт върху
имота на основание, което е противопоставимо на ищеца.
С оглед основателността на обуславящият иск за разкриване на симулацията на
договора по нот. акт № 188/2012 год. на ВнН и обявяване, че действителният купувач по
този договор е ищецът, последният се легитимира като собственик на процесния имот въз
основа на прикрития договор за продажба. Обстоятелството дали бившата съпруга на ищеца
притежава права върху имота е без значение, тя не е страна в това производство, решението
и е непротивопоставимо, а ответницата Л. В. чужди права не е легитимирана да брани.
́
Не е спорно по делото, че ответницата по ревандикационния иск Л. В. упражнява
фактическа власт върху процесния имот. Същата не е ангажирала доказателства, че
упражнява фактическа власт върху имота на основание, което е противопоставимо на
ищеца.
При това положение предявеният ревандикационен иск също е основателен и подлежи
на уважаване.
В обобщение първоинстнционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото разноски на въззивницата Л. В. не се присъждат.
Въззиваемият Я.В. Ф. е претендирал присъждане на разноски, но не е представил
доказателства в тази насока, поради което и разноски не му се присъждат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 262267/14.07.2021 год., постановено по гр. дело
№ 1644/2020 год. по описа на РС-Варна.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
и 2 ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13