Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 99/14.03.2022 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди двадесет и втора
година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Мария Ницова
при секретар Лазарова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия
Ницова КАНД № 71/2022 г. по описа на Административен съд Монтана
Производство е по реда на чл.208 и
сл.АПК във връзка с чл.63 ал.1 ЗАНН.
С решение № 43/06.12.2021 г.,
постановено по АНД № 20211610200231/2021 г., Районен съд Берковица, е потвърдил
наказателно постановление № 21-0243-000791/19.07.2021 г. на впд началника РУ към
ОД на МВР Монтана, РУ Берковица, с което на А.Д.А. ***, на основание чл.183, ал.2, т.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение по чл.6, ал.1 ЗДвП и на
основание Наредба N1з-2539
на МВР са отнети 8 контролни точки.
Недоволен от това решение, касаторът го обжалва и моли да бъде отменено,
като развива доводи, че е неправилно, постановено в “противоречие с
материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на процесуалните
правила..“. В писмено становище поддържа жалбата и моли да бъде отменено обжалваното решение.
Ответникът, не
изразява становище по жалбата.
Представителят на Окръжна
прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на жалбата и дава
заключение, че атакуваното решение следва да се остави в сила като правилно и
обосновано.
Настоящият състав на
Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата
нормативна уредба намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по 211 от АПК, от надлежна страна имаща правен интерес
от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
За да потвърди наложеното
административно наказание, въззивният съд е приел, че в случая е налице
безспорно установено административно нарушение по чл.6, ал.1 от ЗДвП“ Участниците в
движението:
1. съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка“, за което законосъобразно по отношение на
административнонаказаното лице е ангажирана административнонаказателна
отговорност съответно по чл.1831 ал.21 т.3 от ЗДвП.
Настоящата съдебна инстанция, счита
въззивното решение за правилно, при следните доводи:
Неоснователно касаторът поддържа,
че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила. Обосновано и правилно при
надлежно събиране на всички относими за спора
доказателства, въззивният съд е приел в мотивите си, че в случая е
налице безспорно установено административно нарушение. Въззивния съд е изложил
обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението, които изцяло се споделят от
настоящият съдебен състав, която не счита за необходимо отново да ги повтаря в
мотивите си, а на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях. По разбиране
на настоящия съдебен състав в хода на съдебното производство пред районния съд
не е оборена доказателствената сила на АУАН, който касаторът е получил. Следва
да се посочи, че нито пред първата инстанция, нито в касационното производство
бяха ангажирани доказателства, които да дават основание да се приеме, че
нарушението, което е свързано с неизпълнение на задължение на водача да спре на
кръстовище при наличие на знак Б-2, не е извършено от касатора. Изложените
твърдения в жалбата, че не са обсъдени всички събрани в производството
доказателства, съдът намира за несъществени и недоказани, т.к. същите са
голословни и не кореспондират със събраните в производството доказателства и не
може да бъде възприето от настоящия съдебен състав, който обоснова мотивите си
със събраните в производството доказателства.
Настоящият съдебен състав счита, че
за необходимо да посочи, че случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Това е така, тъй като в случая с оглед постигане на целите на наказанието и при
съобразяване на защитимия обществен интерес не може да се приеме, че
неизпълнението на задължение на водача да спре при наличие на знак Б-2 е маловажно административно нарушение.
Настоящият съдебен състав,
установява в рамките на служебна проверка по чл.218 от АПК, че атакуваното
съдебно решение е валидно, допустимо и в съответствие с приложимия материален
закон. Обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и следва да остане в
сила.
Предвид изложеното и основание
чл.221 АПК във вр. чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/06.12.2021 г., постановено по АНД №
20211610200231/2021 г. по описа на РС Берковица.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: Членове: