Решение по дело №231/2023 на Районен съд - Гоце Делчев

Номер на акта: 169
Дата: 3 ноември 2023 г.
Съдия: Стефан Илиев Шарланджиев
Дело: 20231220200231
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 юни 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. , 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ил. Шарланджиев
при участието на секретаря Магдалена В. Агова
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Стефан Ил. Шарланджиев Административно
наказателно дело № 20231220200231 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Делото е образувано по повод подадена жалба подадена от М. В. К. с ЕГН
**********, с адрес село Пл., община С., област Бл. против Наказателно постановление №
23-0266-000069 от 22.02.2023 г., издадено от ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР
БЛАГОЕВГРАД , РУ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ. Иска се отмяната на обжалваното наказателно
постановление, като се навеждат оплаквания за допуснати нарушения при издаването му.
Административнонаказващият орган с писмо изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Районна прокуратура гр. Гоце Делчев не взема отношение по същата.
Производството по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
С обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя на основание чл.183,
ал.2, т.1 от ЗДвП ,чл.178Е от ЗДвП,чл.183,ал.1, т.1,пр.1,2 от ЗДвП са наложени съответно
административни наказания - глоба в размер на 20лв., глоба в размер на 50лв. и глоба в
размер на 10лв.
Наказанията са наложени да нарушения заключаващи се в това „че на 19.01.2023 г. в 15:15
часа, в ГР.Г. Д. на УЛ.АЛ.СТ. като Водач на товарен автомобил, М.В., *******, БЪЛГАРИЯ
1
при обстоятелства: На 19.01.2023 г. около 15:15 часа в град Г.Д.на улица "Ал. Ст." паркира
товарен автомобил марка М. В.с регистрационен номер *********. собственост на Д. Кр. М.
от село М., като паркира частично на тротоара и в ляво по посока на движението, като пречи
на другите участници в движението. При проверката водача К. не носи СУМПС и контролен
талон., е извършил: 1. СПИРА ИЛИ ПАРКИРА НА МЕСТА СЪЗДАВАЩИ ОПАСНОСТ,
ПРЕЧКИ ЗА ДВИЖЕНИЕТО ИЛИ ЗАКРИВАЩИ ПЪТЕН ЗНАК, ИЛИ СИГНАЛ., с което
виновно е нарушил/а чл.98 ал. 1 т.1 от ЗДвП; 2. ПАРКИРА НА ТРОТОАРА ПРЕД
ЖИЛИЩНА СГРАДА ИЛИ ГАРАЖ, С КОЕТО ЗАТРУДНЯВА ДОСТЪПА ДО ТЯХ., с
което виновно е нарушил/а чл.98 ал. 2 т.2 от ЗДвП; 3. НЕ НОСИ СВИДЕТЕЛСТВО ЗА
УПРАВЛЕНИЕ НА МПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ И КОНТРОЛЕН ТАЛОН КЪМ
СУМПС ОТ СЪОТВЕТНАТА КАТЕГОРИЯ., с което виновно е нарушил/а чл.100 ал. 1 т.1 от
ЗДвП;

Свидетелите К. и Л. са служители на наказващия орган. На 19.01.2023 г. около 15:15часа,
последният съставил акт за неправилно паркиране в гр. Г. Д., на ул. „ Ал. Ст.“ на товарен
автомобил с марка „М.“. Последният бил частично паркиран на тротоар, като по този начин
пречел на останалите участници в движението. Автомобилът бил управляван от
жалбоподателят М. К. и бил собственост на друго лице. Водачът обяснил че разтоварвал
продукти за ресторант „България“ и затова е паркирал по този начин камиона. При
извършената проверка на документите на водача същият не представил СУМПС и
контролен талон към него. Актът за установяване на административно нарушение бил
съставен веднага, в присъствието на водача и свидетеля. След това същият бил предявен на
нарушителя, който го подписал и получил препис от него.

Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от показанията на
разпитаните по делото свидетели и от събраните писмени доказателства. Същите са ясни,
последователни и непротиворечиви, поради което не се налага обстоен анализ и съпоставка
на същите.

При така установеното съдът, за да се произнесе съобрази следното:
Жалбата е подадена в срок от наказаното по административен ред лице, поради
което следва да бъде разгледана като допустима.
Разгледана по същество съдът намира същата за частично основателна по
следните съображения:
Жалбоподателят е наказан за три нарушения. Първото е по чл. 198,ал.1,т.1 от ЗДвП според
която са забранени престоят и паркирането на място, където превозното средство създава
опасност или е пречка за движението или закрива от другите участници в движението пътен
знак или сигнал. В случая видно от показанията на свидетелите камионът управляван от
жалбоподателя е бил паркиран на място, на което е представлявал пречка за движението. С
2
оглед на това следва да се приеме, че съставът на това нарушение е осъществен от обективна
страна.
От субективна страна същото е осъществено при пряк умисъл от жалбоподателя, който е
правоспособен водач на МПС и е наясно със задълженията си като такъв. Видно от
обясненията, които е дал на полицейските служители, същият е съзнавал, че е паркирал по
такъв начин, че пречи на движението, но се е оправдал с това, че зареждал ресторанта
находящ се в близката сграда.
Наказанието за това нарушение е определено в съответствие съобразно с разпоредбата на чл.
183,ал.2,т.1 от ЗДвП, която предвижда административно наказание за нарушенията по
горния текст от закона – глоба в размер на 20лв.
Съдът не споделя направените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения
за наличието на неясноти относно това нарушение. В описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено същото в АУАН и НП, се съдържат
достатъчно данни за всички елементи на нарушението. Коректно е посочена и нарушената
законова норма.
Третото нарушение за което е наказан жалбоподателя е за това, че при извършената
проверка не е носел СУМПС и контролен талон към него, каквото задължение вменява на
водача на МПС разпоредбата на чл. 100,ал.т.1. С последното изменение на същата
задължението за носене на контролния талон е отпаднало и неносенето на същото не
представлява административно нарушение, но задължението за носене на СУМПС е в сила и
към настоящия момент. Видно от показанията на свидетеля Л., това нарушение също е
доказано по несъмнен начин. Наказанието за това нарушение също е определено в
съобразно съответната санкционна норма – чл.183,ал.1,т.1, пр.1. Казаното по-горе за
субективната страна на първото нарушение се отнася в пълна степен и за това нарушение.
Наказанията и за двете нарушения са определени еднозначно в закона поради което не
подлежат на корекция от съда. В същото време и по отношение на двете не са налице
основания за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. И двете нарушения са със
степен на обществена опасност не по-ниска от обикновените случаи на нарушения от
съответния вид.
С оглед на това обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тези му части.
Второто нарушение е по чл.98,ал.2,т.2 за това че жалбоподателят „ПАРКИРА НА
ТРОТОАРА ПРЕД ЖИЛИЩНА СГРАДА ИЛИ ГАРАЖ, С КОЕТО ЗАТРУДНЯВА
ДОСТЪПА ДО ТЯХ“. Тази разпоредба от закона забранява паркирането на платното за
движение и на тротоара непосредствено пред входовете на жилищни сгради и гаражи,
когато това затруднява достъпа до тях. В случая е ясно, че описаното ППС е било паркирано
частично на тротоара. В описанието на нарушението и обстоятелствата при които същото е
било извършено, обаче не се съдържат данни за това дали е бил затруднен достъпа до
жилищна сграда или гараж. С оглед на това изложените от процесуалния представител
съображения за наличието на процесуално нарушение изразяващо се в непълнота в
3
описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено същото, по
отношение на това нарушение, следва да бъдат споделени. Това представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като засяга правото на защита на лицето срещу което се води
АНП. С оглед на това НП в тази му част следва да бъде отменено само на това основание.
Следва също да са отбележи, че е налице още едно основание за отмяна на същото за това
нарушение. По отношение на последното при определянето на наказанието е приложена
разпоредбата на чл.178е от ЗДвП, която се отнася за нарушение различно от описаното и от
това според посочената нарушена законова разпоредба.

Направено е искане от процесуалния представител на жалбоподателя за заплащане
на разноски по делото и се представени доказателства за направени такива в размер на
200лв. за адвокатски хонорар, като са представени и доказателства за плащането на сумата.
С оглед на това и на основание чл.63д от ЗАНН искането следва да бъде уважено съобразно
уважената част от жалбата.
По тези съображения съдът намира, че издаденото наказателно постановление
следва да бъде отменено, поради което и на основание чл.63 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0266-000069 от 22.02.2023 г., издадено
от ВПД НАЧАЛНИК РУ в ОДМВР БЛАГОЕВГРАД , РУ ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в частта му в която
на основание чл.178Е от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на
50лв.
Потвърждава обжалваното НП в останалите му части.
ОСЪЖДА ОДМВР Благоевград да заплати на жалбоподателя сумата от 66,67лв. за
разноски по делото – за адвокатски хонорар.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Благоевград в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Гоце Делчев: _______________________
4