Р Е Ш Е Н И Е
№ 24/19.01.2023 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана,
ІV-ти състав, в открито заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Административен
съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова
адм. дело № 486 по описа за 2022 г.
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172,
ал.5 във вр. с чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба от „Иркатур – М“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Н.И., против заповед за прилагане не принудителна административна мярка № 22-0996-000447/15.11.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна, т.к. в същата липсват мотиви защо следва да се прекрати регистрацията на МПС за срок от 9 месеца. Като допълнителен довод се сочи, че нарушението е за първи път, автобусът е бил регистриран същия ден и просто е прибиран до паркинга, не е имало пътници в същия. Също така твърди, че основната дейност на дружеството е вътрешен и международен превоз на пътници и товари и в дружеството работят достатъчен брой шофьори с изискуемата категория“Д“, а прекратяване на регистрацията на автобуса за срок от 9 месеца би нанесло непоправими вреди, вкл. и за работещите в дружеството. В съдебно заседание управителят И. представя доказателства за твърдението, че в дружеството работят шофьори с необходимата категория“Д“ и прави искане да се отмени заповедта за ПАМ, т.к. липсват мотиви за срока от 9 месеца, а също така не е съобразена и с целта на закона.
Ответната страна - началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана, редовно призован, не изразява становище по жалбата.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 21.11.2022 г. /л. 5 от делото, а жалбата срещу заповедта е депозирана директно в АС Монтана на 05.12.2022 г. /л.2 от делото/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0996-000447/15.11.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на дружеството „И*“ ЕООД, като собственик на автобус „Фиат дукато“ с рег.№ М * на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП е наложена следната мярка: прекратяване на регистрацията на този автобус за срок от 9 месеца, като са свалени /отнети/ СРМПС № ********* и 2 броя регистрационни табели с рег. № *М *. В мотивите на заповедта е посочено, че на 14.11.2022 г. в 17.20 часа на бул.Х*.Б* до № * автобус „Фиат дукато“ с рег.№ М * , е управляван от Д.Н.И., който управлява без да притежава необходимата категория“Д“.
На водача е съставен АУАН серия GA № 843974 от 14.11.2022 г.. В акта е описано, че на 14.11.2022 г. в 17.20 часа на бул.Х*.Б* до № *, автобус „Фиат дукато“ с рег.№ М * , е управляван от Д.Н.И., който управлява без да притежава необходимата категория“Д“. Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват фактически обстоятелства, послужили за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл процесната заповед съдържа фактическите обстоятелства по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително водачът Д.Н.И. не притежава необходимата категория“Д“ за управлявания от него автобус. От представената справка извлечение се установява, че автобусът е регистриран същия ден на 14.11.2022 г. с рег.№ * и е собственост на „И*“ЕООД.
Допълнително са представени писмени доказателства, че в дружеството“Иркатур – М4 ЕООД, чиято основна дейност е превоз на пътници и товари, работят трима шофьори, които притежават необходимата категория“Д“, както и удостоверения за психологическа годност на същите.
Представени са заповед № 3013з-1411/07.06.2017 г. на директора на ОД на МВР Монтана и заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министър на вътрешните работи, от които е видно материална и териториална компетентност на административния орган, издал оспорената заповед, която не се оспорва в производството.
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване.
Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл. 172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма. В нея е посочено, че се издава въз основа установени обстоятелства, че на 14.11.2022 г. в 17.20 часа на бул.Х*.Бо* до № *, автобус „Фиат дукато“ с рег.№ * , е управляван от Д.Н.И., който управлява без да притежава необходимата категория“Д“, а същият е собственост на“И*“ ЕООД.
Съдът счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, тъй като в текста й са посочени фактите и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното основание за прилагане на принудителната административна мярка. За установеното е представен АУАН серия GA № 843974 от 14.11.2022 г. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП „Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.“ Посочено е в заповедта, че се издава на основание чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, която гласи: „.. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: а) без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година..“
В жалбата, представляващият дружеството“И*“ ЕООД сочи, че липсват мотиви защо на дружеството е наложено наказание над минималния размер, а именно 9 месеца, предвид, че нарушението е първо, а от друга страна наложената принудителна мярка не кореспондира и с целта на закона, т.к. възпрепятства дейността на дружеството. Водачът е санкциониран правилно, но другите шофьори, работещи в дружеството са лишени от възможността да управляват автобуса, а това влияе негативно не само на дейността на дружеството, но и на тяхната работа, т.к. са лишени от възможност да упражняват професията си, което би ги лишило и от доходи.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта е съобразена с материалноправните разпоредби, но не отговоря на целта на закона.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна отговорност. По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, което управлява моторно превозно средство, без да притежава притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които в случая са безспорно установени.
Прекратяването на регистрацията на посочените в заповедта основания е със срок, предвиден от законодателя, от шест месеца до една година. В заповедта обаче не са изложени мотиви защо административният орган е приложил ПАМ за срок от 9 месеца. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност при определяне срока на ПАМ, но същият следва да обоснове спазването на границите на тази самостоятелност, като изложи съответни мотиви. След като законодателят е предвидил срок от шест месеца до една година на ПАМ, то административният орган е следвало да обоснове защо е определен срок от девет месеца. Съдът не следва да тълкува съображенията на административния орган, а те следва да бъдат изложени в мотивите, като съдът следва да преценява дали те съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Административният орган следва да изложи мотиви за решението да приложи ПАМ в посочения срок, за да може съдът да провери и установи дали са налице основанията за определяне на съответния размер на ПАМ, съответно да провери дали е спазен принципът на съразмерност и справедливост. Така установената липса на мотиви в тази насока предпоставя отмяната на обжалвания административен акт.
От друга страна настоящият състав намира, че в случая не е спазен принципът за съразмерност, нормативен израз на който е разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК, според която норма административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.За разлика от административно наказание по смисъла на ЗАНН, което следва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целия период от време, през който е постановена принудата, то действието на приложена ПАМ е обосновано и допустимо само до момента, до който мярката има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Следователно, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който момент е преустановено дадено противоправно поведение, действието на ПАМ не е фактически основано. Респективно, от този момент насетне, прилагането на принуда, ще е в пряко нарушение на посочения по-горе принцип за съразмерност чл. 6, ал. 2 от АПК.
Както административния акт, така и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на формалната логика означава, че когато тази цел е реално постигната, то изпълнението трябва да бъде преустановено.
При така изложеното, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото ПАМ е фактически и правно необоснована, поради което заповедта за нейното прилагане е незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
По делото не са направени искания за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани на страните.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0996-000447/15.11.2022 г. на началник сектор към ОД на МВР Монтана, сектор Пътна полиция Монтана по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, по отношение на„И*“ ЕООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Н.И., представляваща „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство- автобус „Фиат дукато“ с рег.№ М *, за срок от 9 месеца“; както и отнемането на два броя табели с рег.№ *.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.
Препис от него да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Административен съдия: