Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 147
09.02.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XIX-ти административен състав,
на двадесет и седми януари две хиляди двадесет и втора година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ : 1. ХРИСТО
ХРИСТОВ
2. ЯНА
КОЛЕВА
при секретаря В. С.
с участието на прокурора Дарин Христов
като разгледа докладваното от съдията
Колева касационно наказателно административен характер дело № 22 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба от Н.А.С., ЕГН **********, адрес *** против
Решение № 76 от 18.11.2021 г., постановено по НАХД № 293/2021 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 21-4635-000190 от 16.06.2021 г. на началник РУ към
ОДМВР-Бургас, РУ – Приморско, с което на касатора, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е наложена „глоба” в размер на 2000
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени оспорвания съдебен акт и
да отмени наказателното постановление. Твърди, че в случая е налице разминаване
на посочените часове на спиране на нарушителя и на отказа да му бъде извършен
тест за употреба на наркотични вещества. Излага подробни съображения в подкрепа
на това твърдение. Иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на
наказателното постановление.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адвокат Н., надлежно
упълномощена. Поддържа жалбата и направените искания. Претендира разноски по
делото.
Ответникът по касация, началник на РУ
Приморско при ОД
МВР – Бургас, редовно призован, не изпраща представител, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Бургас дава заключение за неоснователност на оспорването.
След
като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен
материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд –
Бургас е потвърдил наказателно постановление № 21-4635-000190 от
16.06.2021 г. на началник РУ към ОДМВР-Бургас, РУ – Приморско, с което на Н.С.,
за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП е
наложена „глоба” в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца и на основание
Наредба N Iз-2539 на МВР на водача са отнети 12
контролни точки. За да постанови
решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Приел още, за безспорно, че на посочените в НП време и място, жалбоподателят, в
качеството на водач на МПС, е извършил административно нарушение по чл.174, ал.
3 от ЗДвП, за което бил правилно наказан.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на
районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията
предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи
служебно.
Съдебното решение е съобразено с
материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно
и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви
относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се
споделят и от настоящия съдебен състав.
В
касационната жалба не се оспорва отказът, в качеството на водач С., да бъде
тестван за наркотични вещества, както и, че въпреки издадения талон същият не
дал проба. Изведено е единствено възражение, според което е налице
разминаване на посочените часове на спиране на нарушителя и на отказа да му
бъде извършен тест за употреба на наркотични вещества. Това възражение е
неоснователно.
В конкретния
случай по делото са събрани доказателства, въз основа на които съдът правилно е
формирал фактическата обстановка, а именно, че на 07.06.2021 г., около 17,45 ч., полицейски служители спрели за
проверка л.а. Тойота, управляван от касационния жалбоподател, движещ се в
посока гр.Созопол, който извършвал неправилна маневра – изпреварване в забранен
участък. На водача бил извършен тест за алкохол, който бил отрицателен, но
същият отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотични вещества.
Бил изготвен талон за медицинско изследване, което водачът също отказал. В
последствие, наказващият орган – Началника на РУ-Приморско, въз основа на
съставения АУАН, издал обжалваното наказателно постановление. Квалифицирал
деянието като нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП и наложил наказание на основание
чл.174, ал.3 от ЗДвП.
На първо
място следва да се изясни, че касаторът не отрича, че на посочените в АУАН и НП
място и време отказал да бъде изпробван за наличие на наркотични вещества.
Същият излага единствено твърдения за допуснати в хода на производството
съществени процесуални нарушения. Такива не са налице. Касационният състав
намира, че няма разминаване между посочените в АУАН и НП часове на извършване
на проверката и на отказа за изпробване за наличие на наркотични вещества. Това
е така, тъй като от всички доказателства по делото, включително кредитираните
от районния съд показания на свидетелите – полицейски служители става ясно, че
водачът е бил спрян за проверка около 17,45ч. В точи час, същият изпълнил
указанията на полицейския служител и спрял автомобила по указания начин. Била
му извършена проверка за алкохол, която показала отрицателен резултат. Бил
изготвен фиш за глоба за извършената неправилна маневра. След което, около
18,10ч. полицейските служители решили да изпробват водача и за наркотични
вещества. Същият отказал и му бил изготвен и връчен (в 18,40ч.) талон за
изследване. Полицейските служители уведомили дежурния по управление, който
пристигнал на място с друг служител и извършили проверка на автомобила. В плик,
в черна чанта, било открито вещество, което се установило, че е кокаин. Водачът
го предал доброволно на служителите. В същия момент била изготвена и заповед за
задържане за 24ч. на лицето. По-късно около 20,28ч., по повод задържането на
лицето, в сградата на РУ Приморско, бил извършен медицински преглед, при който
той отново отказал да му бъде извършено изследване за наркотични вещества. Извън посоченото, в хода на настоящото производство не
са ангажирани доказателства, че по други обективни причини лицето не е било в
състояние да даде проба, в лечебно заведения или при прегледа в районното
управление.
Според
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Предвид изложените мотиви касационната
инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да се остави в сила.
Мотивиран от гореизложеното и
на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХIX състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 76/18.11.2021г. постановено по НАХД № 293/2021г.
на Районен съд – Царево.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.