Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1719 25.05.2016 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ІІ - ри граждански състав, в публично заседание на двадесет и първи
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието на секретаря Радка Стефанова
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело № 7883 по
описа на Пловдивския районен съд, VІІ – ми гр. състав за 2014г. и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по иск с правна квалификация чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, предявен от М.Г.П.
с ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й – адв. Н.К., с адрес ***, офис № 10,
против В.П.Т., с ЕГН: **********,*** за разваляне на сключения на 14.02.2014г. между страните договор за покупко – продажба
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, обективиран в
нотариален акт № **** по описа на **** В.Б., вписана под № ** на ** камара на
Р. България.
Ищцата в исковата си молба
твърди, че с ответника сключили на 14.02.2014г. договор за покупко продажба на
следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 47086.502.48, целият с
площ от 1522 кв. м., находящ се в с. М., Община М., област Пловдивска, с
административен адрес в с. М., ул. *** по кадастралната карта и регистри, одобрени
със Заповед на изп. Директор на АГКК, както и 2/3 ид. части от построените в
същия поземлен имот сгради, а именно: 1./ От жилищна сграда с идентификатор
47086.502.48.1, със застроена площ от 83 кв.м., на два етажа 2./ От жилищна
сграда с идентификатор 47086.502.48.2, със застроена площ от 58 кв.м., на един
етаж, 3./ От селскостопанска сграда с идентификатор 47086.502.48.3, със
застроена площ от 30 кв.м., на един етаж. Ответникът получил собствеността над
описания имот срещу полаганите от него през последната една година грижи и
издръжка спрямо ищцата, като поел задължение лично или чрез трето лице да гледа
и издържа ищцата и за в бъдеще, докато е жива, като й осигури нормален и
спокоен живот, съобразен с нуждите й, какъвто е водила и досега.
Ищцата в исковата си молба
твърди, че ответника настоявал по-бързо да изготвят необходимите за нотариално
изслушване на сделката документи, като в нотариалния акт било отразено, че
полагал за нея грижи през предходната година, което не било вярно. След
сключване на договора ответника, заедно с родителите му се нанесли в имота. При
проведен разговор, последните й обяснили, че при невъзможност ответника и
неговата майка да полагат грижи за нея, това ще върши бащата на П., което
притеснило ищцата. Последната твърди, че в началото имали нормални отношения с
ответника в продължение на два месеца след сключване на договора, след което
той, заедно с родителите му престанали да полагат грижи за нея и напуснали
имота. През това време не полагали необходимите грижи за нея, като не я водили
на лекар, не й купували лекарства и макар да й предлагали храна, ищцата не
можела да я консумира, тъй като страдала от сърдечна недостатъчност, есенциална
хипертония и глаукома и трябвало да спазва хранителен режим, който те не съобразявали.
До разрива в отношенията между страните се стигнало по Великденските празници,
които те решили да прекарат извън дома, като изпекли агне при свои приятели и
оставили ищцата сама.
Ищцата твърди, че по време
на действие на договора, за нея полагали грижи св. З. Р. и М.Д.. Въпреки
запазеното й пожизнено право на полване на имота, ищецът й ограничил достъпа до
гаража, в който държала свои лични вещи. Подложил я на ограничения и тормоз,
което обуславяло правният й интерес да предяви настоящия иск за разваляне на
сключения между страните договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
Подробни съображения в подкрепа
на искането си, ищцата, чрез процесуалния си представител – адв. К. излага в
писмена защита. Претендира и присъждане на направените разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК, от ответника В.Т. е постъпил писмен отговор, в който се оспорва
предявеният иск, като неоснователен. Ответникът признава факта, че между
страните е сключен процесния договор, като счита, че същия действително следва
да бъде развален, но по вина на ищцата. Оспорва изложеното в исковата молба,
като твърди, че е полагал всички необходими грижи за същата. Твърди се в отговора,
че ответника предприел необходимите действия за нотариално изслушване на
сделката, като подготвил документите за това. След сключване на договора се
настанил заедно с родителите си в процесния имот, който бил много занемарен.
Извършили ремонт и освежаване на същия. Наели парна прахосмукачка, с която
почистили пода, мокетите, килимите и пердетата. Извършили ремонт на хладилника,
на 3 бр. контакти и на готварската печка. Почистили основно гаража и сменили
катинара на същия. По искане на ищцата, поръчали три кубика дърва, които
наредили, наред с наличните. Заредили газовата бутилка и ремонтирали ръчната
количка. Почистили комините, втория етаж от къщата и лозата.
Ответникът твърди в
отговора, че е полагал всички необходими грижи за ищцата, като ежедневно й предоставяли
здравословна храна, макар тя да не
спазвала харнителен режим. Хранели се заедно с нея, като едно семейство. Тя
обаче, според твърденията в отговора, изисквала разнообрази ястия и алкохол,
ограничавала контактите на ответнтика и семейството му с трети лица и била
много капризна. След като станало ясно, че нещата не вървят, ответникът
споделил със свои познати и така разбрал, че ищцата на три пъти е прехвърляла
същия имот, като всеки път водила в съда
дела за разваляне на договора и сама им обяснила, че за да ги спечели са й
необходими само убедителни свидетели.
Въз основа на
гореизложените твърдения ответника също счита, че сключеният между страните
договор следва да бъде развален, но по вина на ищцата. Претендира и присъждане
на направените разноски, като подробни съображения в подкрепа на доводите си
ответника, чрез процесуалния си представител – адв. М. излага в писмена защита.
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответника В.П.Т. е предявил насрещни искове с правна квалификация чл. 59
и чл. 55 от ЗЗД за осъждане на ищцата по главния иск да му заплати следните
суми:
- сумата от общо 248 лева,
представляваща разходи за снабдяване с документи, необходими за нотариално
изслушване на сделката, от които - 200 лева адвокадски хонорар, 20 лева за
преписи и 28 лева за вписване на съдебно решение.
- сумата от общо 673 лева,
представляваща нотариални и други разходи, във връзка със сключване на
процесния договор, от които: адвокатски хонорар в размер на 300 лева,
нотариални такси в размер на 146 лева, такса за вписване в размер на 10 лева,
ДТ в размер на 187 лева, нотариална такса в размер на 5 лева и такса за
обслужване по внасяне на такси в размер на 15 лева.
- сумата от 480 лева,
представляваща предоставена на ищцата храна и текущо почистване на жилището, в
това число – пране, гладене, грижи и гледане.
- сумата от 225 лева,
представляваща направен разход за цялостно почистване на къщата и помощните
помещения- изпиране, измиване с парна прахосмукачка и препарати.
- сумата от 9,20 лва за
частично претърсване на покрива.
-сумата от 15,30 лева за
подмяна на три контакта с нови – гнездови.
-сумата от 15 лева за
смяна на простора.
- сумата от 17,50 лева за
прибиране и подреждане на 3,3 куб.м. нарязани дърва.
- сумата от 16 лева за
почистване и изхвърляне на стара пепелина.
- сумата от 105 лева за
цялостно почистване на 3 комина с по три коминни тела.
- сумата от 24 лева за цялостно почистване на
гаража отвътре и отвън с подготовка на замазка на покрива и пода.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, от ответника
по насрещния иск – М.П., чрез пълномощника й – адв. Н. К. е постъпил писмен
отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените
насрещни искове. Ответната страна счита, че не са ангажирани от ищеца по
насрещния иск каквито и да е доказателства за направата на претендираните разходи,
а отделно от това счита, че разноските, касаещи сключването на договора
неоснователно се претендират от ищеца по този иск, доколкото в договора не е
постигната уговорка за заплащането им от страна на П.. Отделно от това,
ответната по насрещните искове страна счита, че ищецът по тези искове няма
право да претендира сумите за предоставените й грижи, тъй като процесния
договор е алеаторен и същия е предоставял определен обем грижи срещу правото да
придобие в собственост и да ползва имота и при разваляне на същия тези средства
не му се дължат. По отношение на претенцията за подобрения в имота, ответната
по този иск страна счита, че се касае за необходими разноски, включващи се в
обема на поетото задължение за грижи и издръжка, поради което и претендирането им е неснователно. Въз
основа на гореизложените твърдения, ответника моли съда за отхвърляне на
насрещните искове, като недоказани по основание и размер и претендира
присъждане на направените разноски. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на страната в писмена защита.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните,
намира следното:
Между страните не е спорно, а и от приетите по делото писмени доказателства се
установява, че на 14.02.2014г. същите са сключили договор за покупко – продажба
на процесния недвижим имот, обективиран в нотариален акт № **** по описа на **** В.Б.,
вписана под № ** на ** камара на Р. България, по силата на който ответника е
поел задължението да издържа и гледа ищцата до края на живота й, като лично или
чрез трето лице й осигури докато е жива
нормален и спокоен живот, съобразен с нуждите й, такъв, какъвто е водила
досега. Между страните не е налице спор
и относно факта, че около два мсеца по-късно, ответникът, заедно със семейството
си се еизнесъл и преустановил грижите и издръжката на ищцата. Основният, спорен
между страните въпрос се концентрира около това по чия вина е преустановено
реалното изпълнение на договора –дали защото ответника не е полагал дължимите
грижи или ищцата е изгонила същия и родителите му и отказала да приме
предоставяните й грижи. Относно тези факти, в хода на настоящото производство
се събраха гласни доказателства посредством показанията на свидетели, които
условно могат да се разделят на две групи – от една страна са показанията на
св. З. Р., св. М.Д. и св. К.Р. /ангажирани от ищцата/, а от друга – показанията
на св. А. В., на св. А.Т. и на св. В. В.а
– ангажирани от ответника.
В показанията
си, дадени непосредствено пред съда /протокол от съдебно заседание, проведено
на 05.11.2015г./ св. З. Р. и св. М.Д. заявиха, че познават ищцата и често я
посещават - св. Р. обработвала двора й
от около 4 години и през лятото ежедневно я виждала, а зимата я посещавала няколко
пъти седмично. И двете установиха в показанията си пред съда, че ищцата страда
от редица заболявания, сред които – глаукома, високо кръвно, болки при движение
и т.н. През месец януари – февруари 2014г. ответника и родителите му се нанесли
в къщата на М.. Почистили жилището, изпрали килимите и пердетата и се нанесли
на втория етаж. Свидетелките твърдят, че ищцата им споделяла, че не е доволна
от полаганите грижи – сама си купувала яйца, въпреки че отглеждали кокоши,
хранели я с охлюви, гъби и коприва, не й давали закуската навреме. М. сама си
плащала разходите и купувала лекарствата си. През месец април, ответникът и
семейството му напуснали къщата, като преди това отношенията им се влошили, тъй
като отишли да опекат агне при свои приятели и я оставили сама за празника. Св.
Р. установи в показанията си, че на Великден заедно с други жени от селото
посетили М. и й занесли храна и яйца.
В показанията
си св. Р. /протокол от съдебно заседание, проведено на 11.02.2016г./ установи
пред съда, че заедно със св. Р. посещават ежедневно имота на ищцата, тъй като
обработват двора на същата. Не познавал лице на име А. В. и сочи в показанията
си, че не е виждал същия в имота на ищцата. М. предоставила достъп до целия
имот, включително и ключове за гаража, но след като напуснали се наложило свидетелят
да среже катинара, тъй като ищцата се оплакала, че няма достъп до гаража.
За установяване
на фактическите си твърдения, ответника също ангажира гласни доказателства
посредством показанията на св. А. В., св. В.а и св. А. Т. /майка на ответника/.
От показанията
на св. А. В. и св. В.а /негова съпруга/ се установява, че познават ищцата от
2012г. Тя споделила с тях, че търси сериозно семейство, което да се грижи за
нея, но свидетелите нямали възможност за това и предложили свой познат – ответника В.Т.. В
продължение на 4 – 5 месеца последният подготвял необходимите за сделката
документи. След това ответника и родителите му се нанесли в имота, за което
свидетелите им помогнали, включително и пренесли 20 пилета. Извършили дребни
ремонти по имота – по ел. инсталацията, подменили 3 контакта, сменили простора,
изрязали асмата. Извършили основно почистване на жилището и пране, като
ползвали пералнята на свидетелите и собствената им прахосмукачка с водна пара.
Наредили дърва за зимата и почистили комините. В началото баба М. била много
доволна от грижите. Свидетелите твърдят, че са посещавали дома на ищцата по
време на празници и почивните дни, като са вечеряли съвместно. Според тях, за
ищцата били полагани грижи, като се сервирала винаги прясно приготвена храна,
имало различни мезета, а баба М. обичала да си пийва вино и ракия. Масата
винаги била заредена с храна, но не са виждали дали ищцата консумира от нея.
Бащата на ответника често берял гъби и коприва, както и събирал охлюви. В
последствие, отношенията между страните се влошили. След Великден, В. им
споделил, че баба М. ги изгонила. В този ден, празнували в дома на свидетелите,
като изпекли агне. Свидетелят В. твърди, че поканил и ищцата, но тя не дошла.
Св. Т. /майка
на ответника/ твърди в показанията си, че след като се нанесли при ищцата
извършили основно почистване на къщата – пране на килими и мокети, почистване с
прахосмукачка с водна пара, сменили простора и сменили няколко керемиди на
покрива, изчистили гаража, изрязали лозите и подготвили дърва за огрев,
включително отпушили комините. М. им споделила, че има здравословни проблеми, в
това число и диабет и тъй като съпругът на свидетелката страдал от същото
заболяване, тя се стремила да готви здравословно. Основно приготвяла пилешко,
тъй като отглеждали бройлери. Заедно сядали на масата, като вечер си пийвали и
аператив заедно с баба М.. Понякога се случвало тя да закусва преди тях, но
нямала оплаквания от храната. Консумирала и гъбите, които съпругът на
свидетелката събирал в гората, както и охлюви. Свидетелката установи в
показанията си пред съда, че за Великден се събрали в дома на техни познати,
където изпекли агне. Поканили и ищцата, но тя отказала. М. сама си купила яйца
и ги боядисала за празника. На другия ден им казала да си събират багажа.
Като цяло,
съдът кредитира показаниятана цитираните свидетели, като тези на св. Т., цени
при условията на чл. 172 от ГПК. При анализа на гласните доказателства съдът
отчете факта, че всеки от разпитаните свидетели възпроизведе свои лични
възприятия и такива споделени им от страните, в която част показанията им
съставляват производен източник на доказателства. Съдът отчете също и факта, че
показанията на св. Р. не са информативни до степен, позволяваща му да изгради
определени изводи въз основа на тях, тъй като макар да е посещавал дома на
ищцата, същия заяви, че двете жени /ищцата и съпругата на свидетеля, си
обсъждали по женски разни теми/. В същото време обаче показанията му следва да
бъдат обсъдени във връзка с тези на останалите, ангажирани от страните гласни
доказателства, като допълват показанията на св. Р. и св. Д..
При анализа на
гласните доказателства, съдът не констатира съществени противоречия между
показанията на двете групи свидетели по релевантните за процеса на доказване факти,
като констатираните различия се дължат основно на това, че всеки от свидетелите
възпроизвежда пред съда различни факти, които е възприел или са му били
предадени като информация, споделена от други лица. Така например св. Р. и св. Д.
твърдят, че ищцата им споделила, че не е доволна от полаганите грижи и
приготвяната й храна, в която част показанията им се възприемат от съда. В
същото време следва да се отчете и факта, че същите не са виждали храната,
която се сервира на ищцата. От друга страна св. В. твърдят, че когато са
гостували в дома на ищцата, масата била сервирана с разнообразна храна, но пък
не са виждали ищцата да я консумира.
Като писмени
доказателства, в хода на настоящото производство са приети Нотариален акт,
копие на скица и данъчна оценка за имота, рецептурна книжка, абмулаторни
листове, договор за наем на земеделска земя, приходни квитанции и фискални
бонове, многобройни писмени доказателства досежно здравословното състояние на
ищцата, в това число: епикризи, протокол на медицинска комисия, Експертно
Решение на ТЕЛК, амбулаторен лист, както и заверен от личнияя лекар на ищцата
препис от електроното досие на пациента, съдържащо 26 бр. Амбулаторни листове и
консултации, отразяващи здравословното й състояние.
От заключението
на приетата в хода на настоящото производство съдебно – икономическа
експертиза, извършена от вещото лице К.И. се установява, че разходите за храна
на ищцата за периода от 14.02.2014г. до 18.04.2014г. – 64 дни, по три хранения на ден, изчислени
от експертизата възлизат на 480 лева.
Според
изчисленията на вещото лице, подобренията в имота на ищцата /частично
претърсване на покрив, почистване на комини, орязване на асми/ възлизат на
134,20 лева.
Стойността на ремонтните работи и
вложения труд за тях по жилищната сграда /смяна на кран на газова бутилка,
ремонт на ръчна количка, подмяна на контакти и поставяне на простор възлизат на
сумата от общо 80,30 лева.
Размерът на сумите, които се дължат във
връзка с почистването на имота /пране на килими, почистване на прах и
подреждане на дърва/ вещото лице оценя на сумата от общо 282,50 лева.
Зареждането на газова бутилка с газ възлиза на сумата от 32 лева.
Съдът кредитира заключението на съдебно
– икономическата експертиза, като изготвено с необходимата квалификация и опит
и отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявения иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД, ищцата следва да докаже сключването на договора, както и твърдението си, че е с
влошено здравословно състояние, в това число и необходимата й издръжка.
Страните не спорят относно факта, че са
сключили договор за покупко – продажба на процесния недвижим имот и по силата на същия ответника е поел
задължение лично или чрез трети лица да полага грижи и предоставя издръжка на
ищцата до края на живота й, като й осигури нормален и спокоен живот, съобразен
с нуждите й, какъвто е водила до този момент.
Предмет на настоящото производство е
иск за разваляне на един двустранен, алеаторен договор предвиждащ ежедневно,
непрекъснато и неделимо задължение за предоставяне на грижи и издръжка на
прехвърлителя срещу предоставяне на имота в собственост на приобретателя, при
запазване на пожизненото му ползване от страна на прехвърлителя - в конкретния казус – на целия първи жилищен
етаж от сградата.
Основният, спорен между страните по
главния иск въпрос се свежда до това дали през периода от сключване на договора
– 14.02.2014г. до освобождаване на имота от страна на ответника – 18.04.2014г.
същия лично или чрез други лица е полагал грижи и издържал ищцата, съобразно
поетото от него договорно задължение. Установяването на този факт стои изцяло в
тежест на ответника, доколкото ищцата сочи отрицателни по естеството си
твърдения - за липса на полагани грижи.
След преценка на всички релевантни за
делото факти и обстоятелства и оценка на събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства съдът намира, че ответника не установи при
условията на пълно и главно доказване твърдението си, че е изправна страна по
договора.
Установи се на първо място от приетата
многобройна медицинска документация, че ищцата страда от редица заболявания и в
частност – хипертонично сърце и сърдечна недостатъчност, Ангиопатия ретине,
Артериална хипертония, Суспектна глаукома, старческа никлуарна катаракта и
Гонартроза, които наред с нейната възраст изискват полагането на ежедневни
грижи и режим - хранителен и двигателен.
От показанията на св. З. Р., М.Д. и
тези на св. Р. се установи, че ищцата им споделила, че не полагат достатъчно
грижи за нея. Сама закупувала лекарствата и заплащала консумативните си разходи.
Не й сервирали навреме закуска, хранели я предимно с гъби, охлюви и коприва.
Освен това за Великден не пожелали да изпекат агнешко и да прекарат празника в
нейния дом, а отишли на гости, като св. Р. и други жени от селото занесли на ищцата
храна и яйца, като тя дори сама закупила
и боядисала такива за празника, въпреки, че родителите на ищеца отглеждали
кокошки.
Ангажираните от ищеца свидетели – Сем. В.и
твърдят в показанията си, че ответника и родителите му полагали грижи за ищцата.
Същите установиха пред съда, че при посещенията си в дома на ищцата са виждали
богата трапеза, но при анализа на техните показания съдът отчете факта, че
свидетелите имат епизодични наблюдения /показанията им касаят празници и
почивни дни, в които са гостували на семейството/ и в този смисъл, въз основа
на тях не може да гради извод досежно ежеднвените грижи и храна, предоставяни
на ищцата, още повече, че свидетелят В. сам заяви в показанията си пред съда,
че не е виждал ищцата да консумира от храната, сервирана на вечеря.
Безспорен по делото е и факта, че на
18.04.2014г. ответника и неговите родители са напуснали процесния имот и са
преустановили всякакви грижи и ииздръжка под каквато и да е форма спрямо
ищцата, без ответника да е предложил или предоставил изпълнение на поетото от
него задължение посредством други лица, което само по себе си е достатъчно
съдът да приеме, че е налице неизпълнение на договора и респективно –
възникване на потестативното право за ищцата да развали договора по съдебен
ред, което следва да бъде уважено.
По
предявените насрещни искови претенции:
В срока по чл. 131, ал. 1
от ГПК ответника В.П.Т. е предявил насрещни искове с правна квалификация чл. 59
и чл. 55 от ЗЗД за осъждане на ищцата по главния иск да му заплати следните
суми:
- сумата от общо 248 лева,
представляваща разходи за снабдяване с документи, необходими за нотариално изслушване
на сделката, от които -200 лева адвокадски хонорар, 20 лева за преписи и 28
лева за вписване на съдебно ршение.
- сумата от общо 673 лева,
представляваща нотариални и други разходи във връзка със сключване на процесния
договор, от които: адвокатски хонорар в размер на 300 лева, нотариални такси в
размер на 146 лева, такса за вписване в размер на 10 лева, ДТ в размер на 187
лева, нотариална такса в размер на 5 лева и такса за обслужване по внасяне на
такси в размер на 15 лева
- сумата от 480 лева,
представляваща предоставена на ищцата храна и разходи за текущо почистване на
жилището, в това число – пране, гладене, грижи и гледане
- сумата от 225 лева,
представляваща направен разход за цялостно почистване на къщата и помощните
помещения- изпиране, измиване с парна прахосмукачка и препарати.
- сумата от 9,20 лева за
частично претърсване на покрива.
-сумата от 15,30 лева за
подмяна на три контакта с нови - гнездови.
-сумата от 15 лева за
смяна на простора.
- сумата от 17,50 лева за
прибиране и подреждане на 3,3 куб.м. нарязани дърва.
- сумата от 16 лева за
почистване и ихвърляне на стара пепелина.
- сумата от 105 лева за
цялостно почистване на 3 комина с по три коминни тела.
- сумата от 24 лева за цялостно почистване на
гаража отвътре и отвън с подготовка на замазка на покрива и пода, по които
съдът дължи произнасяне, доколкото са приети за съвместно раглеждане.
На първо място, по
предявения иск с правна квалификация чл. 59 от ЗЗД, ищецът по този иск носи
тежестта да докаже наличието на неоснователно разместване на блага, довело до
обедняване в неговия патримониум. В тази връзка, ищецът по насрещния иск твърди,
че е налице обедняване за него в размер на 248 лева, представляващи направени
без основание разходи за снабдяване с документи, необходими за нотариално изслушване на сделката,
от които -200 лева адвокадски хонорар, 20 лева за преписи и 28 лева за вписване
на съдебно ршение. Претендира на същото основание и сумата от общо 673 лева,
представляваща нотариални и други разходи във връзка със сключване на процесния
договор, от които: адвокатски хонорар в размер на 300 лева, нотариални такси в
размер на 146 лева, такса за вписване в размер на 10 лева, ДТ в размер на 187
лева, нотариална такса в размер на 5 лева и такса за обслужване по внасяне на
такси в размер на 15 лева.
В хода на настоящото
производство обаче, ищецът не ангажира каквито и да е доказателства да е
направил тези разноски и в този смисъл да е налице неоснователно или каквото и
да е разместване на имуществени блага, нито обедняване в неговата имуществена
сфера, доколкото видно от приложените към насрещната искова молба писмени
доказателства, всички направени разходи са от името на М.П. – ответник по тези
изскове, която фигурира като вносител на всички такси и разноски. Отделно от
това, дори да се приеме, че ищецът Т. е направил разноски, свързани с
нотариалното изслушване на процесния договор, за което отново не са ангажирани
доказателства, то от това не може да се направи извод, че тези разходи са
направени без основание, а напротив – същите целят сключване на сделка, по
която Т. е страна и при липса на изрична договореност в нотариалния акт, че
следва да се поемат от някоя от страните, то направата им не е лишена от
основание и следователно тези искове, като недоказани по основание и размер
следва да бъдат отхвърлени.
Що се касае до предявените от Т. искове
с правна квалификация чл. 55 от ЗЗД, за
осъждане на ответната страна на отпаднало основание /раваляне на сключения
между страните договор/ да заплати суми, съставляващи стойността на
предоставената й издръжка и разходи за почистване и подобряване на условията за
живот в имота, то този иск съдът намира за напълно неоснователен, по следните
съображения:
Договорът за покупко – продажба на
недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е двустранен, алеаторен
договор и при развалянето му всяка страна е длъжна да върне получената
престация – приобретателят – да предаде владението на имота, а прехвърлителят –
да върне евентуално получената парична престация, но в случая такава не е
предоставена. Ответникът по иск за разваляне на договор за продажба на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка не разполага на посоченото
основание с иск да претендира паричната равностойност на предоставените от него
грижи, защото в замяна е получил съответната насрещна престация – ползвал е
същия този имот. Действително в заключението на приетата по делото съдебно –
икономическа експертиза, вещото лице е посочило стойностите на необходимите за
ищцата издръжка и паричната оценка на твърдените от ищеца по насрещните искове дейности,
свързани с почистване и поддръжка на процесния имот. Касае се в случая обаче не
за подобрения на имота, а за дейности свързани с ежедневните нужди от
поддръжка и почистване на имота, които
попадат в обхвата на дължимите грижи за осигураване на спокоен и нормален живот
и по изложените по – горе съображения не могат да бъдат претендирани от ищеца,
като предоставени на отпаднало основание.
Въз основа на гореизложените
съображения, предявените от В.Т. обективно съединени насрещни искове следва да
се отхвърлят, като недоказани по основание и размер.
При
този изход на спора ищцата има право на разноски по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК, които възлизат на сумата от общо
327,10 лева, съобразно представения списък, от които – заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, такса за вписване на исковата
молба в размер на 10 лева и 2,10 лева банкова такса, както и депозит за
призоваване на свидетел в размер на 15 лева. Заплащането на така описаните
разноскиследва да се възложи в тежест на отвената страна.
Направените
от ответника, ищец по насрещните искове разноски,следва да останат за негова
сметка.
Доколкото
ищцата е осбоводена с определение на съда от заплащането на такси и разноски по
делото, с оглед изхода от спора и по аргумент от чл.78, ал. 6, дължимата за
производството ДТ, определена от съда, съобразно нормата на чл. от ГПК в размер от 261,18 лева, следва да се възложи в
тежест на ответната страна.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД
сключеният на 14.02.2014г. между М.Г.П. с ЕГН: **********,*** и В.П.Т. с ЕГН: **********,***
договор за покупко – продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжса, обективиран в Нотариален акт № **** по описа на **** В.Б., вписана под № ** на ** камара на Р. България по
отношение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 47086.502.48,
целият с площ от 1522 кв. м., находящ се в с. М., Община М., област Пловдивска,
с административен адрес в с. М., ул. *** по кадастралната карта и регистри,
одобрени със Заповед на изп. Директор на АГКК, както и 2/3 ид. части от
построените в същия поземлен имот сгради, аименно: 1./ От жилищна сграда с
идентификатор 47086.502.48.1, със застроена площ от 83 кв.м., на два етажа 2./
От жилищна сграда с идентификатор 47086.502.48.2, със застроена площ от 58
кв.м., на един етаж, 3./ От селскостопанска сграда с идентификатор
47086.502.48.3, със застроена площ от 30 кв.м., на един етаж срещу полаганите
от ответника през последната една година грижи и издръжка спрямо ищцата и
поетото от него задължение лично или чрез трето лице да гледа и издържа ищцата
и за в бъдеще, докато е жива, като й осигури нормален и спокоен живот,
съобразен с нуждите й, какъвто е водила и досега.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от В.П.Т. с ЕГН: **********,***
против М.Г.П. с ЕГН: **********,*** насрещни обективно съединени искове с
правна валификация чл. чл. 59 и чл. 55, ал. 1, предложение последно от ЗЗД за
осъждане на ищцата по главния иск да му заплати следните суми:
- сумата от общо 248 лева /двеста четиридесет и осем
лева/, представляваща разходи за снабдяване на документи, необходими за
нотариално изслущване на сделката, от които -200 лева адвокадски хонорар, 20
лева за преписи и 28 лева за вписване на съдебно ршение.
- сумата от общо 673 лева /шестотин седемдесет и три
лева/, представляваща нотариални и други разходи във връзка със сключване на
процесния договор, от които: адвокатски хонорар в размер на 300 лева,
нотариални такси в размер на 146 лева, такса за вписване в размер на 10 лева,
ДТ в размер на 187 лева, нотариална такса в размер на 5 лева и такса за обслужване
по внасяне на такси в размер на 15 лева.
- сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет
лева/, представляваща предоставена на ищцата храна и текущи разходи за
почистване на жилището, в това число – пране, гладене, грижа и гледане.
- сумата от 225 лева /двеста двадесет и пет лева/,
представляваща направен разход за цялостно почистване на къщата и помощните
помещения- изпиране, измиване с парна прахосмукачка и препарати.
- сумата от 9,20 лева /девет лева и двадесет стотинки/ за частично
претърсване на покрива.
-сумата от 15,30 лева /петнадесет лева и тридесет
стотинки/ за подмяна на три контакта с нови – гнездови.
-сумата от 15 лева /петнадесет лева/ за смяна на
простора.
- сумата от 17,50 лева /седемнадесет лева и
петдесет стотинки/ за прибиране и подреждане на 3,3 куб.м. нарязани дърва.
- сумата от 16 лева
/шестнадесет лева/ за почистване и изхвърляне на стара пепелина.
- сумата от 105 лева /сто и пет лева/ за цялостно
почистване на 3 комина с по три коминни тела.
- сумата от 24 лева /двадесет и четири лева/ за цялостно почистване на гаража
отвътре и отвън с подготовка на замазка на покрива и пода, като недоказани по
основание и размер.
ОСЪЖДА В.П.Т. с ЕГН: **********,*** да заплати на М.Г.П. с
ЕГН: **********,*** сумата от общо 327,10
лева /триста двадесет и седем лева и десет стотинки/, представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА В.П.Т. с ЕГН: **********,*** да
заплати по сметка на Пловдивския районен съд, в полза на бюджета на съдебната
власт сумата от 261,18 лева /двеста
шестдесет и един лева и осемнадесет стотинки/, представляваща дължима за
производството държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
/Диляна
Славова/
Вярно с оригинала
РС