№ 335
гр. С.З., 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Б. Пенева
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Търговско дело №
20235500900344 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание по чл. 511, ал. 1, т. 3 от КЗ.
Ищцата П. Т. И. твърди в исковата си молба, че на 28.01.2023 г., около
23:20 ч. в землището на с. Х., общ. С.З., на път 66032, км. 4, малолетното дете
на ищцата- Р. И. И., е пътувало на задната седалка в л.а. „Волво С 60“, с
немски регистрационен номер GP KY 1041, управляван от нейният баща
И.М.И.. В автомобила е пътувал и Т.И.И. - син на ищцата и водача И.И. и брат
на починалата Р. И.. На път 66032, км 4, водачът И.И. внезапно губи контрол
върху управлявания от него автомобил, в резултат на което последният излиза
извън пътното платно и се удря в крайпътна бетонна ограда. При удара двете
деца получават множество наранявания, в резултат на които детето Р. И.
почива, а детето Т.И. е прието за лечение в увредено тежко състояние в
Клиниката по гръдна хирургия на УМБАЛ „П.“ АД - гр. С.З..
Твърди, че за изясняване на обстоятелствата и причините за настъпилото
ПТП е образувано досъдебно производство № 1228-зм-32/20123. по описа на
Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР С.З. и пр.пр. № 371 / 2023 г., по
описа на Окръжна прокуратура С.З., което към момента на депозиране на
исковата молба все още не е приключило.
Видно от приложеното към исковата молба като доказателство
удостоверение за наследници, с изх. № 2744 от 09.05.2023г., изд. от Община
С.З., П. Т. И. е майка и наследник на починалото малолетно дете Р. И. И..
Излагат се съображения, че в резултат на противоправното му деяние,
водачът И.И. е причинил на ищцата вреда - изгубила е най- близък за нея
човек, своята малолетна дъщеря. Отношенията между ищцата и починалата й
дъщеря били много близки, били са много привързани една към друга и
скръбта на ищцата е неизмерима. Били са едно задружно и сплотено
1
семейство. Емоционалната връзка майка-дете помежду им е била много силна,
но инцидентът завинаги я е прекъснал. Внезапната и нелепа загуба на
единствената й дъщеря е причинила на ищцата изключителни страдания. Тя е
изгубила своята дъщеря, която към датата на инцидента е била само на 7
години и тепърва й е предстояло да се изучи и да започне самостоятелен
живот. Налице е най-тежката житейска ситуация, при която родителят
надживява своето дете. Загубата от смъртта на пострадалото дете е огромна и
е оставя завинаги тежък отпечатък върху живота на ищцата, която занапред
винаги ще търпи липсата на починалото си дете Р..
Посочва, че в конкретния случай, не може да става въпрос за каквото и
да било съпричиняване от страна на починалата Р. И., тъй като съгласно
разрешенията, постановени по чл. 290 от ГПК, когато пострадалият е
малолетен не може да има съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД,
тъй като ЗДвП вменява задължения на шофьора, а не на детето да осигури
правилно поставен предпазен колан. Счита, че в този смисъл, всякакви
възражения за съпричиняване следва да бъдат оставени без уважение, а
обезщетението не следва да бъде намалявано.
Посочено е, че от съставения констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № У РИ 1228 Р - 2101 / 06.02.2023 г. се установява, че ПТП е причинено
от лек автомобил „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY 1041,
което към датата на ПТП - 28.01.2023 г. е било застраховано в застрахователна
компания „Е.“
Съгласно чл. 503, ал. 8 от КЗ, Гаранционният фонд по чл. 518 поддържа
регистър на представителите за уреждане на претенции, определени от
застрахователите на държавите членки да ги представляват на територията на
Република Б., както и на представителите за уреждане на претенции,
определени от застрахователите, които са получили лиценз за застраховане по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с оглед на което
след направена справка в сайта на Г.Ф., ищцата е установила, че като
кореспондент на „Е.“ е посочен „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***.
Предвид изискванията на чл.511, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата П. Т. И. е
отправила до „Е.“ ЕООД писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на
22.02.2023г., получено на 23.02.2023г.. Същото дружество обаче, с писмо с
изх. № 02.03.2023 г. я уведомява, че подадената молба не може да бъде приета
и регистрирана, тъй като компанията не е кореспондент на немския
застраховател „Е.“, като молбата е изпратена по компетентност.
С Писмо изх. № 195/06.03.2023 г., дружеството „А. Б. - регулиране на
щети“ ЕООД. с ЕИК ***, уведомява ищцата, че в качеството им на
кореспондент на заетрахователя „Е.”, Г., са образували щета № BGS-00193/23.
След проведена между страните кореспонденция, на „А. Б. - регулиране на
щети“ ЕООД са изпратени всички документи, с които ищцата разполага.
Въпреки това обаче, е писмо, с изх. № 456/22.06.2023 г., кореспондентът на
немския застраховател отказва да изплати обезщетение, като уведомява
ищцата, че от представените доказателства не може категорично да се
2
заключи, че са налице нормативно изискуемите предпоставки за уважаване на
предявената претенция, респ. за определяне на обезщетение, с оглед на което
счита, че не са налице основанията за тяхното уважаване.
Съгласно чл.513, ал. 1 от КЗ, в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по
чл.511, ал.3 бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач. Кореспондентът на този застраховател не е
процесуално легитимиран по исковете по изречение първо.
Твърди се, че с оглед на гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл.
513, ал.1 от КЗ, за ищцата е налице правен интерес от завеждане на
настоящият иск за репариране на причинените вреди, вследствие на
непозволено увреждане - ПТП от 28.01.2023 г. против Н., отговорно за
възстановяване на вредите, причинени от И.М.И., управлявал МПС,
застраховано при немския застраховател „Е.“.
Претендира ответното национално бюро да заплати на ищцата сумата в
размер на 300000 лв. (триста хиляди лева) за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г., при
което е починала нейната дъщеря Р. И. И., с ЕГН **********.
На основание чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ, моли съда да присъди и дължимата
законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от
23.02.2023 г. - датата на предявяване на застрахователна претенция пред
„Е.“ ЕООД, посочени в официалният регистър, воден от ГФ, като
кореспондент на „Е.“ в сайта на Г.Ф..
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н., ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. С., п.к ***, представлявано от
Б.А.Б. и С. Х. С.нски да заплати на П. Т. И., с ЕГН **********, с адрес гр.
С.З., ул. ***, действаща в качеството си на законен наследник и майка на
малолетното дете Р. И. И., с ЕГН **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 300
000 лв. (триста хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение за
репариране на реално претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки
и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г., при което е
починала нейната дъщеря Р. И. И., с ЕГН **********, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 23.02.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователна претенция до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноските по делото и адвокатско възнаграждение по
чл. 38 от ЗА.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който ответникът заявява, че не
оспорва валидността на застрахователното правоотношение, възникнало по
силата на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност“,
„Зелена карта“ за МПС - л.а. марка „Волво”, модел „С 60“ с германски
регистрационен номер GPKY1041, сключен със застрахователна компания
„Е.”, валиден към датата на ПТП - 28.01.2023 г.
Оспорва изцяло отговорността на водача на лек автомобил марка
3
„Волво“, модел „С 60“ с германски регистрационен номер GPKY 1041 И.М.И.
за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и причинната връзка
между вредите и пътния инцидент.
Посочва, че към настоящия момент отговорността за реализиране на
процесното ПТП не е установена по надлежния ред с влязъл в законна сила
съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК.
При условията на евентуалност оспорва изключителната отговорност на
водача на И.М.И. за произтеклия от ПТП вредоносен резултат, като твърди, че
пострадалата е пътувала в МПС без поставен обезопасителен колан и без да
ползва обезопасителна система за деца. Ищцата е съпричинила претърпените
от малолетното дете Р. И. телесни увреди, довели до смъртта й, като не е
упражнила задължението си по чл. 125, ал. 3 от Семейния кодекс СК) и е
допуснала детето да пътува без поставен обезопасителен
колан/обезопасителна система за деца, отговаряща на изискванията за
безопасност на ЗДвП, с което бездействие е съпричинила вредоносния
резултат и е поставила в риск живота и здравето на пострадалото дете.
Оспорва изцяло претърпяването на неимуществените вреди от ищцата и
причинно-следствената им връзка с процесното ПТП.
Ответникът посочва, че претендираното от ищцата обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 300 000 (триста хиляди) лева е несъответно
на търпените вреди и завишено, съобразно принципа за справедливост,
заложен в чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, както и съобразно
трайната съдебна практика по сходни на настоящия случаи.
Оспорва изцяло иска за законна лихва, доколкото същият се явява
акцесорен на главния и неоснователен, поради неоснователност на главния.
Евентуално, оспорва началната дата на дължимост на лихвата за забава
върху размера на главницата.
Оспорва дължимостта на обезщетение за забава от датата на завеждане
на извънсъдебната претенция пред дружество, което не се явява кореспондент
на германския застраховател. Съгласно специалната разпоредба на чл. 512, ал.
1 от КЗ, когато пред Бюрото се предяви претенция за обезщетение на вреди, се
прилага разпоредбата на чл. 496 от КЗ. Съгласно чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, или пред негов представител за уреждане
на претенции не може да бъде по-дълъг от три месеца от предявяването й по
реда на чл. 380 от КЗ. В съответствие със специалния закон и в частност с
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът дължи лихва едва след
изтичане на законоустановения срок за произнасяне по извънсъдебната
претенция, който не може да бъде по-дълъг от три месеца.
Претендира разноските по делото.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която ищцата оспорва всички
направени възражения, като ги счита за неоснователни и недоказани.
Относно направеното от ответника оспорване на отговорността на
водача на л.а. „Волво“ за настъпилото ПТП, механизма на реализирането му и
4
причинната връзка между вредите и пътния инцидент, с единствен аргумент,
че за случилото се няма в сила съдебен акт по смисъла на чл. 300 ГПК, ищцата
взема становище, че липсата на краен съдебен акт не е аргумент за
неоснователност на иска, а единствено утежнява обема на доказването, което
следва да проведе ищеца, като в неговия състав се включват и всички
елементи на непозволеното увреждане. Посочва, че в настоящото съдебно
производство, с исковата молба е поискана автотехническа експертиза, която в
случай, че бъде допусната и назначена ще отговори на въпросите какъв точно
е бил механизмът на ПТП и дали водачът И.ов е имал техническа възможност
да избегне неговото настъпване.
Относно посоченото от ответника в условията на евентуалност, че
ищцата също е съпричинила вредоносния резултат, ищцата счита, че това
възражение за съпричиняване е бланкетно и недоказано. Излага съображения,
че съгласно константната съдебна практика на ВКС по прилагането на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД, изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да
почива на предположения, а намаляването на дължимото обезщетение за
вреди от деликт поради съпричиняване изисква доказани при условията на
пълно и главно доказване конкретни действия или бездействие на увреденото
лице, с които то обективно, независимо дали е виновно или безвиновно, е
способствало за появата на вредоносния резултат, създавайки условия за
настъпването му или улеснявайки го. Счита, че същото твърдение е в
противоречие с константната съдебна практика, обективирана в
постановените по чл. 290 от ГПК решения на ВКС, съгласно които ЗДвП
вменява задължения на шофьора, а не на детето да осигури правилно поставен
предпазен колан. Следователно, счита, че единствено шофьорът-родител е
отговорен за настъпилия вредоносен резултат.
Счита, че претендираното обезщетение не е прекомерно и
несправедливо. Напротив, след съобразяване на всички факти, както и
останалите обстоятелства, визирани в постановките на ППВС №4 от
23.12.1968г., счита, че това е справедливо обезщетение, съобразено с трайната
съдебна практика, което адекватно да репарира понесените от ищцата болки и
страдания. Според трайната съдебна практика, размерът на иска зависи винаги
от действителните вреди, които във всеки конкретен случай се установяват,
като се вземат предвид и характерът на деянието, степента на увреждане,
степента на вината, последиците от деянието и всички други
индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна в законовия критерий за
обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост” винаги намира
отражение обществената оценка за значението на засегнатите неимуществени
ценности. Едно от неговите средства за защита е справедливото обезщетяване
на моралните вреди, възникнали от неговото нарушаване.
Относно направеното от ответника оспорване на акцесорната претенция
за лихва по аргументи за неоснователност на главния иск, както и размера на
претендираните лихви и началния момент, от който същите се претендират,
посочва, че е налице константна практика на ВКС, според която в хипотезата
на пряк иск от увреденото лице по застраховка „Гражданска отговорност“ в
застрахователната сума по чл.429 КЗ (в сила от 01.01.2016г.) се включва
5
дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава
за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя. Ищцата твърди, че е
отправила писмена застрахователна претенция до „Е.“ ЕООД, посочени в
поддържания от Гаранционният фонд регистър по чл. 518 от КЗ, като
кореспондент на „Е.“, с писмо, изпратено на 22.02.2023г., получено на
23.02.2023г., с оглед на което следва да се приеме, че от тази дата е предявен и
искът за законна лихва.
Постъпил е допълнителен отговор, с който ответникът заявява, че
поддържа всички възражения и оспорвания, изложени в отговора на исковата
молба, респективно оспорва всички изложени в допълнителната искова молба
твърдения и възражения.
С определение № 354 гр. С.З., 26.04.2024 г. на основание чл.219, ал.1 от
ГПК като трето лице – помагач на страната на ответника е конституирано „Е.“
АГ, ФР Г., вписано в Търговски регистър на съда в К. с № HRB 7474 с адрес:
ФР Г., ***.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства съдът приема за безспорно
установено, че на 28.01.2023 г., около 23:20 ч. в землището на с. Х., общ. С.З.,
на път 66032, км. 4, малолетното дете на ищцата- Р. И. И., е пътувало на
задната седалка в л.а. „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY
1041, управляван от нейният баща И.М.И.. На път 66032, км 4, водачът И.И.
загубил контрол върху управлявания от него автомобил, в резултат на което
автомобилът излязъл извън пътното платно и се ударил в крайпътна бетонна
ограда. При удара двете деца получили множество наранявания, в резултат на
които детето Р. И. е починало.
Във връзка с описаното ПТП е образувано досъдебно производство
№1228-зм-32/20123. по описа на Сектор „Пътна Полиция“ при ОД на МВР
С.З. и пр.пр. № 371 / 2023 г., по описа на Окръжна прокуратура С.З., което към
момента на депозиране на исковата молба не е приключило.
От данните по делото се установява, че ищцата П. Т. И. е майка и
законен наследник на починалото малолетно дете Р. И. И..
Безспорно е също така, че процесното ПТП е причинено от лек
автомобил „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY 1041, което
към датата на ПТП - 28.01.2023 г. е било застраховано в застрахователна
компания „Е.“.
Ищцата П. Т. И. е отправила до „Е.“ ЕООД писмена застрахователна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди с писмо, изпратено на 22.02.2023г., получено на 23.02.2023г. С писмо
изх. № 02.03.2023 г. дружеството уведомило ищцата, че подадената молба не
6
може да бъде приета и регистрирана, тъй като компанията не е кореспондент
на немския застраховател „Е.“.
С Писмо изх.№195/06.03.2023 г. дружеството „А. Б. - регулиране на
щети“ ЕООД, с ЕИК ***, уведомило ищцата, че в качеството му на
кореспондент на застрахователя „Е.”, Г., са образували щета № BGS-00193/23,
но не са изплатили застрахователно обезщетение на ищцата във връзка с
депозираната претенция.
По делото липсват доказателства, от които да се установява, че към
настоящия момент е изплатено обезщетение към ищцата от НББАЗ или от
кореспондента „А. Б. - регулиране на щети“ ЕООД.
С оглед изясняване фактическите обстоятелства по делото е назначена
комплексна автотехническа и медицинска експертиза, от чието заключение се
установява следният механизъм на настъпване на ПТП:
На 28.01.2023 г. около 23:20 часа, по път SZR1187 /стар № 66032/, в
землището на с. Х., общ. Ст. Загора в посока от запад на изток, към с. Х. със
скорост 89 км/ч се е движил лек автомобил Волво С 60 с немски peг. № GP KY
1941, управляван от И.М.И.. Било е тъмната част на денонощието. Водачът
управлявал с включени светлини на фаровете. Времето е било студено,
прехвърчали са снежинки. Пътната настилка е била мокра. На задната седалка,
вляво е пътувал Т.И.И., а на задната седалка, вдясно - Р. И. И.. На км 4, на
около 4,60 м източно от приетия ориентир, водачът е изгубил контрол над
управлявания от него автомобил и е напуснал платното за движение надясно,
спрямо посоката си на движение. Преминал е през обособен паркинг пред
сградата на „Н.“, движейки се косо в посока на югоизток. Навлязъл е в
обособен затревен остров, чупейки ствола на дърво с диаметър 22 мм,
намиращо се в него. Продължил е движението си напред и се е ударил в
бетонна ограда, източно от източния вход/изход на производствена база на
„Н.“. Първоначалният удар за автомобила е настъпил в челните му десни
състави. В момента на удара автомобилът е бил разположен косо, вляво на
надлъжната ос на пътя. Последвал е удар и в десните странични състави, по
цялата дължина на купето. В резултат на тези два удара, автомобилът е
деформирал бетонната ограда, разрушил е оградна мрежа с метални колчета,
поставени над нея /над бетонната ограда/. Настъпили са силни деформации в
челна дясна и странична дясна част на автомобила. Последният е продължил
движението си напред, в посока североизток, изпълнявайки сложни движения
около хоризонталната си ос. След като е достигнал най-северната част на
бетонната ограда, л.а. Волво е променил направлението си, като се е завъртял
около вертикалната си ос по часовата стрелка. Към този момент е изпаднала Р.
И. - пътник на задна дясна седалка и се е отделило предно дясно колело с част
от окачването, разрушено при удара в бетонната ограда. Тялото се е
установило в покой на пътната настилка, в северната пътна лента, така както е
описано в протокола за оглед и нанесено в мащабната скица. Автомобилът се е
установил в покой, напречно на оста на пътя, с предните си състави насочени
на север, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. В резултат на ПТП са пострадали водачът и пътниците в автомобила. За
Р. И., получените травми са били несъвместими с живота и е починала на
7
място. На автомобила са нанесени значителни материални щети.
Видно от експертизата, ПТП е настъпило на прав и хоризонтален
участък от пътя. Пътната настилка е била асфалтова, с множество пукнатини и
неравности. Към този момент е била мокра. Било е тъмната част на
денонощието. Видимостта за водача се е формирала от светлините на фаровете
на автомобила.
Вещото лице посочва, че за водача е съществувала техническата
възможност да избегне настъпването на ПТП, като контролира непрекъснато
автомобила и запази разположението му върху платното за движение, в своята
/южната/ пътна лента. ПТП е можело да бъде избегнато и като при избора си
на скорост на движение водачът се съобрази с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътната настилка, с конкретните условия на
видимост, така, че да намали скоростта или да спре, когато възникне опасност
за движението.
От техническа гледна точка причините, довели до възникването на ПТП
са субективните действия на водача на л.а. Волво, който е управлявал МПС
след употреба на алкохол /установената концентрация на алкохол в кръвта е
1,83%о/. Според експертизата, замъглен поглед, грешна преценка на
разстоянията, забавени реакции, нарушения на мускулния тонус и
координацията, стеснение на периферното зрение, остлабени зенични
реакции, значителни нарушения в мисловната дейност, нереална преценка на
скоростта на движението са само част от ефектите на шофирането след
употреба на алкохол. Водачът е изгубил контрол над автомобила и е напуснал
платното за движение, надясно спрямо първоначалната си посока на
движение.
Първоначалният удар за автомобила е настъпил в челните му десни
състави. В момента на удара автомобилът е бил разположен косо, вляво на
надлъжната ос на пътя. Последвал е удар и в десните странични състави, по
цялата дължина на купето.
Мястото на удара между л.а. Волво и бетонната ограда спрямо
елементите на платното за движение се намира:
- По дължина на пътното платно - на около 80,30 м източно от
линията на ориентира;
- По ширина на пътното платно - на около 4,25 - 4,75 м - южно от
южната граница на платното за движение.
Мястото на удара се намира извън платното за движение, южно от него.
Видно от експертизата, автомобил “Волво С 60“ е снабден фабрично с
триточкови инерционни обезопасителни колани за всички места на пътниците
и за водача.
Предназначението на предпазния колан е да задържи човешкото тяло на
седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на тялото напред от
инерцията. Коланът предотвратява множество средни и тежки травми -
черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката над него,
счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното табло. За
8
седящите отпред това става заедно с предпазните въздушни възглавници.
Правилно поставеният предпазен колан разпределя силите на внезапното
забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части, като гърдите,
бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото и да увеличи
разстоянието на спирането му.
Другата функция на обезопасителния колан е предпазване на
пътуващите при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на
колана не позволява при преобръщането пътуващите да ударят главите си в
тавана, при което може да се счупят шийните прешлени, водещо до тежки
травматични увреждания и дори смърт. Коланът няма възпиращо действие
при движението на тялото встрани.
Видно от експертизата, инерционните сили, действащи на тялото на
пострадалото дете, разглеждани в подвижната координатна система на
автомобила, са преносни, центробежни и кориолисови инерционни сили.
Първите се дължат на ускоренията на преносните точки - точките от
подвижната координатна система на автомобила, а вторите и третите зависят
от релативната скорост на телата спрямо автомобила, пропорционална на
ъгловата скорост на масовия му център.
Видно от експертизата, в конкретната ситуация доминиращи са
преносните инерционни сили, които се дължат на големите преносни
ускорения на масовия център на автомобила по време на удара. След него и
последващото движение на автомобила, инерционните сили са съизмерими
помежду си по големина, като менят своето направление и посока спрямо
купето на автомобила.
Движението на автомобила веднага след удара е квазиравнинно със
съставящи - транслационна и ротационна.
Първата основна компонента на преносната инерционна сила от удара се
дължи на ускорението на масовия център. Тази сила по време на удара е
насочена за тялото на пострадалата в обратна посока на ускорението на
масовия център, или за тялото е насочена косо напред и надясно спрямо
автомобила. Тази компонента на силата възниква при удара и рязко намалява
след него предвид значително по-малката стойност на ускорението на масовия
център на автомобила при движението му след това.
В резултат на завъртането на автомобила около вертикалната му ос,
тялото на пострадалата се е изместило надясно, в резултат на действието на
центробежните сили.
Тъй като пострадалата е пътувала на задна дясна седалка, без поставен
предпазен колан е налице свободно движение на тялото на пострадалата в
купето на автомобила, първоначално напред и надясно, към мястото на удара.
Към момента на втория удар в десните странични състави на автомобила,
тялото на пострадалата се е изместило надясно. В резултат на тези два удара,
са настъпили силни деформации в челна дясна и странична дясна част на
автомобила, който е продължил движението си напред, в посока североизток,
изпълнявайки сложни движения около хоризонталната си ос. След като е
достигнал най-северната част на бетонната ограда, л.а. Волво е променил
9
направлението си, като се е завъртял около вертикалната си ос по часовата
стрелка. Към този момент върху пътната настилка е изпаднало тялото на
детето Р. И..
Видно от експертизата, водещите травми, които са причинили смъртта
на Р. И. при настъпилото ПТП са: черепномозъчна травма - охлузвания и
кръвонасядания на лицето, кръвонасядане на черепните покривки, счупване
на костите на черепния покрив с хлътване на костни фрогмети, счупване на
черепната основа, контузия и оток на мозъка, вдишване на кръв в белия дроб.
Освен посочените по-горе травми, детето Р. И. е получило и коремна
травма - кръвоизлив зад коремницата в дясна поясна област; счупване на
дясната бедрена кост, разкъсноконтузни рани, охлузвания и кръвонасядания
на крайниците.
Експертизата е категорична, че описаните травматични увреждания са
причинени от действието на твъдри тъпи предмети и отговарят да са получени
при процесното ПТП. Те са в пряка причинна връзка с него.
В съдебно заседание експертите поясняват, че черепно – мозъчната
травма е в резултат на увреждания, които са настъпили в купето на
автомобила, тъй като основните травматични увреждания са в предната част
на главата. При външния оглед на главата няма данни за теренна травма,
настъпила на асфалта. Налице са охлузвания и поражения в дясно челно
теменна слепоочна област. Няма данни за теренни увреждания, причинени от
асфалтовото покритие или от пътната настилка. Заради комплекса от
увреждания и локализацията на увреждане е дадено заключение, че същите са
от свободно движение на тялото.
Тъй като първоначалния удар е настъпил отпред вдясно, предвид факта,
че към момента на удара детето е било без поставен предпазен колан, тялото
буквално е „излетяло“ свободно напред и нагоре вдясно, като отива към
тавана в горната част на купето на автомобила.
В случай, че пострадалото дете е било обезопасено с правилно поставен
обезопасителен колан и е заемало обезопасителна седалка/система за деца в
МПС, при първоначалния удар в предните десни състави на автомобила,
пострадалата би останала на задната седалка, без да има свободно движение
на тялото напред и надясно в купето на автомобила. При втория удар, който е
настъпил в десните странични състави на л.а. Волво, ако пострадалата е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан и ползване на
обезопасителна система за деца, горната част на тялото и главата биха се
изместили надясно, към мястото на удара, тъй като коланът няма възпиращо
действие на тялото встрани, но тогава биха контактували със дясната
странична въздушна възглавница /тип завеса/ с която е снабден процесният
л.а. Волво.
В експертизата е цитиран онагледен със снимков материал резултат от
теста на Euro NCAP за автомобил Волво. Тествания модел е Volvo S60, тип
каросерия - седан с 4 врати и година на производство 2001. Според доклада,
тестът е показал, че автомобилът защитава водача добре във всички тествани
зони и е особено добър за защита на своите пътници при страничен удар, като
10
разтваря въздушни възглавници за защита на главите и телата им.
Автомобилът е оборудван с въздушна възглавница за страничен удар в
гръдния кош и завеса на страничната въздушна възглавница за глава. Те
работят добре за защита на водача. Завесата също така предпазва пътниците,
седящи на външните задни седалки.
В заключение вещите лица са посочили, че при правилно поставен
обезопасителен колан и ползване на обезопасителна система за деца телесните
увреждания на починалото дете не биха били с такава тежест.
Във връзка с установяване на причинените неимущeствени вреди, по
делото е назначена съдебно-психологическа експертиза и са събрани гласни
доказателства.
Видно от тази експертиза, при проведено интервю, вещото лице
психолог е установило, че освидетелстваната П. Т. И. е преживяла силен
психоемоционален стрес. Проявявала е склонност към продължителни
негативни преживявания - страдала, плакала, тъжала. Имала е мисли за
суицид. Изпаднала е в ступор („само лежах и гледах в една точка“). Въз основа
на установеното, в експертизата се посочва, че след инцидента със смъртта на
детето й (28.01.2023г.), осв. П. Т. И. е била в състояние на остра стресова
реакция.
Към момента на изследване на освидетелстваната П. Т. И. са установени
висока тревожност, безпокойство и напрежение, често припомняне на
травмиращата ситуация, понякога с емоционална неустойчивост, нарушения
на съня, социално отдръпване и намалени интереси. Често е в обхват на
различни безпокойства и немотивирани страхове. Според експертизата, в
дългосрочен план психотравмата може да остави тежки „белези” в
психичните преживявания, възприемането, преживяването и оценяването на
житейските проблеми и избора на стратегии за справяне.
Особеностите на личността на освидетелстваната, интровертността,
невротичния характер, чувствителността, високата личностова тревожност
предразполага към разгръщане на проблеми с психиката и ще има нужда от
помощ в трудни ситуации.
Освидетелстваната не е посещавала психиатър и психолог и не й е
предписвано и провеждано лечение. Според експерта, липсата на адекватно
лечение, медикаменти и психотерапия може да задълбочи симптомите и да се
отключи ПТСР или друго, както и своевременното лечение и особено
психотерапия би смекчило преживяването на травмата.
В производството по делото са разпитани и свидетели. Свидетелката
Е.М.Г., сестра на съпруга на ищцата и свидетелката Й.Р. И. познават
семейството на П. И. от 15 години. Посочват, че в семейството има три деца –
Н., Т. и Р.. Съпругът на ищцата – И. работел като шофьор в Б., после заминал
да работи в Г.. Ищцата отглеждала децата в Б.. Семейството било сплотено.
Връзката между П. и Р. била много силна, защото била най-малкото дете в
семейството и единствено момиче. Според свидетелските показания, ищцата
преживяла тежко загубата на дъщеря си, затворила се и се изолирала. Не
11
искала да контактува с никого. Тъгувала и постоянно мислела за нея.
Според свидетелските показания, след инцидента ищцата променила
ежедневието си. Обичала да стои затворена, да е сама и да си мисли за Р.. Не
искала да излиза, защото като излезе се връща споменът за дъщеря й, по пътя,
по който са минавали, местата, където са ходили. Не обичала да се събира с
хора. Започнала работа, която напуснала, тъй не се чувства добре психически.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са
непротиворечиви досежно сочените обстоятелства, подкрепят се от
останалите доказателства по делото, а и тези свидетели са очевидци на
сочените обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 511, ал. 3 от КЗ в случаите на ал. 1 увреденото лице може
да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако кореспондентът или
бюрото не са се произнесли по подадената претенция в срока по чл. 496, ал. 1
от КЗ, отказано е изплащане на обезщетение или ако увреденото лице не се е
съгласило с размера на обезщетението, като съответно се прилага чл. 380 от
КЗ, поради което процесуална предпоставка за допустимост на иска е
извънсъдебно заявена претенция за доброволно уреждане на спора.
Легитимацията на ответника се аргументира и с разпоредбата на чл. 513, ал. 1
от КЗ, съгласно който текст, в случаите на съдебен иск, произтичащ от
застрахователно събитие по чл. 511, ал. 1 или 2, и при спазване на реда по чл.
511, ал. 3 от КЗ, бюрото е единствено процесуално легитимирано пред
компетентния български съд, освен ако искът е предявен срещу
застрахователя на виновния водач.
Безспорно е установено, че към датата на ПТП - 28.01.2023 г. за лек
автомобил „Волво С 60“, с немски регистрационен номер GP KY 1041, е
налице валидна застраховка “Гражданска отговорност” - Зелена карта,
сключена със застрахователна компания „Е.“, чийто кореспондент на
територията на РБ. е „А. Б. - регулиране на щети“ ЕООД.
След направена справка в сайта на Г.Ф., ищцата П. Т. И. установила, че
като кореспондент на „Е.“ е посочен „Е.“ ЕООД, с ЕИК ***.
Предвид изискванията на чл.511, вр. с чл.380 от КЗ, ищцата П. Т. И.
отправила до „Е.“ ЕООД писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди с писмо, изпратено на
22.02.2023г., получено на 23.02.2023г. Посоченото дружество с писмо изх. №
02.03.2023 г. я уведомило, че подадената молба не може да бъде приета и
регистрирана, тъй като компанията не е кореспондент на немския
застраховател „Е.“, като молбата е изпратена по компетентност.
С Писмо, изх. № 195/06.03.2023 г., дружеството „А. Б. - регулиране на
щети“ ЕООД. с ЕИК ***, уведомило ищцата, че в качеството им на
кореспондент на застрахователя „Е.”, Г., са образували щета № BGS-00193/23.
След проведена между страните кореспонденция, на „А. Б. - регулиране на
12
щети“ ЕООД са изпратени всички документи, с които ищцата разполага.
Въпреки това обаче, с писмо, с изх. № 456/22.06.2023 г., кореспондентът на
немския застраховател отказал да изплати обезщетение, като уведомил
ищцата, че от представените доказателства не може категорично да се
заключи, че са налице нормативно изискуемите предпоставки за уважаване на
предявената претенция, респ. за определяне на обезщетение, с оглед на което
считат, че не са налице основанията за тяхното уважаване.
На следващо място следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
Доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за
гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези
предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на
настоящото производство.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, техническите
причини за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а.
Волво, който е управлявал МПС след употреба на алкохол /установената
концентрация на алкохол в кръвта е 1,83%о. Замъглен поглед, грешна
преценка на разстоянията, забавени реакции, нарушения на мускулния тонус и
координацията, стеснение на периферното зрение, отслабени зенични
реакции, значителни нарушения в мисловната дейност, нереална преценка на
скоростта на движението са само част от ефектите на шофирането след
употреба на алкохол. За водача е съществувала техническата възможност да
избегне настъпването на ПТП, като контролира непрекъснато автомобила и
запази разположението му върху платното за движение, в своята /южната/
пътна лента. При избора си на скорост на движение водачът е следвало да се
съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътната настилка, с конкретните условия на видимост, така, че да намали
скоростта или да спре, когато възникне опасност за движението.
С оглед изложеното, съдът намира, че с това поведение водачът на л.а.
Волво С 60“, е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП с която е
установена забрана водачите да управляват пътни превозни средства с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от
ЗДвП, водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват и са длъжни при движението си да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие, като са длъжни да контролират във
всеки момент ППС, което управляват.
С оглед изложеното, съдът намира, че допуснатите нарушения на водача
на лек автомобил „Волво С 60“ са в пряка причинна връзка с настъпилия
13
вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45,
ал.2 ЗЗД не е оборена.
Поради това съдът приема, че деянието на водача на лек автомобил
„Волво С 60“ осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на
деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно, отговорността на „Н."
следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се
явява доказан по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ
№4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
В настоящия случай е установена биологична връзка между ищцата и
починалото дете, видно от удостоверение за наследници изх. №
2744/09.05.2023 г., издадено от Община С.З.. Същата легитимира ищцата да
претендира обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди –
болки и страдания вследствие ПТП, настъпило на 28.01.2023 г., при което е
починала нейната дъщеря Р. И. И..
С оглед определяне на размера на дължимото обезщетение, следва да се
съобразят установените по делото обстоятелства относно характера и
степента на понесените от ищцата неимуществени вреди, които са
определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока
съдебна практика.
При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид
възрастта на починалото при ПТП дете и обстоятелствата, при които е
загинало, както и установените от съдебно-психологическата експертиза
данни у ищцата за силен психоемоционален стрес, породен от загубата на
нейното дете, наличието на суицидни мисли, състоянието на ступор, в което е
изпаднала ищцата след инцидента, даващи основание да се констатира
състоянието на остра стресова реакция, установените при психологичното
интервю високи нива на тревожност, социална изолация, непрекъсната
душевна болка и страдание на ищцата от неочакваната загуба на дъщеря й.
В настоящия случай неимуществените вреди на ищцата са породени от
най-тежката и непреодолима житейска загуба, която може да сполети един
родител - внезапната и необратима загубата на дете. В този смисъл са
показанията на разпитаните по делото свидетели, близки на семейството на
14
ищцата, запознати в дълбочина с тези много лични и болезнени семейни
въпроси.
От показанията на свидетелите се установява по категоричен начин, че
между майка и дете са съществували отношения на обич, взаимност,
разбирателство и уважение, взаимна и силна духовна привързаност. Тези
хармонични отношения, са били внезапно и необратимо прекъснати и
загубени вследствие смъртта на детето в резултат на процесния пътен
инцидент. Това тежко житейско събитие е преобърнало живота на ищцата,
обезсмислило е дните й, изцяло е променило съществуването й.
С оглед на всичко установено, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението на претърпените неимуществени е 200 000 лв.
По възражението за съпричиняване.
Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, обусловена от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е
налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Приложението на посоченото е предпоставено от
наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което
обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на
увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между
действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този
смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Категоричен е изводът на вещите лица, извършили комплексната
съдебномедицинска и автотехническа експертиза, чието заключение съдът
възприема като компетентно и мотивирано изготвено, че комплексът от
увреждания и локализацията на уврежданията на пострадалото дете са от
свободно движение на тялото.
В случай, че пострадалото дете е било обезопасено с правилно поставен
обезопасителен колан и е заемало обезопасителна седалка/система за деца в
МПС, при първоначалния удар в предните десни състави на автомобила,
детето би останало на задната седалка, без да има свободно движение на
тялото напред и надясно в купето на автомобила. При втория удар, който е
настъпил в десните странични състави на л.а. Волво, ако пострадалата е
пътувала с правилно поставен обезопасителен колан и ползване на
обезопасителна система за деца, горната част на тялото и главата биха се
изместили надясно, към мястото на удара, тъй като колана няма възпиращо
действие на тялото встрани, но тогава биха контактували със дясната
странична въздушна възглавница /тип завеса/ с която е снабден процесният
л.а. Волво.
Експертите са категорични, че телесните увреждания при правилно
поставен обезопасителен колан и ползване на обезопасителна система за деца
не биха били с такава тежест.
15
Към датата на увреждането ищцата е била малолетна и не е могла да
формира правно-валидна воля, поради което не може да се приеме, че тя е
имала, установеното от закона - чл. 137а, ал. 1 и чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП,
задължение да пътува с поставен предпазен колан; респ. - не може да се
приеме, че тя е съпричинила увреждането си чрез бездействие -
неизпълнявайки такова задължение. Анализът на разпоредбите на чл. 137а -
чл. 137д от ЗДвП сочи, че задължение, както да превозва малолетната ищца в
МПС, оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва
същата (да постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи
това, като се увери, че го е направило) е имал виновният и за настъпването на
процесното ПТП, застрахован водач, който е и баща на малолетната ищца.
Неизпълнението и на това негово, установено от закона задължение, се явява
част от цялостното му виновно противоправно поведение, довело до тежкото
увреждане на ищцата, поради което съпричиняване от нейна страна не е
налице. В този смисъл е и константна и непротиворечива практика на ВКС
/решение № 19/08.02.2017 г. по т. д. № 50177/2016 г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 44/23.06.2020 г. по т. д. № 1879/2019 г. на I т. о. и решение №
75/04.07.2022 г. по т. д. № 972/2021 г. на I т. о. на ВКС Решение № 50064 от
7.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1692/2022 г., II т. о., ТК /.
По изложените съображения следва да се приеме, че малолетната ищца
не е съпричинила процесния вредоносен резултат, поради което се дължи
пълният размер на обезщетението.
По искането за присъждане на законна лихва:
Съгласно чл. 512, ал. 1 КЗ, когато към бюрото се предяви претенция за
обезщетение, се прилага чл. 496 КЗ. Разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ
предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
Когато документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени
обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие,
застрахователят може да изисква представянето на документи и
доказателства, изготвени от други компетентни органи или лица (чл. 496, ал. 4
КЗ).
Установява се от приложената към исковата молба обратна разписка, че
писмена застрахователна претенция на ищцата е постъпила при „Е.“ ЕООД на
23.02.2023 г., което дружество е посочено в официалния регистър, воден от
Г.Ф. като представител за уреждане на претенции към „Е.“. Впоследствие
писмената претенция е изпратена по компетентност на дружеството „А. Б. –
регулиране на щети“ ЕООД, който се оказва, че е реалният кореспондент на
„Е.“. Независимо от обстоятелството, че първоначално писмената претенция
на ищеца не е адресирана до номинирания кореспондент на немския
застраховател „Е.“, доколкото се касае за нормативно уреден с разпоредбата на
16
чл. 503, ал.8 от КЗ регистър, следва да се приеме, че ответникът е изпаднал в
забава с изтичането на тримесечния срок от дата на узнаване от посочения в
регистъра по чл. 503, ал.8 КЗ кореспондент, поради което законна лихва се
дължи от 23.05.2023 г., като за периода от 28.01.2023 г. до 22.05.2023 г. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че „Н." следва да заплати на П.
Т. И. сумата от 200 000 лв., за претърпените неимуществени вреди - търпени
болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023 г., при което е
починала нейната дъщеря Р. И. И., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 23.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като за
сумата над 200 000 лв. до предявения размер от 300 000лв. искът следва да се
отхвърли като неоснователен. Също така искът за законна лихва за периода от
28.01.2023 г. до 22.05.2023 г.следва да се отхвърли като неоснователен,
предвид изложените по-горе съображения.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че ищцата е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски.
Предвид даденото тълкуване в решението на СЕС по дело C-438/22,
съдът съдът не е ограничен от минимума, установен с нормата чл. 7, ал. 2 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно практиката на ВКС, посочените в наредбата
размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като
ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи
възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора,
интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото.
В случая е предявен иск за неимуществени вреди в размер на 300 000
лв. По делото е направено е възражение от ответника за съпричиняване, от
страна на ищците са направени доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
вкл. за експертизи и свидетелски показания. Проведени две съдебни
заседания, в които са събрани доказателства – разпитани са свидетели,
изслушани са и са приети заключения на съдебно-психологическа и
комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертизи. Образуваното
по случая наказателно производство не е приключило с влязъл в сила акт,
поради което пред гражданския съд освен обстоятелствата, относими към
приложението на чл.52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е следвало да се проведе и главно
17
доказване по отношение и на елементите от деликтния състав на чл. 45 ЗЗД.
При така изяснените параметри на релевантните обстоятелства,
настоящият състав намира, че на адв. Х. Х. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищцата П. Т. И. в размер на 6 000 лв. с вкл. ДДС, което е съобразено с
фактическата и правна сложност на материалноправния спор.
С оглед изхода на делото ответникът „Н." следва да заплати на адвокат
Х. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС.
Видно от данните по делото, от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на съдебно-психологична и комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертизи в размер на 1 100 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът „Н." следва да бъде осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 8 000 лв. и сумата от 712,66лв., представляваща
възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени от бюджета на
съдебната власт, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Във връзка с направеното искане за присъждане на адвокатски хонорар
за ответника „Н." в размер на 19 980лв., съобразно списък на разноските
/л.204 от делото/ следва да се посочи, че по делото липсват представени
доказателства за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в
посочения размер, поради което следва да се остави без уважение искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение за ответника, съобразно
отхвърлената част на иска.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. „*** да заплати на П. Т. И., с
ЕГН **********, с адрес гр. С.З., ул. ***, действаща в качеството си на
законен наследник и майка на малолетното дете Р. И. И., с ЕГН **********,
б.ж. на гр. С.З., сумата от 200 000 лв. (двеста хиляди лева), представляваща
застрахователно обезщетение за репариране на реално претърпените от П. Т.
И. неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило
на 28.01.2023г., при което е починала нейната дъщеря Р. И. И., с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.05.2023 г.
до изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
неимуществени вреди за разликата над 200 000лв. до предявения размер от
300 000лв. като неоснователен, както и ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
законната лихва върху главницата от 200 000лв. за периода от 28.01.2023 г. до
22.05.2023 г. като неоснователен.
Горепосочената сума може да бъде изплатена по банкова сметка с IBAN:
18
***, открита в „О.“ АД.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. „*** да заплати на адв. Х. Х.,
с адрес: гр. С.З., ул. *** адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв.
/шест хиляди лв./ с ДДС за осъществена безплатна адвокатска помощ на
ищцата.
ОСЪЖДА Н. с ЕИК *** с адрес: гр. С., ул. „*** да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер на 8 000
лв./осем хиляди лв./ и сумата от 712,66лв. /седемстотин и дванадесет лв. и
66ст./, представляваща възнаграждения за изготвяне на експертизи, изплатени
от бюджета на съдебната власт, съразмерно с уважената част на иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице-помагач „Е.“
АГ, ФР Г. вписано в Търговски регистър В на съда в К. с № HRB 7474.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
19