Решение по дело №1985/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1053
Дата: 11 август 2017 г. (в сила от 11 август 2017 г.)
Съдия: Стефка Тодорова Михова
Дело: 20175300501985
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 1053

 

гр. Пловдив, 11.08.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав в закрито заседание  на   11.08.2017 г. в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА МИХОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА     

                                                                                          НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията Ст.Михова  гр.д. N 1985 по описа на ПОС за 2017 година,  за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал.2 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с жалба от Д.С.К., ЕГН:**********,***, длъжник по изп.д.№370/2017г. по описа на ЧСИ Иво Кралев, срещу постановлението за разноски, инкорпорирано във връчена на 14.07.2017г.  покана за доброволно изпълнение.Жалбоподателят твърди, че приетите от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Претендира адвокатското възнаграждение да бъде намалено до размера на минималното такова, определено по реда на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.Твърди също,че приетите  като разноски такси  в размер от 1609,13 лева също са прекомерни и претендира тяхното намаляване.

В срока по чл.436, ал.2 ГПК не е подадено писмено възражение от взискателя по изпълнението.

Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира, че подадената от длъжника жалба в своята първа част представлява искане за изменение на постановлението за разноски инкорпорирано във връчена на 14.07.2017г.  покана за доброволно изпълнение по отношение размера на адвокатския хонорар от 1000 лв. чрез неговото намаляване до предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимален размер за образуване на изпълнителното производство. Съгласно чл. 79 ГПК отговорността за разноските в изпълнителното производство е уредена в общата част на ГПК, при което правната възможност по чл. 78, ал.5 ГПК да се иска намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима и в изпълнителното производство, но компетентен да се произнесе по това искане е съдебният изпълнител, пред който делото е висящо. Към момента на подаването на жалбата, от длъжника не е било направено искане до ЧСИ за  намаляване на разноските за заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение поради тяхната прекомерност и липсва надлежен акт на ЧСИ, с който да отказва намаляване на адвокатския хонорар. На   обжалване обаче подлежи само отказа на ЧСИ да намали размера на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение като прекомерно. Това е така, защото съгласно ТР № 3 от 12.07.2005 г. на ОСГТК на ВКС, производството по жалба срещу действия на ЧСИ е спорно правораздавателно, целящо да отмени правните последици на извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител или да задължи последния валидно да повтори същото, респективно да се въздържи от неговото осъществяване. С оглед предмета на това производство, окръжният съд действа като контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван несъдебен акт. Следователно може да бъде сезиран с жалба едва когато такъв акт бъде издаден. От изложеното следва, че длъжникът по изпълнението трябва да поиска от ЧСИ намаляването на адвокатското възнаграждение. Едва ако това му искане бъде отхвърлено, постановлението на ЧСИ по въпроса за разноските подлежи на обжалване пред съда, в който смисъл е Определение № 170/25.03.2011 г. по ч.гр.д. № 297/2010 г. на ВКС, ІV г.о.

Ето защо поради липсата на отказ за намаляване на разноските   за адвокатско възнаграждение от съдебния  изпълнител  ,  който отказ подлежи на обжалване, постъпилата жалба в тази й част следва да се възприеме като молба за намаляване  на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, а компетентен да се произнесе по нея е именно съдебния изпълнител.Следователно образуваното по жалбата производство в тази му част ще се прекрати и същата ще се изпрати на ЧСИ Иво Кралев за разглеждане на искането. Актът следва да бъде съобщен на страните по изпълнението, като им бъде указано, че подлежи на обжалване по реда на чл.435-чл.437 от ГПК пред съответния окръжен съд и в случай, че постъпи жалба срещу постановлението за разноски, след администрирането й да бъде изпратена за разглеждане от Окръжен съд гр.Пловдив.

         В частта, с която ЧСИ е приел като разноски по делото такси  по ТТРЗЧСИ  в общ размер от 1609,13 лева жалбата е основателна.

На 14.07.2017г. на длъжника Д.К. е връчена  покана за доброволно изпълнение  , с която е уведомен от съдебния изпълнител, че задължението му по изпълнителното дело е в размер  17 808,32 лева, от които  13 700 лева-неолихвяеми вземания; 1 000 лева-разноски по изпълнителното дело; 1609,13 лева- такси по ТТРЗЧСИ , както и публични вземания в размер  на 1499,19 лева,дължими към 27.07.2017г. При извършена служебна проверка на приложените към изпълнителното дело писмени доказателства съдът установи издадени от ЧСИ сметки по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за авансово дължимите такси в общ размер от 123,60 лева. В обжалваното постановление пък липсва каквато и да е информация за това какви такси са включени в сумата  1609,13 лева и как са изчислени; липсва информация и за това по коя точка от ТТРЗЧСИ са постановени. Наред с това по делото  отсъстват и данни за внасяне на определените от ЧСИ такси. Безспорно е, че такси се дължат в изпълнителното производство, но същите следва да бъдат коректно изчислени, като основание и размер, тъй като длъжникът дължи само таксите за извършените от съдебния изпълнител необходими изпълнителни действия. В настоящото изпълнително дело ЧСИ не е изпълнил задължението си да изготви сметка  за таксите включени в глобално посочената в ПДИ сумата  от 1609,13 лева или поне да посочи в  ПДИ конкретните суми за дължимите такси, както и разпоредбите на които същите се дължат от длъжника по делото. Това действие на ЧСИ се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени, тъй като съдът не може да осъществи контролните си функции,  не може да направи проверка  дали приетите от ЧСИ такси в  глобално посочения в ПДИ размер от 1609,13 лева е правилно изчислен и върху какъв материален интерес е направено изчислението, поради което само на това основание приема, че обжалваното изпълнително действие е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното , съдът

 

Р  Е Ш  И :

ОТМЕНЯ постановление за разноски по изп.д.№370/2017г. по описа  на ЧСИ Иво Кралев,  обективирано в  покана за доброволно изпълнение , връчена на 14.07.2017г. на длъжника Д.С.К., ЕГН:**********,***, в частта, с която е определена за заплащане сума в размер от 1609,13  лева,съставляваща  такси по Тарифата към ЗЧСИ.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№1985/2017г.  по описа на ПОС  по  жалбата на Д.С.К., ЕГН:**********,***, против постановление за разноски по изп.д.№370/2017г. по описа  на ЧСИ Иво Кралев,  обективирано в  покана за доброволно изпълнение , връчена на 14.07.2017г, в частта, с която се иска намаляване на приетото адвокатско възнаграждение и изпраща жалбата имаща в тази част характер на молба за намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение, на ЧСИ Иво Кралев, за разглеждане и произнасяне по искането.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

     2.