РЕШЕНИЕ

№ 58

 

гр. Троян, 10.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

при секретаря Мария Станчева и в присъствието на  прокурора ...……………...........................…...... като разгледа докладваното от съдията – Ютерова гр. дело № 750 по описа  на ТРС за 2019 год., за да се произнесе - съобрази:

              С.Д.П., Ц.П.П. и Х.П.П.,*** са предявили срещу “Дизи инвест” ЕООД - гр. Троян, обл. Ловешка, представлявано от М.В.установителен иск за съществуване на вземането по реда на чл. 422 от ГПК общо за сумата 1 622,18 лева, включваща незаплатен наем за периода 01.11.2018 г. до 10.05.2019 г. в размер на 1 580 лева и законова лихва за времето на забавата в размер на 42,17 лева, но с петититума се претендира единствено признаване съществуване вземане, касаещо главницата. В подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали писмени доказателства, в с. з. се явява пълномощника им адв. П.Я. от ЛАК, който моли съда да уважи предявения иск, както и да бъдат присъдени разноските по делото.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответника “Дизи инвест” ЕООД гр. Троян е изпратено копие от ИМ и доказателствата, представен е писмен отговор в предвидения месечен срок, с който се излага, че иска е частично основателен за сумата от 1 000 лева. В с. з. се явява пълномощника на ответното дружество – адв. К.Д. от ЛАК, който заявява, че поддържа представения отговор и излага подробни аргументи.

От приложените към делото писмени доказателства: Договор за наем от 01.05.2017 г., сключен между  страните по делото, 12 бр. разписки, нотариален акт за собственост на недвижим имот № 84, том ІІІ, н.д. № 443 от 2007 г. на нотариус М. Гладкова, удостоверение за наследници  изх. № 02-04-0327 от 16.03.2017 г., изд. от Община гр. Троян, Договор за наем от 01.03.2019 г.,  ч. гр. д. № 482 от 2019 г. на ТРС и уведомление от „УниКредит Булбанк“ за наличие на банкова сметка *** С.Д.П., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните са сключили договор за наем на 01.05.2017 г., по силата на който ищците са отдали на дружеството - ответник собствен недвижим имот: магазинско помещение в гр. Троян, находящо се на ул. „Васил Левски“ №….., цялото с площ около 32 кв. м., състоящо се от търговска сграда и помощно помещение. Уговорената наемна цена била в размер на 250 лева месечно, платима от първо до пето число на следващия месец. Договорът е бил сключен за една година до 01.05.2018 г., но същият е станал безсрочен, тъй като въпреки изтичането на срока наемателя продължил да ползва помещението и да плаща наем. Ответника не оспорва факта, че последния наем, който заплатил бил за м. октомври 2018 г. Ответното дружество признава и факта, че не е заплащало наема за периода от м. ноември 2018 г. - м.  февруари 2019 г., като от 01.03.2019 г. е наело друго помещение, за което е представен договор за наем. Спорен е въпроса кога е прекратен договора за наем, сключен между страните. Ищците претендират незаплатен наем до 10.05.2019 г., когато ответника освободил окончателно помещението по твърдение на ищците.  

Ищците подали заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред ТРС, по което в ТРС е образувано ч. гр. д. № 482/2019 год. и издадена заповед № 197 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. При условията на чл. 50 ал. 4, вр. чл. 47 ал. 5 от ГПК за връчване на съдебните книжа, съда е дал указания да бъде предявен иск за вземането си по реда на чл. 415, ал. 1 т. 2 от ГПК, което е сторено по настоящето производство.

С оглед на изложените обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че така предявения установителен иск само за главницата по заповедното производство, се явява основателен и доказан до размера на 1000 лева – незаплатения наем за четири месеца. Ищците следваше да установяват при условията на пълно и главно доказване, твърдяните с исковата молба факти, а именно, че договора за наем между страните е прекратен на 10.05.2019 г., респективно, че ответната страна дължи престация за този период. Предвид факта, че възникналите между страните облигационни отношения са материализирани в писмен договор за наем, определят и съответния ред за прекратяването на същия – писмен  приемо-предавателен протокол, който удостоверява връщането на държането на имота в изискуемия по договора вид, или предвиденото месечно писмено предизвестие, от което да може по безспорен начин да се заключи на коя дата е прекратен договора за наем. Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че ответника е представил договор за наем от 01.03.2019 г., от който се установява, че е в облигационни отношения с друг наемодател.

При тези изводи настоящата инстанция счита, че претенцията е основателна за сумата от 1000 лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода м. ноември 2018 г. – м. февруари 2019 г.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ответника да заплати на ищеца сторените съдебно-деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК  по заповедното и исковото производство, съразмерно с уважената част на иска в размер на 442,67 лева. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищците да заплатят на ответника сторени от него деловодни разноски в размер на 100 лева, съразмерно с отхвърлената част на иска

Водим от изложеното съдът

Р     Е      Ш      И   :

 

ПРИЗНАВА по реда на чл. 422 от ГПК съществуване на вземането в полза на С.Д.П., ЕГН **********, Х.П.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Ц.П.П., ЕГН **********, адрес: *** /съд адрес: гр. Троян, ул. „Х. Ботев” № 198, адв. П. Я./, а именно, че “Дизи инвест” ЕООД, ЕИК…….., седалище и адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Симеон Велики” № 131, представлявано от М.В.дължи сумата 1 000 – хиляда лева, представляваща незаплатена наемна цена за периода м. ноември 2018 г. – м. февруари 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2019 г. до окончателонто изплащане на сумата, като иска допълния му размер от 1 580 лева ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА “Дизи инвест” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Симеон Велики” № 131, представлявано от М.В.да заплати на С.Д.П., ЕГН **********, Х.П.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Ц.П.П., ЕГН **********, адрес: *** сумата 442,67 – четиристотин четиридесет и два лева и 67 стотинки, сторени съдебно деловодни разноски в производството, съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА С.Д.П., ЕГН **********, Х.П.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** и Ц.П.П., ЕГН **********, адрес: *** да заплатят на “Дизи инвест” ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес: гр. Троян, обл. Ловешка, ул. „Симеон Велики” № 131, представлявано от М.В.сумата 100 – сто лева, сторени съдебно деловодни разноски по настоящето производство, съразмерно с отхвърлената част на иска.

             Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението пред Ловешки окръжен съд.

 

                                                                   Районен съдия: