ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе,14.06.2017 г.
Административен
съд Русе, 4-ти състав, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 76 по описа за 2014 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК
вр. чл.144 от АПК.
Постъпила е касационна частна жалба вх. № 398 от 11.02.2015г. на Директор Дирекция „УТКС” и Главен архитект на Община
Русе – арх. Б., депозирана чрез процесуален представител старши
юрисконсулт Н.Г., в качеството й на ответник по делото за изменение на
определение № 16 от 03.02.2015г. по адм.д.№76/2014г. на АС Русе, в частта за
разноските на основание чл. 143, ал.4 АПК. Касационната жалба е адресирана до
ВАС, поради което същия с Определение № 5708/19.05.2015 г. V отд., по Адм.Д №
4959/2015 г. прекратява производството по делото и изпраща частната жалба на АС
Русе за разглеждане и произнасяне по реда на чл. 248 от ГПК.
Насрещната страна с възражение вх.№ 478/19.02.2015
г., в срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, взема становище за недопустимост на жалбата.
В проведеното по делото производство процесуалният представител
на ответника своевременно е поискал присъждане на разноски – юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание
чл. 144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.
Доколкото в постановеното определение е налице произнасяне на съда по въпроса
за разноските, то не се касае за хипотеза на допълване на определението, а за
неговото изменение.
Съдът намира касационната жалба за изменение на
определението за
процесуално
допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК.
По същество е основателна.
Видно от
определение № 16/03.02.2015 г. по настоящето дело съдът се е произнесъл в
мотивите си по направеното искане за присъждане на разноски.
Във връзка с отхвърляне на оспорването, своевременно
направеното искане и на основание чл. 143, ал.3 и ал.4 АПК
във вр. чл. 144 АПК
във вр. чл. 78, ал.8 ГПК, жалбоподателят следва да заплати по сметка на Община Русе разноски,
представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по реда на чл. 8
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в редакцията й действаща към момента на приключване на устните
състезания - 25.04.2014 г.) - 300 лева. Претенцията за разноски по чл. 80 ГПК
може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило
разглеждането на делото пред съответната инстанция. Изменението на Наредба № 1/9.07.2004 г. от
28.03.2014 г., обнародвано в ДВ, бр. 28/2014 г., с което значително са
увеличени размерите на адвокатските възнаграждения действа занапред (ex nunc). Отговорността
за разноските в съдебноадминистративното производство е гражданско облигационно
отношение, което произтича от процесуалния закон и е уредено от него (Арг.: чл. 143 АПК).
Състои се в правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати
направените разноски от страната, в чиято полза е решено делото. Отговорността
за разноски е обективна (невиновна) и цели репариране на разноските, направени
по делото и възнаграждението на един адвокат, респ. юрисконсулт. С оглед на
гореизложеното, съдът намира, че отговорността за разноски има санкционен
характер срещу страната, неоснователно предизвикала правния спор. Следователно правото на съдебни разноски -
присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на
спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Нормата гласи, че в полза на юридически лица и
еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Заплащането на юрисконсултско възнаграждение е
изрично уредено в чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК). Доколкото разпоредбата на чл. 143 АПК
не урежда изчерпателно всички възможни хипотези на отговорността за разноските
в съдебно-административното производство, посочената разпоредба от ГПК намира
приложение по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, тоест разноски се присъждат на основание Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения при защита от
юрисконсулт. Изложеното не противоречи на Тълкувателно решение № 3 от 13 май 2010 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния
административен съд, постановено по тълкувателно дело № 5/2009 г.
При тези обстоятелства искането се явява
основателно.
С оглед на това, съдът намира, че са налице
доказателства за пълното заплащане на юрисконсултско възнаграждение, поради
което искането за изменение на решението в частта за разноските следва да се
уважи изцяло, като се присъди в полза на ответната страна сумата в размер още
150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изложеното и на основание чл. 248, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК вр. чл. 143, ал. 3 и ал.4 от АПК, съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение
№16 от 03.02.2015г. по адм.д.№76/14г. на АС Русе в частта за разноските, като постановява:
ОСЪЖДА С.С.И.
*** да заплати на Община Русе сумата в размер на още 150лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението му на страните.
СЪДИЯ: