Определение по дело №596/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /       .        .2020г.

 

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на шести април през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Деспина Георгиева

ЧЛЕНОВЕ: Златина Кавърджикова

Иванка Дрингова

 

като разгледа докладваното от съдия Дрингова

въззивно частно гражданско дело № 596 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 5854/22.01.2020г. от Е.В.Д., ЕГН ********** ***, срещу определение № 17098/23.12.2019г., постановено по гр.д. № 8934/2019г. на ВРС, 42-ри състав, с което е уважена молба по чл.248, ал.2 от ГПК за допълване на определение № 1433/01.11.2019г. в частта относно разноските.

Жалбоподателят излага становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и отправя искане за неговата отмяна. Излага, че отрицателният установителен иск, производството по което е прекратено, е бил насочен единствено срещу „Професионален домоуправител - Варна“ ООД, поради което не дължи разноски на ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 29, вх. А.

В предоставения срок насрещната страна е депозирала отговор, с който се иска потвърждаване на обжалваното определение, което намира за правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените разноски в настоящето производство.

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството по гр. д. № 8934/2019г. на ВРС, 42-ри състав е образувано по искова молба от Е.В.Д. срещу ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 29, вх. А, с която е отправено искане за отмяна на взети решения на ОС на ЕС, проведено на 08.05.2019г., на осн. чл.40 ЗУЕС. С молба от 24.07.2019г., след уточняване на исковата молба, ищцата заявява, че предявява отрицателен установителен иск за недължимост на суми на „Професионален домоуправител - Варна“ ООД. С разпореждане от 25.07.2019г. исковата молба отново е оставена без движение по отношение на първоначално предявения иск. Относно отрицателния установителен иск съдът е указал на ищцата, че същият не може да бъде приет за съвместно разглеждане в производството, поради което и не следва да дава указания по неговата редовност. След последваща молба, с която ищцата уточнява единствено първоначалния си иск, съдът е намерил същият за допустим и е пристъпил към размяна на книжата по делото. В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в която е изразил становище както по първоначалния иск, така и по отрицателно установителния иск срещу трето лице, неучастващо в исковото производство. На 24.10.2019г. ищцата депозира поредна молба по делото, в която заявява, че оттегля предявеният отрицателен установителен иск /ОУИ/. В разпоредителното заседание на 01.11.2019г., районният съд прекратява производството по отношение на ОУИ, което определение не е обжалвано и е влязло в законна сила. С молба от 18.11.2019г. ответникът е поискал от съда да допълни определението си от 01.11.2019г. в частта за разноските, като осъди ищцата да му заплати сумата от 300 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по прекратения иск. Към молбата са представени доказателства за действително сторени разноски в претендирания размер.

С обжалваното определение молбата по чл.248 ГПК, неправилно квалифицирана от първоинстанционния съд като такава по чл.250 ГПК, е уважено искането на ответника и е допълнено определението от 01.11.2019г., като ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 300 лв., сторени разноски по прекратения иск.

Определението е незаконосъобразно. Действително, съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК, ответникът има право на разноски при прекратяване на делото в хипотезите на оттегляне или отказ от иска или на недопустимост на същия. Цитираната разпоредба не намира приложение обаче в случай, че този иск е предявен срещу трето лице, неучастващо в процеса. Този извод се налага от общия принцип, приет от теорията и съдебната практика, че отговорността за разноските е правото на едната страна да иска и задължението на другата да плати направените разноски на страната, в чиято полза е съдът е решил делото. Тази отговорност в гражданския процес се определя в зависимост от резултата от предявения иск и от поведението на ответника по делото, но винаги се разпределя между насрещните страни по спора. Това е отговорност за поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. В случая, ОУИ е предявен срещу трето лице, което не е конституирано по делото. Още преди да пристъпи към размяна на книжата между страните, съдът е указал на ищцата недопустимостта на предприетото от нея съединяване на искове срещу чуждо на спора лице и този иск не е приет за съвместно разглеждане. Ето защо не е било необходимо изрично оттегляне на иска, нито прекратяване, поради липса на възникнало валидно процесуално правоотношение. Ответникът по първоначалния иск няма касателство към ОУИ, поради което не му се е налагало да предприема процесуални действия за защита по него, респективно да извършва разноски. 

По изложените съображения, определение № 17098/23.12.2019г. се преценя от настоящия съдебен състав като неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

Съобразно отправеното искане и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на частния въззивник следва да се присъдят и направените разноски в настоящето производство в размер на 15 лв., представляваща внесената държавна такса.

Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 17098/23.12.2019г., постановено по гр.д. № 8934/2019г. на ВРС, 42-ри състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248, ал.2 ГПК на ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 29, вх. А за допълване на определение № 1433/01.11.2019г. в частта относно разноските.

ОСЪЖДА ЕС на сграда с адм. адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ 29, вх. А, представлявана от управителя Пламен Стефанов Ботев, да заплати на Е.В.Д., ЕГН ********** *** сумата от 15 лв. /петнадесет лева/, представляваща направени разноски по ч.в.гр.д. № 596/2020г. на ВОС, на осн. чл.78, ал.1 вр. чл.81 ГПК.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, на осн. чл. 274, ал. 3, т.2 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.