№ 9751
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110127121 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен от Р. Д. АТ.
срещу /ФИРМА/, отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124 от ГПК за установяване на недължимост
на сумата от 485,82 лева, представляваща главница и лихва
за неплатена питейна вода за имот, находящ се в /АДРЕС/,
абонатен номер **********, за което е издадена фактура.
Ищцата Р. Д. АТ. твърди, че не е била в облигационни
отношения със /ФИРМА/ и че не е собственик на имот,
находящ се в /АДРЕС/, кл. № **********. Оспорва начина и
методиката, по които е начислена сумата. Поддържа, че
размера на паричната сума по партидата е произволно
определен, при това от лице, без пълномощия за това и без
изричен отчет на сертифицирано средство за търговско
измерване. В условията на евентуалност, сочи, че
1
дружеството претендирало суми, за които била изтекла
погасителната давност. Искането към съда е да уважи
предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като
неоснователен. Изложени са съображения, че титуляр за кл.
№ ********** за адрес: /АДРЕС/ е Р. Д. АТ.. Твърди, че е
начислило процесната сума в съответствие с нормативните
изисквания, а начинът на формиране на сумата е разяснен
на ищцата по нейно искане. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът Р. Д. АТ., редовно
призован, не се явява, представлява се от адвокат Д., който
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
Ответникът /ФИРМА/ редовно призован в съдебно
заседание, не се представлява.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателствата заедно и
поотделно на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое
вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.124 от ГПК и на
основание чл. 154 от ГПК в доказателствена тежест на
ответника бе да докаже основанието въз основа на което
претендира процесното вземане от ищеца. Установяването
2
на основание предполага ангажиране на доказателства за
правопораждащия правото на вземане юридически факт,
т.е. фактите, от които то произтича, а в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на
вода и водоснабдителни и канализационни услуги (В и К
услуги),обема на доставените на ищеца услуги през
процесния период, както и че стойността им възлиза
именно на спорната сума; при релевирано в хода на
процеса възражение за давност от ищеца, в доказателствена
тежест на ответника е да докаже основание за
спиране/прекъсване течението на давностния срок.
Изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза,
която съдът кредитира като компетентно изготвена,
установява, че процесната сума касае, натрупани и
начислени по партидата на клиентски номер ********** в
имот, находящ се в /АДРЕС/ суми за ВиК услуги, за периода
от 16.10.2015г. до 09.04.2021г., като вещото лице е посочило,
че за периода от 16.10.2015г. до 09.08.2017г. задължението е
за 0,04 лева остатък от лихва, тъй като не е начислявана
консумация на вода. Вещото лице е посочило, че в имота
има монтиран водомер № 1235511, но консумираната вода е
начислявана служебно поради неосигурен достъп до имота,
като реалните данни са снети от самоотчети на абоната и
общото изразходвано количество вода е 281,64 м2. При
направената разбивка, вещото лице е посочило, че за
3
периода от 16.10.2015г. до 11.03.2016г. консумираната в
имота вода е изчислявана служебно, но на 11.03.2016г. е
извършен реален отчет, като количеството вода е
коригирано и дължимата сума от 7,75 лева е платена на
19.04.2016г. Впоследствие за периода от 12.05.2016г. до
09.08.2017г. не са начислявани суми за студена вода. За
периода от 12.09.2017г. до 09.04.2021г. по партидата е
начислявана сума за вода служебно, но са извършвани
реални отчети на дати: 12.09.2017г.; 12.03.2018г.;
11.09.2018г.; 12.03.2019г.; 11.06.2019г.; 11.09.2019г. и на
09.06.2020г. След реалните отчети ответното дружество е
издавало последваща фактура, в която с минусови
стойности са отразени разликите, начислени в повече и е
извършено изравняване. За периода от 06.09.2019г. до
03.04.2020г. е издаден КИ № **********/09.06.2020г. с
отрицателна стойност. Начислените по партидата суми са в
размер на 489,64 лева за главница, за периода от
16.10.2015г. до 09.04.2021г.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В
и К услуги. Според § 1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги (обн. дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по
чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
4
условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Както бе посочено по-горе ищецът оспорва да е в
договорни отношения с ответника по доставка на ВиК
услуги, оспорва и количеството доставена вода, както и
размера на нейната цена, и прави правопогасяващо
възражение за давност. Съдът намира, че единствено
представеното и прието по делото заявление за откриване
на партида от ищцата от 13.07.2015г. и информационен
лист не установяват, че между страните е налице валидно
сключено договорно правоотношение по доставка на ВиК
услуги. По делото не е представен документ за собственост,
нито справка от АВ-ИР, от които може да се заключи, че
ищцата е собственик или вещен ползвател на имота.
Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 получаването на ВиК
услуги се осъществява при публично известни Общи
условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него
(тях) лица и от съответния регулаторен орган, които Общи
условия се публикуват в един централен и местен
ежедневник и на интернет - страница на оператора, влизат
в сила един месец след публикуването им, но потребителят
има право в 30 - дневен срок от влизането им в сила да
предложи специални условия, които ще обвързват
5
страните, ако операторът ги приеме, а при неприемането
им - важат Общите условия.
Съгласно чл. 11 от Наредба № 4 потребителят следва
да монтира за своя сметка водомери в имота си и да
отговаря за проверка, поддръжка и ремонт на същите.
Съгласно разпоредбите на чл. 30 и чл. 32 от Наредба №
4 и чл. 20 и 23 от ОУ изразходваното количество вода и ВиК
услугите се определят по показания на водомерите, за
отчитането на което при сгради етажна собственост се
обявява дата от оператора поне три работни дни преди
отчитането и за данни по показанията на водомерите
потребителите полагат подпис в карнет, като последното не
касае настоящия случай. При отказ на потребителя да
осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера съгласно чл. 35, ал. 4 и ал. 5 от Наредба № 4
длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от
него и от поне един свидетел, като разходът на вода се
изчислява по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при непрекъснато изтичане на водата със скорост
1, 0 m/s, за периода до предишен реален отчет. При
неизправен водомер или при липса на водомер съгласно чл.
39, ал. 5, вр. с чл. 35 от Наредба № 4 месечното потребление
е по 6 куб. м. вода за топлофицирано жилище и по 5 куб. м.
за нетоплофицирано жилище за всеки обитател, които
съгласно чл. 39, ал. 6 от Наредба № 4 се завишават с по 1
6
куб. м. на тримесечие за всеки обитател при сграда етажна
собственост.
Клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира
задължението на потребителя да осигурява свободен и
безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на "В и
К" оператора за извършване на отчети на индивидуалния
водомер, монтиран в процесния имот, с оглед определяне
на точното количество изразходвана питейна вода. В
случай на неосигуряване на представител на потребителя
отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ).
При невъзможност за отчитане на водомера поради
отсъствие на потребителя или негов представител и
липсата на друга инициирана от потребителя уговорка за
посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни
време, се счита, че е налице отказ за осигуряване на достъп,
който се удостоверява с протокол, подписан от
длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел
(чл. 22, ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на
възможност за извършване на реален отчет, операторът
изчислява изразходваното количество питейна вода по реда
на чл. 46 ОУ – по пропускателната способност на
водопроводната инсталация непосредствено преди
водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане
на водата със скорост 1м/с.
От изготвената ССчЕ се установява, че ответникът е
начислявал през по-голяма част от процесния период,
7
служебно суми за консумирана вода на база, като
същевременно не са ангажирани доказателства нито за
неосигуряване на достъп до имота за реален отчет, нито за
извършените реални отчети /липсват представени, вкл. на
вещото лице, т. нар. Т. карнети/. Остана неизяснено
обстоятелството, защо след като в периода от 12.09.2017г. до
09.06.2020г. са извършвани реални отчети са начислявани
суми за ВиК услуги служебно. Разпоредбата на чл. 39, ал. 5
от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи допуска
начисляването на изразходвано количество вода на база в
имота, само по изключение за потребители, които нямат
монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, а в имота не е спорно, че е
наличен водомер. По делото липсват твърдения, а и
доказателства за наличието на такива обстоятелства.
Изготвената и приета по делото ССчЕ също е работила
само по счетоводни справки и фактури, едностранно
съставени и предоставени от ищцовото дружество, като е
установила, че в целия исков период в имота е начислявано
количество вода на база, като междувременно са
извършвани и реални отчети на водомера. По делото,
ищецът не е представил протоколи /ако такива са
съставяни/, подписани от длъжностното лице на оператора
и от поне един свидетел, съгл. чл. 22, ал. 4 ОУ за
неосигурения достъп до имота за реален отчет. Видно от
8
приетото по делото заключение на изслушаната ССчЕ,
която съдът кредитира изцяло, сумата, която ищеца
претендира за плащане от ответника, е формирана основно
в периода от 16.10.2015 г. до 09.04.2021 г., като не се
представиха твърдените и посочени в отговора на исковата
молба и в писмо от ответника до ищцата данни за
представени самоотчети от собственика на имота, въз
основа на които е издадена и фактура №
**********/11.09.2019г., посочена в писмото, като тези
показания са пренесени и във фактурата, представена от
ищцата и приета по делото с № **********/09.04.2021г.
Горекоментираната нормативна уредба задължава
ответника да докаже положителните факти на които
основава и изисква за заплащане от ищеца вземането, тоест
той следваше да докаже и при направеното изрично
оспорване от страна на ищеца, реално доставеното
количество вода в имота. Такова доказване не беше
проведено от ответника.
По гореизложеното съдът намира иска за доказан и
като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК. На
ищеца следва да бъде присъдена заплатената от него
държавна такса в производството в размер на 50,00 лева.
На процесуалния представител на ищеца – адвокат К.П. Г.
от САК с личен номер **********, с адрес на упражняване
9
на дейността в /АДРЕС/, следва да бъде присъдено
възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв.,
като се установява, че между страните е сключен договор за
правна защита и съдействие в тази хипотеза. Така на
основание чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв. вр. чл. 7, ал.2,т.1 от
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения на
адвокат Г. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, по предявения от Р. Д. АТ., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, че Р.
Д. АТ. не дължи на /ФИРМА/, сумата в размер на 485,82
лева, представляваща главница за доставени в имот,
находящ се в /АДРЕС/, абонатен номер ********** ВиК
услуги, за периода от 16.10.2015г. до 09.04.2021г.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
Р. Д. АТ., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
10
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
адвокат К.П. Г. от САК с личен номер **********, с адрес
на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер
на 300,00 лева, деловодни разноски за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал.1 от ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11