Решение по дело №1137/2019 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Росица Веселинова Чиркалева-Иванова
Дело: 20197260701137
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№892

 

05.12.2019г. гр. Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                                                   Председател: Хайгухи Бодикян 

                                                                                          Членове: Пенка Костова

                                                                                                  Росица Чиркалева - Иванова

 

при секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Елеонора Иванова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от  съдия Чиркалева АНД (К) № 1137 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.

 

Образувано е по касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, срещу Решение №251/26.07.2019г., постановено по НАХД №609 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г.

Касационният жалбоподател счита, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът приел, че не била определена правилно правната квалификация на нарушението. Излагат се подробни съображения, въз основа на които се твърди, че едностранчиво и неправилно били изтълкувани разпоредбите на Закона за пътищата и Закона за движение по пътищата. Съответно неправилно било прието от съда, че контролните органи от администрацията, управляваща пътя, респективно АПИ, следвало да съставят АУАН на основание разпоредби на ЗДвП. Отделно от това, следвало да се има предвид и факта, че съгласно Правилника за структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна инфраструктура“, по-конкретно в чл.26, т.22 на същия, били регламентирани правомощията на контролните органи на агенцията – Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ контролирала общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, като при превишаване на допустимите стойности изисквала съответните разрешителни и съставяла актове по глава осма от Закона за пътищата чрез формирани от състава на Дирекцията мобилни групи; както и осъществявала контрол за правилната експлоатация на пътната мрежа. Следователно, при извеждане на своите мотиви съдът не взел предвид, че, осъществявайки своята дейност и при изпълнение на своите задължения, служителите на АПИ, осъществяващи контролни функции, се ръководели и съобразявали с разпоредбите на Закона за пътищата, като съответно издадените АУАН били в съответствие с тези разпоредби. На следващо място се сочи, че не се споделяли изводите на съда за допуснати съществени нарушения при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и съответно последващото го наказателно постановление. Затова и не било налице противоречие на извършените от административно-наказващия орган действия и формулирането на конкретното нарушение, като правилно била ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя по текста на чл.26, ал.2, т.2 от Закона за пътищата, основавайки се на съществуващите безспорни доказателства в насока за виновно осъществен състав на административно нарушение от дееца. От изложеното се твърди, че неправилно съдът обсъдил и събраните доказателства, като приел мотиви в насока, че били допуснати процесуални нарушения от  административнонаказващия орган. Оттам и неправилно бил изведен извода, че била налице незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че било налице пълно съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи и правната квалификация, дадена от наказващия орган в издаденото наказателно постановление. Освен това, по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства се доказало, че жалбоподателя нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1 от ЗП. По подробно изложените в касационната жалба съображения се моли за отмяна на решението на районния съд.

Ответникът, Е.Х.М., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Не ангажира становище по делото.

Представителят на ОП - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С Решение №251 от 26.07.2019г. по НАХД №609/2019г., Районен съд – Хасково е отменил Наказателно постановление № 6094 от 19.04.2019г. на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. С., с което на Е.Х.М., за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, буква „а“  от Закона за пътищата, е наложена глоба в размер на 1000 лева.

За да постанови решението си, районният съд приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, което от своя страна е основание за отмяна на атакуваното НП. Съдът е изложил обстойни мотиви относно възприетото наличие на допуснато от органа процесуално нарушение при издаване на НП. Обосновал е защо намира дадената от органа правна квалификация на нарушението за несъответстваща на описаното с думи нарушение. По същество е счел, че не се доказва по безспорен начин,  жалбоподателя да е осъществил вмененото му нарушение с НП. Изложил съображения, че от описанието на фактите и обстоятелствата се извежда извода, за осъществено нарушение по чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото широчината на процесното ППС попадала в изключенията на чл.8, ал.5, вр. чл.14, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и за неговото движение, а именно до 3.30 метра, предвид което не се издавало разрешително, а следвало само да се заплати необходимата такса. Така ревизираната инстанция е приела, че описаното от органа деяние е несъставомерно по дадената му правна квалификация, предвид че за габаритите на процесното ППС не се изисква издаването на разрешително, а в случая на жалбоподателя било вменено именно липсата на такова.

Решението на Районен съд Хасково е постановено в съответствие и при правилно приложение на закона.

        Е.Х.М. е санкциониран за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ от Закон за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание чл.53, ал.1, т.2 във връзка с чл.26, ал.2, т.1, буква „а“  от Закона за пътищата, е наложена глоба в размер на 1000 лева. Посочената като нарушена материалноправна разпоредба, е тази на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. "а" от ЗП, регламентираща забрана за движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение. Кои пътни превозни средства са извънгабаритни респ. тежки, са определени с нормите на чл. 2 и чл. 3 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, като допустимите норми за размери, маса и натоварване на ос на ППС, при превишаването на които ППС се квалифицира като извънгабаритно и/ или тежко, са регламентирани в раздел II, чл. 5 – чл. 7 от Наредба № 11/03.07.2001 г.

В случая санкционираното лице е управлявал  ППС с широчина 3,10 м., при максимално допустима 2,55м. съгласно чл. 5, ал.1, т.1, б.А от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, с което е осъществил движение на извънгабаритно ППС по см. на § 1, т. 1 от ДР на Наредба № 11/ 03.07.2001 г. без разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/, издадено по реда на раздел IV от Наредба № 11/ 2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от администрацията управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата.

Страните в производството не оспорват установената и възприета от органа фактическа обстановка, както и че управляваното от санкционираното лице  ППС, следва да бъде квалифицирано като извънгабаритно ППС по смисъла на чл. 5, ал.1, т.1, б.А от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

 Следва обаче да се посочи, че с чл. 8, ал. 5 във връзка с  чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 03.07.2001 г., извънгабаритните и/или тежките ППС, се въвежда  изключение при което, се разрешава движение на извънгабаритно ППС, само при наличие на заплатена такса, без да е изискуемо и разрешение за това. Изключението обхваща ППС с маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални натоварвания на ос по раздел ІІ, както и тези с габаритни размери: широчина - до 3, 30 м, височина - до 4, 30м и дължина - до 22м.

 В случая управляваното ППС е квалифицирано от наказващия орган, като извънгабаритно, с оглед установената при измерване широчина в рамките на 3,10 м. При така установения от органите размер, необходимото и достатъчно условие за  движение на процесното ППС на основание чл. 14, ал. 3 от Наредбата на МРРБ, , е заплащането на определена такса. Следователно движението му не може да бъде квалифицирано като нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б "а" от ЗП, защото тази норма въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни ППС без разрешение.

 След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на извънгабаритно ППС до определени габаритни размери, без издадено разрешение, след заплащане на определена такса и доколкото в случая управляваното от Е.Х.М. ППС отговаря на условията на чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11/ 2001 г. /относно габарита широчина – до 3,30м/, административно наказателната разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните органи съставомерни факти, е тази на чл. 177, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от 500 лв. до 3 000 лв. за управление на ППС, което алтернативно има размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да е спазен установения за това ред.

Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба № 11/ 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС.

Ето защо, настоящата инстанция намира за правилен и законосъобразен извода на Районен съд Хасково, че когато движението на извънгабаритно ППС се извършва без необходимото разрешение по чл. 8, ал. 2 от Наредбата № 11/ 03.07.2001 г. във вр. с чл. 26, ал. 3 от ЗП, е налице нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква "а" от ЗП и се осъществява състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП, а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл. 14, ал. 3 от Наредбата, се осъществява състава на чл. 177, ал. 3 от ЗДвП, а не състава на чл. 53, ал. 1 от ЗП.

Следва също да се отбележи, че съгласно разпоредбите на чл. 189, ал. 1 във връзка с чл. 167, ал. 3, изр. 2 от ЗДвП, служителите на АПИ разполагат с правомощия да контролират габаритните размери на ППС, респективно да съставят актове за нарушения по ЗДвП. Тази нормативна регламентация е в унисон с нормата на чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11/ 03.07.2001г, според която във вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция "Пътна инфраструктура" спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. Липсата на изрично упълномощаване на актосъставителите по процесния случай с правомощия да издават АУАН по ЗДвП, не води до извод за липса на законова възможност за това.

Ето защо правилен и обоснован е направеният от първоинстанционният съд извод, че установените по делото факти са несъответни да дадената от органа правна квалификация на деянието, имащо за последица неправилно определяне на приложимата санкционна разпоредба, което е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно.

Предвид изложените съображения съдът намира че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на процесуалните правила, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №251/26.07.2019г., постановено по НАХД №609 по описа на Районен съд – Хасково за 2019г., с което е отменено Наказателно постановление № 6094 от 19.04.2019г., издадено от Началник отдел "Контрол по републиканската пътна мрежа", Дирекция "Анализ на риска и оперативен контрол" в Агенция "Пътна инфраструктура" – гр. София.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                             2.