РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд ХХІХ състав
На шести юни Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание
в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 1978 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на М.Д.С. против Наказателно Постановление № 19-0442-000284/ 12.04.2019г.
на Началника на сектор ОД МВР-Варна, 4 РУ с
което на М.Д.С. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП, в пункт втори административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП и в пункт трети административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.
Жалбоподателят
моли
да бъде отменено наказателното
постановление. В съдебно заседание редовно призован се явява лично,
представлява се и поддържа жалбата.
Въззиваемата
страна, редовно призована не се
представлява и не ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
На 10.03.2019 г.
около 13:05 часа в гр.Варна като водач на товарен автомобил - Форд
транзит с per № В9928ВК, на ул.Мара Тасева
до сити център в посока парка управлява личния си та. Форд
транзит с рег.№ В9928ВК, като извършва превоз на товари/
строителни материали,пясък,цимент/ без да бъдат покрити. По
мпс се установило наличие на допълнителен цвят/син/.който
не е отразен в срмпс. При проверката
се установило.че МПС е с
технически незправен шумозаглушител/средно гърне е перфорирано/, което съгласно
наредбата по чл.147 ал.1 от ЗДП . Същото
е класифицирано като значителна неизправност.
Издаден бил АУАН. Въз основа
на акта за установяване на административно наказание, било издадено и
атакуваното наказателно постановление.
В хода на съдебното
следствие бе разпитан свидетелят Д. Д..
Съдът кредитира показанията на свид. Д. като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и доказателствата
по административно наказателната преписка, които
са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по
делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение
за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е
депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално
допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на група в сдектор ПП при ОД МВР-Варна, съгласно заповед № I-8121з
-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.
В пункт първи- Съдът
намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по
чл.127 ал.2 от ЗДП, като е съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Съгласно посочената за нарушена правна норма превозваните
товари трябва да бъдат укрепени и да не се влачат по пътя. В конкретния случай
видно от представените писмени и събраните гласни доказателства товара
превозван от жалбоподателя не е бил укрепен. Превозвани са строителни
материали, които не са били покрити. Създът не приема възраженията на
жалбоподателя, че неправилно бил наказан и неговия товар не следвало и нямало
нужда да се покрива. Съдът намира, че е без значение съдържанието на
превозвания товар. Във всички случаи следва същия да бъде добре укрепен, за да
се избегне евентуално разсипване на същия и застрашаване на другите участници в
движението. В този смисъл следва НП в този пункт да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Съдът намери, че при индивидуализацията на административното наказание, наложено на жалбоподателя,
административно- наказващия орган се е съобразил с обстоятелството че размера
на наказанието е посочен императивно в закона. В тази връзка съдът намира, че
определеното наказание е справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и
ще изпълни целите на чл.12 от ЗАНН.
Съдът счита, че
при преценка дали се касае за маловажен случай
е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на
нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано да се
прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В
конкретния случай съдът намира, че конкретното
нарушение не може да
се квалифицира като маловажно, тъй като по
нищо не се отличава от останалите от същия вид. Следвало е жалбоподателят да има дължимото законосъобразно поведение за спазване на принципите на ЗДП. Поради
изложеното до тук, съдът намира че извършеното
нарушение не следва да се приема като маловажно.
Съдът намира, че в този пункт АНО
нарушението е правилно описано и не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава.
В пункт втори- Съдът
намира, че неправилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение
по чл.139 ал.1 т.1 от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. Съгласно посочената за нарушена правна норма движещите
се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Разпоредбата на чл. 10
от ППЗДвП урежда изчерпателно повредите и неизправностите, при наличието на
които моторните превозни средства следва да се считат за технически
неизправни.Сред изброените такива липсва формулировка, изразяваща се в "неизправно
шумозаглушително устройство", като единствено в чл. 10, т. 10, б.
"б" от ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС чието ниво
на шум на двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. Както
бе споменато по-горе, за да е технически неизправно едно МПС е необходимо нивото
на шума да не съответства на предписаните нормативни стойности. По делото не се
установи от страна на административния орган да са извършвани замервания и
проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите стойности, за да се
приеме, че е налице основание за налагане на адм. наказание. Напротив, самият
административен орган позовавайки се на констатациите в съставения АУАН е имал
предвид, че нарушението е именно за управление на МПС с неизправна
шумозаглушителна уредба. От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че не е била извършена
техническа проверка относно изправността на шумозаглушителната уредба и не е
замервана силата на шума. Констатирано е, че средното гърне е било перфорирано,
което само по себе си не може да обоснове твърдение за това дали е налице
съответствие на шума с допустимите стойности. Не са посочени и описани
доказателства потвърждаващи твърдяното нарушение. Не е посочена и наредбата
според която АНО твърди, че е установил значителна неизправност. В АУАН е посочена
като нарушена нормата на чл.101 ал.4 от
ЗДП, докато в НП жалбоподателя е наказан за нарушение по чл.139 ал.1 т.1 от НК. В тази връзка съдът намира,
че жалбоподателят не могъл да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Поради това наказателно постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в този пункт.
В пункт трети- Съдът намира, че неправилно административнонаказващият
орган е констатирал нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДП, като не е съотнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно посочената за нарушена
правна норма на пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат превозни средства, които отговарят на изискванията на този закон и на
издадените въз основа на него подзаконови актове. АНО нито в АУАН нито в НП е описал на какви точно
изисквания следва да отговаря автомобилът управляван от жалбоподателя. Самото
нарушение не е описано, не са описани и доказателствата подвърждаващи същото. В
тази връзка съдът намира, че при издаването
на НП в пункт трети е било допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушена
е била разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП. Неправилно и
при неизяснена фактическа обстановка жалбоподателят е била наказан за нарушение
по чл.138 ал.1
от ЗДП. В хода на съдебното следствие не се установява по несъмнен и
безспорен начин наличието на виновно извършено от жалбоподателят
административно нарушение, като въззиваемата страна не ангажира доказателства в
подкрепа на установената в НП фактическа обстановка. На второ място съдът намира, че следва да отбележи, че в АУАН е посочена като нарушена нормата на чл.141 ал.1 от ЗДП, докато в НП жалбоподателя е
наказан за нарушение по чл.138 ал.1 от НК. В тази
връзка съдът намира, че жалбоподателят не могъл да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съдът намира, че НП в пункт трети следва да бъде
отменено.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 19-0442-000284/ 12.04.2019г.
на Началника на сектор ОД МВР-Варна, 4 РУ с
което на М.Д.С. е наложено
в пункт първи административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 19-0442-000284/ 12.04.2019г.
на Началника на сектор ОД МВР-Варна, 4 РУ с
което на М.Д.С. е наложено в пункт втори административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200 лева на основание чл. 179 ал.6 т.2 от ЗДП и в пункт трети административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд Варна
по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното
решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: