Р Е Ш Е Н И Е
Номер 29.07.2016г. Град София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо
ГО, 15 състав
На първи юли Година 2016
В публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА
и секретар А.М.
като разгледа
докладваното от съдия Банкова гр. дело № 876
по описа за 2016 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
при условията на субективно пасивно евентуално съединение иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ и иск с правно основание чл. 288 ал. 1, т.
2, буква А от КЗ /отм./ вр. чл.45 от ЗЗД.
Ищцата М.Г.Г. твърди, че е претърпяла
подробно индивидуализирани в исковата молба вреди от ПТП, осъществило се на
24.08.2013 г. на ул. „******* в с. Ч., община Р., област П., при което водача
на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ***** – Д.И.Г. задвижва паркирания в
лентата за насрещно движение автомобил на заден ход и удря ищцата, която пада
на земята под автомобила. По случая е образувано нохд №7373/2014г. на П.дски
районен съд, приключило със споразумение, по силата на което Д.Г. е признат за
виновен в това, че на посочената дата е нарушил правилата за движение по
пътищата, пир което по непредпазливост е причинил на ищцата средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна кост, като деянието е
извършено в пияно състояние. Поддържа, че деликвентът е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника – ЗК „Л.И.“ АД,
поради което предявява иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ за сумата от
70 000 лв. – обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане.
Предвид обстоятелството, че към 09.09.2013г. ответникът „Л.И.“ е подал данни
към Информационния център на Гаранционния фонд, че застрахователната полица е
била прекратена към 00:00 часа на 24.08.2013г. на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.
„а“ от КЗ /отм./ ищцата отправила претенцията си към ГФ, който отказал да
изплати обезщетение, т.к. към датата на процесното ПТП за водача на увреждащото
МПС е била налице действаща застрахователна полица. Ето защо, в условията на
евентуалност, ако съдът счете искът срещу предпочитания ответник ЗК „Л.И.“ АД
за неоснователен, ищцата моли съда да осъди втория ответник Г.Ф. за сумата от
70 000 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със
законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
В рамките на преклузивните срокове по
ГПК, ответниците са подали писмени отговори. Ответникът ЗК „Л.И.“ АД
оспорва изцяло предявения иск за
неимуществени вреди по основание и размер, като го счита за прекомерен. Оспорва
наличието на валиден застрахователен договор, към момента на настъпване на
твърдяното ПТП за процесния автомобил. Оспорва механизма на ПТП и вината на
водача. Оспорва вида и характера на сочените от ищцата увреждания, както и
причинно-следствената връзка с процесното ПТП. Предявява евентуално възражение
за съпричиняване на вредите от пострадалата, изразяващо се във внезапното
пресичане на пътното платно по начин, който не е бил безопасен, в нарушение на
чл.113 и чл.114 от ЗдвП. Оспорва претенцията за лихва с аргумента, че главния
иск е неоснователен. Претендира разноски.
Евентуалният ответник Г.Ф. оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди
по основание и размер, като го счита за прекомерен. Твърди, че към момента на
ПТП за процесния автомобил е имало валиден застрахователен договор в ЗК „Л.И.“
АД. Предявява възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата,
изразяващо се във внезапното пресичане на неопределено за целта място. Оспорва
механизма на ПТП. Оспорва претенцията за лихва от датата на деликта с
аргумента, че ГФ изплаща обезщетения по силата на закона при определени в него
случаи и след изпълнение на специална процедура, предвидена в чл. 288, ал. 7 КЗ.
И двамата ответници правят искане по
чл.219 от ГПК за привличане в процеса на трето лице помагач на страната на
ответника, а именно – водача на л.а. Д.И.Г., като обосновават правния си
интерес с наличието на евентуално регресно вземане към него.
Съдът обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема за установено от фактическа
страна следното:
На 24.08.2013г.,
около 20:00 часа, на ул. „******* в с. Ч.,
община Р., област П., е настъпило ПТП.
Участници в процесното ПТП били М.Г.Г. и лек автомобил „Опел Астра“ с рег.
№ *****, управляван от Д.И.Г.. Произшествието настъпило на хоризонтален, равен
и прав участък от ул. „М.“ в с. Ч., при движение през светлата част на
денонощието (около 20:00 часа през месец август), т.е. при добра видимост.
Платното за движение било с асфалтова настилка, която по време на ПТП била
суха. Пътното платно било съставено от две пътни ленти за движение, в които
движението се осъществявало двупосочно. В района на ПТП липсвала маркировка, нямало
пътни знаци или пешеходна пътека. Още преди маневрата „заден ход“ за водача на
МПС е било възможно да възприеме пешеходката в дясното огледало за обратно
виждане, а след това и чрез вътрешното огледало за обратно виждане. Пешеходката
е пресичала платното за движение в посока запад – изток, когато е била блъсната
от движещия се на заден ход лек автомобил. След удара пешеходката е паднала под
автомобила. Горното се установява от заключението на приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза на вещо лице инж. Ц.В., което съдът изцяло кредитира
като компетентно, обосновано и подкрепено от останалите доказателства по делото.
По делото
е представено влязло в сила споразумение по нохд № 7373/2014г. на ПРС, което на
осн. чл.300 от ГПК има задължителна сила за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Ето защо,
съдът приема за доказано по делото, че на 24.08.2013г. в с.Ч., при управление
на горепосоченото МПС водачът Д.Г. е нарушил правилата на чл.5, ал.1, т.1,
ал.2, т.1, ал.3, т.1, чл.20, ал.1 и 2, чл.25, ал.1, чл.40, ал.1 и ал.2 от
Закона за движението по пътищата, при което по непредпазливост е причинил
средна телесна повреда на ищцата, изразяваща се в счупване на дясна раменна
кост, довело до трайно затруднение движението на горен десен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние.
От така описаното ПТП ищцата е получила
следните травматични увреждания – контузия на гърдите и корема; контузия
на главата; счупване на главата на дясната раменна кост; дефект на кожата на
лявата подбедрица с последваща гнойна инфекция; охлузване на гърба и четирите
крайника. Според вещото лице тези фрактури са често срещани при пешеходци,
пострадали при ПТП. В случая ищцата е била блъсната при движението на МПС на
заден ход, при което загубила равновесие и паднала на пътната настилка. Тялото
ѝ, в областта на гърдите и корема, било притиснато към задната част на
автомобила, а лявата подбедрица била повърхностно изгорена от ауспуха. Предвид
това, причинната връзка между травмата и процесното ПТП е категорична.
По своя медико-биологичен характер
полученото счупване на главата на дясната раменна кост е довело до трайно
затруднение на движението на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, в
случая до 4 месеца. Получената термична травма и дефект на кожата на лявата
подбедрица с последваща гнойна инфекция са довели на пострадалата разстройство
на здравето, неопасно за живота. Останалите увреждания са причинили на
пострадалата краткотрайни болки. Спешна медицинска помощ и лечение пострадалата
е получила в УМБАЛ „Св. Георги“ – гр. П.. След установяване на счупването чрез
рентгеново изследване, горният десен крайник (в областта на рамото) бил
обездвижен с мека превръзка, а пострадалата била поставена на постелен режим.
Ищцата била изписана на 30.08.2013г. На 23.10.2013г. била приета в МБАЛ „Св.
Мина“ – гр. П., тъй като получила гнойна инфекция на раната на лявата подбедрица.
Извършено било премахване на мъртви тъкани, отваряне на флегмона, шахматна
кожна пластика. На няколко пъти били провеждани рехабилитации, като общо
лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за 4 месеца. През
целия период пострадалата е чувствала болки и страдания, като през първите 4 -
5 седмици след злополуката, както и в началото на проведената рехабилитация, те
са били с по-интензивен характер. През останалото време ищцата е търпяла периодично
явяващи се болки при преумора на дясното рамо и най – вече при рязка промяна на
времето, при което е ползвала седативни и обезболяващи средства. След периода
на възстановяване, общото състояние на пострадалата е стабилизирано, като не се
очаква друго допълнително развитие. От кожния дефект, е останал траен
козметичен белег (4 на 5 см.), покрит с лесно ранима кожа. Счупването е напълно
зараснало, но обемът на движение на дясната раменна става е останал трайно
ограничен, както следва: абдукция (отвеждане) – до 90 градуса; флексия (сгъване)
– до 90 градуса и ротация – 40 градуса. Тези ограничения не могат да се
нормализират поради остатъчната дислокация на фрактурата и освен това ще
пораждат спорадични болки на ищцата при студено и влажно време.
Горното се установява от представената
по делото и неоспорена от страните медицинска документация и приетата и
неоспорена съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира изцяло като
компетентно изготвена и пълна.
От разпита на свидетелката Д.С. – без
дела и родство с ищцата, се установява следното: За ПТП научила няколко дни
след като се е случило. Видяла ищцата след като била изписана от болницата. Тя изпитвала
силни болки при движение и цялата била на сини петна. Не можела да се обслужва
самостоятелно, поради което свидетелката ѝ помагала. Помощ била
необходима на ищцата за около месец. Ръката ѝ била обездвижена за два –
три месеца. Раната на крака ѝ се усложнявала, инфектирала се и това
наложило хирургическа намеса – кожна пластика. В резултат от произшествието
било ограничено движението на дясната ръка на ищцата, която ѝ е водеща. Дори
към настоящия момент тя изпитвала болки, като всичко това ѝ се отразило и
психически.
Видно от застрахователна полица №
22113001291457, представена в заверен препис към исковата молба, за лекия автомобил
е била сключена застраховка „Гражданска отговорност” при ЗК „Л.И.” АД.
Застраховката е била сключена на 08.05.2013 г. със срок от 00:00 часа на
09.05.2013г. до 23:59 часа на 08.05.2014г. Застрахователната полица е била
сключена с разсрочено плащане на застрахователната премия на 4 вноски.
От събраните по
делото доказателства се установява, че застрахованият е заплатил само
първоначалната вноска, а останалите вноски са останали незаплатени. В
застрахователната полица е посочено, че ако застрахованият не изплати дължима
вноска до 15 дни от настъпване падежа на задължението, застрахователният
договор се счита прекратен, „в съответствие с
чл. 202, ал. 2 от КЗ“. В полицата е посочено, че падежът на втората
вноска е 09.08.2013 г. Съгласно правилата на чл. 72, ал. 1 от ЗЗД, срокът от 15
дни по чл. 202 КЗ (отм.) е изтекъл в края на последния ден – в 24 часа на
24.08.2013 г. Следователно към момента на осъществяване на ПТП (20:00 часа на
24.08.2013 г.) не са били налице всички елементи от фактическия състав на чл.
202, ал. 2 от КЗ за предсрочното прекратяване на застрахователния договор между
страните, т.е. към датата и часа на настъпилото ПТП водачът на увреждащия
автомобил е бил застрахован по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” при ответника - ЗК „Л.И.“ АД, обхващаща
временастъпването на процесния деликт.
При тази
фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл.
226, ал. 1 от КЗ (отм.) срещу предпочитания ответник – ЗК „Л.И.“ АД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226,
ал. 1 от КЗ (отм.) е необходимо наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и
застрахователя и на деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия
фактически състав: деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на
деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При
процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника – Л.И. водач
на МПС, са налице всички посочени по – горе елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Налице е и валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и ответника
(ЗК „Л.И.“ АД) към момента на непозволеното увреждане, поради което
застрахователят - ответник дължи на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) вр. с
чл. 45 от ЗЗД репариране на действително причинените вреди, които са пряка и
непосредствена последица от ПТП. Претърпените неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните от ищцата болки и страдания от получените
травматични увреждания от ПТП, посочени по – горе при излагане на фактическата
страна по казуса.
Размерът на обезщетението за
неимуществените вреди, определен от съда в съответствие с правилото на чл. 52
от ЗЗД и Постановление № 4 от 23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване
със: силата, продължителността и интензивността на болките и страданията, както
са описани по-горе при установяване на спора от фактическа страна; неудобството
на ищцата, причинено от невъзможността да движи дясната си ръка след
изписването ѝ от болницата, през което време тя е трябвало да бъде
подпомагана в ежедневието си; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период от около 4 месеца, през първите 4 – 5 седмици от които,
както и през първите дни на проведената рехабилитация, ищцата е търпяла
интензивни болки; възрастта ѝ – 68 г.; продължаващите и към момента болки
при влошаване на времето, налагащи употребата на обезболяващи; останалият
загрозяващ белег; трайно ограниченият обем на движение на раменната става на
дясната ръка, която ѝ е водеща, както и социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира
търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
Съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД
деликвентът изпада в забава от момента на причиняване на непозволеното
увреждане. Субективното право на увредения по чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) се
подчинява изцяло на правната регламентация на материята за непозволено
увреждане, следователно ищецът има право на обезщетение за забавено изпълнение
от момента на настъпване на деликта.
Основателно и доказано е възражението на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата
пешеходка, изразяващо се в нарушение на правилата на ЗДвП. От заключението на неоспорената
САТЕ, която съдът
кредитира изцяло като компетентно изготвена, пълна и подкрепена от останалите
доказателства по делото, включително и от заявеното от вещото лице при
изслушването му в съдебно заседание, еднозначно се установява, че към момента на злополуката ищцата се е намирала по средата на пътното платно, на място,
необозначено за пресичане на пешеходци. Предвид установената от разпита на вещото лице скорост,
с която се е движел автомобила (около 8 – 10 км/час), ако пешеходката бе
съобразявала поведението си с движещия се автомобил, същата е могла да го
забележи и да се премести от платното за движение. Това поведение на
пострадалата е в разрез с императивните разпоредби на чл.113, ал.2 ЗДвП и е
създало предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, т.е.
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, което налага извод за
съпричиняване на резултата. Съдът обаче
намира, че приносът на водача на МПС е значително по-голям. Шофирането само по
себе си представлява дейност – източник на повишена опасност, поради което
лицата, упражняващи тази дейност, следва да я извършват с повишено внимание,
особено към по-уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците.
Установява се по делото, че ПТП е реализирано в населено място, където следва
да се очаква преминаването на хора, още повече че от представеното от ищцовата
страна удостоверение, издадено от кмета на с. Ч. е видно, че в селото изобщо
няма пешеходни пътеки, следователно водачът е бил длъжен да съобрази
възможността платното да бъде пресечено от пешеходец, независимо от липсата на
обозначение. Освен това при движение на заден ход водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението, както и непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно – да
подсигури маневрата чрез друго лице, което да му сигнализира за опасности. Като
не е направил това, виновният водач е нарушил правилата за движение по
пътищата, което освен това е извършил в пияно състояние. По този начин водачът
е допринесъл за настъпването на вредните последици при значителен превес спрямо
поведението на ищцата, която също е допринесла. Извършеното от пострадалата
нарушение е минимално спрямо поведението на виновния водач, поради което съдът
определя приносът ѝ в размер на 10 %. На основание чл. 51 от ЗЗД,
определеното обезщетение следва да се намали с 10 % или със сумата от 3 000
лева. Поради това искът е основателен
за сумата от 27 000 лева, като за разликата до пълния предявен размер от 70
000 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход
на спора, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск срещу втория
ответник – Г.Ф..
С оглед изхода на делото съдът намира
следното по исканията на страните за присъждане на разноски:
На основание чл.78, ал.1 във вр. с
чл.38 от ЗА главният ответник следва да бъде осъден да заплати на адв. Б.З. ***
адвокатско възнаграждение в размер на 1 014,43
лв.
Ищецът, на основание чл.78, ал.3 и ал.8
от ГПК следва да заплати на предпочитания ответник сумата 1 615,57 лева – юрисконсултско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска.
Ищецът, на основание чл.78, ал.4 от ГПК
следва да заплати на евентуалния ответник сумата 2 880 лева – разноски,
съобразно отхвърлената част от иска, вкл. и юрисконсултско възнаграждение (така
Определение № 82 от 19.02.2009 г. по ч. т. д. № 60/2009 г., т. к., І Т. О. на
ВКС).
На осн. чл.78,
ал.6 от ГПК предпочитаният ответник следва да бъде осъден да заплати по сметка
на СГС разноски по делото и държавна такса в размер на 1 176.43 лева
На основание
изложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на М.Г.Г., ЕГН ********** ***, сумата
от 27 000 (двадесет и седем хиляди) лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило
на 24.08.2013 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на ПТП до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 27 000 лв. до пълния му предявен размер от
70 000 лева.
ОСЪЖДА „ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на адв. Б.З. ***, офис * на основание чл.38 от ЗА във вр. с чл.78,ал.1
от ГПК сумата от 1 014,43 лв. (хиляда и
четиринадесет лева и четиридесет и три стотинки) - адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН **********
*** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 1 615,57 лв. (хиляда
шестстотин и петнадесет лева и петдесет и седем стотинки), представляваща
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от
ищеца при условията на евентуалност иск против Г.Ф., БУЛСТАТ ****,
със седалище и адрес на управление:*** за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на
причинени телесни увреждания при ПТП, настъпило на 24.08.2013 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на ПТП до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Г.Г., ЕГН **********
***, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК да заплати на Г.Ф., БУЛСТАТ ****, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 2 880 (две хиляди осемстотин и осемдесет) лв., представляваща направени
по делото разноски.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати да заплати по сметка на СГС
държавна такса и разноски в размер на 1 176.43
лева (хиляда сто седемдесет и шест лева и 43 ст.).
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на Д.И.Г., с ЕГН: **********, в качеството му на трето лице –
помагач на страната на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.