РЕШЕНИЕ

гр. Пловдив, 2368/21.12.2023г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и  трета година в състав:                       

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ  

ЧЛЕНОВЕ :           ХРИСТИНА ЮРУКОВА  

                                МАРИЯ НИКОЛОВА 

 

при секретар  Ваня П. и  прокурор Иляна Джубелиева като разгледа докладваното от съдия Дичев  КАД № 2414 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе предвид следното:

  

Производството е образувано по касационна жалба на ГДИН срещу Решение №1406/ 24.07.2023 г., постановено по Административно дело №416/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в частта с която е осъдена Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“  - гр.София да заплати на ищеца  А.А.С., ЕГН **********, сумата от 5800 лв. /пет хиляди и осемстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди при задържането му в Затвора Пловдив за времето от 14.09.2018 г. до 12.02.2023 г. включително, в резултат от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от 13.02.2023 г. до окончателното ѝ изплащане. С жалбата се иска цялостна отмяна на решението, алтернативно - частична отмяна за сумата над 3300 лв. до присъдения размер от 5800 лв. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. В СЗ страната не се представлява.

Ответникът не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представител на ОП – Пловдив изразява становище за основателност на жалбата. 

    Касационната жалба е подадена от страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

    За да присъди обезщетение в посочения размер съдът е приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ответника ГД "Изпълнение на наказанията" само по отношение на конкретно установените факти по делото, а именно, през посочени части от исковия период при престоя в Затвора-Пловдив ответникът по касация е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, в размер на 4 кв. м., което води до извод, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 ЕКЗПЧОС.

Решението е правилно.

Въз основа на установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав и няма нужда да бъдат преповтаряни, а е достатъчно препращане към мотивите на решението.

Правилен е изводът на първоинстанционния състав, изведен от правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законовите задължения поради липсата на достатъчно жилищна площ за посочените периоди, в следствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС.

Неоснователно е възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, защото по категоричен начин са установени нарушенията по чл.3 ЗИНЗС, в резултат на които са настъпили вреди. Т.нар. в касационната жалба „известна пренаселеност“ не може да се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и за престой на открито, защото тази възможност е законово предвидена /чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС/, а изпълнението на задължение, вменено на администрацията по закон, не може да оправдае бездействието за осигуряване на необходимата жилищна площ.

Съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното, т.е. когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС, настъпването на неимуществени вреди се презюмира. В случая, тъй като по безспорен начин е доказано извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се приеме, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с недостатъчната жилищна площ в помещенията, в които е бил настанен.

На следващо място настоящият касационен състав намира, че присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, включително и с последната такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по цитираните дела са установени множество извършени нарушения от специализираните органи по изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено единствено пренаселеност на килиите, в които е бил настанен ищецът, т.е. при определяне на конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил възможния ефект върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване от свобода и кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъденото обезщетение е справедливо определено, защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по случаи, близки на процесния, и в пълен обем разрешава въпроса за възникналата отговорност на държавата.

Предвид всичко изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от горното, съдът

 

                                   Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1406/ 24.07.2023 г., постановено по Административно дело №416/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, в обжалваната му част.

Решението  е  окончателно.

 

   

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                       

 

 

         

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                    

                           2.