МОТИВИ:
Срещу подсъдимия М.И.Х. *** е
повдигнато обвинение за това, че:
При условията на продължавано
престъпление отнел чужди движими вещи, както следва:
На
23.07.2018 година в село ***, обл.Плевен, ул. „***“,
дом №*** противозаконно унищожил чуди недвижими вещи, както следва: 30/тридесет/
кв.м. покривна конструкция и 30/тридесет/ кв.м. карантаван
на стопанска сграда общо на стойност 940,00 лева и чужди движими вещи, както
следва: 5/пет/ броя бали сено смес на стойност 25лв. и 5/пет/ броя снопи
царевичак на стойност 3,00лв., собственост на Я.С.К. *** общо щети в размер на 968,00лв./деветстотин
шестдесет и осем лева/ - престъпление по чл. 216, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България
Прокурорът поддържа обвинението
срещу подсъдимия М.И.Х. и навежда доводи, че авторството на деянието, за което
е образувано наказателното производство, е безспорно доказано от събраните по
делото доказателства, че фактическата обстановка е безспорно установена, както
и че подсъдимият изцяло признава всички факти и обстоятелства, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Прокуратурата предлага наказанието
на подсъдимия Х. да бъде определено при превес на отегчаващите вината
обстоятелства – да бъде взето предвид, че същият е извършил престъплението след
употреба на алкохол, в близост до запаления имот, в който е имало възможност да
се намира малолетното му дете. Според обвинението не са налице смекчаващи
отговорността обстоятелства, като предлага на подсъдимия М.Х. да бъде наложено
наказание „Пробация“ за срок от две години със пробационни мерки, регламентирани в чл.42а, ал.2, т.1 и т.2
от НК.
Подсъдимият М.И.Х. в съдебно
заседание на 26.08.2019г. изразява желанието си да възстанови вредите от
престъплението на пострадалия Я.К.. На следващото съдебно заседание –
25.09.2019г. същият няма готовност да възстанови щетите от извършеното деяние,
поради което дава съгласието си производството да се води по реда на Глава 27
от НПК. Същият разбира обвинението за какво е, признава изцяло фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се критично към
извършеното, дава обещание да не повтаря грешката си и да си намери работа, като
моли съда за снизходителност при определяне на наказанието.
Назначеният служебен защитник на
подсъдимия М.И.Х. адв. ***навежда доводи, че
подсъдимият се признава за виновен и признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като моли съда да постанови
справедлива присъда, прилагайки разпоредбата на чл.58а от НК. Според адв.***поводът за извършване на престъплението са влошени
роднински връзки, подсъдимият Х. е запалил стопанска постройка, като не е
създал опасност за живота на някого, тъй като от пожара е пострадала само
постройката. Служебният защитник на подсъдимия навежда доводи, че последният е
имал желание да възстанови вредите от престъплението, но към момента е
безработен и няма възможност да го направи. Предлага на съда на подсъдимия Х.
да бъде наложено наказание „Пробация“, като бъдат
взети предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства: стопанската
постройка, в която е било извършено деянието, липсата на обществена опасност
при подсъдимия и липсата на заплаха за живота на някого.
Пострадалият Я.С.К. се явява в
съдебно заседание, като изразява своето желание да не участва в наказателния
процес като граждански ищец и частен обвинител.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.И.Х. ***.
Пострадалият
Я.С.К. ***. Подсъдимият М.Х. и пострадалият Я.К. се познавали много добре от
продължителен период от време, тъй като се намирали в роднински отношения.
Сестрата на Я.С.К. –свидетелката ***и подсъдимият живели на съпружески начала
за период от около десет години, а от връзката си имали малолетно дете. Отношенията между
подсъдимия Х., от една страна, и семейството на ***, от друга страна, били
влошени от продължителен период от време. Конфликтите помежду им ескалирали
най–често вследствие от употребен от подсъдимия алкохол и желанието му да
общува с детето. На 04.07.2018г.
възникнал пореден конфликт между подсъдимия М.Х. и пострадалия Я.К., при което
двамата си нанесли удари един на друг. Това окончателно влошило отношенията
между подсъдимия Х. и пострадалия К..
На
23.07.2018г., около 13:00ч. подсъдимият М.Х., отишъл до домът на пострадалия Я.К.
***, където се намирали свидетелката ***, майка й ***,
малолетното дете на *** и подсъдимият Х.. Подсъдимият Х. влязъл в къщата и
заявил, че иска да вземе детето си. Свидетелката *** категорично отказала да му
го предаде детето, тъй като подсъдимият Х. лъхал на алкохол и изглеждал в
нетрезво състояние. Детето също плачело и отказвало да тръгне с баща си, казало
му че е пиян и не иска да тръгне с него. Подсъдимият
Х. се ядосал и се заканил на пострадалия Я.К., че ще му запали къщата, тъй като
защитавал сестра си. Свидетелката ***изпратила подсъдимия до външната порта, а
той продължавал да се държи агресивно и да отправя закани, че „ще ги запали“.
Подсъдимият М.Х. продължил да пие алкохол през целия ден,
слязъл в центъра на селото, държал се неадекватно, викал, псувал и се заканвал,
като цитирал името на бившата си съпруга. Поведението му било провокирано от
употребения алкохол, от съмнението, че
свидетелката *** имала връзка с друг мъж и от обстоятелството, че от
семейството й отказвали да му позволят да се срещне с детето си.
На
същата дата, в късните часове на вечерта, подсъдимият решил да реализира
престъпното си намерение и да отмъсти на Я.К. като унищожи чрез запалване
имущество, собственост на пострадалия К..
В изпълнение на намерението си подсъдимият Х.
взел кибрит и отишъл пеша до имота на Я.К. ***. Приближил се до стопанската
постройка, която представлявала двуетажна сграда, в която пострадалият
съхранявал различни вещи, между които бали
смес от люцерново и ливадено сено, снопи от царевичак
и други лесно-запалими вещи. Подсъдимият забелязал,
че един от прозорците на първия етаж на източната стена на сградата, с
непосредствен излаз към улицата, не бил затворен. Запалил кибритена клечка и я
пуснал в сградата. Запалената клечка попаднала върху облегнатите от вътрешната
стена на сградата суха люцерна, кочани от царевица и те се запалили. След като
подсъдимият Х. се убедил, че след внасянето на открития огнеизточник
върху лесно-запалимите вещи същите са се запалили и
огънят е обхванал части от сградата, той напуснал местопрестъплението и се
отдалечил по същата улица.
На същата дата – 23.07.2018г., около 23:25ч. в ***/ОД на МВР Плевен бил получен сигнал за пожар в
частен дом, в близост до училището. В РСПБЗН –***в 22:58ч. също било получено съобщение.
На място пристигнали органите на РСПБЗН-*** и потушили
огъня. Вследствие от запалването била унищожена част от
запалената селскостопанска сграда, представляваща 30кв.м.
покривна конструкция и 30 кв.м. каратаван и намиращите се в сградата движими вещи – 5
/пет/броя бали смес от сухо люцерново и ливадно сено и 5/пет/ броя снопи
царевичак.
При
пристигане на местопроизшествието, ***на ***– свидетеля ***и ***установили
подсъдимия, който се намирал по–надолу на същата улица. Подсъдимият Х. бил
задържан и отведен в сградата на ***, където предал с Протокол за доброволно
предаване от 24.07.2018г. два броя кутии кибрит, съдържащи съответно 23бр. и
26бр. кибритени клечки, един брой тениска с къс ръкав.
По случая било образувано
досъдебно производство по реда на чл. 212, ал.2 от НПК с № Д-1346/2018г. по
описа на Р.п.– П. водено за престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по случая в качеството на свидетели били проведени разпити на лицата М.И.Х.,
*** Х.Х., ***, ***, Я.С. ***, ***, ******, ***, ***, ***.
Я.С.К.
бил запознат с правата на пострадал в хода на досъдебното производство на
основание чл.75 от НПК. К. заявил, че желае да бъде
призоваван за предявяване на разследването.
В обяснения, дадени в качеството на обвиняем М.И.Х.
дал подробни обяснения, които кореспондират с
установената към момента фактическа обстановка.
Била
назначена и изготвена физико-химична експертиза №27 по описа на БНТЛ при ОД на
МВР Плевен с обект на изследване натривки от лява и дясна ръка на подсъдимия М.И.Х.
и от памучна тениска, ползвана от подсъдимия Х.. В резултат на изследванията
било установено, че по представените за изследване обекти не се съдържали
леснозапалими вещества.
Била
назначена и изготвена съдебна пожаро-техническа
експертиза по описа на РД „ПБЗН“ -Плевен. Съгласно заключението на вещото лице
пожарът най-вероятно е възникнал от употребата на открит огнеизточник
в близост до горими материали, по-специално суха
люцерна, трева, кочани от царевица, находящи се на
източната стена, от към улицата, където е обособено помещение за гледане на
животни. Следите в огнището на пожара показвали, че е възникнал отвътре навън.
Според заключението най-вероятната причина за възникване на пожара е употребата
на открит огнеизточник в близост до горими материали, което явление е възможно да е инициирано
от човешки фактори употребата на запалителна течност за улесняване на
запалването и горенето, въпреки че в протокола от извършената физико-химична
експертиза в обектите за обследване липсвали следи от лесно запалими
вещества. В случая било важно да се вземе под внимание, че това не изключва
тезата и възможността за по-бързото и по-пълно развитие да са се използвали каталитични вещества и материали, а пожарът изключително
бързо бил достигнал доста напреднала фаза и при пристигането на екипа от БСПБЗН
– Плевен. От така изготвеното заключени се установява, че било възможно да няма
ясни следи и белези от тях, поради пълното им изгаряне. Пътя на горенето следвал
посоката на кондуктивните, радиационните и конвективните потоци на огъня – от пода към втория етаж и
покрива на стопанската постройка. Кара-таванът, разделящ първи от втори етаж способствал
за това. Относно възможността пожарът да се разпространи върху съседни имоти
можело да се даде положителен отговор, а именно разположена на няколко метра до
изгорелия навес къща и единствено отсъствието на вятър и навременната намеса на
служителите от РСПБЗН – Плевен било
предпоставка произшествието да бъде ограничено в местовъзникването
си. Относно възможността пожарът да представлява опасност за живота на някого
можело да се даде отрицателен отговор.
Освен това била назначена и изготвена съдебно-стокова и
допълнителна съдебно-стокова експертиза. Съгласно заключението на вещото лице,
стойността на запалената селскостопанска сграда, находяща
се в с.***, обл.***, ул. „*** ” №4, по пазарни цени
към дата 13.03.2014г. е 9060,00лв. /девет хиляди и шестдесет лева/. Размерът на
щетите, нанесени на селскостопанската сграда, в резултат на възникналия пожар
към датата на деянието е 940лв./30м. покривна конструкция и 30 кв.м. каратаван/.
Пазарната стойност на движимото имущество, намиращо се в селскостопанската
сграда, по пазарни цени, към датата на деянието е 28,00лв. като в т.ч. смес от
сухо люцерново и ливадно сено – 5бр. бали – 25.00лв. и снопи царевичак – 5бр. –
3,00лв. Пазарната стойност на другите имоти, а именно къща, разположена на
метри от изгорялата селскостопанска сграда, по пазарни цени към датата на
деянието е 5800 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от направените самопризнанията на подсъдимия М.И.Х., обявени от съда
по реда на чл.372, ал.4 от НПК, както и от всички събрани доказателства в
досъдебното производство, приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на
местопроизшествие и албум за посетено местопроизшествие, показанията на
свидетелите *** Х.Х., ***, ***, Я.С.К., ***, ******, ***,
***, ***,; обяснения от М.И.Х.;
нотариален акт за покупко-продажба на имот №159, том №XI рег.№10708, дело №1095 от 2017г. с
продавачи ***и ***и купувач Я.С.К.; протокол за доброволно предаване, находящ се на л.62 от досъдебното производство; протокол за
вземане на образци за сравнително изследване; протокол за извършена
физико-химическа експертиза №27 от 29.08.2018г.; албум за извършен оглед на
веществени доказателства R-120/27.11.2018г.; справка с
рег.№947р-2064/23.08.2018г., изготвена от ***на Регионална дирекция „ПБЗН“-
Плевен; справка за установяване на причината за местопроизшествие, изготвена от
младши експерт ***; статистически лист за произшествие №540 от 27.07.2018г.;
телефонограма №540 от 23.07.2018г.; заключение на вещото лице ***по назначена пожаро-техническа експертиза; заключение на вещото лице ***по
назначена съдебно-стокова експертиза и допълнителна съдебно-стокова експертиза
и справка за съдимост на подсъдимия М.Х..
От така установената фактическа
обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият М.И.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.216, ал.1 от НК.
От обективна страна подсъдимият М.И.Х.
*** противозаконно унищожил чуди недвижими вещи, както следва: 30/тридесет/
кв.м. покривна конструкция и 30/тридесет/ кв.м. карантаван
на стопанска сграда общо на стойност 940,00 лева и чужди движими вещи, както
следва: 5/пет/ броя бали сено смес на стойност 25лв. и 5/пет/ броя снопи
царевичак на стойност 3,00лв., собственост на Я.С.К. *** общо щети в размер на 968,00лв./деветстотин
шестдесет и осем лева/ - престъпление по чл. 216, ал.1 от Наказателния кодекс на Република България.
От субективна страна деянието е
извършено от подсъдимия М.И.Х. виновно при форма на вина – пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че с деянието си засяга обществените отношения,
защитаващи неприкосновеността на частната собственост , като е искал
настъпването на общественоопасните последици и на
престъпния резултат – унищожаване на чужди недвижими вещи, притежавани от Я.С.К..
При определяне размера на
наказанието на подсъдимия М.И.Х. съдът съобрази, от една страна, като
смекчаващи отговорността обстоятелства – доброто процесуално поведение на подсъдимия,
насочено към разкриване на обективната истина по делото, демонстрирането на
критично отношение към извършеното от него престъпление, желанието му да си
намери работа и да не повтаря допусната грешка, както и чистото му съдебно
минало. Съдът взе предвид и отегчаващите отговорността обстоятелства –
извършването на престъпление в нетрезво състояние; предмета на престъплението –
стопанска постройка, в която са се намирали чужди вещи; възможността в
постройката да се е намирало малолетното му дете, чийто живот да бъде поставен
в опасност; наличието на леснозапалими вещи в нея и високата обществена
опасност на деянието с оглед засягането на обществените отношения, защитаващи
конституционно прогласеното право на неприкосновеност на частната собственост.
Съдът осъди подсъдимия М.И.Х. на
основание чл. 54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на една
година лишаване от свобода за извършеното престъпление по чл.216,
ал. 1 и като на основание чл. 58а, ал.
1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК намали така
определеното наказание с една трета или на подсъдимия Х. наложи наказание в
размер на осем месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66,
ал.1 от НК отложи с тригодишен изпитателен срок. По отношение на
подсъдимия Х. са налице кумулативните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК, а
именно - наложеното наказание е до три години лишаване от свобода, подсъдимият
на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК е реабилитиран по право за извършено
престъпление от общ характер, за което е бил осъден по НОХД №2421/2004г. по
описа на РС-Плевен, т.е. не е осъждан към датата на извършване на деянието, и
за действителното му поправяне не е необходимо и наложително той реално да
изтърпи наложеното наказание.
Съдът счита, че това наказание по
вид и размер ще изпълни целите на специалната и генералната превенция, визирани
в чл.36 от НК.
Съдът не направи фактическа
констатация относно наличието на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обуславят по-ниската степен на обществена
опасност на извършеното от подсъдимия деяние от типичната за този вид
престъпление.
Съдът осъди на
основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимия М.И.Х. ЕГН: ********** да заплати
направените деловодни разноски в полза на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 303,96
лева.
Съдът
отне на основание чл.53, ал.1, б.”а” от НК веществените доказателства – 2 бр. кибрити марка „***”, като
в една от тях се съдържат 23 кибритени клечки, като след влизане в сила на
присъдата същите следва да бъдат унищожени като вещи с незначителна стойност.
По гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: