Р Е Ш Е Н И Е
№ 1282/ 1.7.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на четиринадесети юни, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря К.Р.и с участието на прокурор Иляна
Джубелиева, разгледа докладваното от съдия Юрукова касационно
административнонаказателно дело № 1281, по описа на съда за 2022 год., и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото
е образувано по касационна жалба и нейно уточнение от Г.П.С., с адрес ***,
представляван от адвокат И., срещу Решение № 314/10.02.2022, постановено по АНД
№ 3309/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърден
Електронен фиш серия К, № 4122517 ОДМВР Пловдив, с който на касатора, на
основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 21 ал. 1 и 2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 (триста)
лева като законосъобразен. Възраженията на касатора са свързани с нарушение на
процесуалните правила, неправилна преценка на фактите от районния съд, грешни
изводи. Обосновава незаконосъбразност на ЕФ. Иска се от съда да отмени
решението и да постанови друго, с което да отмени ЕФ.
Ответникът
по касационната жалба – ОДМВР Пловдив, чрез процесуален представител юрк. Б.в
писмено становище, оспорва касационната жалбата. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът
дава заключение за неоснователност на касационната жалбата и предлага да бъде
оставена без уважение.
Административен
съд – Пловдив, след като прецени допустимостта и основателността на подадената
касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема
следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения 14-дневен срок по чл.
211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, съгласно чл. 218 от АПК, същата се явява неоснователна.
За
да потвърди с решението си електронния фиш, Районен съд – Пловдив е установил,
че касаторът е санкциониран затова, че на 26.09.2020г. в 09.01 ч. на
Републикански път ІІ-64 50км. в посока с. Труд към гр. Пловдив, като при въведено ограничение на скоростта с
пътен знак В26 от 60 км./ч. МПС с рег. № *** е заснет с установена скорост от 98 км./ч, което е
превишение на скоростта с 38 км./ч.. Скоростта е установена и фиксирана с
автоматизирано техническо средство - АТСС TFR1-M 529. За така установеното
превишение на скоростта е издаден ЕФ.
Фактическа
обстановка е възприета правилно от съда, въз основа на събраните по делото
писмени доказателства. Съдът е обсъдил в решението си всички възраженията на
жалбоподателя. Констатирал е, че при издаване на ЕФ не са допуснати съществени
процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Съдът е
установил, че ЕФ съдържа всички реквизити на обсъдената норма, като не е
приложим чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Приел е, че АТСС е преминало съответната
проверка, като са налични доказателства. Отговорено е и на възраженията за определеното
място на контрол, прилагането на снимков материал към ЕФ, издаването на ЕФ, а
не на АУАН, както и ангажирането на отговорността на лицето в качеството му на
ползвател на МПС, съобразно вписването в свидетелството за регистрация на МПС.
Изводите
на Районен съд Пловдив са правилни и се споделят от настоящата касационна
инстанция. След като е обсъдил всички доказателства по делото, както и
възраженията в жалбата, подадена пред него, съдът правилно е намерил за
установен факта на извършеното нарушение и ангажиране на административнонаказателната
отговорност на касатора. При постановяване на обжалваното решение не са
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да предпоставят
неговата отмяна.
Пред
настоящата инстанция касаторът поддържа същите възражения, на които е
отговорено в оспореното решение, поради което съдът изцяло препраща към
мотивите на съдебния акт на Районен съд Пловдив.
Извършвайки
своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна
инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване,
Административен съд – Пловдив приема, че доводите на касационния жалбоподател
не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в жалбата
отменителни основания не са налице.
По
изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът не констатира други пороци на
обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде
оставено в сила.
На основание чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът намира, че на
ответника следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева предвид
установения изход на спора пред касационната инстанция и своевременното им
заявяване. Аргумент за определяне на минималното възнаграждение е провеждането
на едно съдебно заседание, представена писмена защита, без явяване в съдебно
заседание, обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК,
Административен съд – Пловдив, ХХVІ състав,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
в сила Решение № 314/10.02.2022,
постановено по АНД № 3309/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА
Г.П.С., с адрес ***, да заплати на
ОДМВР Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски пред касационната
инстанция за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.