Решение по дело №32/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 април 2022 г. (в сила от 21 април 2022 г.)
Съдия: Слав Иванов Бакалов
Дело: 20227220700032
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 75

гр. Сливен, 21.04. 2022 год.

 

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,    в публично заседание  на четвърти април

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                          Ваня Костова                                                и с участието на прокурора                                                                                                 като разгледа докладваното от                    съдията           административно  дело №   32    по описа за 2022 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.268, ал. 1 от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Д.Г. против Решение № 112/31.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл.197, ал.1 и чл.267, ал.2, т.5 от ДОПК е оставена без уважение жалба вх. № 9672/18.08.2021 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, подадена от Д.Д.Г. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С210020-105-0145062/ 25.05.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, с което на основание чл.217, ал.2 от ДОПК е присъединено към изп.дело № 20060002674/2006 г. В жалбата се твърди, че процесното решение било връчено на жалбоподателя на 04.10.2021 г. Жалбата била изпратена по електронен път на 10.10.2021 г. Освен това, разпореждането на публичния изпълнител не било връчено по реда на ДОПК, чрез писмо с обратна разписка, а с обикновено писмо оставено в пощенската кутия. Заявява, че срокът на неговото обжалване изобщо не бил започнал да тече. Твърди, че задълженията са платени доброволно преди присъединяването, като последното плащане било от м.01.2021 г. С платежните нареждания оспорващият бил заявил задълженията, които погасява. Твърди, че надлежно е упражнено правото по чл.169, ал.4, т.2 от ДОПК. Заявява, че изводите на Директора на ТД на НАП - Бургас са неправилни. Моли съда да отмени обжалваното решение и с решение по същество отмени обжалваното разпореждане. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващия не се явява. В писмено становище поддържа жалбата.

Ответникът по оспорването Директора на ТД на НАП – Бургас, чрез пълномощника си гл. юриск. С. Д. счита жалбата за неоснователна. Представените платежни нареждания, в които о. е посочил какво точно иска да плати като публично задължение не комуникирали с НАП, тъй като били документ, който се подава към банката. Към НАП не било подадено заявление, с което да е посочено какви публични задължения иска да плати задълженото лице. В тази връзка счита, че разпореждането е правилно издадено. Решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено разпореждането и е отхвърлена жалбата било правилно и законосъобразно, нямало допуснати процесуални нарушения. Моли съда да остави в сила решението на Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е потвърдено разпореждането за присъединяване на задължението.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

В ТД на НАП-Бургас срещу жалбоподателя е образувано изп. д. № 20060002674/2006 г. за подлежащи на принудително събиране публични задължения за З. о. за периода от 24.08.2010 г. 31.12.2019 г., както и за две неплатени глоби по 50 лв. всяка.

На 25.05.2021 г. публичният изпълнител е издал разпореждане за присъединяване с изх. № С210020-105-0145062/25.05.2021 г., с което по изпълнителното дело № 20060002674/2006 г. по описа на ТД на НАП-Бургас, на основание чл. 217, ал. 2 от ДОПК е присъединил публични задължения на Д.Д.Г. за з. о., установени с Декларация образец 6, документ № 200022103524470, протокол № 2000213052385 от 20.04.2021 г.. По преписката липсват данни за връчване на посоченото разпореждането на оспорващия.

Това разпореждане е обжалвано от Г. с жалба вх.№ 17-94-05-95 от 10.08.2021 г.на НАП София, вх.№ 9672/18.08.2021 г. на ТД на НАП Бургас. Към жалбата са приложени 12 платежни нареждания с наредител „Акура Логистик“ ООД за заплащане на задължения за з. о. на Д.Д.Г. за всеки един от месеците на 2020 г., като във всяко от платежните нареждания е посочен и периода, за който се плаща. Последното от платежните нареждания е от 14.01.2021 г., като общо внесената сума е 585,60 лв.

При обжалване по административен ред е постановено оспореното Решение № 112/31.08.2021 г. на директора на ТД на НАП Бургас. Жалбата на Г. е оставена без уважение с мотиви, че за извършено плащане по Задължителните з. о. за периода 01.01.2020г. - 31,12.2020 г. няма подадени заявления на основание Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, от длъжника или предоставени доказателства за неговото своевременно плащане. Съгласно чл.3, лицата по чл.1, т.3 от същата Наредба следвало да подават заявление съгласно приложение № 8. В случая преди пускането на платежните от страна на о. нямало пуснато заявление до НАП кои точно задължения ще се погасят. Платените суми от о. на жалбоподателя били отишли за погасяване на задължения за з. о. дължими за по-ранни периоди съгласно разпоредбата на чл.169 от ДОПК.

Изпълнителното производство се образувало автоматизирано от системата, съобразно предварително дефинирани от ЦУ на НАП критерии. Нововъзникналите задължения се присъединявали към образуваното изпълнително дело автоматизирано, след изтичане на доброволния срок за плащане. Посочените месечни плащания за з. о. извършвани през 2020 г. са погасявали задължения за з.о. за 2011 г. и 2012 г. С обжалваното разпореждане Изх.№ С210020-105-0145062/25.05.2021 г. била присъединена сума по подадена декларация образец 6 на 20.04.2021 г. за период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 585,60 лв. главница и 3,25 лв. лихва.

Съгласно разпоредбата на чл. 217 от ДОПК присъединяването на публични взискатели се допускало с разпореждане на публичен изпълнител. Разпоредбата на чл. 217, ал. 2 от ДОПК, сама по себе си представлявала правното основание, даващо право на публичния взискател да иска присъединяване към вече образувано изпълнително дело срещу същия длъжник. Единственото релевантно обстоятелство, което трябвало да бъде изследвано от публичния изпълнител, при разглеждане искането за присъединяване е дали е налице годен изпълнителен титул. В случая годен изпълнителен титул имало - Декларация образец 6 за периода 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Решение № 112/31.08.2021 г. е съобщено на жалбоподателя на 04.10.2021 г. Жалбата срещу него е подадена по електронен път на 10.10.2021 г. т. е.  подадена е в срока по  чл. 268, ал. 1 ДОПК и от надлежна страна съгласно чл. 267, ал. 2, т. 6, вр.  чл. 268, ал. 1 ДОПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е жалбата е основателна.

Обжалваното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 267, ал. 1 ДОПК и в срока по чл. 267, ал. 2 ДОПК. Мотивиран е от фактическа и правна страна. Разпореждането за присъединяване също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител, в кръга на правомощията му по чл. 12, ал. 4, т. 1, чл. 226, ал. 1 и чл. 217, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

Спорният въпрос е правилно ли ответникът с решението си е намерил за законосъобразно действието на публичния изпълнител с разпореждане № С210020-105-0145062/ 25.05.2021 г. да присъедини публични вземания по реда на чл. 217 ДОПК, представляващи задължения по подадена декларация образец 6 на 20.04.2021 г. за период 01.01.2020 г. - 31.12.2020 г. в размер на 585,60 лв., които според оспорващия са заплатени по надлежния ред преди присъединяването.

Съгласно чл. 217, ал. 1 от ДОПК в производството по събиране на публични вземания могат да се присъединяват публични взискатели, както и кредитори, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са упражнили право на задържане. Присъединяването се допуска с разпореждането на публичния изпълнител до изготвяне на разпределението на събраните суми.

От разпоредбата следва, че при събирането на публични вземания, публичният изпълнител може да присъедини нов взискател в образувано вече изпълнително производство, ако са налице предпоставките: висящо производство по събиране на публични вземания, новият взискател да е публичен, т. е. да се касае за публично вземане или да е кредитор, чието вземане е обезпечено с ипотека, залог, особен залог или кредитор упражнил право на задържане и да не е изготвено разпределение на събраните суми.

Несъмнено е налице първата предпоставка – висящо изпълнително производство, доколкото срещу оспорващия е висящо изп. д. № 20060002674/2006 г. Няма и спор, че задълженията за з. о. представляват публични вземания, взискател по които е държавата. Спорен е въпросът дали това задължение е съществувало към момента на присъединяване. Оспорващият твърди, че при заплащането на това задължение е упражнено правото на избор по чл.169 ал.3 от ДОПК, чрез посочване на периода в платежното нареждане за всяко плащане. Административния орган възразява, че този избор не е упражнен по надлежния ред, тъй като не са подадени заявления съгласно чл.3 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-13).

Съгласно чл.3 от Наредба № Н-13 лицата по чл.1, т.3 подават заявление съгласно приложение № 8. Лицата по чл.1, т.3 от същата наредба са лицата по чл. 4, ал. 9 и самоосигуряващите се лица по КСО, лицата по чл. 40, ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), когато заявят кои задължения за осигурителни вноски погасяват. Тези текстове от наредбата са приети в изпълнение на разпоредбата на чл.7 ал.5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), според която при наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4, ал. 9 могат да заявят по ред, определен с наредбата по чл. 5, ал. 6, кои задължения за осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.

В същия смисъл е и разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗЗО, според която при наличие на няколко публични задължения самоосигуряващите се лица по чл. 40, ал. 1, т. 2 и ал. 5 и чл. 40а, ал. 3 могат да заявят по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите, кои задължения за осигурителни вноски по този закон погасяват. В този случай чл. 169, ал. 5 и 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс не се прилагат.

От тези разпоредби става ясно, че приложното поле на чл.3 от Наредба № Н-13 е ограничено до лицата посочени в чл.7 ал.5 от КС и чл.41 ал.2 от ЗЗО. Това са и лицата по чл.40 ал.5 от ЗЗО, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия текст, както и лицата по чл.40а ал.3 от ЗЗО, български граждани, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, след завръщането им в страната. Разпоредбите на в чл.7 ал.5 от КС и чл.41 ал.2 от ЗЗО са специални и следва да намерят приложение преди разпоредбата на чл.169 ал.3 от ДОПК.

Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.3 във вр. с чл.1 т.3 от Наредба № Н-13 не визира лицата по чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, която препраща към чл.4 ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, а именно лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. За тях не е предвиден ред да заявят кои задължения за осигурителни вноски по ЗЗО погасяват, тъй като не са посочени  в чл.1 т.3 от Наредба № Н-13, поради което за същите следва да се приложи общия ред по чл.169 ал.3 от ДОПК.

От административната преписка обаче не става ясно в какво качество е осигуряван оспорващия през 2020 г. От представените писмени доказателства става ясно, че същият е о. от името на о. „Акура Логистик“ ООД. Административният орган не е изяснил дали тези вноски не са внесени от о. съгласно чл.40 ал.1 т.1 от ЗЗО, като изпълнение на задължение на р. Не става и ясно, дали жалбоподателя не попада в някоя от категориите самоосигуряващи се лица по чл.41 ал.2 от ЗЗО или не. Това обстоятелство има значение за определяне приложимия закон и да се отговори на въпроса, кой ред следва да бъде приложен при избора за плащане на няколко публични задължения.

В случай, че жалбоподателя не попада в кръга лица по чл.41 ал.2 от ЗЗО във вр. с чл.1 т.3 от Наредба № Н-13, той може да осъществи правото на избор по чл.169 ал.3 от ДОПК по реда посочен в Заповед № ЗМФ-97/31.01.2018 г на Министъра на финансите издадена на основание чл.169 ал.4 от ДОПК. При това положение, стои въпросът дали когато публичният изпълнител е извършил присъединяване на публично задължение към изпълнително дело, същото е съществувало, тъй като е било погасено. На този въпрос от представените доказателства пред административния орган не може да се даде категоричен отговор.

В случай, че към 25.05.2021 г. жалбоподателя е нямал непогасени задължения за ЗЗО за 2020 г., то би било незаконосъобразно присъединяване на публични задължения по изпълнителното производство. Този въпрос следва да бъде изяснен при новото разглеждане.

Като е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка директорът на ТД на НАП-Бургас е постановил незаконосъобразно решение. Същото следва да се отмени и преписката да му бъде върната за изясняване на фактите по изпълнителното дело и ново произнасяне при изложените указания в решението.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение (платежни документи на л.60 и 61 по делото), или общо 510 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 268 от ДОПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, Решение № 112/31.08.2021 г. на Директора на ТД на НАП – Бургас.

ВРЪЩА преписката на Директора на ТД на НАП – Бургас за ново произнасяне по жалба вх. № 9672/18.08.2021 г. по описа на ТД на НАП - Бургас, подадена от Д.Д.Г. срещу Разпореждане за присъединяване изх. № С210020-105-0145062/ 25.05.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен, съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТД на НАП – Бургас да заплати на Д.Д.Г., ЕГН **********, с адрес ***, направени по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет) лева.

Решението на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: