РЕШЕНИЕ
№ 869
гр. Добрич, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Геновева Ст. Д.
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20233230103092 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на П. В. Д., ЕГН:
**********, адрес гр. Д., ул. “***” № ***, чрез адв. Ф. Ш. /надлежно
упълномощена, гр. Д., с която срещу М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д.,
ж.к. «***” №***, вх.***, ет. ***, ап.1*** е предявен иск по чл. 21, ал.4,т.1 от
СК за признаване за установено спрямо ответницата, че ищецът е
изключителен собственик, при липса на съвместен принос, на придобитите по
време на брака между страните с договор за покупко-продажба от 27.05.2022г.
, обективиран в Нотариален акт, вписан в Св.-Добрич под акт №164, том ХI,
д. № 2036/2022г., вх. per. №4289/27.05.2022г, недвижими имоти: дворно място
с площ от 1000 кв.м. /хиляда квадратни метра/, имот с план. № 405
/четиристотин и пет/, урегулирано в парцел I /ПЪРВИ/, целият с площ от 1090
кв.м. /хиляда и деветдесет квадратни метра/, разположен в квартал № 49
/четиридесет и девети/ по уличната и дворищната регулация на село С., общ.
Д., обл. Д., утвърдена със Заповед № 351 от 28.11.1989г., ведно с построените в
същото дворно място, както следва: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА със застроена площ от 59.00 кв.метра/петдесет и девет кв.метра/, и
РЗП= 114.00 кв.м. /сто и четиринадесет кв.метра/ и ГАРАЖ със застроена
площ от 34.00 кв.м. /тридесет и четири квадратни метра/, заедно с всички
подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и съседи
на имота : от две страни улици. УПИ- II-имот с план.№ 406. УПИ- XIX-имот с
план.
Претендират се сторените по делото разноски.
1
Исковата молба се основава на следните обстоятелства:
Между П. В. Д. и М. Д. Д. е сключен граждански брак на ***г. , видно от
Удостоверение за граждански брак №***. От брака си същите имат едно дете
В., родено на ***г. в гр. Б. След сключване на брачния съюз съпрузите се
установили и заживели в Република Г. М. Д. Д. била по майчинство, а грижите
за прехранването и финанси са осигурявани от ищеца П. Д.. По време на
престоя им в Б., детето им посещавало детска ясла и се чувствало много там
добре. Ищецът бил натоварен с работа, с цел да осигури семейството си
финансово, за да живее то добре, без лишения и с всичко необходимо. Със
съпругата му са се разбирали до лятото на 2022 г., в който момент ищецът
усетил, че отношенията им изведнъж са охладнели. Двамата решили да
посрещнат коледно-новогодишните празници през 2022г. в Р Б. Поради
противоречия между съпрузите всеки от съпрузите посрещнал новата 2023г.
година поотделно. Не след дълго ищецът разбрал от съпругата си, че тя вече
не желае да живее в Г. и решила да остане с детето им в гр. Д. Ищецът се
прибрал в Г. отново, понеже бил служебно ангажиран. Връзката между него и
М. като съпрузи окончателно била изгубена, ищецът трудно успявал да вижда
детето си.
От свои познати, както и от снимков материал във фейсбук, П. Д.
разбрал, че съпругата му е започнала връзка с друг мъж. Това дълбоко
наранило чувствата му към нея и неговото мъжко достойнство. Неговите
чувства към съпругата му охладнели след случилото се. Бракът му с М. Д. не е
прекратен към момента на депозиране на исковата молба, но въпреки това
ответницата демонстрирала както в социалните мрежи, така и пред
малолетното им дете, че е започнала нова връзка с друг мъж.
По време на съпружеско съжителство между страните, на 27.05.2022г., с
договор за покупко-продажба са придобити недвижими имоти, както следва:
дворно място, с площ 1000 кв.м., имот с план № 405, урегулирано в парцел I,
целия с площ 1090 кв.м., разположен в квартал №49 по уличната и
дворищната регулация на с. С., общ. Д., ведно с построените в същото дворно
място, както следва: двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ
59,00 кв.м. и гараж със застроена площ от 34,00 кв.м. Видно от Нотариален
акт №90, том III per. №4169 дело №457/27.05.2022г., имотът е придобит на
името на съпругата М. Д. Д. в режим на съпружеска имуществена общност.
Въпреки че недвижимият имот е придобит с договор за покупко -продажба на
името на съпругата М. Д., същият е платен с личните средства на ищеца,
получени в заем от него от трети лица. Ответницата няма никакъв материален
принос за придобиването му, макар същият да е закупен по време на брака в
режим на общност. Дори не е налице неимуществен принос за придобиването
на посочения недвижим имот, защото времето на съжителство между ищеца и
ответницата е твърде кратко. Страните не са изградили отношения, свързани
със същинско съжителство в този имот, включително и такива от личен
характер (напр. полагайки грижи един за друг, за домакинство, предоставяйки
средства един на друг за покриване на ежедневни потребности, придобиване
на движими и недвижими вещи с общи средства). Освен това периода от
сключване на брак от ***г. до фактическата раздяла на съпрузите от декември
2
2022г. е крайно недостатъчен, за да бъде отчетен фактор в семейните им
отношения. Ответницата М. Д. притежава собствено жилище, находящо се гр.
Д., ж.к. “***” №***, вх.***, ет. ***, ап.***, което към момента обитава с
тяхното малолетно дете. Жилището, което е закупил ищецът в с. Стефаново,
никога не е било използвано като семейно, тъй като семейството е живяло до
момента на раздялата на съпрузите в гр. Берлин, Германия, а и в момента то не
се обитава, защото все още е в ремонт. Разходите са поети изцяло от ищцовата
страна, а баща на ищеца е извършвал, заедно с негови приятели /както и към
момента на подаване на исковата молба/ ремонтни дейности и подобрения.
Ответницата няма принос както в придобиването на недвижимия имот, така и
в извършваните подобрения нито с лични средства, нито с полагане на труд.
За закупуването на посочения по-горе недвижим имот ищецът П. Д. е
поискал 20 хил. лв. заем от приятелка, която към момента живее в А., а
останалите пари за разликата от 20 хил. до 30 хил. лв., ищецът е набавил, като
е продал личните си златни накити, частично е взел пари на заем от други
хора, разходвал е и средства, получени от трудова дейност. Ищецът платил по
банков път на няколко вноски продажната цена за имота на продавачите С. И.
С. и В. И. С. П. Д. е извършил общо три вноски по банковата сметка на
продавача В. С. за закупуване на недвижимия имот, а именно: първа вноска,
извършена по банков път по сметката на купувача от 01.03.2021г. за сумата от
9950,10 лв., като за основание е посочено “ вноска за къща”; превод от
сметката на ищеца, извършена по банков път по сметката на купувача от
02.08.2021г. за сумата от 10005,12 лв., като за основание е посочено “ вноска
за къща”, превод от сметката на ищеца и превод от сметката на ищеца,
извършена по банков път по сметката на купувача от 27.05.2022г. за сумата от
15000 лв., като за основание е посочено “ покупка на имот в с. С.”. Към
исковата молба ищецът прилага справка от банковата сметка на другия
продавач - С. И. С. за извършен на 27.05.2022г. паричен превод от ищеца в
размер на 15 000 лв., с посочено основание “покупка на имот в с. Стефаново”.
Бащата на ищеца В. Д. Д. с личен труд и с труда на негови колеги, са
извършвали и продължават да извършват ремонтни работи по
новопридобития от П. Д. недвижим имот. Сборът от общите стойности по
фактурите, фискалните бонове и стоковите разписки за направените
подобрения за спорния недвижим имот, с които ищецът разполага, възлизат
общо на 3766,68 лв.
С последваща молба с вх. рег. № 621 от 10.01.2024г. ищецът пояснява, че
процесните имоти са закупени за сума от 30 000 лева - 20 000 лева, от които
ищецът е взел на заем от приятелка, живееща в А. , а останалите 10 000 лева
ищецът набавил чрез продажба на златните си накити, заеми от трети лица и
средства от труд. Сочи се, че ищецът е дал на продавача допълнително сумата
от 20 000 лева под формата на капаро, която сума била извън придобивната
цена. Ищецът извършил общо четири вноски по банковата сметка на
продавача за закупуване на недвижимия имот.
По изложените съображения се настоява, че процесните имоти са лична
собственост на ищеца, тъй като ответницата няма никакъв принос в тяхното
придобиване. Претендират се сторените по делото разноски.
3
В съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуален представител
поддържа предявения иск. Твърди, че получаваните от ответницата социални
помощи в периода, в който е била по майчинство, са били предназначени за
общото им дете и не представляват личен принос за придобиване на имота.
Според ищеца за личен принос може да се говори само при доходи от личен
труд. В хода по същество застъпва становището, че отглеждането на общото
им дете от ответницата не е достатъчно, за да се счете, че тя има принос в
придобиването на имота. Според него отглеждането на детето е израз на
родителската отговорност на М. Д..
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез адв. А. А. /надлежно
упълномощен/, депозира отговор на исковата молба, с който настоява за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Пояснява, че съгласно чл.
28 от СК е налице презумпция, че при прекратяване на имуществената
общност дяловете на съпрузите са равни. Счита, че в исковата молба не е
посочен нейният принос в придобиването на имотите. Оспорва изложеното
твърдения, че процесните имоти са изключителна собственост на съпруга.
Твърди наличие на СИО. Пояснява, че влошаването на отношенията й с ищеца
е по негова вина. Твърди, че в исковата молба не са посочени причините,
поради което искът се предявява преди прекратяване на брака. Претендира за
отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответницата лично и чрез процесуален
представител поддържа депозирания отговор, като пояснява, че е получавала
социални помощи в Р Г. в периода 2020г. – 2021г., когато е била по
майчинство, с които е покривала битови нужди на семейството. Оспорва с с
получаваната от ищеца заплата в Р Г. от 442 евро месечно последният да може
да купи къща в България. Наред с това твърди, че е работила без трудов
договор, като на ден вземала между 130 и 150 евро. Пояснява, че
получаваните от нея социални помощи отивали за битови нужди, а парите на
ищеца били спестявани за покупката на имота.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната
пълнота, във връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав
приема за установено от фактическа страна следното:
На осн. чл.146, ал.1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства по делото:
сключен между страните на 21.08.2020г. граждаснки брак, от който е
родено на ***г. детето В.;
сключен между М. Д. Д., от една страна като купувач, и С. И. С. и В. И.
С., от друга страна като продавачи, на 27.05.2022г. договор за покупко-
продажба на недвижими имоти , , обективиран в Нотариален акт, вписан в
Св.-Добрич под акт №164, том ХI, д. № 2036/2022г., вх. per.
№4289/27.05.2022г. ., както следва: дворно място, с площ 1000 кв.м., имот с
план № 405, урегулирано в парцел I, целия с площ 1090 кв.м., разположен в
квартал №49 по уличната и дворищната регулация на с. С., общ. Д., ведно с
построените в същото дворно място, както следва: двуетажна масивна
жилищна сграда със застроена площ 59,00 кв.м. и гараж със застроена площ от
4
34,00 кв.м. и
настъпила през м. декември 2022г. фактическа раздяла между съпрузите.
Установява се, че продажната цена по горепописания договор за покупко
– продажба възлиза на 30 000 лв. и е заплатена в равни части на продавачите
по банков път. От представеното по делото извлечение от банковата сметка на
единия от продавачите Валентин Иванов Стоянов за периода 01.03.2021г. –
01.03.2022г. е видно, че по неговата банкова сметка ищецът П. Д. е внесъл
следните суми: на 01.03.2021г. – 58,47 лв. с посочено основание „към вноската
за къщата“; на 01.03.2021г. – 9950,10 лв. с основание „вноска за къща“; на
02.08.2021г. – 10005,12 лв. с основание „вноска за къщата“; на 27.05.2022г. –
15000 лв. с основание „покупка на имот в с. Стефаново“ или общо 35 013,69
лв. От приложено извлечение от банковата сметка на С. И. С. е видно, че на
21.05.2022г. по неговата сметка ищецът е внесъл сумата от 15 000 лв. с
посочено основание „покупка на имот в с. Стефаново“.
По делото към доказателствения материал е приобщен договор за
паричен заем от 20.04.2021г., сключен между В. Г. К., като заемодател, и П. В.
Д., като заемополучател, съгласно който страните са се договорили на ищеца
да бъде предоставена в заем сумата от 20 000 лв. със задължение за връщане в
срок от една година от получаването й. Уговорено е сумата да бъде
предоставена на П. Д. по банков път или с разписка, като по делото няма
доказателства нито за реалното предаване на сумата, нито за реалното й
връщане.
По делото /л. 16 – л. 27/ ищецът е представил касови бележки и фактури
за закупени строителни материали на обща стойност 3766,68 лв.
Установява се от уведомление за одобряване на помощи за обезпечаване
на издръжка /л. 68 от делото/, че в периода м. март 2022г. – м. февруари 2023.
ответницата М. Д. е получавала месечна помощ в Р Германия от по 1611,52
евро.
Видно от представен от ответницата договор за наем , в периода
15.07.2020г. – 31.07.2023г. страните са били наематели на жилище в гр. Б., Р Б.
при месечен наем от 1000 евро.
Установява се, че от 04.12.2021г. общото на страните дете В. е
посещавало детска градина в гр. Б.
От приложено на л. 79 от делото уведомление се констатира, че в
периода 01.01.2023г. – 27.02.2023г. ответницата е получавала в Р Г.
обезщетение за безработица. Видно от удостоверение за доходи в периода м.
януари 2020г. – м. юни 2020г. М. Д. е получавала по трудов договор в Р Г.
възнаграждение в брутен размер 7032,70 евро /или 1172,12 евро
средномесечно/.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на
водените от ищеца свидетели В. Д. Д., С. Я. И. и С. М. Х.
Свид. В. Д., баща на ищеца, споделя, че лично, с помощта на негови
приятели, е извършвал ремонтни дейности в процесния имот. За ремонта
давал и свои средства, но не е участвал със средства за закупуването на имота.
5
Къщата в с. С. била закупена от сина му , които изпратил пари на
собствениците. Заявява, че М. нищо не е купувала за жилището.
Свид. С. И. споделя, че е приятел от дълги години с бащата на ищеца.
Участвал в ремонта на къщата в с. С.. С бащата на П. направили замазките в
стаите и баните, прекарали ел. техника и кабели за ел. инсталацията, съборили
и изградили наново терасата. Само вуйчото на М. им помагал. Ремонтите били
плащани от П..
Свид. С. Х. също споделя, че е участвал в ремонта на къщата в с. С. П.
изпращал средства, но баща му движел нещата. Не е виждал М., докато е бил
в имота. Знае , че къщата е закупена преди 3-4 г., но не и подробности.
Въз основа на установена фактическа обстановка, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 21, ал.4,т.1 от СК.
Съобразно чл. 21, ал. 1 и ал. 3 от СК относно характера на придобитата
през време на брака съсобственост е налице обща презумпция за съвместен
принос, което налага страната, домогваща се да я обори, да докаже пълно и
главно изключителният неин принос в придобиването / в настоящия случай
ищецът/. Конкретно при отрицателния иск по чл. 21, ал. 4 от СК обаче, за
разлика от исковете по чл. 23 от СК, приносът на съпрузите може да се
изразява в различни форми, само една от които е влагането на парични
средства за придобиването на имот. Приносът може да се изразява и в
полагането на труд и грижи в домакинството, за децата и други. Ето защо за
разлика от исковете за пълна или частична трансформация, при иска по чл. 21,
ал. 4 от СК спорът е относно пълната липса на принос на ответната страна по
всички посочени параметри. И при това не е достатъчно установяването на
значителен превес на приноса на единия пред този на другия, доколкото СК
номинално не изисква равен такъв от страна на двамата съпрузи.
Следователно само едноличната роля на ищеца по всички горепосочени
проявни форми на съвместния принос, за разлика от напълно липсващата
такава на ответника, могат да обосноват основателност на иска по чл. 21, ал. 4
от СК. Съответно този извод не може да се базира на предположение, а следва
да бъде цялостно и главно доказан от ищеца, тъй като целта е цялостното
оборване на презумпцията на закона. А преценката е винаги конкретна за
всеки отделен случай. Обобщено в този смисъл са и мотивите на съдебната
практика по тези искове (като например Определение № 205 от 16.05.2022 г.
на ВКС по гр. д. № 4196/2021 г., II г. о.; Решение № 20/26.02.2021 г. на ВКС по
гр. д. № 1409/2020 г., I г. о.; и други).
От горното следва, че в тежест на ищеца по делото е да докаже пълно и
главно всички положителни твърдения, на които основава иска си, в това
число: за абсолютната липса на принос и участие на ответната страна по
придобиване исковия имот и по повод семейството.
Установи се по делото, че процесните имоти са закупени на
27.05.2022г., като страните са сключили граждански брак на 21.08.2020г,. от
който на 12.09.2020г. в Р Германия е родено детето Василена. Към датата на
приключване на съдебното дирене бракът им не е прекратен. Няма спор, че от
6
м. декември 2022г. съпрузите са във фактическа раздяла. Установи се, че
ответницата е получавала социални помощи за времето, през което е била по
майчинство, като от 04.12.2021г. детето В. е било записано на детска градина.
Преди това ищцата е работила по трудов договор. Ищецът не оспорва, че М.
Д. е полагала грижи за В. П. Д. не е ангажирал доказателства за размера на
получаваните от него доходи нито по време на брака му с ответницата, нито
преди това.
В нотариалния акт е отразено, че процесните имоти са придобити за
сумата от 30 000 лева, като купувач по сделката е ответницата.
Съдът намира предявеният иск за неоснователен по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 17 от СК предвижда, че съпрузите са длъжни чрез
взаимно разбирателство и общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството и да се
грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на децата.
Значението на приноса за възникването на съпружеската имуществена
общност не е в неговото количество, а в неговото качество – преценката е за
това дали съществува принос в някоя от горепосочените форми или не. За да
се изключи приноса на единия съпруг, е необходимо да се докаже пълна липса
на принос и в трите му форми, посочени в чл. 21, ал. 2 СК - влагане на
средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството, тъй като
законът не изисква равен принос на двамата съпрузи, за да възникне
съпружеска имуществена общност /в този смисъл Определение № 94 от
18.02.2016 г. по гр. д. № 287 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отделение/.
Опровергаването на законово установената презумпция на чл.21,ал.3 от
СК представлява обратно доказване, което за да е успешно, трябва да е пълно,
каквато обаче ищецът не проведе в настоящото производство.
Твърдението на ищеца за липса на принос от страна на ответницата в
придобиването по време на брака им на процесните недвижими имоти не се
подкрепя, а и се опровергава от събраните по делото писмени доказателства, в
частност тези, установяващи получавани от ответницата средства по трудово
правоотношение и от социални помощи. Признанието на ищеца, че
ответницата е полагала грижи за общото им дете и представените от
последната писмени доказателства в своята съвкупност водят до извод за
косвения принос на М. Д. в придобиването на имота в с. С. както чрез
получавани от нея доходи от труд, така и чрез полаганите от нея грижи за
детето и работа в домакинството. Този принос не би могъл да бъде определен
като незначителен, доколкото законът в чл. 21, ал. 2 СК не дава приоритет на
някоя от формите, в които може да бъде изразен приносът на единия съпруг.
Договорът за заем за сумата от 20 000 лв. е сключен от ответника на
20.04.2021г., като съгласно разпоредбата на чл. 32, ал.2 от СК съпрузите
отговарят солидарно за задължения, поети за задоволяване на нужди на
семейството. Без значение за вещните права е обслужването на заема от
страна само на единия съпруг, както и погасяването му изцяло от него, тъй
7
като това касае облигационните отношения между солидарните длъжници, но
не и придобиването на имуществото в съпружеска имуществена общност с
оглед установения характер на вложените в него средства.Влагането на
средства, придобити от единия съпруг чрез сключен договор за заем, които
по-късно е върнал на заемодателя с негови лични средства, при придобиване
на недвижим имот по време на брака, не оборва презумпцията за съвместен
принос на съпрузите при придобиване на имота /в този смисъл Определение
№ 149 от 10.03.2016 г. по гр. д. № 680 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-
во гр. отделение/.
Наред с това се установи, че имотите са придобити преди фактическата
раздяла на съпрузите.
Събраните по делото гласни доказателства установяват ирелевантни за
спора обстоятелства, а именно че бащата на ищеца заедно със свои приятели
са ремонтирали къщата в с. С. Извършването на подобрения от страна на
единия съсобственик в общия имот е неотносимо към фактите, на които се
основава искът по чл. 20, ал.4,т. 1 от СК .
Полаганите от ответницата грижи за детето и трудът в домакинството
като форми на изразяване приноса й по смисъла на чл. 21, ал. 2 от СК водят до
извода за неоснователност на предявения иск. Съдебната практика е
константна, че приносът, изразяващ се във влагане на средства не е по-значим
от приноса, изразяващ се в личен труд или в грижи за децата и работа в
домакинството . Ирелевантно е за настоящия спор дали ответницата
притежава друг недвижим имот, както и дали къщата в с. С. представлява
семейно жилище по смисъла на закона.
Други доказателства и възражения от значение на спора не са
ангажирани, а необсъдените съдът намира за неотносими .
По изложените съображения, предявеният иск следва да се отхвърли.
На осн. чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответната
страна сторените от нея разноски: 300 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, ДРС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. В. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д., ул.
“***” № ***, срещу М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д., ж.к. «***” №***,
вх.***, ет. ***, ап.1*** иск по чл. 21, ал.4, т.1 от СК за признаване за
установено спрямо ответницата, че ищецът е изключителен собственик, при
липса на съвместен принос, на придобитите по време на брака между
страните с договор за покупко-продажба от 27.05.2022г. , обективиран в
Нотариален акт, вписан в Св.-Добрич под акт №164, том ХI, д. № 2036/2022г.,
вх. per. №4289/27.05.2022г, недвижими имоти: дворно място с площ от 1000
кв.м. /хиляда квадратни метра/, имот с план. № 405 /четиристотин и пет/,
8
урегулирано в парцел I /ПЪРВИ/, целият с площ от 1090 кв.м. /хиляда и
деветдесет квадратни метра/, разположен в квартал № 49 /четиридесет и
девети/ по уличната и дворищната регулация на село Стефаново, общ.
Добричка, обл. Добрич, утвърдена със Заповед № 351 от 28.11.1989г., ведно с
построените в същото дворно място, както следва: ДВУЕТАЖНА МАСИВНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 59.00 кв.метра/петдесет и девет
кв.метра/, и РЗП= 114.00 кв.м. /сто и четиринадесет кв.метра/ и ГАРАЖ със
застроена площ от 34.00 кв.м. /тридесет и четири квадратни метра/, заедно с
всички подобрения, приращения и трайни насаждения в имота, при граници и
съседи на имота : от две страни улици. УПИ- II-имот с план.№ 406. УПИ-
XIX-имот с план.
ОСЪЖДА П. В. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д., ул. “***” № ***, да
заплати на М. Д. Д., ЕГН: **********, адрес гр. Д., ж.к. «***” №***, вх.***,
ет. ***, ап.***, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК сторените по делото разноски – 300
лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Добрич в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9