Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

21.01.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

19.12.

Година

2019

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

284

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Образувано е по жалба от Н.А.С. от ***, действаща чрез адв.В.Я., против Решение № 2153-08-94/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ***/*** г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е необосновано, незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила.

Излага подробни съображения относно твърденията си, че атакуваният акт е издаден в противоречие с материалния закон. В тази връзка счита, че е крайно нелогично да се твърди, че в напреднала бременност жалбоподателката е засяла шест декара с овощни дръвчета. По обясними причини било невъзможно да се грижи всеки ден за 60 бр. зайци, тъй като полагала грижи по новороденото си дете. Въвежда твърдения, че е наела лице по трудов договор, което е извършвало дейността, свързана със земеделското й стопанство, което лице било подпомагано и от счетоводител.

Счита, че административният орган не е изяснил всички правно релевантни факти и обстоятелства, които са от съществено значение за изясняването на случай, поради което е налице нарушение на чл. 35 от АПК.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-94/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Задължителни предписания № ***/*** г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание чрез адв.В.Я. поддържа жалбата, по изложените в нея доводи. Излага съображения, че мотивите на административния орган, за да издаде оспорения акт, се основавали на подписано от жалбоподателката извлечение за период от 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г., наличието на трудов договор между нея и *** А., което в съвкупност наличието на ведомостите за изплащане на възнаграждения по трудов договор, било прието за доказателство, че Н.С. е упражнявала дейност и за това не се дължало изплащане на парично обезщетение. Сочи, че ТП на НОИ – Кърджали не са събрали каквито и да било доказателства, че жалбоподателката реално и лично е отглеждала 60 бр. зайкини-майки, както и че е създала, поддържала и впоследствие отглеждала на 6 дка земя – 3 дка сливи и 3 дка череши. В този смисъл следвало да се отбележи, че на практика било невъзможно бременна жена или жена с малко дете да се справи с такава дейност. Практиката на съдилищата била, че не може да се направи извод за трудова дейност, основан на данни за подписани от лицето документи, които са изготвени от осигурителната каса. Тази дейност се явявала чисто техническа дейност, при вече изготвена счетоводна документация. Моли за решение, с което да бъде уважена жалбата. 

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение като при условията на алтернативност релевира възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Н.А.С. е регистрирана като земеделски производител и се осигурява като самоосигуряващо се лице, считано от 19.08.2014 г. Заявила е обхват на осигуряването за периода от 19.08.2014 г. до 09.02.2015 г. за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а считано от 09.02.2015 г. за общо заболяване и майчинство и за ивналидност поради общо заболяване, старост и смърт.      

На 24.04.2016 г. между Н.А.С. от ***, с ЕГН **********/ползвател/ и Държавен фонд „Земеделие“ гр.София е сключен Договор № *** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г./л. 21 – л. 28 от делото/. Съгласно клаузите на същия фондът предоставя на  ползвателя финансова помощ в размер на *** лв., която се предоставя на два етапа. Н.С. е поела задължението да изпълни представения и одобрен бизнес план в периода от сключване на договора до 28.09.2018 г.

Видно от приложения по делото Бизнес план/л. 34 – л. 39/ началният икономически размер на стопанството е *** лева, а измереният икономически размер на стопанството към крайна дата на периода за проверка изпълнението на  бизнес плана е *** лв. Към датата на кандидатстване С. е отглеждала 60 бр. зайкини-майки, като през втората стопанска година е заявено наемането на 6 дка земя и създаването на 3 дка насаждения от сливи и 3 дка насаждения от череши.

На 30.06.2017 г. в качеството си на земеделски стопанин Н.А. е сключила трудов договор с О. М. С. от *** за изпълнение на длъжността: „***“, при уговорено месечно възнаграждение от *** лв.

На 08.01.2017 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение - приложение № 11 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 19/, съдържащо данни за Н.А.С., с ЕГН **********, относно правото й на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни, считано от 16.12.2016 г., за детето Б. О. А., род. на *** г.

На 11.04.2018 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение - приложение № 11 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 20/, съдържащо данни за Н.А.С., с ЕГН **********, относно правото й на парично обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от КСО, считано от 17.09.2017 г., за детето Б. О. А., род. на *** г.

Във всяко едно от посочените удостоверения-приложения осигуреното лице декларирало, че през периодите на бременност и раждане, респ. отглеждане на детето не е упражнявала трудова дейност като самоосигуряващо се лице.

Н.А.С. е била във временна нетрудоспособност за периода от 03.08.2016 г. до 16.12.2016 г. по подадени болнични листове с причина бременност и раждане и майчинство и получавала парично обезщетения по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 16.12.2016 г. до 17.09.2017 г., като за периода от 17.09.2017 г. до 20.09.2018 г. е получавала парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО.

На 22.05.2019 г. е съставен Констативен протокол № ***/л. 11 – л. 12/, материализиращ резултатите от извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Н.А.С.. В протокол са изложени констатации относно регистрацията на лицето като земеделски производител и съответно като самоосигуряващо се лице. Обсъден е сключеният между А. и Държавен фонд „Земеделие“ договор и спазването заявения бизнес план. Предвид това и извършените в полза на жалбоподателаката плащания от страна на фонда по договора, взето в съвкупност със трудовия договор с А. М. С., представените ведомости за начислени трудови възнаграждения за периода от месец 07.2017 г. до месец 12.2018 г., извършените тегления от банкови сметки и др., е прието, че Н. е и изпълнявала задължението си като земеделски стопанин за периода от 16.12.2016 г. до 20.09.2018 г., респ. че изплатените обезщетения от средствата за ДОО за този период са неправомерно изплатени по вина на лицето.   

Предвид горните констатации са съставени задължителни предписания № ***/*** г./л. 10/, с които е предписано на Н.А.С. да коригира подадени за нея с декларация обр. 1 данни за период м. 12.2016 г. – м. 09.2018 г. като отрази: за м. 12.2016 г. – 11 дни във временна нетрудоспособност и 10 отработени дни, осигурителен доход съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване и обхват на осигуряване за общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; за месеците от 01.2017 г. до 09.2018 г., включително, пълни работни дни в месеците, осигурителен доход съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване и обхват на осигуряване за общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

Н. А. С. е обжалвала така постановените предписания в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-94/28.06.2019 г./л. 6 – л. 7/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че за периодите, в които Н.С. е била в отпуск при бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и е получавала парични обезщетения от държавното обществено осигуряване – за периода от 16.12.2016 г. до 20.09.2018 г., лицето е упражнявало стопанска дейност в качеството си на регистриран земеделски стопанин, което е основание за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО, в която връзка са били дадени задължителните предписания. Развити са доводи, че при изпълнение на договора от 22.04.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделия“, в качеството си на регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката е организирала търговската и земеделска дейност на своето стопанство, разпореждала се е с активите и е извършвала финансови операции от и за сметка на земеделското стопанство. Въз основа на това е изведен изводът, че Н.А. е изпълнявала всички свои задължения като ръководител на земеделското стопанство, респ. осъществявала е трудова дейност, за което самоосигуряващото лице подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО.

По делото са разпитани свидетелите А.С. и Б. И.. В показанията си св.С. – *** на жалбоподателката, сочи, че през 2016 година Н.А.С. сключила договор с ДФ „Земеделие”, съгласно който следвало да отглеждат 60 бр. зайкини-майки, като реално отглеждали 120 броя зайкини-майки, както и да засадят 3 дка череши и 3 дка сливи. Първоначално Н. му помагала, но след като разбрал, че е бременна, й забранил да посещава зайците, защото работата била тежка и условията не били подходящи за бременна жена. Един-два месеца, след като *** забременяла, той поел цялата работа при отглеждането на зайците, като понякога му помагал Б. И. Овощната градина я създали през 2017 година с помощта на св.Б. и много други хора от селото. Зайците се отглеждали в ***, а овощната градина се намирала в ***. От забременяването й до настоящия момент Н. не работела в стопанството. Имали счетоводителка – Н., която живеела в *** и тя обработвала документацията на стопанството. Н. сама се грижела за детето, като през първите три месеца й помагала нейната майка. Детето не било ходило на детски ясли и градина. От 2016 год. до настоящия момент Н. въобще не се занимавала със стопанството. Счетоводителката обработвала документите на стопанството, а жалбоподателката само се подписвала. Свидетелят  живеел в ***, където била и овощната градина, а зайците ги отглеждали в ***. *** Н. ***.

Свидетелят Б. сочи, че няколко пъти помагал на А.С. в стопанството. Овощната градина я засадили заедно със съседи, без участието на Н.. Жалбоподателката не се трудела в стопанството и не посещавала животните. Епизодично я виждал с детето, до портала на стопанския двор, но не и вътре в него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 2, т. 2 от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е незаконосъобразен като издаден при нарушение на административно производствени правила и на материалния закон, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 3 и  т. 4 от АПК, по следните съображения:

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съгласно чл. 53, ал. 1 от КСО, след изтичане срока на обезщетението за бременност и раждане, през време на допълнителния платен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишната му възраст, на майката се изплаща месечно парично обезщетение в размер, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Обезщетението се изплаща и на осиновителката, ако след изтичане срока на обезщетението при осиновяване на дете, то не е навършило 2-годишна възраст. В ал. 5 на цитираната разпоредба е признато правото на обезщетение по ал. 1, 2, 3 и 4 от нормата и на самоосигуряващите се лица.

По делото е установено, че Н.А.С. е регистрирана като земеделски производител и се осигурява като самоосигуряващо се лице, считано от 19.08.2014 г. Заявила е обхват на осигуряването за периода от 19.08.2014 г. до 09.02.2015 г. за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а считано от 09.02.2015 г. за общо заболяване и майчинство и за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Безспорно е и обстоятелството, че жалбоподателката е била във временна нетрудоспособност за периода от 03.08.2016 г. до 16.12.2016 г. по подадени болнични листове с причина бременност и раждане и майчинство и е получавала парично обезщетения по чл. 50, ал. 1 от КСО за периода от 16.12.2016 г. до 17.09.2017 г., като за периода от 17.09.2017 г. до 20.09.2018 г. е получавала парични обезщетения по чл. 53, ал. 1 от КСО.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване - еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица - членове на неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Алинея 2 (втора) на нормата въвежда задължението за самоосигуряващото лице, при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, да подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. В изречение последно е въведено като изключение, че декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване.

Спорният въпрос по делото е, по отношение на Н.А.С. налице ли са предпоставките, за да възникне задължението за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО за периода от 16.12.2016 г. до 20.09.2018 г., в който смисъл са дадените Задължителни предписания № ***/*** г. за коригиране на данни, основани на извода, че за посочения период, в който е била в отпуск при бременност и раждане и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст и е получавала парични обезщетения от държавното обществено осигуряване, лицето е упражнявало стопанска дейност в качеството си на регистриран земеделски стопанин, което е основание за осигуряване по чл. 10, ал. 1 от КСО.    

Настоящият състав не споделя доводите на административния орган, че тъй като в спорния период жалбоподателката не е преустановила фактически дейността си като земеделски производител, е била длъжна да се самоосигурява.

Без значение е обстоятелството, че през процесния период между Н. и ДФ„Земеделие“ е бил действащ Договор № *** за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1„Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. В този смисъл на първо място договорът е сключен на 22.04.2016 г., т.е. преди раждането на детето, като в преписката са налични данни единствено за осъществено първо плащане по договора в размер на *** лв. на 28.04.2016 г./банково извлечение, съдържащо се на л. 89/. Липсват доказателства за подадена заявка, респ. за одобрено и извършено второ плащане.  В тази връзка неясно е за съда, въз основа на какви доказателства административният орган е приел, че С. е поддържала броят на отглежданите животни – зайци, през целия срок на договора 2016 – 2018 г. и е засадила насаждения от 3 дка сливи и 3 дка череши.

На следващо място релевантно за делото е не обстоятелството дали жалбоподателката е изправна страна по договора за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, а дали е осъществявала трудова дейност като земеделски производител, полагайки личен труд.

Според съда в производството ответникът не установи при условията на главно и пълно доказване, че за периода от 16.12.2016 г. до 20.09.2018 г., Н.А. е  извършвала лично трудова дейност в стопанството си. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката е имала нает работник в стопанството си – *** А. М. С., видно от съдържанието на трудов договор от 30.06.2017 г., разчетно-платежни ведомости, рекапитулации и показанията на разпитаните по делото свидетели. Липсват данни, който да доказват, че Н.С. е извършвала лично трудова дейност. Подписването на изготвените документи за дейността на земеделския производител не може автоматично да се приравни на извършвана трудова дейност, вкл. и срещу възнаграждение по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО. Безспорно през процесния период стопанството на жалбоподателката е продължило да съществува и осъществява дейност, но без прякото участие на Н.С., а чрез наети лица. В този връзка от показанията на св.А. е видно, че след още преди раждането на детето, *** Н. е преустановила пряката си дейност в стопанството, като земеделското стопанство е останало изцяло на неговите грижи, първоначално като родител, а в последствие и като наето по трудов договор лице.

Прекъсването на личната трудова дейност на самоосигуряващото се лице не е равнозначно на прекъсване на дейността на земеделското стопанство. В конкретния случай, за да ползва отпуската си за отглеждане на малко дете и да получава обезщетение по чл. 53 КСО, е трябвало да не работи, поради което и е полагала лично преките грижи по отглеждането и възпитанието на детето и не е предоставила отглеждането му на други лица или детски заведения. Това обстоятелство съдът приема за доказано с оглед показанията на свидетелите по делото и липсата на данни в обратната насока. В този смисъл настоящият състав не възприема мотивите на органа, издал оспорения акт, че за периода от 16.12.2016 г. до 20.09.2018 г. Н.А. е осъществявала трудова дейност. Тези изводи са изградени чисто механично, почиващи на предположения, а не на конкретни факти и обстоятелства. Следва да се посочи, че на практика административния орган е приел, че щом земеделското стопанство е продължило да съществува и осъществява задълженията си, поети по сключения договор с ДФ „Земеделие“, то ползвателят по него, респ. самоосигуряващото лице е осъществявало трудова дейност.

По изложените съображения, съдът намира, че при издаване на обжалваното решение административният орган не е изпълнил задълженията си, визирани в разпоредбата на чл. 35 от АПК и чл. 36 от ал. 1 от АПК, а именно да издаде административният акт едва след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди възраженията на заинтересованите граждани и организации, както и да събере служебно всички относими доказателства.

Нито в производството по извършената проверка от служителите на ТП на НОИ – Кърджали, нито в съдебното производство са представени и приети доказателства, аргументиращи доводите в обжалвания акт, че през периода, за който Н.С. е получавала обезщетения по чл. 50 и по чл. 53 от КСО, на практика е извършвала фактически действия по упражняване на дейност като земеделски производител с личен труд като самоосигуряващо се лице.

Отново следва да се отбележи, че прекъсването на трудовата дейност на жалбоподателката не е равнозначно на прекъсване на дейността на земеделското стопанство. Обстоятелството, че стопанството е продължило да осъществява дейност, само по себе си не означава, че Н.А. е престирала личен труд.

В оспореното решение е посочено, че С. е отглеждала към датата на сключване на договора с ДФ „Земеделие“ 60 бр. зайци, при изпълнение на договора от 22.04.2016 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от ДФ „Земеделия“, в качеството си на регистриран земеделски стопанин, жалбоподателката е организирала търговската и земеделска дейност на своето стопанство, разпореждала се е с активите и е извършвала финансови операции от и за сметка на земеделското стопанство, от което следвало, че лицето е осъществявало трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване. 

Тези доводи са необосновани и не почиват на конкретни факти и обстоятелства за упражнявана трудова дейност от лицето през периодите на получаване на обезщетение по чл. 50 и по чл. 53 от КСО.

В този смисъл издателят на оспореният акт не изяснил обстоятелството, дали именно поради невъзможността на майката да полага трудова дейност, е престиран чужд труд, за което е заплатено възнаграждение, което в конкретния случай очевидно е така – дейността в стопанството е полагана от *** А., нает и на трудов договор, за което му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение и начислявани осигурителни вноски. Посочени са твърде общо и неконкретизирани документи – договори, заповеди, банкови документи и др., като очевидно не е извършена преценка, кой е съставил и подготвил документите, респ. дали същите само са подписани от жалбоподателката, което само по себе си не обосновава извода за престирането на труд, с оглед това, че механичното подписване на документи отнема изключително кратък период от време/обикновено няколко минути/ и не представлява дейност, която да отнема часове. Представените извлечения от банкова сметка не установяват полагането на личен труд, още повече, че огромната част от операциите са извършени безкасово, т.е от АТУ, което би могло да бъде осъществено от трето лице, носител на банковата карта и запознат със съответния код.

В заключение следва да се отбележи наличието на трайна и непротиворечива съдебна практика относно това, че  прекъсването на личната трудова дейност на самоосигуряващото се лице не е равнозначно на прекъсване на дейността на предприятието, както и полагането на подписи във  ведомости за трудови възнаграждения, документи за осигурителен стаж и доход, счетоводни документи и др., само по себе си не обосновава полагането на труд от самоосигуряващото се лице – Решение № 10608 от 11.10.2016 г. по адм. д. № 13062/2015 г. на ВАС, I о.;  Решение № 14202 от 20.11.2018 г. по адм. д. № 12/2018 г. на ВАС, VI о.; Решение № 4823 от 02.04.2019 г. по адм. д. №11325/2018 г. на ВАС, VI о.; Решение № 1221 от 25.01.2013 г. по адм. д. № 12378/2012 г. на ВАС, VI о.

По изложените съображения съдът намира, че в настоящия процес ответникът не е провел при условията на главно и пълно доказване в съответствие с разпределението на доказателствената тежест, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК,  да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, поради което следва обжалваното Решение № 2153-08-94/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него Задължителни предписания № ***/*** г., издадени от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Кърджали, да бъдат отменени като незаконосъобразни.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждането на разноски, то на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на Н.А.С. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 лв., произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение. В тази връзка съгласно договор за правна и защита и съдействие от 25.07.2019 г./л. 98/ жалбоподателката е заплатила възнаграждение на адвоката пълномощник в размер на 600 лв., но предвид релевираното възражение за прекомерност от страна на пълномощника на ответника и фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5 от ГПК във вр. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, следва да бъде присъден размер от 400 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 2153-08-94/28.06.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърдените с него Задължителни предписания № ***/*** г., издадени от *** в ТП на НОИ – Кърджали, с които е предписано на Н.А.С., с ЕИК ********** да коригира подадените данни с декларация обр. 1 данни за период м. 12.2016 г. – м. 09.2018 г. като отрази: за м. 12.2016 г. – 11 дни във временна нетрудоспособност и 10 отработени дни, осигурителен доход съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване и обхват на осигуряване за общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт; за месеците от 01.2017 г. до 09.2018 г., включително, пълни работни дни в месеците, осигурителен доход съгласно чл. 9, ал. 3 и 4 от Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване и обхват на осигуряване за общо заболяване и майчинство и инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, да заплати на Н.А.С. ***, с ЕГН **********, деловодни разноски в размер на 400 лв. 

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС, в 14-дневен срок от деня на съобщението че е изготвено.

 

                                                                              Председател: