№ 1535
гр. София, 13.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110123787 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
С Решение № 21979 от 04.12.2024 г. по гр.д. № 23787/2024 г. , съдът е
присъдил в полза на адв. А. Д. адвокатско възнаграждение в размер на 400
лева за предоставена безплатна правна помощ за исковото производство пред
СРС.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските на 11.12.2024 г. от ищеца.
Молбата касае искане за изменение на решението в частта за разноските, с
искане да бъде присъдена сумата от 1125 лева с ДДС.
От ответника в производството е постъпил отговор на молбата за
изменение на решението в частта за разноските, с който изразява становище,
че същата е неоснователна. Освен това заявява,че присъденото
възнаграждение вече е платено.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид
становищата на страните, намира следното:
По молбата по чл. 248 ГПК от 11.12.2024 г., подадена от ищеца:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С молба от 05.11.2024 г.,
подадена от Й. Г. С. е приложен списък по чл. 80 ГПК, която макар да е
докладвана на съдията- докладчик, след като делото е било обявено за
решаване, е подадена чрез ССЕВ на 30.10.2024 г., в 10:43:39. Съгласно чл.
102б, ал. 1 ГПК съдилищата са длъжни да приемат процесуални действия в
1
електронна форма, а съгласно чл. 62, ал. 4 ГПК електронното изявление, с
което се извършва процесуално действие, се смята за получено от съда, до
който е адресирано, с постъпването му в системата– в случая на 30.10.2024 г.
преди провеждане на последното по делото съдебно заседание, т.е.
приключване на делото в първа инстанция.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
В мотивната част от Решение № 21979 от 04.12.2024 г. по гр.д. №
23787/2024 г., съдът е изложил подробни мотиви относно отговорността за
разноските в производството, към които препраща. Посочена е и съдебна
практика, обосноваваща решаващия извод на състава. Поради изложеното,
съдът не намира основание да измени решението в частта на присъдените
разноски. Молбата за изменение следва да се отхвърли.
Доводите на молителя за ДДС, съдът намира за неоснователни.
Съдебната практика по въпроса дали съдът дължи да начисли ДДС върху
дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско възнаграждение
е противоречива, като е отправено и преюдициално запитване до Съда на
Европейския съюз под № С-744/23, по което няма произнасяне. Настоящият
състав споделя практиката, с която се приема, че при възнаграждението по чл.
38 ЗА не следва да се присъжда от съда ДДС, тъй като безвъзмездните
доставки на услуги не подлежат на облагане с данък върху добавената
стойност - арг. чл. 2 пар. 1, б. "в" от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената
стойност.
С Определение № 917 от 10.05.2023 г. на ВКС по к. ч. гр. д. №
1323/2023 г. е прието, че постановяването на съдебен акт, с който насрещната
страна е осъдена да заплати възнаграждение за оказана безплатна правна
помощ, не съставлява облагаема стока или услуга по смисъла на ЗДДС и
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка. Правоотношението, по което безплатната правна помощ е
оказана, и това, създадено със съдебния акт, са между различни страни и с
различно съдържание. По първото за адвоката, оказал правната помощ, не
възниква право да получи възнаграждение, а второто е между адвоката и
насрещната страна, по което адвокатът има само права, но не и задължения.
Съдържанието на създаденото със съдебния акт правоотношение се изчерпва
2
със задължението на оказалия безплатната помощ адвокат да бъде платена
определена парична сума от насрещната страна. Съдът не е нито данъчно
задължено лице по смисъла на чл.3 ЗДДС, което да издаде фактура и да
начисли ДДС по нея, нито е страна по правоотношението, възникнало от
постановения от него осъдителен акт. Затова той не може да начислява ДДС
върху дължимото за оказаната безплатна правна помощ адвокатско
възнаграждение без това да е изрично предвидено в закона. Нито ЗДДС, нито
ЗА въвеждат такава изрична нормативна уредба, която да се отклонява от
общите правила за облагане с данък върху добавената стойност. Противен
извод не следва от § 2а ДР НМРАВ. Разпоредбата няма отношение към
дължимия данък върху добавената стойност при осъществяване на
безвъзмездна доставка на услуга, каквато е безплатната правна помощ по
чл.38 ал.1 ЗА. Тя урежда начисляването на ДДС върху възнагражденията на
регистрираните по ЗДДС адвокати и го определя като неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, но не установява
задължение за начисляване на ДДС при оказана безплатна правна помощ.
В този смисъл и практиката на СГС, обективирана в определение №
14218/17.09.2024 г. по ч.гр.д. № 8358/24 г. по описа на СГС, ЧЖ, V I „Ж“
състав, определение № 14963/27.09.2024 г. по ч.гр.д. № 10923/2024 г. по описа
на СГС, ЧЖ I –З, Определение № 14617/–24.09.2024 г. по ч.гр.д. № 9096/2024
г. на СГС, ЧЖ VI „А“ с които се приема, че вземането на адвокат, предоставил
безплатна правна помощ не се явява насрещна престация, пряко свързана с
доставената услуга, а му се следва по закон при настъпване на нормативно
предписани условия, което изключва връзка с доставката по смисъла на чл. 26,
ал. 2 ЗДДС.
Ето защо, настоящият състав приема, че не е налице основание за
изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 403439/11.12.2024 г. по
чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от Й. Г. С. чрез адв. Д. за изменение в частта на
разноските на решение № 21979 от 04.12.2024 г. по гр.д. № 23787/2024 г. по
описа на СРС.
3
Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4