Решение по дело №173/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 декември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20207220700173
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 200

 

гр. Сливен, 15. 12. 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на девети  декември,  две  хиляди  и  двадесета  година,  в  състав:

             

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                                ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                        ДЕТЕЛИНА  БОЗУКОВА

           

При участието на секретаря НИКОЛИНКА ЙОРДАНОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 173 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от „Искра-АТ” ООД - гр. Твърдица, подадена против Решение № 260045 от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 861 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 479683-F521480 от 25.11.2019 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „Искра-АТ” ООД, за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с § 8, ал. 1, изр. 1 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 2006 г. /обн., ДВ, бр. 10 от 2019 г., изм., ДВ бр. 26 от 2019 г. в сила от 29.03.2019 г., доп., ДВ, бр. 75 от 2019 г. / и § 22, ал. 2 от ПЗР към Наредба за изменение и допълнение на Наредба № Н -18 от 2006 г. /обн. ДВ бр. 52 от 2019 г., в сила от 02.07.2019 г. /, във връзка с чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. последно във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В жалбата си касационният жалбоподател твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното решение. Посочва, че ползваното от дружеството фискално устройство е от одобрен тип. Моли решението на Районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена.  

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител излага съображения за законосъобразност на решението на Районния съд, моли да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на решението на Районния съд.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното НП, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е приел за установено, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, описано в акта за установяване на административно нарушение; изложил е съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН; направил е извод, че при съставяне на акта и при издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на НП; счел е, че размерът на наложената имуществена санкция е правилно определен.

Решението на Районния съд е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд са съобразени със събраните по делото доказателства и с приложимото право. Възраженията на касационния жалбоподател са неоснователни.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, при извършена на жалбоподателя на 28.10.2019 г. в 11:55 часа проверка в търговски обект – газ и бензиностанция, находящ се в гр. Твърдица, от служители на ТД на НАП– Бургас, отразена в Протокол за извършена проверка от същата дата, е констатирано, че: продажбите на течни горива се извършват с въведена в експлоатация електронна система с фискална памет /ЕСФП/ модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs, с индивидуален № ******** и номер на фискалната памет ********, с нивомерна измервателна система NETRONIK OPTILEVEL и средства за измерване на разход: газ- колонка LPGK 220 - един брой с един брой пистолет за зареждане и бензиноколонка Salzkotten MPD със сериен № 21809.3 и номер от Държавния регистър 2125 с два броя пистолети за зареждане на гориво - дизел и бензин А95; при проверка на регистъра на одобрени модели електронни системи с фискална памет и средства за измерване, достъпен на електронния адрес на НАП, обновен към 28.10.2019 г., е установено, че за въведената в експлоатация в търговския обект ЕСФП модел DFS-Q7S-KL, одобрена със свидетелство № 173fs, няма одобрено средство за измерване  на разход - бензиноколонка Salzkotten MPD с номер от Държавния регистър 2125. За констатираното нарушение е съставен АУАН на 05.11.2019 г., в който актосъставителят е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, тъй като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП фискално устройство- ЕСФП за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход за стопанисвания търговски обект. Въз основа на съставения АУАН, на 25.11.2019 г. е издадено процесното НП.

С оглед установените по делото факти, включително и от гласните доказателства в първоинстанционното производство, изводът на Районния съд, че по делото е установено, че търговското дружество е извършило процесното административно нарушение, е правилен. По делото са събрани доказателства, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП електронна система с фискална памет за отчитане на оборотите от продажби на течни горива чрез одобрено по смисъла на Закона за измерванията средство за измерване на разход, тъй като въведеното в експлоатация в проверявания обект средство за измерване на разход – с номер от Държавния регистър 2125, не е одобрено да работи с въведената в експлоатация в търговския обект електронна система с фискална памет.

Правилни са и изводите на Районния съд, че процесното административно нарушение не носи белезите на маловажен случай. От събраните по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на закона. Касационният жалбоподател е търговец по занятие и като такъв е длъжен при осъществяване на търговската си дейност да полага квалифицираната грижа на добър търговец. С неизпълнението на задължението по чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ търговското дружество е осъществило поведение, противоречащо на установения ред за отчетност. Предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на обстоятелства, които да сочат, че конкретното нарушение представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, Районният съд обосновано е приел, че не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

По изложените съображения, Районният съд правилно е потвърдил процесното наказателно постановление, издавайки валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция за приходите, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 и ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260045 от 24.09.2020 г., постановено по АНД № 861 / 2020 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА „Искра-АТ” ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Твърдица, представлявано от у. М.П. Д., да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.                         

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: