№ 1092
гр. Варна, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20233100501464 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
С решение № 1111/03.04.2023 год., постановено по гр.д. № 2320/2022
год., ВРС – 8 състав, съдът е осъдил „ЕДЕЛВАЙС МЕНИДЖМЪНТ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Генерал
Скобелев“ № 66, ет. 4, ап. 9, да заплати на „АРГУМЕНТ ИНВЕСТ” ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Петър
Богдан“ № 19, ет. 2, ап. 2, сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева),
представляваща незаплатено възнаграждение за предоставени консултантски
услуги по Договор за консултантски услуги от 02.11.2021 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 24.02.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за разноски.
Недоволен от горното решение е останал ответника, който обжалва
постановеното решение с бланкетни твърдения за неговата неправилност и
необоснованост. Моли за отмяна на решението на ВРС и постановяване на
1
друго, с което се отхвърли предявения иск като се присъдят разноски.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна не депозира писмен отговор.
В с.з. по същество, въззивникът не се явява и не се представлява.
В с.з. по същество, въззиваемата страна не изпраща представител и не
изразява становище по същество на спора.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите и
отговорите, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В
обхвата на така посочените въззивни предели, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение съдържа реквизитите на чл.236 ГПК и е
действително. Произнасянето съответства на предявеното искане и правото
на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са
допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания относно обжалваната част от
решението, каквито не са налице релевирани в приетата за разглеждане, като
депозирана в срока по чл.259 ГПК, въззивна жалба. Посочената неправилност
и необоснованост на решението на районния съд, при липса на посочени
конкретни пороци, водещи до горното, дава основание за квалифицирането на
жалбата като бланкетна.
И след като не се установи и нарушение на императивни
материалноправни разпоредби, за които съгласно ТР № 1 от 09.12.2013 год.
по тълк.д. № 1/2013 год. на ВКС, ОСГТК, въззивният съд следи дори ако
тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване, се налага
извод за правилност на обжалвания съдебен акт, към чиито фактически и
2
правни изводи, на основание чл.272 ГПК, съдът препраща.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде оставено в
сила.
Въззиваемата страна не е сезирала съда с искане за присъждане на
разноски, поради което и такива не й следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1111/03.04.2023 год., постановено по
гр.д. № 2320/2022 год., ВРС – 8 състав.
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3