№ 155
гр. Кюстендил , 14.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на четиринадесети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Н. Братанова
като разгледа докладваното от Пенка Н. Братанова Частно наказателно дело
№ 20211500200407 по описа за 2021 година
при секретаря Вергиния Бараклийска
с участието на прокурора от КнОП И.И.
като разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 407
по описа за 2021 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на
наказанията”, раздел І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от
НПК.
Образувано е по молба на К. Т. АНД., понастоящем в Затвора- Бобов дол за
условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата администрация- юрисконсулт Г. изразява
становище за неоснователност на молбата и иска отхвърлянето й.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на предявената молба за
допускане на УПО.
Защитникът на лишения от свобода – адв. М.Б. поддържа молбата и пледира за
допускане на УПО.
Лишеният от свобода К. Т. АНД. поддържа молбата си.
Кюстендилският окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за
решаване на делото от фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните,
приема за установено следното:
1
Лишеният от свобода К. Т. АНД. е постъпил в Затвора- Бобов дол на 30.10.2017
г. за изтърпяване на наказание ЛС от 3 месеца по присъда по НОХД № 705/2013 г. на РС-
Сандански, приведено в изпълнение по реда на чл.678, ал.1 НК с присъда по НОХД №
450/15 г. БлОС. Това наказани е изтърпяно от 30.10.2017 г. до 30.01.2018 г.
Понастоящем изтърпява наказание ЛС в размер 6 години по НОХД № 450/15 г.
на БлОС за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 НК, в сила от 20.10.2017 г.
Със заповед № 66/22.01.2020 г. на Началника на затвора режимът е заменен от
строг на общ.
Със заповед № ЗО- 68/01.02.2021 г. на Началника на затвора е прместен от
затвора в ЗООТ Самораново.
Начало на наказанието: 30.01.2018г.
Към датата на произнасяне от КнОС- 14.09.2021 г. е изтърпял фактически – 3
години, 5 месеца и 14 дни; от работа- 9 месеца и 11 дни, всичко- 4 години, 2 месеца и 25
дни; остатък – 1 година 9 месеца и 5 дни.
От затворническото досие на лишения от свобода се установява, че при
постъпване в затвора е определен първоначален риск от вреди- 70 точки. Изготвена е схема
за оценяване на вероятността от ново осъждане и профил на нуждите. Изготвен е и план за
изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, първоначален доклад и заключение от
проведено скринингово изследване. Като дефицитни зони са отчетени- настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението, образование и обучение,управление на
финанси и доходи, междуличностни проблеми, умения за мислене.
От становището на ИСДВР се установява, че лишеният от свобода А. е считал
себе си като несправедливо осъден, не е осъзнал неправомерното си поведение и
причинената вреда на жертвата, не приема присъдата като справедлива. Тези обстоятелства
са мотивирали затворническата администрация да отчете риска от рецидив като среден и
кореспондиращ с дефицитните зони.
Вследствие на провежданата възпитателно-корекционна работа с А. оценката на
риска от рецидив е занижена до 56 точки по време на престоя му в Затвора гр. Бобов дол,
респ. остава в средните стойности. Отчетени са положителни промени по част от
дефицитните зони, като са останали проблемните зони и отношение към правонарушението
и умения за мислене- срвн. препланиране на присъдата от 12.11.2018 г. и последващо
оценяване на риска от рецидив. Има няколко награди за добро поведение и сътрудничество
при провеждани мероприятия в затвора.
На база отчетената положителна промяна в поведението му и след смяна на
режима е настанен в ЗООТ „Самораново“ на 18.02.2021 г. В общността заема среден статус,
2
дистанцира се от конфликти и нерегламентирани дейности, но в същото време цели
постигане на бърз начин за УПО.
По време на престоя си в затвора е осъществявал трудова дейност във фирма
„*****“. Бил е назначен за общ работник в „******“ ООД за 3 месеца, като е освобден от
работа след изтичането му поради несправяне с възложени задачи. Считано от 30.06.2021 г.
работи във фирма „******“, като се проследява поведението му на работното му място. В
ЗООТ не наказван и не е награждаван.
Становището на Началника на Затвора е, че престоят му в ЗООТ- 5 месеца е
недостатъчен, за да се проследи поведението му в условията на облекчен режим и охрана.
Неприемането на отговорността за деяниято му и наличните дефицитни и гранични зони
увеличават риск от рецидив на свобода, поради което същият не следва да бъде
освобождаван.
Предвид гореизложеното, КнОС намира, че молбата на лишения от свобода е
неоснователна и следва да се остави без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70, ал.1 НК за допускане на условно предсрочно
освобождаване на лишеното от свобода лице не са налице. Действително А. е изтърпял
фактически повече от 1/3 от наложеното му наказание, респ. първата предпоставка по чл.70,
ал.1, т.2 НК е налице. Не е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за
удовлетворяване на молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разп. на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за тях в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от
оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 от с.з., както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба
изисква цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е завършено,
респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието, като
работата по плана не е завършена. Действително при престоя си в мястото за лишаване от
свобода, А. няма налагани наказания, има награди преди преместването си в ЗООТ,
упражнявал е трудова дейност, спазвал е режимните ограничения. Тези обстоятелства следва
да се отчетат в положителен аспект във връзка с поправянето му, като КнОС изрично
подчертава, че криминалното му минало не следва да се отчита в негативен план, доколкото
3
същото не е от кръга обстоятелства, подлежащи на преценка по чл. 439а от НПК.
Независимо от това настоящият съдебен състав намира, че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на наказанието,
като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е обстоятелството, че няма
напредък в областта на дефицитните зони-отношение към правонарушението и умения за
мислене. Необходимо е да се отчете такъв напредък с оглед необходимостта от формиране
на по- зряло отношение към живота, елиминиране на асоциалните прояви и заемане на
критична позиция към поставените целви и намерения.
Престоят на А. в ЗООТ е твърде кратък, за да се обоснове краен извод, че
превъзпитателния процес при него е завършил. Действително, същият е имал добро
поведение до момента на преместването си, свидетелство за което са и приложените
заповеди за награди; участвал е в културни мероприятия. Тези обстоятелства са и мотив за
смяната му на режима и преместването му в ЗООТ. След този момент обаче не е имал
награди, но е спразвал режимните ограничения и е упражнявал обществено полезен труд.
Същевременно, доколкото е постъпил на работа на 30.06.2021 г., няма данни какво е
поведението на работното му място, респ. необходимо е да се проследи същото при тези
условия и да се прецени степента на справяне с трудовите задачи. (Това е особено важно с
оглед данните, че е бил освободен от работа в предходен момент поради несправяне с тях).
В този аспект е наложително: да се изпълнят целите на плана на присъдата; да се затвърдят
постиганите до този момент резултати, да продължи работата по дефицитните и гранични
зони, да се извърши за по- продължителен период наблюдение и оценка на способността му
да усвоява социалноприемливо поведение, свързано със зачитане на личната
неприкосновеност на личността. Всички това сочи на необходимост към продължаване на
работата с него по посока проверка на постигнатите достижения и възможностите да
подчини поведението си на вътрешния ред, дисциплина и законови ограничения.
Тези обстоятелства сочат, че по отношение на А. е налице необходимост от още
време за затвърждаване на положителните промени и за изпълнение договорения план на
присъдата. КнОС гради този си извод върху становището на затворническата
администрация, според която по отношение на А. следва да се изпълни прогресивната
пенитенциарна система. Действително, нейното изъпленние не е предпоставка, предвидена
в закона за допускане на УПО, но чрез нея се доказват трайно установени законосъобразни
модели на поведение. Настоящата инстанция счита, че следва да се довери на тези оценки и
становища, имащи най- пряко наблюдение и контакт с лицето през значителен период от
време. Без да се оспорва положителния напредък на А., оценката на администрацията
обективно е свързана с необходимостта от продължаване на работата в корекционен план.
Наред с изложеното КнОС намира за необходимо да отбележи, че условното
предсрочно освобождаване е правна възможност, предоставена от закона на затворници с
поведение, надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието ЛС, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието.
4
Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и липсата на нарушения на
реда следва да е правило при изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо
задължително до условно освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение
трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО. Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е въведено
изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на изтърпяване на
наказанието. Обстоятелството, че А. има дължимото поведение, което е задължително
съобразно мястото на изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се
спазват там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В
тази насока следва да се подчертае, че преследваната легитимна цел при изтърпяване на
наказанието е да се постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да
не е формално, а да има трайни и положителни прояви в изграждането на позитивен и
законосъобразен модел на поведение.
Ето защо въпреки настъпилите позитивни промени в поведението на лишения от
свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се приеме наличие на
завършеност на корекционния процес. Това обстоятелство е необходимо с оглед нуждата от
създаване на устойчиво поведение и самокритичност у лишения от свобода, от постигане в
пълна степен на необходимата пълнота и стабилност на постигнатите до този момент
положителни промени.
В този аспект заключението на съда е, че изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната генералната
превенция на наказанието. Необходимо е да да продължи индивидуалната работа с него по
посока на изграждане на способности за конструктивно решаване на проблемите и на
задълбочаване на постигнатите резултати по отношение на незавършилия процес на
превъзпитание и поправяне. И това е така, тъй като съгласно установената съдебна практика
- ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г., констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение
към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за
постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на
осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на съзнателни и
цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да
сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, както и по пълно изпълнение на заложените
цели при планирането на присъдата.
По тези съображения, съдът намира, че молбата на осъдения К. Т. АНД. за
допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.439- 440 НПК, окръжният съд
5
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. Т. АНД., с ЕГН –**********,
понастоящем в Затвора - Бобов дол- ЗООТ Самораново, роден на 03.09.1984 г. в ****,
Благоевградска област, българин, с българско гражданство, с основно образование,
неженен, осъждан, за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
останалата част от наказанието „лишаване от свобода” , постановено по НОХД № 450/15 г.
на ОС- Благоевград за престъпление по чл.152, ал.4, т.1 НК , в сила от 20.10.2017 г. на ОС-
Благоевград, в размер на 6 години с неизтърпян остатък към 14.09.2021 г. в размер на 1
година 6 месеца и 14 дни.
Предложения или нова молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от
6 месеца от влизане в сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен
дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на определението затворническото досие на лишения от
свобода да се изпрати на Затвора- Бобов дол.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
6