Определение по дело №311/2023 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 265
Дата: 20 март 2023 г. (в сила от 20 март 2023 г.)
Съдия: Владимир Астарджиев
Дело: 20231000600311
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 15 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 265
гр. София, 20.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева
като разгледа докладваното от Владимир Астарджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20231000600311 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 от НПК вр. глава ХХІІ от
НПК.
С определение от 01.03.2023г. по НЧД №140/2023г. по описа на ОС-
Враца съдът е оставил без уважение искането на лишения от свобода Н. Г. П.
за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода” за срок от две години, наложено му по
НОХД №318/2018г. по описа на РС-Ботевград, НО, 3 състав с присъда от
13.07.2020г., в сила от 11.04.2022г.
Срещу определението на окръжния съд в законоустановения срок е
постъпила жалба от осъдения Н. Г. П. чрез упълномощения защитник - адв.Й.
Н., с която се иска отмяна на определението на първата инстанция и
уважаване на молбата на осъденото лице за условно предсрочно
освобождаване. Сочи се, че са налице предпоставките за условно предсрочно
освобождаване на осъденото лице, като се набляга на малкия остатък за
изтърпяване, на обстоятелството, че с осъденото лице на практика не се
работи от затворническата администрация, както и на наличните
положителни социални предпоставки за уважаване на жалбата.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите в жалбата и
след като в съответствие с чл.345 НПК провери изцяло правилността на
1
атакуваното определение, констатира, че същото трябва да бъде потвърдено
поради следните съображения:

Определението на първата инстанция е допустимо съобразно чл.440,
ал.1 НПК.
В мотивите си първоинстанционният съд е направил разбор на
предпоставките по чл.70 НК и по чл.439а НПК, като изводът на съда за
невъзможност да се приложи института на условното предсрочно
освобождаване е правилен и законосъобразен.
В изпълнение на правомощията си по чл.345 НПК, при направен
собствен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав намира следното:

Жалбата е неоснователна.
Формално осъденият П. е придобил право по чл.70, ал.1, т.1 НК да
бъде условно предсрочно освободен. Той е изтърпял фактически повече от
половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ за
престъпление, което не представлява опасен рецидив.
В същото време поведението на лишения от свобода в затвора не се
отличава с изискваната от посочения законов текст изключителност и Н. Г. П.
не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне, които да позволят
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Жалбоподателят Н. Г. П. е бил осъден за извършени престъпления
по чл.269, ал.1 НК и по чл.216, ал.1 НК от РС-Ботевград, НО, 3 състав по
НОХД №318/2018г. с присъда от 13.07.2020г., влязла в сила от 11.04.2022г.,
като е наложено общо наказание в размер на две години „лишаване от
свобода“, по което се иска да бъде постановено предсрочно освобождаване
под условие.
Към датата на съдебното заседание на първата инстанция -
01.03.2023г. са били изтърпени фактически осемнадесет месеца и двадесет и
осем дни, от работа - един месец и двадесет и пет дни, а остатъкът за
изтърпяване е бил три месеца и седем дни.
Осъденият Н. Г. П. е имал конформно поведение в местата за
2
лишаване от свобода, като рискът от рецидив е в среден размер - 48 точки,
като е редуциран с 2 точки спрямо първоначалната оценка от 50 точки.
Осъденият П. е награждаван един път и работи.
По време на престоя си в местата за лишаване от свобода осъденият
е бил наказан веднъж за дисциплинарно нарушение, свързано с възникнал
конфликт с друг затворник и нанасяне на удари по него. Това обстоятелство,
наред с предишните многобройни осъждания на Н. Г. П. за хулиганства,
телесни повреди на трети лица, и за поредица престъпления по чл.269 и
чл.270 НК по мнението на настоящия състав не позволяват да се отчете
някакво значително поправяне на осъденото лице.
Вярно е посоченото в жалбата, че малкият остатък от наказанието
надали ще доведе до някаква коренна промяна в поведението и в
криминалните нагласи на осъдения П., но това не означава, че този осъден
следва да се възползва от привилегията, която дава институтът на условното
предсрочно освобождаване.
Според изготвените от затворническата администрация документи
са налице редица дефицитни зони, в които е необходимо продължаване на
корекционния процес, независимо от краткото оставащо време за изтърпяване
на присъдата.
Настоящият съдебен състав дава приоритет най-вече на
заключението, че осъденото лице не проявява самокритичност към
извършените престъпления и омаловажава тяхната опасност, като не приема
присъдата за справедлива и не разпознава факторите, които са допринесли за
извършване на поредното престъпление срещу реда на управлението. Налице
са няколко проблемни зони, свързани с липсата на промяна в нагласите за
водене на законосъобразен начин на живот и рецидивиращото девиантно
поведение.
Престоят на осъденото лице в местата за лишаване от свобода не се
отличава с нищо от изискуемото нормално поведение в подобен тип места, за
да се отчете някаква положителна промяна при този пореден престой в
затвора.
Осъденият П. дължи показването на значителни усилия за своето
поправяне и превъзпитание, които не са разкрити по време на настоящия му
3
престой в пенитенциарното заведение. Липсва същностна промяна в
поведението и в нагласите на осъдения.
Според настоящия съдебен състав тези факти са достатъчни, за да се
приеме, че осъденият Н. Г. П. не може да бъде освободен условно
предсрочно.
Институтът на условното предсрочно освобождаване предполага
лишеният от свобода със своето поведение да е показал и доказал своето
поправяне в затворническата среда, като осъденият трябва да е положил
достатъчно активни и продължителни усилия в тази насока, тъй като
условното предсрочно освобождаване е изключение от общия принцип, че
наложените наказания трябва да се изтърпят напълно, за да се постигнат
целите на наказателната репресия, установени в закона.
Възраженията на защитата срещу възприемането от първата
инстанция на мнението на затворническата администрация и позоваването
върху това мнение в мотивите на определението, не могат да се споделят.
Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да изясни
действителното състояние на осъденото лице в местата за лишаване от
свобода и перспективите за него до края на срока на присъдата, като е отчел
допълнително събраните справки от съответните длъжностни лица в
пенитенциарното заведение. Трябва да се посочи, че съгласно чл.439а, ал.2
НПК докладите и справките от затворническата администрация са един от
основните източници за преценка на материалноправните предпоставки по
чл.70 НК, доколкото лицата, които работят с осъдените в местата за лишаване
от свобода са най-близко до тяхното ежедневно поведение и нужди и имат
най-пряко и професионално впечатление от държането и живота на осъдените
лица.
Представените от защитата доказателства за социалната интеграция
на осъденото лице не могат да променят извода за необходимостта от пълно
изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода“ в размера,
определен от съда, доколкото тази социална интеграция е била факт и към
момента на извършване на поредното престъпление от осъдения П. и не го е
демотивирала да пристъпи закона отново.

4
С оглед изложените съображения определението на ОС-Враца
трябва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него се явява неоснователна.

Водим от горното и на основание чл.440, ал.2 от НПК вр. чл.345,
ал.3 вр. ал.2 НПК‚ Софийски апелативен съд, 6 състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 01.03.2023г.‚ постановено по
НЧД №140/2023г. по описа на ОС-Враца, с което е оставено без уважение
искането на лишения от свобода Н. Г. П. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от
свобода”, определено му по НОХД №318/2018г. по описа на РС-Ботевград,
НО, 3 състав с присъда от 13.07.2020г., в сила от 11.04.2022г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.


ПРЕПИС от определението да се изпрати на осъденото лице, на
неговия защитник и на ръководството на Затвора-гр.Враца.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5