Решение по дело №670/2018 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 180
Дата: 13 юли 2020 г.
Съдия: Мария Георгиева Аджемова
Дело: 20181400100670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 180

 

гр. ВРАЦА,  13.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  гражданско                   отделение в

публичното заседание на  02.07.10 г.      в състав:

 

Председател: Мария Аджемова

    Членове:

                                    

в присъствието на:

прокурора                секретар  Галина Емилова

като разгледа докладваното  от  съдията             

    гр.   дело N` 670   по описа за 2018   год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е образувано по мотивирано искане на КПКОНПИ /Комисията/ с БУЛСТАТ ********* и седалище гр.София срещу К.М.К. с ЕГН ********** *** за отнемане в полза на държавата на имущество на стойност 153 546.86 лв., както следва:

       На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):

         ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 5 дка земя четвърта категория, намираща се в местността „КРУШОВСКИ ДОЛ”, която е имот № 017036, парцел № 36 от масив № 17, с граници на имота: № 000163, № 017037, № 017039, 017034 и № 017033, придобит с нотариален акт № 57, том II, рег. № 2130, дело №  226 от 07.05.2009 г. Пазарна стойност към настоящия момент 5 000 лв.

         Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 220 D“, рег. № ВР *** ВН, дата на първа регистрация 15.04.1994 г., придобит с договор от 08.07.2014 г. за сумата от 1 950 лв. Рама № WDB2021211F083273, двигател № 60491012002603.Пазарна стойност към настоящият момент 1 500 лв.

         Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S 500 4 Матик“, рег. № ВР *** ВР, дата н  първа регистрация 18.12.2006 г., придобит с договор от 26.09.2014 г. за сумата от 9 900 лв. Рама № WDD2211861A116155, двигател № 27396830117203. Пазарна стойност към момента 20 500 лв.

         Сума в размер на 18 382,80 лв., представляваща вноски от трети лица по банкова сметка *** ***, открита 02.01.2007 г. в „ЦКБ“ АД с титуляр К.М.К..

          Сума в размер на 5 950 лв., представляваща вноска по депозит по банкова сметка *** ***, открита 02.01.2007 г. в „ЦКБ“ АД с титуляр К.М.К..

          Сума в размер общо на 27 830 лв ., представляваща вноски по сметка (спестовна) IBAN ***, в периода 29.11.2008 г. – 2012 г., открита в „ЦКБ“ АД, с титуляр К.М.К., тъй като не е установен законен източник на средства за придобИ.ето ѝ.

           Сума в размер общо на 24 800 лв., представляваща вноски от трети лица по сметка (спестовна) IBAN ***, сметка (спестовна) IBAN ***.

           Сума в размер на 5 000 лв., представляваща продажна цена на дружествен капитал на ЕООД „КРИС-СТРОЙ 87“, БУЛСТАТ *********.

           Сума в размер на 15 440,06 лв., представляваща върната сума от лизингодател СофАм Лизинг“ ООД по договор за лизинг № 82033/31.07.2014 г. за лек автомобил марка: „Мерцедес“, модел „С 500“, с paмa WDD2211711A049641, тъй като проверяваното лице К.М.К. не е разполагало със законни средства за вноските по лизинга.

          На основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.):

          Сума в размер на 1 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 8,800 дка в землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца;

          Сума в размер на 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 4,573 дка землището на с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца;

          Сума в размер на 2 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 13,847 дка по плана на земеразделяне на с. Нивянин, общ. Борован, обл. Враца;

          Сума в размер на 1 050 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 5,000 дка намиращ се в с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца;

          Сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. № ВР *** ВК;

          Сума в размер на 12 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 8“, рег. № ВР *** ВК;

          Сума в размер на 1 594 лв., представляваща заплатената сума за лизингов автомобил, а именно: Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, рег. № ВР *** ВН;

          Сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ВР *** ВН.

    Комисията представя доказателства и иска да й се присъдят съдебните и деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

         В мотивираното искане се поддържа, че описаното имущество на ответника К. е на значителна стойност и за придобИ.ето му няма данни за законна източници на средства, като ответникът е привлечен в качеството на обвиняем по ДП № 10/2016 г., по описа на ГД „БОП“, прокурорска преписка № 552/2015 г. на Специализирана прокуратура за това че: в периода от началото на 2013 г. до 26.05.2016 г. на територията на обл. Враца, участвал в организирана престъпна група, по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано трайно сдружение на осем лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления - по чл. 252, ал. 1 НК, по чл. 213а НК и по чл. 214 НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Ц.К.Ч., ЕГН **********, в която участвали още М.Ц.Ч., ЕГН **********, И. Й. Т., ЕГН **********, Д.Е.К., ЕГН **********, С. М. Д., ЕГН **********, В.Д.Ф., с ЕГН ********** и И. П. Т., ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК.

            В законоустановения 14 дн. срок, на 22.10.18 г.  ответникът е представил декларация по чл. 57 от ЗОПДНПИ /отм./ и молба, в която се изразява становище по образуваното производство и се представят писмени доказателства - информация за извършени сделки с недвижими имоти за периода от 01.01.06 г.; два бр. нот. актове № 175/04.09.06 г. и № 49/06.12.06 г.; записи на заповед за дължими от ответника суми на физически лица и обяснения към искане за предоставяне на данни от НАП Велико Търново, ТД офис гр. Враца. Във вр. с представените доказателства и становища, ответникът възразява по изследваните факти и извършения от Комисията анализ на същите, от който тя е приела, че е налице  несъответствие между получените доходи и направените разходи.

       С вх. № 1578/15.02.19 г. е постъпил отговор от ответника К., по чл. 131 от ГПК, в който той възразява срещу допустимостта на предявените искове, тъй като не е спазен преклузивния според ответника срок оп чл. 27, ал. 1 от ЗОПДНПИ отм., който най-късно в казуса е изтекъл на 20.12.17 г., а производството е образувано с решение на Комисията № 710/05.09.18 г. При невъзприемане на това становище и тъй като е образувано ТД пред ВКС № 1/18 г., по което съдът следва да се произнесе по вида на срока по чл. 27., ал. 1 от ЗОПДНПИ, ответникът моли за спиране производството по делото.

      По същество, ответникът оспорва предявените искове, тъй като били допуснати от Комисията-ищец нарушения на закона, логически и фактически грешки, от които следва извода, че исковете са недоказани. Допуснато било нарушение на чл. 63, ал.1 от ЗОПДНПИ тъй като пазарната оценка на имотите не била извършена към момента на предявяване на исковата молба. Ответникът прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност по чл. 73 от ЗОПДНПИ и заявява, че прави възражение за настъпила давност за всички придобити от него имоти за периода преди 17.12.08 г., тъй като исковата молба е депозирана на 17.12.18 г. Ответникът намира за необоснован и без доказателства извода на Комисията, че доходите, които е получил след продажба на имоти през м. 09 и м. 12/2006 г., е използвал за придобИ.е на други имоти през м. 12/2006 г. Ответникът намира също, че неправилно и в нарушение на материалния закон, ответната Комисия не съобразила в анализа си, обстоятелството, че той има задължения към трети лица-кредитори на основание представени по делото преписи от записи на заповед. В тази връзка, ответникът моли окръжен съд да допусне до разпит физическите лица кредитори по записите на заповед, които да заявят и потвърдят претенциите си към него. Намира, че Комисията неправилно не е възприела възражението му, че на сватбеното му тържество е получил подаръци от различни лица на стойност 200 000 лв., само с мотива, че не е сключил гр. брак с Н.Р., с която живеел на съпружески начала. Моли да бъдат допуснати до свидетели, по приложен списък, които ще установяват обстоятелството, че на сватбеното му тържество са дарили конкретни суми. Ответникът намира, че комисията неправилно е приела, че той не живее на съпружески начала с Н.Р. и нямат общо домакинство, приходи и разхода. В тази връзка моли да бъде допусната до разпит Н.Р.. Ответникът моли да се бъде допусната до разпит и майка му А.Е.Х., която да установи, че той и Н.Р. живеят на съпружески начала в нейния дом в село ***.

   Окръжен съд, като взе предвид постъпилата искова молба и съобразявайки представените по делото доказателства в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

  Предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от надлежна страна, а именно КПКОНПИ по реда на чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ при спазване правилата на родовата и местната подсъдност.

  Налице е правен интерес на Комисията, с оглед твърдяното, че е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход за целия проверяван период по смисъла на пар. 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ и подлежи на отнемане в полза на държавата.

  Изпълнено е и особеното изискване на чл. 22, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм/ - ответникът К. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по ДП № 10/16 г. по описа на ГД "БОП", прокурорска преписка № 552/15 г. на  Специализираната прокуратура за извършено престъпление по чл.321, ал. 3, пр. 2, вр. 2, т. 2 вр. с ал. 2 НК, което попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1 т. 23 от ЗОПДНПИ.

   След сезиране от компетентния орган, а именно с акт на директора на съответната ТД е образувана проверка по отношение на лицето К., за което е получено уведомление с цел събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имуществото, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност. За ответника е образувана проверка с протокол № ТД02 Бл/УВ2573 от 20.06.16 г. и е започнало събиране на доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 28 и сл. от ЗОПДНПИ.

    Данните от извършената проверка и постъпилите по надлежния ред доказателства са анализирани, изготвен е икономически анализ от инспектор-икономист, от които се установило, че в периода предмет на обследване 20.06.2006 г. до 20.06.16 г. К. е придобил имущество общо в размер на 436 634.38 лв., установен е нетен доход в отрицателен размер на 62 960.53 лв. и е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на ответника К. 499 549.91 лв., което е значително несъответствие по смисъла на пар. 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ и във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ, тоест е над 150 000 лв. за придобИ.ето, на което не е установен законен източник на средства.

      С оглед на изложеното, ответникът К. разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по предявения от държавата на основание чл. 74, ал.1 от ЗОПДНПИ иск.

     Направеното от ответника възражение, че решението на Комисията за предявяване на иска е взето извън преклузивния срок, съдът намира за неоснователно. Този правен въпрос попада в предмета на ТД № 1/18 г. на ОСГК на ВКС, което е образувано по следния правен въпрос: какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД /отм./, съответно по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, за възникването, надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на Държавата за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т. е. – преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.); , съответно – по чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); и по чл. 112, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКОНПИ, срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно – допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 от ЗОПДИППД (отм.); , чл. 74 от ЗОПДНПИ (отм.); и по чл. 153 от ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. По това тълкувателно дело към настоящия момент има постановен съдебен акт от ВКС - решение № 1/04.06.20 г., което задължително следва да се съобразява от съдилищата,  а именно:  - Изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е ИНСТРУКТИВЕН и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок.

      Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОПДНПИ предвижда, че Комисията (КОНПИ) образува производство по този закон, когато може да се направи основателно предположение, че дадено имущество е незаконно придобито", а съгласно ал. 2 на същия текст "Обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице".

      Съгласно чл. 62 ЗОПДНПИ "По реда на този закон се отнема в полза на държавата незаконно придобито имущество". За незаконно придобито имущество закона приема такова имущество, за придобИ.ето на което не са установени законни източници.

     Изрично разпоредбата на чл. 63, ал. 2 ЗОПДНПИ предвижда, че имуществото по чл. 62 от закона включва: лично имущество на проверяваното лице; имущество, придобито лично от двамата съпрузи или от лицата във фактическо съжителство; имуществото на ненавършилите пълнолетие деца; имуществото на съпруга на проверяваното лице, независимо от избрания от съпрузите режим на имуществени отношения; имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.

     На отнемане обаче подлежи само незаконно придобито имущество. Съгласно разпоредбата на текста на ЗОПДНПИ незаконно придобито е това имущество, за придобИ.ето на което не са установени законни източници, т. е. когато след проверка от страна на органите на Комисията се установи наличие на "значително несъответствие" в имуществото на лицето.

     Изрично § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ предвижда, че значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. За да се установи размера на значителното несъответствие следва да бъде проверен и съпоставен размера на "нетните доходи" (това са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му) и на "обичайните разходи" (това са разходите за издръжка на лицето и на членовете на семейството му съобразно данните на НСИ) и на извънредните разходи на проверяваното лице и свързаните с него лица.

     В настоящия процес по един безспорен и категоричен начин от писмените доказателства и в частност от заключението на СИЕ, която окръжен съд преценява като обективна и компетентна, приета от съдебния състав в публично заседание проведено на 02.07.20 г. се установява, че за целия проверяван период е налице несъответствие. Тази стойност надвишава значително визираното в § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ, където като "значително несъответствие " е прието такова в размер на 150 000 лв. Като това несъответствие е в отрицателна величина над 500 000 лв. при всички варианти, които е изготвило вещото лице по искане на страните и съда.

     Предвид на изложеното неоснователни са твърденията на ответника, че имуществото е придобито със законни средства. В процеса не се установи ответника да е разполагал със средства от законни източници за придобИ.е на активите, отнемането в полза на държавата, на които се иска. Същевременно видно от заключението на СИЕ /неоспорена от страните/, по години направени изчисленията за целия период, е установеното значително несъответствие между нетните доходи и придобитото от ответника имущество.

     От друга страна следва да се има предвид, че за ответника в процеса е налице възможността с всички допустими доказателствени средства да установи действително наличието на законен източник на доходите си, но това не бе сторено, въпреки дадената възможност от съда.

     На следващо място текста на чл. 27, ал. З от Закона въвежда строго фиксиран период, в който може да продължи обследване на имуществото на проверяваното лице, а именно: "Проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й.

     По отношение на ответника в настоящия процес проверката започва с протокол от 20.06.2016 г., т. е. проверявания период е от 20.06.2006 г. до 20.06.2016 г. за К.К.. Следователно държавата има право да установява наличие на незаконно придобито имущество за период от 10 години назад от датата на протокола за започване на проверката по отношение на ответника.

     Основателността на предявените искове против ответника К. касае наличието или липсата на законен източник на средства за придобИ.е на имуществото, отнемането на което се иска. Следва да се има предвид, че изследването на процеса на придобИ.е на имуществото изисква обстоен икономически анализ на имотното състояние на ответиника през проверявания период. Този анализ изисква изследване размера и източниците на законните доходи на ответника през проверявания период; размера на обичайните разходи за издръжка на живота; размера на платените публични задължения и др. Необходимо е също така законно установените доходи на ответника да се съпоставят по размер с притежаваното имущество, за да се прецени дали ответника е разполагал с необходимите за това законно получени средства.

    От събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че през проверявания период ответникът К. е придобил и се е разпоредили с имущество, като за целия период е налице значително несъответствие или размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход надвишава 150 000 лв.

    Основателността на предявените искове против ответника до голяма степен зависи от наличието или липсата на законен източник на средства за придобИ.е на имуществото, отнемането на което се иска. От приложените към искането доказателства е видно, че Комисията ищец е работила с пазарните стойности на придобитото имущество към момента на придобИ.е и към момента на неговото отчуждаване.

    Хипотезата на чл. 21, ал. 2 на ЗОПДНПИ във връзка с чл. 74 от ЗОПДНПИ има предвид стойността на имуществото за проверявания период като обективна величина, а не цената по отделните сделки като показател за приход на конкретното лице. Критерият на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ се отнася до придобитото имущество като цяло през проверявания период. Стойността е сборна, но е пазарната, реално съобразена към момента на придобИ.е на процесната движимост или недвижимост, а стойността на парите е номиналната, т. е. за всеки елемент от актива на имуществото се преценява поотделно този показател, за което и Комисията в предварителното производство, а и съда след предявяване на иска, е правилно да ползват заключение на вещи лица. По аргумент от чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ същата величина съставлява сбор от стойността на придобитото, относима и съпоставима към една друга обективна, подлежаща на конкретна преценка и доказване величина, а именно доходите от законен източник на средства. Докато придобивната цена при закупуването на недвижим имот е величината, по отношение, на която страните по сделката са постигнали съгласие и същата е пряко обусловена от субективната им воля, то стойността на имуществото, предмет на същата сделка, независимо от формата на нейното легализиране, е величина обективна. Обвързвайки правното основание за отнемане на имущество в полза на държавата със стойностен критерии, законът налага тълкуването му като обективен, тъй като се касае за уредба на фактически състав. При заявената като платена и получена в нотариален акт цена или в договора за покупко-продажба на МПС по възмездна сделка между лицето ответник по иска за отнемане и друг гражданскоправен субект, държавата нито участва в сделката им, нито закона я обвързва да счита отразената цена за официално удостоверение. Официално удостоверени от нотариуса са единствено частните изявления на явилите се пред него лица. В тази връзка нотариалният акт, съответно договора за продажба на МПС не съставлява официален документ за стойността на сделката, за да е нужно законодателят изрично да извежда специално правило за целите на друг закон, по презумпция или като средство за оборване на официално удостоверени обстоятелства при облекчена тежест и направеното възражение на ответника К. в този смисъл е неоснователно.

     Във връзка със възраженията на ответника за неправилно изчислени приходи и направените разходи през проверявания период заявени в декларацията по чл. 57 от ЗОПДНПИ и в отговора по чл. 131 от ГПК, окръжен съд намира следното.

Навеждат се твърдения, че ответникът разполагал с парични общо в размер на 200 000 лв., което обстоятелство комисията не е взела превдид, получени като дарение от различни лица по повод тържеството при заживяването му на съпружески начала с майката на децата му Н. Р.О., доколкото ответникът не е сключил граждански брак с Н. О.. За установяване на това твърдение, К. не е представил писмени доказателства, моли да бъдат допуснати до разпит само свидетели. С оглед забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, окръжен съд е отказал да допусне до разпит сочените от ответника свидетели, които ще установяват сключването на договори за дарение по големи от 5 000 лв. Допуснати са до разпит само свидетели, които ще установяват сключването на договори за суми под 5 000 лв., по искане на ответника, при режим на довеждане, но същият не е осигурил присъствието на свидетелите в проведеното съдебно заседание на 02.07.20 г. и не е посочил уважителни причини за недовеждането им. С оглед на изложеното, окръжен съд намира, че по делото не е доказан в проверявания период доход за ответника в размер на 200 000 лв., при което правилно, както в досъдебното производство проведено от комисията-ищец, така и в настоящата искова фаза, не следва да се има предвид доход на ответника К. в размер на 200 000 лв.

      На следващо място, окръжен съд не споделя възражението на ответника, че Комисията ищец неправилно не е съобразила при изготвяне на икономическия си анализ обстоятелството, че той има задължения към трети лица кредитори на основание представени по  делото записи на заповед на стр. 784 - стр. 791  от том. ІІ и иска това да стане в настоящото исково производство, като моли окръжен съд на допусне гласни доказателства, разпит на лицата, в полза на които са издадени записите на заповед.  Записите са части документи, по отношение на които липсва нот. заверка на подписа на издалия документа - ответника К., с оглед на което документа е лишен от достоверна дата по отношение на Комисията ищец по смисъла на чл. 181, ал. 1 от ГПК. При това положение, Комисията правилно не ги и ценила при изготвяне на икономическия анализ, обосноваващ исковата претенция. Ответникът не твърди и не се представят доказателства за някои от обстоятелствата визирани в нормата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, при доказване на които може да се приеме, че към определена дата документа е съществувал. Недопустимо е със свидетелски показания, каквото искане по същество се заявява от ответника в настоящото производство, да се установява достоверността на датата на частен свидетелстващ документ, тъй като това доказване би противоречало на идеята  залегнала в нормата чл. 181, ал. 1 от ГПК. С оглед на изложеното, при изготвяне на икономическия анализ от Комисията ищец, а така също и при изготвяне на икономическия анализ от СИЕ за нуждите на настоящото исково производство, не следва да се вземат предвид представените от ищеца записи на заповед.

Ответникът намира, че по делото следва да се съобрази, че той живее на съпружески начала с майката на децата си, макар и да няма брак с нея, а също така и че живее в дома на майка си в село ***, като не плаща наем и тя го подпомага финансово. Изложените обстоятелства действително следва да се съобразят при определяне разходите на ответника, но доказателства в тази връзка не се представени по делото.

    Съдът намира за неоснователно направеното от ответника в отговора възражение за изтекла погасителна давност. За да обоснове своята теза той се позовават на разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.) според, която правата на държавата се погасяват с изтичането на 10 годишна давност, която според ал. 2 от същата правна норма започва да тече от датата на придобИ.е на имуществото. Изложените са доводи, че възражението за давност се отнася за всички имоти /движими и недвижими/ придобити в периода преди 17.12.08 г., тъй като исковата молби е депозирана на 17.12.18 г. и правото на държавата да иска отнемане на имотите придобити преди посочената дата се е погасило. Съдебният състав счита, че предвидения в чл. 73, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.) 10-годишен срок за погасяване по давност на правата на държавата по този закон не изтича към момента на предявяване на искането пред съответния окръжен съд, а към момента на започване на проверката. Производството по ЗОПДНПИ (отм.) е единно, но се осъществява в две фази – досъдебна, която се развива пред комисията и съдебна, която се развива пред съда. Настоящият състав приема, че началото на дата на производството по ЗОПДНПИ (отм.) не е предявяване на иска пред съда, а неговата първа фаза, която започва от датата на постъпване на уведомлението в случаите на чл. 22 от закона. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 27, ал. 3, според която проверката обхваща период от 10 години назад, считано от датата на започването й. В чл. 25, ал. 1 изрично е посочено, че проверката в случаите по чл. 22 започва въз основа на уведомление от прокурора до директора на съответната териториална дирекция. В случая уведомлението е получено в ТД – Благоевград на 15.06.16 г. /уведомление представено на стр. 63 от том І/, от която дата съдът приема, че компетентните държавни органи са упражнили правомощията си по закона. Поради изложените съображения настоящата инстанция счита, че правото на държавата да иска отнемане на имуществото не се е погасило, тъй като е упражнила правата си в рамките на предвидения 10 годишен абсолютен давностен срок, тъй като всички движими и недвижими имоти предмет отнемане реално или като парична равностойност в производството са придобити след 15.06.06 г.

     В хода на настоящето гражданско производство са допуснати и назначени експертизи, които, както се посочи по-горе, не са оспорени от ответника. Експерта по приетата СИЕ установява еднозначно, че за придобитите от ответника недвижими имота, МПС, за сумите представляващи вноски по лизинг, депозит и банкови сметки с титуляр ответника не е устанжвин законен източник на следсва, а за сумите представляващи вноски от трети лица по банкови сметки също с титуляр ответника, не е установено основание за получаването ми. Представените с декларацията по чл. 57 от Закона писмени доказателства са обсъдени от комисията и са съобразени при изготвяне на икономическия анализ, а също са съобразени и от експерта изготвил процесната СИЕ за нуждите на исковото производство.  

     По молба на ответника К. са допуснати гласни доказателства от настоящи състав на съда. Въпреки предоставената възможност, ответникът не е довел допуснатите до разпит свидетели без да посочи уважителни причини за това.

     В обобщение, окръжен съд намира, че в настоящето производство по един безспорен и категоричен начин се доказа искането на Комисията, при което следва да бъде отнето в полза на държавата имущество на ответника, тъй като не се установи законен източник на средствата за придобИ.ето му.

    На отнемане в полза на държавата по реда на стария закон подлежи имуществото, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, доколкото не е възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата или конфискувано по други закони. Новото в приложимия по настоящия казус Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) се състои в това, че развитието и изходът на воденото наказателно производство престават да са решаващи за отнемане на имущество по гражданската претенция на държавата. Новите положения предопределят и разширеното понятие за подлежащото на отнемане имущество, за каквото по силата на чл. 1, ал. 2 ЗОПДНПИ се счита имуществото, за придобИ.ето на което не е установен законен източник. В новия ЗОПДНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от Комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от Комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата в двата закона ясно личи и от заглавията им, като на отнемане по стария закон подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по новия - незаконно придобито имущество. (Решение № 14/10.02.2016 г. ВАС -в. гр. д. № 581/2015 г.)

     При тези обстоятелства се налага извода, че по отношение на придобитото от ответника имущество са изпълнени изискванията на чл. 62 и чл. 72 от ЗОПДНПИ, тъй като, за да бъде признато едно имущество за незаконно придобито и отнето в полза на държавата за придобИ.ето му, следва да не е установен законен източник. Изпълнени са условията на чл. 21, ал. 2 ЗОПДНПИ, като може да се направи основателно предположение, че имуществото е незаконно придобито, тъй като са установени значително несъответствие в имуществото на лицето – в случая за периода предмет на обследване от 20.06.2006 г. до 20.06.2016 г. К.К. е придобил имущество общо в размер на 510 837.38 лв., установен е нетен доход в размер на - 62 547.18 лв. и е налице несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на лицето в размер на -573 384.56 лв., което е значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ във връзка с чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ т. е. над 150 000 лв. за придобИ.е имуществото на ответника.

     По делото не се събраха доказателства, които да оборят това предположение, поради което следва да се приеме, че описаното по-горе процесно имущество е незаконно придобито, не е установен законен източник за доходите на ответника и имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, така както е претендирано в исковата молба.

     Предвид изхода по делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати на Комисията-ищец сумата общо 4 745 лв. разноски по делото, включваща: 145 лв. за публикация в ДВ; 1 400 лв. за съдебно оценителна експертиза; 700 лв. за оценителна експертиза на МПС; 2 500 лв. за изготвената ССЕ. На осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Комисията следва да се присъди и сумата от 450 лева за юрисконсултско възнаграждение, а полза на ВСС по сметката на окръжен съд гр. Враца сумата от 6 141.88 лв. лева държавна такса.

Водим от горното окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТНЕМА в полза на Държавата

на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от К.М.К. с ЕГН ********** ***:

      ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 5 дка земя четвърта категория, намираща се в местността „КРУШОВСКИ ДОЛ”, която е имот № 017036, парцел № 36 от масив № 17, с граници на имота: № 000163, № 017037, № 017039, 017034 и № 017033, придобит с нотариален акт № 57, том II, рег. № 2130, дело №  226 от 07.05.2009 г. Пазарна стойност към настоящия момент 5 000 лв.

      Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „С 220 D“, рег. № ВР *** ВН, дата на първа регистрация 15.04.1994 г., придобит с договор от 08.07.2014 г. за сумата от 1 950 лв. Рама № WDB2021211F083273, двигател № 60491012002603. Пазарна стойност към настоящият момент 1 500 лв.

      Лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S 500 4 Матик“, рег. № ВР *** ВР, дата н  първа регистрация 18.12.2006 г., придобит с договор от 26.09.2014 г. за сумата от 9 900 лв. Рама № WDD2211861A116155, двигател № 27396830117203. Пазарна стойност към момента 20 500 лв.

     Сума в размер на 18 382,80 лв., представляващи вноски от трети лица по банкова сметка *** ***, открита 02.01.2007 г. в „ЦКБ“ АД с титуляр К.М.К..

      Сума в размер на 5 950 лв., представляваща вноска по депозит по банкова сметка *** ***, открита 02.01.2007 г. в „ЦКБ“ АД с титуляр К.М.К..

      Сума в размер общо на 27 830 лв ., представляваща вноски по сметка (спестовна) IBAN ***, в периода 29.11.2008 г. – 2012 г., открита в „ЦКБ“ АД, с титуляр К.М.К..

      Сума в размер общо на 24 800 лв., представляваща вноски от трети лица по сметка (спестовна) IBAN ***, сметка (спестовна) IBAN ***.

      Сума в размер на 5 000 лв., представляваща продажна цена на дружествен капитал на ЕООД „КРИС-СТРОЙ 87“, БУЛСТАТ *********.

      Сума в размер на 15 440,06 лв., представляваща върната сума от лизингодател СофАм Лизинг“ ООД по договор за лизинг № 82033/31.07.2014 г. за лек автомобил марка: „Мерцедес“, модел „С 500“, с paмa WDD2211711A049641.

      На основание чл. 72, във вр. с чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) също от К.М.К. с ЕГН ********** ***

      Сума в размер на 1 600 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 8,800 дка в землището на с. ***, общ. Бяла Слатине, обл. Враца с идентификатор 071018.

      Сума в размер на 700 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 4,573 дка землището на с. ***, общ. Бяла слатина, обл. Враца, с идентификатор 154016.

      Сума в размер на 2 200 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 13,847 дка по плана на земеразделяне на с. Нивянин, общ. Борован, обл. Враца, с идентификатор 025014

      Сума в размер на 1 050 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА от 5,000 дка намиращ се в с. ***, общ. Бяла Слатина, обл. Враца, с идентификатор 017038.

       Сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 6“, рег. № ВР *** ВК;

       Сума в размер на 12 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Ауди“, модел „А 8“, рег. № ВР *** ВК;

       Сума в размер на 1 594 лв., представляваща заплатената сума за лизингов автомобил, а именно: Лек автомобил, марка „БМВ“, модел „730 Д“, рег. № ВР *** ВН;

       Сума в размер на 5 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаването на Лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, рег. № ВР *** ВН.

 ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати на ищеца КПКОНПИ с БУЛСТАТ ********* сумата 4 745 лв. представляваща съдебни разноски за настоящата инстанция и сумата 450 лв. юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА К.М.К. с ЕГН ********** *** да заплати в полза ВСС и по сметка на окръжен съд гр. Враца сумата 6 141.88 лв. държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ .......