О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 376
гр. Враца, 29.06.2023 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
ВРАЦА, троен състав, в
закрито заседание на 29.06.2023 г. /двадесет и девети юни две хиляди
двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА ЧКАД № 382 по описа на АдмС – Враца за 2023 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от АПК вр. чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
Образувано е по частна
жалба на „Б.– Т.И С.“ СД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Ц. Т. Ц., чрез пълномощника адв. В. Ч. от ***, против Определение
№ 255/25.04.2023 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е оставено
без уважение искането му за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед № 325/25.11.2022 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, издадена на основание чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ, за разпределяне на масивите за ползване за стопанската 2022/2023 г. в
землището на ***, ***, ***, като неоснователно.
В частната
жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното определение. Сочи се за
ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК изтичането на крайния
срок за подаване на заявления за подпомагане, определен с чл. 4, ал. 1 от
Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания, издадена от МЗХ на основание чл. 32, ал. 5 от
ЗПЗП. Касационният жалбоподател се позовава на указанията на ДФЗ относно
допустимите кандидати за подпомагане и условията, на които следва да отговарят.
Посочва, че разминаването в конкретния случай за землището на *** между реално
обработваните от ползвателите земеделски площи с определените им различни
такива от административния орган с издадената заповед е причина ДФ „Земеделие“
да откаже подпомагане на земеделските производители, което ще причини
значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Иска
се отмяна на обжалваното определение и да бъде уважено искането за спиране на
предварителното изпълнение.
Ответната
страна, чрез процесуалния представител *Ц. Д., в писмен отговор изразява
становище за неоснователност на жалбата и правилност на въззивното определение.
Съдът,
след като се запозна с доказателствата по делото и възраженията, изложени в
жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, с оглед на което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по жалба на „Б.– Т.И С.“ СД ***, против Заповед №
325/25.11.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца,
издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за разпределяне на масивите за
ползване за стопанската 2022/2023 г. в землището на ***, ***, ***.
Предварителното
изпълнение на заповеди от вида на оспорената е допуснато по силата на разпоредбата
на чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ.
В хода на
производството пред РС – Бяла Слатина с молба вх. № 1954/21.04.2023 г. от
жалбоподателя е направено искане за спиране на изпълнението на заповедта. Сочи
се за ново обстоятелство по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК изтичането на
крайния срок за подаване на заявления за подпомагане, определен с чл. 4, ал. 1
от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания, издадена от МЗХ на основание чл. 32, ал. 5 от
ЗПЗП. Посочва се, че прилагането на Схемата за единно плащане на площ
предоставя възможност на земеделските стопани да получат средства от
Европейския фонд за гарантиране в земеделието, като размерът на плащането се
определя на хектар използвана земя. Разминаването между реално обработваните от
жалбоподателя земеделски площи с отредените му от ответния административен
орган с оспорената заповед е основателна причина ДФ „Земеделие“ до откаже
подпомагане, което ще причини значителна и трудно поправима вреда.
С обжалваното
определение № 255/25.04.2023 г., постановено по гр. дело № 1514/2022 г. по
описа на Районен съд – Бяла Слатина, съдът е оставил без уважение искането на „Б.–
Т.И С.“ СД ***, обективирано в молба вх. № 1954/21.04.2023 г., за спиране на
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед №
325/25.11.2022 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца,
издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за разпределяне на масивите за ползване
за стопанската 2022/2023 г. в землището на ***, ***, ***, като неоснователно.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че наведените в молбата основания
не могат да бъдат преценени като трудно поправими вреди по смисъла на чл. 166,
ал. 2 от АПК. Сочи се, че засягането на търговски интереси, вкл. финансови
загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на
значимите обществени и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК.
Излагат се съображения, че спирането на предварителното изпълнение на акта по
чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ би довело до неяснота, хаос и застой при обработването
на земята, което ще се отрази неблагоприятно върху очакваната земеделска
продукция и върху рентните плащания, съответно ще засегне в по-значима степен
публичния интерес. Посочено е, че съществува законова възможност при
настъпването на вреди от предварителното изпълнение на оспорената заповед,
същите да бъдат възмездени по предвидения в закона ред, поради което не могат
да бъдат квалифицирани като непоправими.
Определението е неправилно
и следва да бъде отменено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ, обжалването на заповедта на директора на ОД
„Земеделие“ не спира изпълнението ѝ.
Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК при
всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на
оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в
сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да
причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението
може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Чл. 166, ал. 4 от АПК предвижда, че
допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на
отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може
по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. В тежест
на оспорващия е да установи необходимостта от спиране на допуснатото по закон
предварително изпълнение поради наличие на някоя от двете предпоставки,
предвидени в чл. 166, ал. 2 от АПК -
когато предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно
поправима вреда.
В разпоредбата на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК законодателят не изисква да се
установи, че публичният интерес, в защита на който е допуснал предварително
изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на
оспорващия. Разпоредбата изисква да се провери дали предварителното изпълнение
няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни,
гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали
не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се
търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК преценката на съда е върху
променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона)
предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.
В случая по делото са
представени писмени доказателства за обработваните от жалбоподателя земи преди
издаване на оспорената заповед. Съгласно приложеното Споразумение за ползване
на земеделски земи, изготвено на основание чл. 37в, ал. 2 от ЗСПЗЗ, за
стопанската 2022/2023 г. „Б.– Т.И С.“ СД ползва на правно основание имоти с
площ от 4944.442 дка; на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от ЗСПЗЗ ползва имоти с
площ от 47.420 дка; разпределени масиви съгласно проекта – 29 с обща площ от
4991.862 дка.
С оспорена Заповед №
325/25.11.2022 г. на Директора на ОД „Земеделие“ гр. Враца, е одобрен проект за
разпределение на масиви за ползване на земеделски земи в землището на *** за
стопанската 2022/2023 г., като съгласно т. 25 „Б.– Т.И С.“ СД ползва на правно
основание имоти с площ от 4888.664 дка; на основание чл. 37в, ал. 3, т. 2 от
ЗСПЗЗ ползва имоти с площ от 57.883 дка; разпределени масиви съгласно проекта –
119 с обща площ от 4946.547 дка.
Видно е, че
жалбоподателят обработва голяма по площ земеделска земя, което неминуемо е
свързано с разходи. Към датата на издаване на оспорената пред районния съд
заповед стопанската година е започнала и процесните имоти са засети и се
обработват по начин, различен от осъщественото със заповедта разпределение. По
този начин жалбоподателят е поставен в неблагоприятното положение при
кандидатстване за подпомагане с европейски средства и е налице реален риск да
не бъде одобрен за финансиране. Действително става въпрос за имуществени вреди,
обезщетяването на които може да се търси по исков ред. В разрез с обществения
интерес и частния такъв на жалбоподателя обаче е възприятието, че допускайки
причиняването на значителни вреди, при евентуалната отмяна на обжалваната
заповед би имало възможност за защита по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 203 и сл. от АПК. Правилното разбиране
е да не се допуска настъпването на вреди, още по-малко с допускане на
предварително изпълнение на един административен акт, а не след като вече са
причинени сериозни и значителни вреди, да се претендира овъзмездяване на
същите. Именно в този смисъл е и Тълкувателно решение № 5/08.09.2009 г. на ОСС
на ВАС, съгласно което законът, предвидил предварително изпълнение, цели да
защити важни държавни или обществени интереси, а не да създава предпоставки за
причиняване на вреди. Също така следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.
166, ал. 2 от АПК не поставя като единствено условие за спиране на
предварителното изпълнение вероятността от трудно поправими вреди, а алтернативно предвижда обезпечаване на
интересите на оспорващия адресат и при вероятност за причиняване на значителни
вреди от административния акт, като самостоятелно основание за спиране на
изпълнението. За да е налице основание за спиране е достатъчно съществуването
на вероятност за настъпването на значителни вреди. В случая тази вероятност е
свързана с времетраенето на стопанската година и хронологията на земеделските
дейности в рамките на нея, които неминуемо са свързани с разходи.
С оглед изложеното
касационният състав намира, че частната жалба се явява основателна и следва да
бъде уважена, като бъде отменено Определение № 255/25.04.2023 г., постановено
по гр. дело № 1514/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина и бъде
постановено спиране предварителното изпълнение на Заповед № 325/25.11.2022 г.
на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца.
Водим от горното, на
основание чл. 235, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 166, ал. 4 във вр. ал. 2 от АПК, Административен съд – Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 255/25.04.2023 г., постановено
по гр. дело № 1514/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина, с което е
оставено без уважение искането на „Б.– Т.И С.“ СД, ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от Ц. Т. Ц., обективирано в молба вх.
№ 1954/21.04.2023 г., за спиране на допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на Заповед № 325/25.11.2022 г. на Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр. Враца, издадена на основание чл. 37в, ал. 4
от ЗСПЗЗ, за разпределяне на масивите за ползване за стопанската 2022/2023 г. в
землището на ***, ***, ***, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
СПИРА
предварителното
изпълнение на Заповед № 325/25.11.2022 г. на Директора на Областна дирекция
„Земеделие“ гр. Враца, издадена на основание чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ, за
разпределяне на масивите за ползване за стопанската 2022/2023 г. в землището на
***, ***, ***, до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр. дело
№ 1514/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.