Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесета година, в
състав:
Районен съдия: Радина Хаджикирева
при
участието на секретаря Цвета Данаилова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 443 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Фронтекс
Интернешънъл” ЕАД срещу Ф.Ф.А. за заплащане на следните суми: 11 564,74 лв. – главница по договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-15745342 от 14.02.2018 г., сключен
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, 1980,38 лв. – договорна
лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2020 г., 816 лв. – мораторна лихва
за периода 21.10.2018 г. – 26.08.2019 г. и 157,41 лв. – мораторна лихва за
периода 25.01.2020 г. – 13.03.2020 г.
Ищецът „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД твърди, че на
14.02.2018 г. между третото неучастващо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.
А., клон България – в качеството на кредитор, и ответника – в качеството му на
кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № PLUS-15745342. По силата на този договор
„БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България отпуснал на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 12 000 лв., който последният
следвало да върне ведно с начислената възнаградителна лихва на 87 месечни
погасителни вноски в срок до 20.05.2025 г. Поддържа, че 11 580 лв. били
преведени по сметка на ответника, а 420 лв. били удържани като такса
ангажимент. Срещу заплащането на тази такса кредиторът се задължавал да сключи
договора при фиксиран лихвен %, който в случая бил в размер на 13,82 %. Посочил
е, че след усвояване на кредита длъжникът погасил част от задълженията си, като
впоследствие на 11.10.2018 г. преустановил плащанията. Твърди се, че ответникът
бил погасил месечните вноски с падеж до 20.09.2018 г. и след падежирането на
следващата вноска на 20.10.2020 г. бил в забава. Поддържа, че на основание
сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 19.08.2019 г.
между него и третото неучастващо лице „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.”, клон
България задължението на ответника, произтичащо от горепосочения договор за
потребителски кредит, било изкупено от него. Тъй като бил изрично упълномощен
от цедента, на 25.01.2020 г. уведомил длъжника за извършената цесия, като
упражнил и правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем. По тези
съображения моли да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника Ф.Ф.А..
В съдебно
заседание на 13.11.2020 г. ответникът, редовно призован, не се е явил, не е изпратил
упълномощен представител и не е направил искане делото да се гледа в негово
отсъствие.
Същевременно
ищецът, чрез пълномощника си, изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. В случая ответникът
не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован, и не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към
исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на исковите претенции. Ето защо, следва да се постанови решение
по реда на чл. 238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
претендираните разноски за юрисконсутско възнаграждение и държавна такса. Според
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. От своя страна, нормата на чл. 37 ЗПП
препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ, която в чл. 25, ал. 1 предвижда
възнаграждение от 100 до 300 лв. Предвид вида и характера на извършените
процесуални действия, съдът определя на ищеца възнаграждение за юрисконсулт в
размер на 100 лв. С оглед уважаването на исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в хода на настоящото
производство разноски, които възлизат на 691,80 лв.
Така мотивиран,
РС Свиленград
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Ф.Ф.А., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати по исковете с правно
основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД на „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: 11 564,74 лв. – главница по договор
за потребителски паричен кредит № PLUS-15745342 от 14.02.2018 г., сключен
с „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А., клон България, 1980,38 лв. – договорна
лихва за периода от 20.10.2018 г. до 20.01.2020 г., 816 лв. – мораторна лихва
за периода 21.10.2018 г. – 26.08.2019 г., и 157,41 лв. – мораторна лихва за
периода 25.01.2020 г. – 13.03.2020 г., както и сумата от 691,80 лв. – разноски в
производството пред първата инстанция.
Решението не подлежи на обжалване на основание
чл. 239, ал. 4 ГПК.
Районен съдия: