РЕШЕНИЕ
№ 787
гр. Благоевград, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20241210102849 по
описа за 2024 година
Производството по настоящото гр.д.№2849/2024г. по описа на Районен съд- Благоевград е
образувано по искова молба вх.№23673/21.10.2024г., подадена от Й. К. Б., ЕГН **********,
с адрес гр.Б..., против О, административен адрес гр.Бпредставлявана от Кмета на Общината,
с която е предявен положителен установителен иск за собственост с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, за признаване за установено спрямо О, че
ищецът Й. К. Б. е собственик на основание давностно владение, осъществявано от 1995
година до предявяването на иска, както и понастоящем на следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 04279.625.49 /нула четири хиляди двеста седемдесет и
девет точка, шестстотин двадесет и пет точка, четиридесет и девет/, по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г.
на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Благоевград, кв.“Бялата висота”,
трайно предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско
застрояване /до 10м./“, с площ на целия имот от 1215.00 кв.м., предишен идентификатор-
няма, номер по предходен план - 8070, граници /съседи/: 04279.625.46; 04279.625.47;
04279.625.377; 04279.625.378; 04279.625.379; 04279.625.50; 04279.625.19; 04279.625.48.
В исковата молба се твърди, че ищецът Й. К. Б. е собственик на основание давностно
владение на гореописания недвижим имот.
Твърди се, че тъй като ищецът нямал документ за собственост на имота, предприел
действия по снабдяване с такъв документ и на 25.04.2024г. подал до О молба-декларация за
извършване на обстоятелствена проверка за този имот, откъдето бил уведомен, че Община
Благоевград е актувала имота с А., като издала удостоверение, че имотът е общинска
собственост, което възпрепятствало процедурата по снабдяването на ищеца с нотариален
акт за собственост на основание давностно владение.
Ищецът твърди, че е във владение на този имот от 1995г. и винаги е осъществявал
фактическа власт върху имота без прекъсване, както и понастоящем, поради което се
легитимира като собственик на този имот на основание давностно владение.
АОС се оспорва като незаконосъобразен, като се твърди, че този имот никога не е бил
общинска собственост и общината никога не е била във владение на имота. Твърди се, че
имотът не е изоставен, същият се владее от ищеца, съгласно действащата понастоящем
кадастралната карта и кадастрални регистри от 1995г.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен.
Оспорва се твърдението, че ищецът е собственик на процесния поземлен имот.
1
Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание
чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ във връзка с §42 от ПЗР на
ЗИДЗОС.
Излага се, че със Заповед №РД-02-14-184/11.03.1997г. на Министерство на строителството
е одобрен кадастрален план на кв.„Б, съгласно който претендираният имот попада и е част от
имот с пл.№8070, а със Заповед №247/20.04.1999г. на Кмета на О одобрен регулационен и
застроителен план на к, с който имот пл.№8070 се отрежда за УПИ III-8070; УПИ IV-8070 и
УПИ V-8070, кв.7, с предназначение за жилищно строителство, а останалата част от имота се
отрежда за улица и озеленяване. Сочи се, че в разписния лист на имотите към този план за
имот с пл.№8070 няма записвания. Посочва се, че по КККР на гр.Б одобрени със Заповед
№РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АГКК имот с пл.№8070 е отразен с идентификатор
04279.625.49 по КККР на гр.Б площ на имота 3327 кв.м., с трайно предназначение на
територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до 10 м.), с адрес:
гр.Б“, предишен идентификатор - няма, номер по предходен план - 8070, при съседи/граници
на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46, 04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57;
04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и 04279.625.48.
Твърди се, че за процесния имот, съгласно чл.59, ал.1 от ЗОС, е съставен Акт за общинска
собственост №9344/05.05.2020г. след влизане в сила на КККР на гр.Благоевград, поради
което описанието на имота е съобразно отразеното по одобрената К, а именно имот с
идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр.Б, с площ на имота 3327 кв.м., с трайно
предназначение на територията- урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско
застрояване (до 10 м.), с адрес: гр.Б предишен идентификатор - няма, номер по предходен
план - 8070, при съседи/граници на същия: имоти с идентификатори 04279.625.46,
04279.625.47; 04279.625.58; 04279.625.57; 04279.625.56; 04279.625.50; 04279.625.19 и
04279.625.48. Сочи се, че процесният имот е собственост на О на основание чл.56, ал.1 и
чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Навежда се, че след процедирано от Община Благоевград изменение на КККР е съобразен
влезлия в сила регулационен план и са отразени съответно имот с идентификатор
04279.625.377, представляващ УПИ III-8070; имот с идентификатор 04279.625.378,
представляващи УПИ IV-8070 и имот с идентификатор 04279.625.379, представляващ УПИ
V-8070, а останалата част от имота, отредена по регулация за улица и озеленяване запазва
идентификатор 04279.625.49 и НТП - ниско застрояване (до 10 м.), като в КККР са отразени
само промяната в площта на имота - 1215 кв.м. и съседите. Твърди се, че тази част от имот с
пл.№8070 по предходния план не е отразена правилно в КККР и не съответства на
действителното положение и предназначение по действащия регулационен план.
Твърди се, че след изменението на КККР са съставени актове за общинска собственост на
новоотразените поземлени имоти с идентификатори 04279.625.377, 04279.625.378 и
04279.625.379, а именно: АОС №9816/05.01.2021г., АОС и АОС №9818/05.01.2021г., като за
процесната част от имот пл.№8070 по предходния план, която запазва идентификатор
04279.625.49 не е съставен нов акт за общинска собственост, тъй като съгласно чл.56, ал.2 от
ЗОС за улиците, общинските пътища и други линейни обекти на техническата
инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост.
Навежда се, че поземлен имот с идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр. Б, одобрени
със Заповед №РД-18-32/10.05.2006г. на ИД на АК, с площ на имота 3327 кв.м., с адрес: гр.Б,
номер по предходен план - 8070, който след последното изменение на КККР е с площ от
1215 кв.м., е бил държавна собственост на основание чл.6, пр.2 от ЗС, доколкото по време на
отреждането на имота е бил с неизвестен собственик, т.е. безстопанствен. След 01.01.1996г.,
с влизане в сила на ЗДС, на основание чл.2, ал.3 имотът е придобил статут на частна
държавна собственост, която се е трансформирала с общинска собственост по силата на
пар.42 от ПЗР на ЗОС /обн.ДВ бр.92/05.11.1999г./ с оглед предназначението на имота
съобразно действащия към момента на влизане в сила на закона план от 1999г. – за жилищно
строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общината.
На посоченото основание собствеността е преминала в патримониума на Ои същата се
легитимира като негов собственик с Акт за частна общинска собственост
№9344/05.05.2020г., на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от Закона за общинската
собственост във връзка с §42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.
Алтернативно се сочи, че О е собственик на претендирания имот на основание чл.2, ал.2,
2
т.5 от ЗОС /в редакцията до 05.11.1999г./, според която общинска собственост са
недвижимите имоти, на територията на общината, чиито собственик не може да бъде
установен. При отреждането на имота по КП към 1997г., а впоследствие със ЗРП от 1999г.,
имотът е с неустановен собственик.
Алтернативно се сочи, че О е собственик на претендирания имот на основание чл.2, ал.1,
т.7 от ЗОС във връзка с чл.19, ал.1 и чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ. Твърди се, че за процесния имот с
идентификатор 04279.625.49 по КККР на гр.Б, който е част от имот пл.№8070 по предходния
кадастрален план на гр.Благоевград, не се установява, а и не се излагат твърдения от страна
на ищеца, че за същия е възстановена собствеността, както и придобита ли е по реда на §4а
или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Преди процедиране и одобряване на КП и ЗРП на кв.„Бясе
твърди, че имотът е бил със статут на земеделска земя.
Навежда се, че със Заповед №963/13.11.1997г. на К /отразена върху графичната част на
приложената извадка от КП и ЗРП/, е одобрено допълнение на кадастралния план на к“ с
вярната имотна граница на имот пл.№8071 /между имоти с пл.№8070 и имот пл.№8071/. От
преписката в.т.ч. изготвената скица се установявало, че процесният имот с пл.№8070 е с
неустановен собственик и е общински.
Навежда се, че от Нотариален акт №176, том IV, дело №1993/1997г. на И - нотариус при Б,
става ясно, че съседни на процесния имоти са възстановени на бивши собственици, а
процесният имот е с неустановен собственик и е общински.
Навежда се, че О е собственик на имота на основание чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.19
от ЗСПЗЗ.
Твърди се, че Общв качеството си на собственик на имот пл.№8070 по КК на
гр.Благоевград към 1997г., част от който имот е и процесният с идентификатор 04279.625.49
по сега действащата КККР на гр.Благоевград, е процедирала изменение на ПУП- план за
регулация на УПИ V-8070, кв.7 по плана на кв.“Бялата висота“ за изменение на уличната
регулационна линия към пешеходна алея по имотните граници на имот с проектен
идентификатор 04279.625.379 по КККР на гр.Благоевград, както и е процедирала изменение
на КККР за отразяване на имот с идентификатор 04279.625.377, представляващ УПИ III-
8070 и имот с идентификатор 04279.625.378, представляващ УПИ IV-8070.
Оспорват се наведените с исковата молба обстоятелства, че ищецът е придобил процесния
имот въз основа на давностно владение.
Твърди се, че в случая за ищеца не са налице признаците /както обективния, така и
субективния/, съставляващи владението.
Отделно от това се навеждат доводи, че ако е завладян безстопанствен имот, който по
силата на чл.6, предл.2 от ЗС /ред. към ДВ бр.19/1985г., бр. 31/1990г./ е станал държавна
собственост, то е действала забраната за придобиване по давност по чл.86 от ЗС /Изм.,
бр.92/1951г./ да се придобива по давност вещ, която е социалистическа собственост,
съответно - държавна или общинска собственост /ДВ, бр.31/1990г./, а с изменението на
нормата съгласно публикацията в ДВ, бр. 33/1996г. - публична държавна или общинска
собственост. След 01.01.1996г. имотът е със статут на общинска собственост, поради което
давност не е текла до 2022г.
На следващо място се навежда, че земи, които подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ или
се намират в терен по пар.4 от ПЗР на ЗСПЗЗ или са предмет на изкупуване по пар.4а и
пар.4б от ЗСПЗЗ, или влизат във фонда по чл.19 от ЗСПЗЗ, не могат да се придобиват по
давност до приключване на предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура по
възстановяването на собствеността.
Предвид предназначението на имота за улица и озеленяване, същият е публична
общинска собственост, поради което се навежда, че е налице абсолютна забрана за
придобиване по давност по чл.86 от ЗС и чл.7, ал.1 от ЗОС.
Не на последно място се сочи, че ищецът не може да придобие процесния имот по
давност, тъй като не са налице изискванията на чл.200 от ЗУТ (в сила от 31.03.2001г.),
доколкото по отношение на имота е налице влязъл в сила ЗПР, с който част от имота е
предвидена за улица, а останалата част е предвидена за озеленяване.
С оглед на горното се твърди, че дори ищецът да е владял процесния имот от 1995г. до
настоящия момент, то в негова полза не е могъл да изтече давностният срок, тъй като през
целия период са били налице законови пречки за това, поради което се настоява за
отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
3
В съдебно заседание ищецът Й. К. Б. не се явява лично. Представлява се от адв.Нели
Боянина, която поддържа иска и моли за уважаването му.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от
юрк.Богомилова, която оспорва иска като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК.
За уважаването на иска в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно
доказване, че е придобил собствеността върху процесния поземлен имот, подробно посочен
в исковата молба, в резултат на упражнявано давностно владение с намерение за своене,
което е било явно, необезпокоявано и непрекъснато за посочения в исковата молба период от
1995г. до предявяване на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Придобивната давност по смисъла на чл.79 от ЗС следва да се разбира като сложен
юридически факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към
установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и
задължения /представляващи субективния елемент от предметното им съдържание/, както и
тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от
други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Субективният елемент на владението -
намерението за своене, възприеман като психическо състояние на лице, е по-трудно
доказуемо състояние, поради което законодателят установява законова оборима презумпция
в чл.69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, освен ако не се
установи, че я държи за другиго.
По настоящото дело не се доказа ищецът Й. К. Б. да е владял имота в изискуемия от
закона срок. Всички изложени в исковата молба твърдения останаха недоказани и/или се
опровергаха от събраните по делото доказателства.
За доказване на давностното владение ищцовата страна ангажира двама свидетели, чиито
показания сами по себе си не са достатъчни да установят с нужната степен на категоричност
факта на владението. От техните показания не се установяват изложените в исковата молба
твърдения за осъществявано давностно владение върху имота в сегашните му граници, което
е било явно, спокойно и непрекъснато в периода от 1995г до сега.
Св.Любима Иванчева сочи, че ищецът Й. Б. е гледал овце и кози, които пасял в процесния
имот. Самият имот бил около декар и се намирал зад блок 38 в кв.Еленово в гр.Благоевград.
Цялото свободно пространство зад блока било около 4 дка и представлявало ливада с трева.
Ищецът си пасял животните на площ от около декар от тази обща площ, която също
представлявала пасище, ливада, без постройки и без поставена ограда. Свидетелката не е
виждала ищеца да засажда трева или други насаждения в имота, да го полива, да го
обработва, да коси трева, в имота нямало постройка за животни. В имота всеки можел да
влезе свободно, да играят деца в тези поляни. Ищецът си пасял животните в имота само през
пролет-лято. През останалото време от годината животните били прибрани в обор в селото,
в което живеел. За първи път свидетелката е видяла ищеца на този имот през 1995г. - тогава
свидетелката заедно със своя съпруг отишли на имота, където Б. си пасял животни и
натоварили неговите животни в камиона на свидетелката, за да ги закарат за продан на
пазара. Последно е виждала Б. в имота преди 2-3 години. Твърди, че Й. Б. никога не е казвал,
че този имот е негов, нито са разговаряли чий е имота и дали той или някой друг има
претенции към него.
Св.М твърди, че познава Й. Б. от 1995г. Последният гледал кози и ярета и ги пасял в имот,
намиращ се зад бл.38 в кв.Е Твърди, че цялото пространство зад блока било пусто, като
ищецът си пасял животните на площ от около 1 дка. Свидетелят ходил на имота, откъдето
товарил в камион животните на Б. и ги превозвал до животинския пазар за продан. В имота
имало много трева, не бил ограден и нямало постройки. Свидетелят не е виждал ищеца да
коси тревата в имота, да се грижи за имота. Ищецът си пасял животните в имота през лятото
4
и есента, а през останалото време ги прибирал. Ищецът не е казвал, че имотът е негов.
Свидетелят Илиев дава противоречиви показания относно това кога последно е бил на
имота и е виждал Б. в него. Свидетелят първо твърди, че последно е бил на имота 4-5 години
след 1995г. /т.е. до 2000г./, като сочи, че от много години не е ходил, както и че след 2010г.
не е ходил. После заявява, че последно е виждал Б. в имота преди 3 години; след това – че
последно го е виждал там преди 5-6 години. Накрая свидетелят твърди, че е помагал на Б. да
товарят животни от имота 5-6 години след 1995г., след което е спря да му помага и да ходи
на имота.
От показанията на ангажираните от ищцовата страна свидетели не се установява нито
период на владение, нито обективно осъществявани владелчески действия.
На първо място, при анализа на показанията на св.И съдът констатира частична
недостоверност, а на показанията на св.И – вътрешни противоречия, които поставят под
съмнение достоверността на показанията им в цялост. В тази връзка, следва да се има
предвид недостоверността на показанията на св.И в частта, в която заявява, че не е ищец по
дело срещу О за придобиване по давност на друг имота в града. В тази връзка не могат да
бъдат кредитирани с доверие показанията й, че от 1995г. до преди 2-3 години ищецът Й. Б.
си е пасял животни в имота. Тези нейни показания относно периода, през който ищецът се е
намирал в имота, не намират опора и в показанията на св.И, който досежно този факт даде
многобройни противоречиви твърдения – макар да твърдеше, че е ходил на имота, за да
помага на ищеца да товарят стоката в камиона, за период от около 5 години след 1995г.
/докъм 2000г./, откогато повече не е ходил там, настояваше, че до преди 2-3 или 5 години
ищецът се е намирал в имота. Съдът не дава вяра на показанията му в частта, в която сочи,
че до преди 2-3 или 5 години ищецът си е пасял животните в имота.
Съдът не кредитира с доверие показанията на двамата свидетели на ищцовата страна в
частта им относно крайния момент, респ. продължителността на ползване на имота от
ищеца за паша на животни, освен по изложените по-горе съображения за недостоверност и
вътрешни противоречия на същите, и поради противоречието на тези техни показания с
показанията на св.Е При анализа на нейните показания съдът не констатира нелогични,
вътрешни противоречиви, заинтересовани твърдения, поради което ги кредитира с доверие.
Свидетелката сочи, че зад блок 38 всичко представлява една голяма поляна, като теренът е с
голям наклон в посока към дерето и затова не е застроен. Сочи, че теренът е бил обрасъл с
трева и е имало период, в който от време на време са се пасяли животни, но от 15-20 години
не се пасят никакви животни поради забрана от общината. Твърди, че е виждала пастир,
който слизал със стока от Айдарово и пасял там животни. При разговор с него, той обяснил,
че е нает да пасе чужди животни. Дори да се приеме, че въпросният пастир е бил ищецът, то
от показанията на св.Янчева се установява, че от 15-20 години същият, както и други овчари,
не е идвал в имота, като и преди това е идвал спорадично.
Нещо повече, ангажираните от ищцовата страна свидетели не установяват с нужната
степен на категоричност не само продължителността на „владението“, но и конкретния
имот, върху който същото е осъществявано, респ. че ищецът е ползвал именно процесния по
делото имот за паша на животни. От всички разпитани по делото свидетели се установи, че
цялото пространство зад бл.38 представлява голямо по площ пасище около 4 дка, обрасло с
трева. Свидетелските показанията кореспондират на писмените доказателства, от които се
установява, че процесният имот е обособен като такъв едва през 2021г. Дотогава е бил част
от един голям имот с предишен номер 8070, отразен в КККК с 04279.625.49 с площ от 3327
кв.м. Установи се, че процесният по делото имот не е ограден, без материализирани на място
граници, поради което няма как да се даде вяра на показанията на свидетелите на ищцовата
страна, че ищецът е пасял животните си точно в площта, образуваща процесния по делото
имот, а не например в съседните нему имоти, които също не са видимо разграничими. Ето
защо ищецът не доказа, че е владял процесния по делото имот от 1995г. в границите, в които
понастоящем е отразен в КККР, доколкото с тези граници той фигурира като самостоятелен
имот от 2021г., след отделянето от него на други три ПИ. Отделно от това, св.Янчева сочи,
че животни са се пасяли в югоизточната част на цялото пасище /на големия имот с
предишен номер 8070/, в близост до бл.41, което се пада по-надолу и извън особения едва
след 2021г. като самостоятелен имот 04279.625.49 с площ от 1 1215 кв.м. /процесен по
делото/.
Освен изложеното по-горе, че по делото не се доказва период на владение, както и че
5
такова е осъществявано точно върху процесния по делото имот /в границите му по КК/
съдът приема, че не е доказано и ищецът да е осъществявал действия, с които да е
демонстрирал владение на имота като свой собствен. Свидетелите на ищцовата страна
твърдят, че в имота ищецът си е пасял животни, като сочат, че ищецът не е ограждал имота,
не го е засаждал, не го е косил, не го е обработвал. Първо, пасенето на животни в пустеещ
обрасъл със саморасла растителност имот само по себе си няма обективните характеристики
на владение – чрез подобно действие не се манифестира намерение за придобиване на имот.
На второ място, както вече се посочи, не се установи животните да са водени на паша точно
в този имот. Не се установява ищецът да е водил животните на паша в този имот, защото го
е считал за свой собствен, респ. не се установи тези му действия да са били с намерение за
своене на имота. Самият ищец никога не е заявявал пред свидетелите, че счита имота за свой
или че има някакви претенции спрямо него. Не се установи и да е извършил каквито и да
било действия, с които да демонстрира намерение да придобие имота за себе си, което
намерение да е било явно за третите лица. Установи се от показанията на всички разпитани
свидетели, че имотът няма материализирани граници, разположен е на терен с голям наклон
към дере със саморасла растителност, представлява част от голямо пасище, през което се
преминава свободно. От показанията на св.Я се установи, че това е една голяма обрасла с
трева поляна, в която понякога вижда различни младежи с каруци да си косят трева за
животните.
На последно място, дори съдът да беше приел, че точно в процесния имот ищецът е пасял
животни и тези му действия имат признаците на владение, то е видно, че същото е било
прекъсвано за период от повече от 6 месеца. От показанията на свидетелите на ищцовата
страна се установи, че ищецът си е пасял животни на имота само през летния сезон, а през
останалото време си е държал животните в обор в с.Айдарово. От друга страна, от
показанията на св.Янчева се установи, че от около 15-20 години в района не се пасят
никакви животни заради наложена забрана от общината, т.е. от 15-20 години ищецът не
ползва имота за паша, а преди това тези му действия са били спорадични и с прекъсване за
повече от 6 месеца, представляващо пречка да придобие имота на оригинерно основание.
Като краен извод, по делото не се установи непрекъснато, явно и необезпокоявано
владение на ищеца върху претендирания имот в продължение на повече от 10 години, т. е.
не може да се приеме, че същият е упражнявал фактическа власт с намерение за своене,
което да е било изразено по явен /несъмнен/ начин. В тежест на ищцовата страна беше при
условията на пълно и главно доказване да установи горепосочените елементи от
фактическия състав на чл.79, ал.1 от ЗС, но по делото не беше проведено доказване в тази
насока.
Предвид гореизложеното и при приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че
ищецът не се легитимира като титуляр на право на собственост върху спорния недвижим
имот на соченото придобивно основание - давностно владение. Поради това предявеният
установителен иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По тези съображения
безпредметно е да се обсъждат възраженията на ответника, насочени към отричане правата
на ищеца посредством установяване на конкуриращите се права на общината върху същия
имот.
С оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответната страна
сторените разноски в производството – 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение по чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск с правно основание чл.124 от ГПК във
вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, предявен от Й. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б против О, гр.Б
представлявана от Кза признаване за установено спрямо О, че ищецът Й. К. Б. е собственик
на основание давностно владение, осъществявано от 1995 година до настоящия момент, на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 04279.625.49 /нула четири хиляди
двеста седемдесет и девет точка, шестстотин двадесет и пет точка, четиридесет и девет/, по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Б одобрени със Заповед №РД-18-
6
32/10.05.2006г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.Б, трайно
предназначение на територията „Урбанизирана“, начин на трайно ползване „Ниско
застрояване /до 10м./“, с площ на целия имот от 1215.00 кв.м., предишен идентификатор-
няма, номер по предходен план - 8070, граници /съседи/: 04279.625.46; 04279.625.47;
04279.625.377; 04279.625.378; 04279.625.379; 04279.625.50; 04279.625.19; 04279.625.48.
ОСЪЖДА Й. К. Б., ЕГН **********, с адрес гр.Б да заплати на Об.„Ге, представлявана
от Кмета М сумата от 300 лв. /триста лева/ за сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Благоевград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7